Дейвид Балдачи
Жертвите (15)

15

За разлика от Джойс Танър, Тоби Бабът не бе живял в къща или апартамент, преди да срещне смъртта. А в стара очукана каравана, паркирана на няколко километра извън града. Пътят до там бе черен и само на отделни места настлан с чакъл. Декър и Джеймисън излязоха на малка поляна, покрита с пожълтяла трева и обградена с високи дървета.

Джеймисън спря пред караваната и двамата с Декър излязоха. Той моментално извади пистолета си.

— Вътре има някой — прошепна й и тя също извади оръжието си.

Декър бе забелязал сянка зад един от прозорците на караваната.

— Смяташ ли, че има задна врата? — попита Джеймисън, докато приближаваха.

В следващия миг чуха забързани стъпки зад караваната.

— Предполагам, че това отговаря на въпроса ти — каза Декър и се втурна напред.

Джеймисън го последва на високите си токчета.

Стигнаха караваната, завиха зад нея, спряха за няколко секунди и огледаха околността.

— Там! — извика Джеймисън и посочи надясно към гъстата гора.

Двамата стигнаха до нея и продължиха навътре. Макар да бе доста едър и да не беше в отлична форма, Декър лавираше с изненадваща лекота между дърветата. Но, уви, изгуби от поглед беглеца и спря толкова внезапно, че Джеймисън се блъсна в него.

Той дишаше тежко и се оглеждаше. Струваше му се, че ехото от заглъхващите стъпки идва от всички посоки.

— Накъде отиде? — попита тя.

Той поклати глава.

— Изгубих го.

В далечината чуха затръшването на врата и паленето на автомобилен двигател.

Декър хукна отново, но когато излезе от гората, видя стоповете на колата да се отдалечават по друг черен път.

Джеймисън се присъедини към него няколко секунди по-късно. И двамата се хванаха за коленете и задишаха тежко.

— Никога повече няма да ти се подигравам, че не си в добра форма — каза тя.

Декър се изправи и отвърна:

— Въпреки това не бях достатъчно бърз, за да го хвана. Не успях да разбера дори дали е мъж или жена. Зърнах колата само за миг и не можах да видя нито една цифра или буква от регистрационния номер.

В яда си той изрита стара кутийка от бира, захвърлена на земята.

— Декар, направихме всичко по силите си.

— Да видим дали ще открием онова, което онзи тип е търсил — промърмори Декър и се запъти към караваната.

Влязоха през задната врата.

— Няма следи от проникване с взлом. Предната врата също изглежда здрава.

— Това означава, че или са били отключени, или нашият беглец е имал ключ — отбеляза Джеймисън.

Интериорът на караваната изглеждаше недокоснат. Навсякъде имаше вещи, но грижливо подредени по маси, столове, рафтове, дори по пода.

— Същински вехтошар — отбеляза Декър. — Но когато човек притежава малко неща, не обича да изхвърля нищо.

— Според Грийн не са открили тук чужди отпечатъци, само тези на Бабът.

— С други думи, не е имал посетители, освен ако те не са носели ръкавици.

— Току-що имаше един — изтъкна Джеймисън.

Когато приключиха с претърсването, Декър се облегна на стената в миниатюрната кухня.

— Няма парапети, няма специална тоалетна, нито достъп за инвалиден стол. Затова пък открихме доста празни шишенца от обезболяващи. Каква точно е била неговата инвалидност?

— Грийн обеща да провери.

— Нямаше да се налага, ако инвалидността на Бабът е била очевидна. Къде ли е колата му?

Джеймисън погледна през прозореца.

— Може да не е имал кола.

— Би трябвало да е имал в някакъв момент. Навън има коловози и следи от гуми. Вероятно е паркирал на едно и също място. А зад караваната има стари туби от моторно масло.

— Възможно е Бабът да е отишъл с колата си до къщата, в която е открито тялото му.

— В такъв случай колата би трябвало да фигурира в документите от разследването. Но след като в тях не се споменава и дума за нея, предполагам, че тук се крие нещо друго.

Декър се върна до сгъваемата масичка между кухнята и предното помещение.

Върху нея лежеше голям тефтер с карирани листа.

Той седна и го огледа.

— За какво ли му е потрябвало това?

Джеймисън се приближи и също огледа тефтера.

— На такива пишех домашните си по математика в гимназията, но моите бяха доста по-малки.

Декър се наведе и се взря в горния лист.

— Нещо се е отпечатало.

— Искаш да кажеш, че са останали следи от написаното върху предния лист?

— Така мисля — кимна Декър.

Той откъсна внимателно листа и го подаде на Джеймисън, която го прибра в прозрачен плик за веществени доказателства, който пъхна в чантата си.

Декър взе няколко списания от масата и ги прелисти. Направи същото и с книгите от малката лавица.

