Приказка за Зайн ал-Аснам

Разказаха ми, о, царю честити, че в град Басра някога живял могъщ и много богат султан. Ала той нямал деца, които да го наследят, и това го безпокояло толкова силно, че започнал да раздава пари на бедните и нуждаещите се, за да се молят да му се роди син. Щедростта му не останала без отговор. Молбите му били чути. Един ден султанът повикал звездобройци и гадатели върху пясък от цялата страна и поискал да узнае син ли ще му се роди, или дъщеря и каква ще бъде съдбата на детето. След като наблюдавали звездата на детето и направили неговия хороскоп, те казали, че царицата ще роди момче с такава хубост, че то с право ще може да се нарече Зайн (Красота). Предрекли му дълъг живот, но и големи беди, които, ако преодолее с мъжество и издръжливост, ще стане най-богатият цар на своето време.

Султанът не се уплашил от предсказанията:

— Моят син — казал той — не е за оплакване, ако бъде смел. Добре е един принц да изпита ударите на съдбата, защото преодоляването на трудностите ще пречисти неговата добродетел и ще го научи да управлява по-добре.

После царицата родила син с дивна красота и го нарекли Зайн. Султанът го обградил с най-големи грижи. Когато навършил пет години и станал на възраст, в която децата могат да възприемат знания, султанът наел за него учители, които по онова време били най-известни със своята ученост и майсторство на преподаване, прочути философи и учени. Зайн ал-Аснам придобил обширни знания по различните науки. Баща му искал да направи от него съвършен принц, но неочаквано се разболял от неизлечима болест. Когато почувствувал, че смъртта е близо, знаейки ползата от мъдрите съвети, той пратил да повикат сина му, везирите и велможите. Султанът започнал да поучава и да съветва сина си пред тях.

— Внимавай — казал му той — да не обиждаш бедните. Вслушвай се в техните думи и ги закриляй от богатите. Горко ти, ако повярваш на големците! Вярвай на своя народ, защото големците мислят само за себе си и не се интересуват от благоденствието на народа.

След тези думи султанът издъхнал.

Зайн ал-Аснам оплаквал баща си шест дни, а на седмия седнал на трона и започнал да приема тези, които дошли да му честитят качването на престола и да му пожелаят дълго и щастливо царуване.

Властта и богатството замаяли главата на Зайн ал-Аснам. Той се отдал на удоволствията, присъщи на възрастта му, и се заобиколил с младежи като него. Харчел без мярка и не се интересувал от управлението на царството. Майка му се опитала да го посъветва да бъде по-разумен и да не прекалява, като му напомнила, че народът можел да се разбунтува, ала той не я послушал. След известно време хората наистина зароптали, зашушукали за обидите и жестокостите, на които били подложени, и започнали открито да се бунтуват срещу султана. Ако майка му не била известна със своята мъдрост и ако не била обичана от народа, Зайн ал-Аснам щял да изгуби трона си. Тя отново повикала сина си и го предупредила, че ако продължава да върви по същия път, ще се лиши и от престола, и от живота си. Упрекнала го, че е поверил управлението на царството на невежи младежи, а е отстранил опитните и мъдрите везири и че е разпилял не само собственото си богатство, но и държавното.

Зайн осъзнал заблуждението си и повикал отново старите везири, но не можел да върне нищо в държавната хазна. Налегнали го тежки мисли и вече съжалявал за стореното. Завладялата го тъга подгонила душевния му покой.

Една нощ насън му се явил старец, който му казал:

— Зайн ал-Аснам, не тъжи! Какво друго настъпва след тъгата, ако не радост?! Няма зло, след което да не идва добро! Замини за Египет. Там ще намериш големи съкровища.

Веднага щом се събудил, Зайн ал-Аснам разказал на майка си какво му се присънило. Ала тя не обърнала сериозно внимание на съня му и му се присмяла.

