Историята на Джаудар Рибаря

Разказвали са ми, че в стари времена живял един търговец на име Омар, който имал трима синове — Салем, Салим и Джаудар. Пораснали момчетата, станали мъже, ала бащата обичал най-малкия — Джаудар — повече от другите двама. Братята започнали да завиждат и да мразят Джаудар. Бащата забелязал това и понеже бил вече много стар, уплашил се, че ако умре, най-малкият му син може да бъда изигран от братята си и поканил да разделят богатството му много роднини и почитани граждани, вещи в подялбата, които били изпратени от кадията.

Омар заповядал да му донесат всичките пари и платове, които имал, и казал:

— Разделете всичко на четири, както е по закона.

Когато всичко било разделено, той дал на всеки един от синовете си частта, която му се падала, като оставил една част за себе си, и рекъл:

— Това е цялото ми богатство. Като умра, синовете ми няма да се карат, защото приживе разделих всичко по равно. Частта, която взех, ще бъде за жена ми, майката на синовете ми, за да може да преживее.

Не минало много време и търговецът умрял. Двамата му по-големи синове веднага изразили недоволството си от подялбата и поискали да вземат дела на Джаудар под предлог, че делът на баща им е при него.

Джаудар потърсил защита от мъдреците и подал жалба до кадията. Събрали се правоверните, които присъствували на подялбата, за да свидетелствуват за това, което знаели. Кадията отсъдил и ги разделил. Джаудар загубил част от парите си, загубил част от земите си, загубили и братята му. После го оставили известно време на мира, но не за дълго. Те били замислили нова хитрост и Джаудар отново се обърнал към кадията и загубил всичките си пари, за да му заплати. Ала братята му не се задоволили с това, те искали да го разорят напълно. Плащали на лъжесвидетели, водели дела, докато пропилели всичките си пари. После отишли при майка си, взели с измама и нейните пари, набили я и я изгонили от къщи. Тя отишла при Джаудар и му разказала какво направили братята му, като ги проклинала.

Джаудар я спрял:

— Не ги проклинай, майко! Аллах ще въздаде всекиму според делата му. Лошото е, че и аз, и братята ми обедняхме. Неразбирателството води до разорение. Кавгите с братята ми ни тикнаха в ръцете на кадиите, без да има никаква полза от това. Изгубихме всичко, което ни остави баща ни, а и уважението на хората, като ги молехме да ни свидетелствуват. Затова няма да се карам с тях дори заради теб, нито ще се оплаквам на кадията. Стой при мен, ще те храня. Дано аллах да бъде щедър към нас, а братята ми ще намерят, каквото са заслужили. Ти се утешавай с думите на този, който казва:

Не отмъщавай ти на лош човек за раните!

Почакай, няма времето да го отмине.

Внимателно, не следвай пътя на тираните,

че планина над планина — тя ще се срине.

Джаудар дълго утешавал и увещавал майка си и тя се съгласила да остане при него. После взел рибарска мрежа и почнал да излиза в морето. Обикалял блатата и всички места, където имало вода. Всеки ден ходел в една посока. Един ден печелел десет, друг — двадесет, трети — тридесет пиастъра. Храната им била вкусна, напитките — също. В това време братята му не правели нищо — нито продавали, нито купували. Нещастието ги споходило и им тръгнало наопаки, та загубили и парите, които взели от майка си. Когато съвсем обеднели и всички вече ги презирали, започнали да ходят често при майка си и да се оплакват, че са гладни. Сърцето на майката било жалостиво и тя ги хранела с останките от хляба и яденето, като им казвала да си вървят, преди да си е дошъл брат им, защото се страхувала, че той няма да одобри постъпката й и ще се отнесе сурово с нея.

Братята хапвали набързо и си отивали. Един ден тя тъкмо слагала хляба и яденето пред тях, когато влязъл Джаудар. Майката се засрамила и се уплашила от гнева му. Навела ниско глава от срам. Но Джаудар се усмихнал и казал:

— Добре дошли, братя! Добър ви ден! Как така се сетихте да ме посетите в този благословен ден? — После ги прегърнал и им заговорил любезно: — Аз не исках да се отдръпвате от мен, а да идвате и да се интересувате за мен и за майка ни.