— Бабът е притежавал странен литературен вкус — отбеляза той. — От порнография до оръжейни наръчници и от история до конспиративни теории.

— Това се отнася за повечето американци — засмя се Джеймисън.

Декър взе едно празно шишенце от лекарства, което намери на кухненския плот.

— За съжаление, повечето американци си падат и по това. — Той прочете етикета. — „Перкоцет“. Но има и други празни шишенца от „Викодин“, „Оксиконтин“, „Тайлокс“, „Демерол“… Все силни медикаменти.

— Които водят до пристрастяване. Една от причините за опиатната криза, от която страдаме в момента.

— Доктор Фрилман — прочете Декър името на лекаря, изписано върху етиката. — Същото име фигурира и на другите шишенца.

— Тогава Фридман ще знае повече за инвалидността на Бабът — каза Джеймисън.

Декър се огледа.

— Чудя се колко ли дълго Бабът е живял тук. Получавал е пенсия за инвалидност. С нея определено не би могъл да си позволи да живее в лукс. И ако е дошъл тук сравнително неотдавна, може би го е направил, защото не е бил в състояние да си плаща сметките. Нищо чудно да се е оплакал на някой съсед. И този съсед би могъл да ни каже нещо полезно за него.

Той погледна през задния прозорец към дърветата и изсумтя.

— Тук има само елени и катерички.

— Какво беше това? — попита изведнъж Джеймисън.

— Кое? — погледна я Декър.

— Стори ми се, че чух шум отпред.

Отидоха до предния прозорец и погледнаха навън. Вече се бе стъмнило.

— Не виждам нищо — заяви Декър.

— Може да е било животно.

Той подуши въздуха.

— Усещаш ли това?

Джеймисън последва примера му.

— Дим?

— Огън — отвърна Декър.

Втурнаха се към предната врата. Декър сграбчи дръжката на бравата и я завъртя. Вратата не се отвори.

Двамата се спогледаха.

— Онзи шум, който чух? — попита тя.

Декър хукна към задната врата и се опита да я отвори.

— И двете врати са залостени! — извика той.

Чу се свистене, последвано от взрив. Срещуположният край на караваната избухна в пламъци. Те изригнаха от пода и бързо обхванаха стените и тавана.

— Боже мой! — изпищя Джеймисън. — Декър!

Той се озърташе трескаво, докато пожарът се разгаряше. Огънят поглъщаше книгите и списанията. Помещението се изпълваше с дим. Джеймисън се закашля силно. Двамата отстъпиха по-далече от пълзящите пламъци, но изход нямаше.

Преди да влязат вътре, Декър бе забелязал бутилка пропан, монтирана върху задната стена на караваната, горе-долу по средата между пола и тавана. Когато пламъците достигнеха бутилката, всичко щеше да хвръкне във въздуха.

Димът бе толкова гъст, че Декър едва виждаше Джеймисън. Прозорците бяха прекалено малки, за да се проврат през тях, затова той използва стол, разби един прозорец, подаде глава навън и вдиша чист въздух. Извади пистолета си и простреля ключалката на предната врата. Направи нов опит да я отвори, но не успя.

— Алекс, качи се на гърба ми.

— Какво? — извика тя.

— Яхни ме! Веднага!

Тя скочи на гърба му и обви крака около кръста му.

— Наведи глава! — извика той, отстъпи крачка назад, затича се и връхлетя върху вратата.

Тя поддаде и се отвори частично. Декър се приготви отново, наклони рамото си напред и пак я атакува. Вратата отскочи от пантите си и падна навън.

Миг по-късно Декър хукна към колата с Джеймисън, вкопчила се в гърба му. Той погледна назад. Пламъците бяха погълнали предната врата… или мястото, на която се бе намирала тя. То бе по средата на караваната.

Това означаваше, че разполагат с едва няколко секунди.

Декър вече се задъхваше, но успя да отнесе Джеймисън зад колата.

Там коленичи и тя слезе от гърба му.

— Пъхни се под колата, Алекс! Веднага! — изрече той, останал без дъх.

Той й помогна да се плъзне отдолу, докато накрая само краката й стърчаха изпод джипа.

Декър бе прекалено едър, за да я последва. Затова просто покри краката й с тялото си.

Миг по-късно пламъците достигнаха бутилката с пропан.

Експлозията отлепи караваната от тухлената й основа и я повдигна във въздуха, след което парчетата се разлетяха във всички посоки. Декър чу предното стъкло на колата да се пропуква. Нещо падна и върху покрива й.

Джеймисън изпищя.

Декър не можеше да си поеме дъх. Гърдите го стягаха. Имаше чувството, че са притиснати от огромна тежест.

По дяволите! Да не би да получаваше сърдечен удар? Точно сега?

В следващия момент нещо падна от небето и се стовари върху главата му.

Светът на Еймъс Декър потъна в мрак.