Въпреки опитите й да го убеди, че не бива да вярва в сънища, тъй като те са измислици и празни фантазии, принцът настоявал да замине за Египет. Той повтарял, че сънят му не може да бъде лъжлив, че старецът, който му се явил, имал достопочтен вид.

— Аз вярвам на тоя старец — заявил Зайн ал-Аснам, — той казва истината.

Една нощ принцът тайно напуснал града и поел пътя за Египет. Пътувал дни и нощи, докато най-сетне влязъл в Кайро. Въпреки голямата си умора най-напред се помолил в една джамия. После вечерял скромно и веднага заспал. Но щом затворил очи, пред него се явил същият старец и му казал:

— Зайн ал-Аснам, ти повярва на думите ми и направи, каквото ти казах. Исках да проверя смелостта ти. Сега знам, че си смел. Върни се в твоя град. Аз ще те направя богат султан. Толкова богат, колкото не е бил никой преди теб и колкото няма да бъде никой след теб.

Щом се събудил, Зайн ал-Аснам си рекъл:

— В името на милостивия аллах, кой ли е този старец, който ме е обикнал? Вярвам му, а в силата му съзирам помощта на всевишния. Дали пък не е самият пророк?… Сторих добре, като не казах дори на слугата си за целта на това пътуване. Осланям се на този старец, който ми се яви насън, той трябва да не е обикновен човек: навярно е от онези, които познават истината.

Когато започнало да се съмва, Зайн ал-Аснам се метнал на коня си и се отправил към Басра. Стигнал в родния си град още през нощта и веднага отишъл при майка си. Като забелязала, че е угрижен, тя се помъчила да го успокои, особено след като разбрала, че надеждите му не са се сбъднали.

— Не тъжи, сине — казала тя, — ако имаш късмет, с помощта на аллах все ще постигнем нещо без много мъки. Искам да бъдеш мъдър и милостив и да се откажеш от предишните си увлечения, от гуляите и пилеенето на пари.

Принцът се заклел, че няма да наруши заръките на майка си и че ще запомни всичко, на което го е учила. Обещал й да бъде разумен и да изостави лошите си млади приятели и пороците.

И ето че една нощ старецът му се явил отново и му рекъл:

— Зайн ал-Аснам, най-смелият сред смелите, събуждам те, за да изпълня обещанието си към теб. Вземи лопата и иди в стария дворец на баща си. Копай внимателно в подземието и ще намериш това, което ще те направи богат.

Щом се събудил, Зайн ал-Аснам тутакси отишъл при майка си и с голяма радост й разказал новия си сън. Искайки да го разубеди, тя му казала:

— Сине, този старец се подиграва с теб и затова не те оставя на мира!

А Зайн ал-Аснам й отвърнал:

— Не, майко, не мисля, че старецът ме лъже. Той най-напред ме провери, а сега изпълнява обещанието си.

Майката се съгласила, че този път поръката на стареца не е трудна за изпълнение, и пожелала неговите думи да се сбъднат.

Тогава Зайн ал-Аснам взел лопата и слязъл в подземието на бащиния си дворец. Заоглеждал внимателно земята. Не след дълго забелязал една бяла плоча. Отместил я и се спуснал по стълби, които го отвели в зала, цялата от великолепен мрамор. В нея имало осем ахатови делви. Силно удивен, той поискал да узнае какво се крие в тях. Приближил се и видял, че са пълни със злато. Взел малко от него и отишъл при майка си, която също се учудила, като разбрала какво е намерил синът й. Тя му рекла:

— Внимавай, сине, да не пропилееш и тези пари, както пропиля бащиното си наследство.

Зайн ал-Аснам се заклел, че занапред майка му може да бъде спокойна. После слезли заедно в подземната зала и една златна делва веднага грабнала погледите им. В нея имало друга, по-малка, от ахат, а пък в нея — златен ключ.

— Сине — рекла майката, — този ключ е за някоя врата и може би ще ни дотрябва.