— Кълнем ти се, братко — казали те, — ти ни липсваше много и само срамът от това, което се случи между нас, ни възпираше да дойдем. Но ние се разкаяхме дълбоко, защото това беше дело на дявола (проклет да е дано!) и нямаме кой друг да ни помогне освен теб и майка ни.

Джаудар се съгласил с думите им, а майка им ги благословила и помолила аллах да ги възнагради.

— Бъдете добре дошли при мен — рекъл Джаудар. — Аллах е щедър и нищо не ми липсва.

Така те се сдобрили и останали да вечерят заедно, а след това легнали да спят. На другата сутрин закусили заедно и Джаудар взел рибарската мрежа и отишъл да почука на божията врата. Братята му също излезли и се губили до обед. Когато се върнали, майка им ги нахранила. Вечерта брат им Джаудар донесъл риба и зеленчуци. Така изминал месец. Джаудар ловял риба и я продавал, а с парите хранел майка си и двамата си братя, които бързо се поправяли.

Един ден Джаудар взел мрежата си и отишъл край морето. Хвърлил веднъж, хвърлил втори път, но все я изваждал празна. Тогава си казал, че на това място сигурно няма риба и трябва да се премести. Местил се от едно място на друго от сутринта до вечерта, но не уловил нито една риба. Зачудил се Джаудар: „Рибата ли се свърши в морето, друга причина ли има?“.

После нарамил мрежата и тръгнал за вкъщи угрижен и тъжен, без да знае с какво ще нахрани майка си и братята си. Когато минавал край хлебарницата, видял, че много хора чакат за хляб. Всеки стискал пари, но хлебарят не ги и поглеждал. Джаудар спрял настрани и въздъхнал. Хлебарят го чул и извикал:

— Добре дошъл, Джаудар! Хляб ли искаш?

Той отговорил утвърдително. Онзи разбрал, че няма пари, и му предложил да вземе всичко, каквото му трябва. Джаудар поискал хляб за десет пиастъра. Хлебарят му дал хляб, дал му още десет пиастъра, за да си купи месо и зеленчук, като заръчал на другия ден да му донесе риба за двадесет пиастъра. Джаудар обещал и казал: „Утре бог ще ми помогне!“.

Сетне се върнал вкъщи. Майка му била приготвила вечерята. Вечеряли всички и легнали. На другата заран Джаудар нарамил пак мрежата и излязъл, без да закуси, за да успее да набави храна за братята и за майка си.

Отишъл край морето, хвърлил мрежата и отново я извадил празна. До мръкване сменял различни места, но нищо не уловил. Още по-натъжен, тръгнал за вкъщи. Пътят му минавал покрай хлебарницата. Хлебарят го видял и отдалеч му приготвил хляб и пари.

— Вземи — подал му ги той. — Не се срамувай, ако днес нямаш пари, ще имаш утре!

Джаудар се извинил, че не е могъл да му донесе риба.

— Не се безпокой — казал хлебарят, — аз разбрах, че не си уловил. Ако утре пак нищо не уловиш, ела и си вземи хляба, аз ще почакам за дълга.

На третия ден Джаудар обиколил всички езера, но напразно. На връщане пак минал покрай хлебаря и взел хляб и пари. Така изминали седем дена. На осмия Джаудар, много притеснен, си рекъл: „Днес ще ида на езерото Карун“. Отишъл там и тъкмо се канел да хвърли мрежата, когато се показал един магребец^[1], яхнал муле. Облечен бил богато, а на гърба на мулето висели извезани дисаги. Той приближил и казал:

— Живей в мир, о, Джаудар, сине на Омар!

— Мир и на тебе, хаджи — отговорил Джаудар.

Магребецът му рекъл:

— Имам работа за теб. Ако я свършиш, ще те възнаградя богато и ще станеш мой приятел.

— Аз съм на твое разположение, хаджи — отвърнал Джаудар.

— Кажи тогава „Ал фатиха^[2]“.

Те казали заедно „Ал фатиха“, след това магребецът извадил копринено въже, заповядал му да го омотае здраво с него и да го хвърли в езерото. Заръчал му да го чака и ако види, че си показва ръката, да хвърли мрежата и да го изтегли бързо. Види ли да се показват краката му, да знае, че е мъртъв, да го остави, да отведе мулето с дисагите до търговския квартал и да го предаде на един евреин на име Шумая.