Двамата огледали внимателно залата и съзрели една врата с ключалка. Опитали се да я отворят и успели. Вратата водела към друга зала, още по-разкошна от първата. Тя била цялата от мрамор, който и в тъмнината пленявал погледа. В нея имало осем статуи, всяка изваяна от голям къс скъпоценен камък. Зайн ал-Аснам и майка му били смаяни. Докато се чудели откъде са се взели тези статуи, майката забелязала завеса от бяла коприна, на която пишело: „И така, сине, не се учудвай на това, което виждаш. Ти дълго се лута, докато стигна дотук, но знай, че има още една статуя. Тя сама струва колкото двайсет от тези, които са пред очите ти. Ако желаеш да се сдобиеш с нея, иди в Египет и намери един роб на име Мубарак. Той беше мой роб и той ще ти обясни как да откриеш последната статуя. В Египет Мубарак е много известен и първият срещнат ще ти посочи къде да го намериш“.

Тези думи вече не били сън и след като ги прочел, Зайн ал-Аснам помолил майка си да му разреши да замине отново за Египет. Тя се съгласила, защото разбрала, че самият аллах покровителствува сина й, и го насърчила. Успокоила го освен това, че докато се върне, управлението на страната ще бъде в здрави ръце.

Скоро Зайн ал-Аснам потеглил на път за Египет. Когато пристигнал в Кайро, попитал за къщата на Мубарак и узнал, че е много богат. Нямало по-богат, но нямало и по-добър и по-щедър от него. Домът му бил отворен за всички чужденци.

Зайн ал-Аснам намерил лесно къщата на Мубарак и похлопал на вратата. Отворил му един роб и го попитал какво желае. Зайн му обяснил, че е чужденец от далечни земи и че след като узнал за гостоприемството на Мубарак, решил да му дойде на гости. Робът влязъл вътре, за да извести господаря си, че му е дошъл гост, и след малко се върнал. Поздравил Зайн ал-Аснам с „добре дошъл!“ и му съобщил, че неговият господар Мубарак го чака.

Принцът преминал през обширен двор, в който растели много дървета, в басейни и фонтани шуртяла вода, и влязъл в двореца, където го чакал Мубарак. Той го приветствувал, благословил го и го попитал кой в и къде отива. Зайн му отвърнал, че идва при Мубарак, роба на починалия султан на Басра, чийто син е самият той.

Думите на момъка учудили Мубарак, който мислел, че султанът на Басра няма деца. Попитал го на колко е години и след като чул, че е на двадесет и шест, а това съвпадало с времето, през което нямал известия от султана, поискал от младежа и други доказателства, за да се убеди, че наистина тъкмо той е принцът на Басра.

Зайн ал-Аснам му казал:

— Ти знаеш, че баща ми изгради под двореца си две зали. В първата от тях има осем ахатови делви, пълни със злато, а във втората — върху златни основи се издигат осем статуи, всяка от които е изваяна от цял къс скъпоценен камък. Знаеш още, че баща ми е завещал да дойда при теб, за да ми разкриеш как да намеря деветата статуя, която струва колкото осемте, взети заедно.

При тези думи Мубарак паднал на колене и започнал да целува ръцете на Зайн, защото се уверил, че той е синът на неговия господар, султана на Басра. Сетне помолил младия принц да почете с присъствието си обеда, на който били поканени най-видните хора на Египет. Зайн ал-Аснам се съгласил и Мубарак го въвел в залата, където били събрани гостите. Пирът започнал, но Мубарак останал прав, за да прислужва на новия си господар. Гостите зяпнали от учудване, като видели, че Мубарак, един от най-известните и най-уважаваните хора на Кайро, прислужва на непознатия младеж. След като яли и пили, Мубарак заговорил:

— Не се чудете, хора, че прислужвах на този младеж с най-голямо уважение, така повеляват обичаите. Аз бях роб на баща му, султана на Басра. Той почина, но аз останах негов роб. Всичко, каквото имам, принадлежи на моя господар.