— Дай му мулето и той ще ти заплати сто динара. Вземи ги и запази тайната — наредил магребецът на Джаудар.

Джаудар започнал да омотава ходжата с въжетата здраво, а онзи все викал: „По-здраво! По-здраво!“. После го хвърлил във водата, както му наредил, и зачакал на брега. Когато изминал час, от езерото се показали двата крака на хаджията и Джаудар разбрал, че е мъртъв. Той повел мулето към търговския квартал и намерил евреина, седнал на стол пред дюкяна си. Евреинът се досетил какво се е случило и казал:

— Неговата алчност го погуби!

След това заплатил сто динара на Джаудар и го посъветвал да запази тайната.

Джаудар взел парите и минал покрай хлебарницата. Дал на хлебаря един динар и се разплатил с него. После се отбил в месарницата, дал и там един динар, взел месо и оставил пари, за да може да вземе месо и на другия ден. Накрая купил зеленчуци и се върнал вкъщи. Там заварил двамата си братя, които карали майка им да им приготви храна, а тя ги уговаряла да почакат, докато дойде брат им и донесе нещо за ядене.

В този момент влязъл Джаудар и рекъл:

— Вземете, яжте!

Те се нахвърлили върху храната. А Джаудар подал останалото злато на майка си и й поръчал да дава на братята му да купуват храна, ако него го няма. Сетне си легнал, а на следващия ден отново потеглил към Карун. Тъкмо се канел да хвърли мрежата, дошъл друг магребец на муле, още по-богато облечен от първия. Върху мулето имало дисаги с две бутилки. Той рекъл:

— Живей в мир, Джаудар!

А Джаудар отговорил:

— Мир и на теб, хаджи.

Онзи го попитал:

— Видя ли вчера да минава оттук един магребец на муле?

Джаудар се уплашил и казал, че не е виждал никого от страх, че магребецът ще го попита какво е станало с него. „Ако му кажа, че се е удавил, може да ме обвини, че аз съм го удавил — размислил Джаудар. — По-добре да си мълча.“

Магребецът възкликнал:

— Бедният ми брат, той ме превари!

Джаудар повторил, че не знае нищо, но хаджията продължил:

— Той ти е наредил да го вържеш и да го хвърлиш във водата. Казал ти е: ако видиш да се подава ръката му, да хвърлиш мрежата и да го извадиш, а ако се покажат краката му, да го оставиш, защото това означава, че е умрял. После ти е наредил да предадеш мулето на евреина Шумая и да вземеш от него сто динара. И ти си направил така, както ти е заръчал.

— След като знаеш всичко, защо ме питаш?

Хаджията му рекъл:

— Искам да направиш с мене същото, което направи с брат ми.

И той извадил копринено въже, заповядал му да го върже здраво и да го хвърли в езерото.

— Ако и с мене се случи същото като с брат ми, дай мулето на евреина и вземи сто динара — поръчал той на Джаудар.

Хаджията потънал в езерото. Джаудар почакал, почакал и след малко видял да се показват краката му.

— Дявол да го вземе, и тоя умря! — извикал той. — Дано всеки ден аллах ми праща по един магребец! Ще ги връзвам, те ще умират и стигат ми от всеки умрял по сто динара!

Хванал мулето и се запътил към търговския квартал. Когато евреинът го видял, запитал:

— И другият ли умря?

— Ти да си жив — отвърнал Джаудар.

— Така им се пада на алчните — промърморил евреинът. Взел мулето и му броил сто динара.

Този път Джаудар дал парите на майка си, но тя се разтревожила и го попитала откъде взема толкова жълтици всеки ден. Той й разказал всичко и тя започнала да го моли да не ходи на езерото Карун, за да не си изпати от магребците.

— Аз ти хвърлям, защото те искат това — оправдавал се Джаудар. — Пък и за толкова малко работа всеки ден вземам по сто динара. Не, не мога да не отида. Ще ходя на езерото, докато не остане нито един магребец.