Гостите станали и отдали на Зайн ал-Аснам почестите, които му се полагали. В отговор на това принцът казал:

— Хора, бъдете свидетели на моите думи. Мубарак, от днес нататък ти си свободен да разполагаш със себе си и със своето богатство! Искай от мен, каквото пожелаеш, аз съм готов да ти го дам!

Мубарак станал, целунал му ръка и му благодарил за добрината.

— Господарю — казал той, — желая само да си здрав! Богатството, което имам, ми е предостатъчно.

Зайн ал-Аснам останал още три-четири дена, през които всички големци на Кайро го посетили и яли на една трапеза с него.

След като си починал добре, принцът казал на Мубарак, че е време да потеглят. Мубарак се опитал да го разубеди, като му казал, че търсената статуя наистина била много ценна, но до нея можело да се стигне само с голяма смелост, тъй като това криело смъртна опасност. На думите му Зайн ал-Аснам отговорил:

— Чуй, Мубарак! Богатството ми се пада по наследство, но всичко става само по волята на аллаха, затова бъди смел и не се страхувай!

И Мубарак заповядал на слугите да приготвят всичко за път. Преди да потеглят, те се помолили на аллах и поверили съдбата си в неговите ръце.

Пътували дни и нощи, нощи и дни. Всеки ден виждали все нови и нови неща, които предизвиквали тяхното удивление. Когато приближили до целта си, слезли от конете. Мубарак наредил на слугите да останат и да пазят животните до тяхното завръщане. Като повървели малко, Мубарак рекъл:

— Господарю, тук трябва да събереш цялата си смелост, защото вече се намираме във владенията на този, от когото си дошъл да искаш статуята.

Стигнали до голямо езеро. Мубарак рекъл:

— Господарю, ей сега ще се появи малка лодка от сандалово дърво със синьо знаменце. Кара я странен лодкар. Пази се да не проговориш и дума пред него, защото ще потънем. Не забравяй нищо от това, което ти казвам. Когато стигнем, ще видиш царя на джиновете, всичко около теб е тяхно дело. В лодката ухае на сандалово дърво и амбра, а лодкарят има глава на слон и тяло на хищник.

Щом лодката приближила до тях, лодкарят обвил и двамата с хобота си и ги настанил в нея. Той загребал и лодката бързо прекосила езерото.

Когато стигнали брега, видели чудни дървета — сандалови, алое и най-различни други, отрупани с прекрасни плодове. Между тях пъстреели цветя, които радвали човешкото око, и се носели птичи песни, чието благозвучие можело да омае и халиф. Мубарак попитал Зайн ал-Аснам как му се харесва това място, а принцът отвърнал, че това е раят, който пророкът отрежда за праведниците.

Като повървели още малко, пред погледа им се открил прекрасен дворец, целият от изумруди и рубини и с врати от чисто злато. За да се стигне до него, трябвало да се мине по мост, дълъг сто и петдесет и широк петдесет лакти. Пазели го войници — джинове, които били толкова страшни, че видът им би смутил и най-храбрия. Държали в ръце дълги копия, бляскащи на слънцето като светкавици.

Мубарак казал, че не трябва да продължават пътя си, докато войниците не им заговорят. После извадил от джоба си четири парчета жълта коприна. С едното си направил пояс, второто метнал на рамената си, а другите две дал на Зайн ал-Аснам, който последвал примера му. После Мубарак постлал пред себе си и пред Зайн килимчета от бяла коприна и извадил от джоба си малки метални кутийки с благовонни масла от амбра и алое. Всеки седнал на килимчето си и тогава Мубарак дал съвет на Зайн как да се държи с царя на джиновете, за да спечели неговото покровителство.

— Господарю — казал Мубарак, — сега ще направя заклинанието. Ще видим царя на джиновете. Но ние сме в опасност и аз се страхувам от гнева му. Ако иска да се срещне с нас, той ще ни се яви в образа на дивно красив човек, но ако не е доволен, че сме дошли на неговия остров, той ще ни се яви като страшно чудовище. Ако е добре настроен към нас, стани и го поздрави.

Зайн отвърнал:

— Слушам и изпълнявам!

Мубарак продължил:

— Ще му кажеш: „О, господарю мой, цар на джиновете и владетел на земята, приеми нашия поздрав! Моят баща, султанът на Басра, бе отнесен от смъртта. Той не се боеше, защото беше под твое покровителство. Аз дойдох, за да те помоля да покровителствуваш и мен като баща ми“.

После Мубарак продължил:

— Ако царят на джиновете е в добро настроение, той непременно ще те попита какво желаеш. Тогава му кажи: „Господарю мой, моля те да ми дадеш деветата статуя, по-ценна от която няма в света, тъй като си я обещал на баща ми“.

След тези наставления Мубарак започнал да прави заклинанията.

Изведнъж гръмотевици и светкавици разтърсили небето. Лицето на земята потънало в сянка. Последвала буря. Зайн се разтревожил, защото взел това за лоша поличба, но Мубарак, който познавал по-добре от него знаменията, го успокоил:

— Не се плаши, господарю. Това е добър знак. Сега вече можеш да бъдеш сигурен за живота си.

Царят на джиновете се явил като много красив мъж, чиято хубост нямала равна на себе си. Зайн ал-Аснам го поздравил по всички правила на доброто възпитание, както го научил Мубарак. Царят на джиновете се усмихнал и рекъл:

— Принц Зайн! Аз обичах твоя баща, султана на Басра, и всеки път, когато той идваше тук, за да ми изрази своята почит и уважение, му подарявах по една от статуите от скъпоценен камък, които си видял. Ти си ми толкова скъп, колкото ми беше скъп баща ти, и дори повече. Затова накарах баща ти, султана на Басра, няколко дни преди смъртта му да напише онова, което ти прочете в подземната зала. Аз му обещах да те взема под свое покровителство и да ти дам деветата статуя, която надминава по красота онези, които имат. Държа на думата си. Аз бях старецът, който ти се яви в съня ти. Аз ти открих мястото на делвите и на статуите. Знам какво те води тук, защото аз те накарах да дойдеш. Ще получиш онова, което желаеш, но трябва да ми се закълнеш във всичко най-свято, че в замяна ще ми доведеш петнадесетгодишна девойка, която няма равна на себе си по хубост и която не е познала, нито е пожелала някой мъж. Когато я водиш тук, пази се да не я пожелаеш дори и в мислите си.

Зайн ал-Аснам се заклел да изпълни волята на царя на демоните и казал:

— Господарю! Услугата, която искаш от мен, ми прави чест, но ме затруднява, защото не знам как да се уверя, че девойката притежава качествата, на които държиш.

— Имаш право — отвърнал царят на джиновете. — Хората не притежават познанието. Но не мисли за трудностите, защото ще ти дам огледало, което ще ти помогне. Когато намериш девойката, чиято красота е достойна за мен, погледни в огледалото. Ако то остане чисто и не потъмнее, значи тя притежава всички необходими качества. Ако потъмнее може да бъдеш сигурен, че девойката не е целомъдрена или е имала лоши помисли. Не забравяй клетвата, която ми даде, и ако си честен човек, пази се да не я престъпиш. В противен случай, колкото и да те обичам, ще ти отнема живота.

Зайн ал-Аснам отново се заклел, а царят на джиновете му дал огледалото и добавил:

— Можеш да идваш тук, когато поискаш!

Зайн ал-Аснам и Мубарак се простили с царя на джиновете и тръгнали обратно към езерото. Както и първия път, появил се лодкарят със слоновата глава и ги взел в лодката си, за да ги пренесе на другия бряг. Те намерили мястото, където ги чакали слугите с конете, и се върнали в Кайро.

Зайн ал-Аснам си починал няколко дена в двореца на Мубарак, а после поискал да го придружи до Багдад, за да подирят там такава девойка, каквато искал царят на демоните.

Но Мубарак не се съгласил.

— Кайро е градът на градовете, чудото на света — казал той. — Няма защо да ходим в Багдад, тъй като съм сигурен, че и тук ще намерим тази девойка, която ни трябва.

Принцът се съгласил, но не знаел как да търси девойката. Мубарак го успокоил и споделил с него, че познава една старица, много опитна в тия работи.

Малко след това Мубарак отишъл при старицата и й обяснил какво търси, като й обещал богато възнаграждение. Тя го уверила, че тази поръка е лесна, защото познава най-красивите девойки от най-знатните семейства на Кайро.

После веднага се запътила към града. Там потърсила и намерила много петнадесетгодишни девойки, една от друга по-красиви и по-прелестни. И започнала да ги води при принц Зайн. Но всеки път, когато той изваждал огледалото, то потъмнявало. Образът на нито една от девойките не останал чист. Зайн разбрал, че в Кайро няма да намери търсената девойка, и решил да отиде в Багдад. Щом стигнал там, наел прекрасен дворец. Към неговата трапеза заприиждали всички градски велможи и знатни хора. Всичко, което оставало върху трапезата, раздавал на бедните. Хората, които били дошли от близо и далеч да се молят в джамиите, се хранели в дома му. За него се заговорило в Багдад като за добър, щедър, много богат и добросърдечен човек.

Ала в една от джамиите имало един завистлив и хитър шейх. Само в ада би могло да се намери по-лош и по-завистлив от него. Той живеел близо до двореца, в който се бил настанил Зайн ал-Аснам, и завистта му станала толкова голяма, че непрекъснато мислел как да навреди на Зайн. Един ден той заговорил в джамията против богатите.

— Братя! — провикнал се той. — Чуйте какво ще ви кажа. В нашата махала се настани един чужденец. Вие сте чули за него и за парите, които пилее. Но тия пари не са негови, а крадени. Сигурен съм, че е крадец и че е дошъл да харчи парите, които е задигнал в страната си. Братя, в името на аллах ви съветвам да се пазите от този нечестивец, защото беда ще ви сполети. Предупреждавам ви и си умивам ръцете, вие правете, каквото щете.

Всички присъствуващи му отвърнали в един глас:

— Ще направим, каквото искаш, о, Абу Бакар!

Вероломният шейх дори бил намислил да се оплаче от Зайн ал-Аснам на халифа на Багдад. Добре, че Мубарак, който случайно бил влязъл в джамията, чул неговата проповед. Той веднага изтичал в двореца на Зайн, взел сто динара, няколко парчета лека, но много скъпа коприна и забързал към дома на шейха. Потропал на вратата и шейхът се показал, като грубо и гневно го попитал кой е и какво иска.

— Аз съм твой слуга, шейх Абу Бакар — рекъл Мубарак, — и идвам при теб от името на своя господар, принц Зайн ал-Аснам, който, като узна за твоята ученост и за доброто име, с което се ползуваш в града, пожела да се запознае с теб и да изпълни своя дълг. Той ти изпраща тези подаръци и моли да го извиниш, че не е направил това досега.

Когато, Абу Бакар видял златото и скъпите платове, казал:

— Моля твоят господар да ми прости, че не му оказах досега нужното уважение. Трябваше да отида да го поздравя и да му изкажа почитта си.

— Господарю — отвърнал Мубарак, — моят господар, принц Зайн ал-Аснам, има едно още по-голямо желание — да го почетеш с посещението си.

Сетне Мубарак целунал ръка на шейха и се върнал в двореца.

На другата сутрин по време на молитвата Абу Бакар застанал пред богомолците и им рекъл:

— Братя, чуйте ме! Завист пораждат богатите и честните, а не бедните и нищите. Знайте, че чужденецът, за когото ви говорих вчера, е принц, надарен с чест и богатство. Завистници ми го представиха като крадец, но това е лъжа. Не петнете честта на този човек, за да не ви накажат хората на халифа. Човек като този чужденец не може да живее в Багдад, без халифът да не го познава.

Така Абу Бакар разсеял чудовищното си обвинение срещу принц Зайн ал-Аснам.

Щом се върнал от молитвата, шейхът се облякъл грижливо с най-хубавите си дрехи и се запътил към двореца на емир Зайн ал-Аснам. А Зайн бил дълбоко вярващ и изпълнявал всичко, което препоръчвала религията му. Ето защо, когато видял шейха, той му отдал нужната почит и уважение. Настанил го удобно и му поднесъл богата закуска и ароматно кафе. След това заговорили за различни неща и шейхът попитал Зайн желае ли да остане по-дълго в Багдад. Зайн му отговорил, че не иска да остане по-дълго, отколкото е необходимо, за да свърши работата, за която е дошъл. Тогава шейхът го попитал каква е тази работа и може ли да му помогне.

— Търся девойка — отвърнал Зайн, — петнадесетгодишна, целомъдрена и със съвършена красота.

— Трудно е да се намери такава девойка — отговорил шейхът, — но аз познавам едно момиче с чудна красота. Баща й беше везир, но се отказа от поста си и сам възпитава дъщеря си. Надявам се, че е подходяща за теб, а така също, че тя и баща й ще бъдат поласкани от вниманието на емир като тебе.

— Възможно е тъкмо тя да е девойката, която търся — съгласил се Зайн ал-Аснам. — Но преди това трябва да я видя, за да разбера дали е целомъдрена. Ти можеш да съдиш за произхода и красотата й, но не и за нейното поведение.

— Нима може да се узнае по лицето й дали е целомъдрена, или не? — запитал шейхът. — Но ако ти притежаваш това умение, моля те, принце, ела с мен в техния дворец, за да те запозная с бащата.

И шейх Абу Бакар завел Зайн ал-Аснам в двореца на везира, бащата на момичето. Везирът поздравил Зайн с добре дошъл и като разбрал какъв е и какво търси, наредил да стъкмят дъщеря му. Когато момичето влязло, баща му заповядал да вдигне воала от лицето си. Зайн ал-Аснам останал удивен от красотата й, защото никога дотогава не бил виждал подобна хубост, и си казал:

— Дали ще намеря за себе си друга като нея и защо ли не я взема за своя жена?

После извадил огледалото на царя на джиновете от джоба си и погледнал в него. Огледалото останало чисто като сребро.

Той поискал незабавно да направят брачния договор и пратил да повикат кадията. Веднага след това отпразнували годежа, а после и сватбата.

Емир Зайн ал-Аснам поканил бащата на младоженката в двореца си и му дал невиждани дарове — брилянти, перли, рубини и изумруди. Вдигнали сватба за чудо и приказ, каквато никой дотогава не бил правил. В продължение на седмица целият град се стичал в двореца на Зайн. Богато бил надарен и шейх Абу Бакар.

Завършили сватбените тържества и Мубарак казал на Зайн ал-Аснам:

— Хайде да тръгваме! Намерихме, каквото дирехме!

Емирът се съгласил и Мубарак започнал да приготвя тяхното завръщане. Той убедил младоженката да повери пътуването си на милостта на всевишния. Ала Мубарак скоро забелязал, че емир Зайн е влюбен в съпругата си, и му казал:

— Господарю, искам да разбереш, че трябва да пазиш доверието, което има в теб царят на джиновете!

Зайн отвърнал:

— О, Мубарак! Ако знаеш какво щастие ми носи любовта към тази девойка, щеше да ми простиш и да ми позволиш да я взема със себе си в Басра.

— Не, господарю! — възпротивил се Мубарак. — Пази доверието, което ти е дадено, защото заради тази девойка може да те постигне такава беда, че да съжаляваш цял живот. Пази дадената клетва и не се поддавай на съблазънта, защото ще загубиш честта си!

— Тогава дръж я далеч от очите ми! — отвърнал Зайн ал-Аснам.

И като поверил младоженката на Мубарак, за да не я вижда повече, Зайн ал-Аснам и цялата му свита свърнали от пътя за Кайро и се отправили към острова на царя на джиновете.

През цялото пътуване принцът не се явил нито веднъж пред младоженката. От деня на сватбата изчезнал. Това я учудило много и тя най-сетне се осмелила да попита Мубарак:

— Закълни се в живота на своя господар принц Зайн ал-Аснам, че ще ми кажеш истината! Далеч ли сме от страната на съпруга ми?

— Господарке, колко трудно ми е да ти разкрия това, което не ти е казано! — отговорил Мубарак. — Ти наистина ли мислиш, че емир Зайн, царят на Басра, е твой съпруг? Той направи брачния договор на свое име, за да се съгласи баща ти, ала ти ще станеш съпруга на царя на джиновете, който те поиска от Зайн ал-Аснам.

При думите му младоженката заплакала с горчиви сълзи. Щом чул плача й, емир Зайн също заплакал от любов по нея.

— Ако ме жалите като чужденка — рекла тя, — направете ми едно добро: кажете ми, защо постъпихте с мен така подло?

Но нямало никаква полза от сълзите на девойката, не помогнали, защото вече били стигнали при царя на джиновете и му я предали.

Царят я харесал много и казал на Зайн ал-Аснам:

— Девойката, която ми доведе, е повече от красива. Сега се върни в двореца си. Ще намериш деветата статуя на мястото, където са и останалите. Изпратих един джин да я занесе.

Зайн ал-Аснам му целунал ръка и заедно с Мубарак се отправил към Басра.

Пътували много дни и през всичкото време той не преставал да тъжи и да мисли за девойката и за необикновената й красота. Плачел и нареждал:

— Радвай се, злосторнико! Ти изостави девойката с необикновена хубост, която взе от бащиния й скут, за да я дадеш на царя на джиновете. Какво загуби!

Зайн ал-Аснам дълбоко се разкайвал за измамата си и за разочарованието, което причинил на девойката.

Щом пристигнал в Басра, той поздравил майка си, царицата, и й разказал всичко. Тя се зарадвала много, че ще се сдобият и с деветата статуя, и подканила сина си веднага да отидат в подземието, за да видят дали е там.

Слезли заедно със Зайн ал-Аснам, но що да видят! Вместо статуята намерили девойката, нежна като слънчев лъч, като звезда на тъмен небосвод. Познал я емир Зайн, а тя му рекла:

— Не се чуди, че вместо онова, което си искал, виждаш мен. Мисля, че няма да съжаляваш, ако ме вземеш.

— Няма съмнение, че тъкмо теб желая най-силно — отговорил принцът. — Не бих те сменил за никакви скъпоценности, нито дори за целия свят. Ако знаеш колко голяма беше любовта ми към теб, когато те взех от баща ти и пряко волята си те дадох на царя на джиновете!…

Още преди Зайн да довърши думите си, гръмотевици затрещели, разтресла се земята. Царицата се изплашила. Ето че след малко се показал самият цар на джиновете и й казал:

— Царице, не се плаши! Аз съм покровителят на сина ти. Обичам го и го пазя. Аз му се явих насън, тъй като исках да проверя смелостта му и да видя дали е способен да владее чувствата си. Хубостта на тази девойка го съблазни и той не можа напълно да удържи обещанието си към мен. Той я пожела за съпруга, но аз знам колко слаба е човешката природа и затова ще бъда снизходителен. Заради неговата смелост ще му дам девойката за съпруга. Тя е деветата статуя, която му обещах. Тя е по-хубава от всички статуи, няма друга на света като нея.

После царят на джиновете се обърнал към Зайн ал-Аснам и му рекъл:

— Принц Зайн, това е твоята съпруга! Вземи я, но само при условие че ще я обичаш и няма да имаш друга жена. А аз отговарям за нейната преданост.

Още същия ден Зайн ал-Аснам се оженил. Вдигнали голяма сватба, цялото царство празнувало и се веселило.

Зайн ал-Аснам царувал дълго със съпругата си, царицата на Басра, и живели честито, докато не ги посетила онази, която слага край на земни наслади и разделя влюбените.