На третия ден той отново отишъл на езерото. Почакал малко и ето че се задал друг магребец на муле, с още по-хубави и по-скъпи дисаги. Той поздравил, както другите:

— Живей в мир, о, Джаудар, сине на Омар!

Джаудар отговорил на поздрава учуден, че всички магребци знаят името му. После и този попитал дали са минали оттук двама преди него. Джаудар отвърнал, че са минали, но са се удавили в езерото.

— А сега — казал той — е твой ред.

Магребецът се засмял и отговорил:

— О, клетнико, не знаеш ли, че всяко живо същество има своя час!

Слязъл от мулето, наредил му да стори с него това, което направил с другите двама, и извадил въжета от коприна. Джаудар го подканил да побърза, защото закъсняват. Вързал го здраво и го бутнал в езерото. След това зачакал. След малко магребецът си показал ръката и извикал:

— Клетнико, хвърли мрежата!

Джаудар метнал мрежата и го извадил. В ръцете си магребецът държал две червени рибки. Той отворил дисагите и пуснал по една във всяка торба. После целунал Джаудар и му рекъл:

— Бог да те закриля! Ако не беше хвърлил мрежата да ме извадиш, щях да остана с двете риби в ръце, без да мога да изляза от водата.

— Хаджи, заклевам те в бога, кажи ми, какви бяха онези, които се удавиха, какви са тези две риби и евреинът?

Магребецът се съгласил да му открие тайната и започнал да му разказва:

— Двамата удавници са моите братя Абдел Салям и Абдел Ахад. Евреинът също е мой брат и не е евреин, а праведен. Казва се Абдел Рахим. Нашият баща ни научи на разни магии, а също така и как да откриваме съкровища, как да накараме джиновете да бъдат наши роби. Когато той умря, остави ни голямо богатство. Разделихме си всичко и стигнахме до книгите. За една от тях — „Легенди за старите“ — не можахме да се споразумеем. Тя беше много ценна, защото в нея се говори къде са скрити съкровищата в целия свят и как може да се стигне до тях. Баща ни много ни беше разказвал за нея, затова всеки един от нас искаше да я притежава. Като се скарахме, дойде учителят на баща ни, който го беше посветил в магията. Той поиска книгата. И ние му я дадохме.

— Вие сте синове на моя син — рече той, — затова не мога да предпочета никого от вас. Този, който иска да притежава книгата, трябва да я заслужи, като открие съкровището на Шамардал и ми донесе небесния глобус, шишенцето с кохъл^[3], пръстена и сабята, които се намират там. Ще ви кажа, че който притежава небесния глобус, може да види целия свят от изток до запад, от изгрев до залез-слънце, като че ли е пред очите му. Ако се разгневи на някой град, достатъчно е да насочи глобуса срещу слънцето, за да го опожари. А който си почерни очите с кохъл, може да види всички съкровища на земята. Пръстенът има за слуга джина Раад. Онзи, който го притежава, може да властвува над цялата земя. Сабята също крие голяма сила. Ако някой я насочи срещу цяла войска, то тя тозчас ще се разбяга. А ако каже: „Изтреби тази войска!“, от сабята ще блесне светкавица и от войската няма да остане и следа. Единственото ми условие, мои деца — каза учителят на баща ни, — е, че за книгата може да претендира само онзи, който успее да открие съкровището на Шамардал. А то се пази от синовете на цар Ал-Ахмар. Вашият баща се е опитал да се добере до него, но не успял. Синовете на царя се скрили в езерото Карун в Египет, но баща ни не могъл нищо да направи, защото езерото било омагьосано. Баща ви дойде при мен за съвет. Направих магия и разбрах, че само един египетски младеж на име Джаудар бен Омар може да отключи съкровището на Шамардал. Този младеж е рибар, ще го намерите край езерото Карун. Джаудар ще открие най-достойния измежду вас и ще то хвърли в езерото да се бие със синовете на Ал-Ахмар. Той ще ги плени и ръцете му ще се покажат от водата. Джаудар ще му хвърли мрежата си и ще го извади. А недостойните ще се удавят и краката им ще се покажат от водата.

След като чухме тези думи, всички извикахме: „Ще се опитаме, даже ако трябва да умрем!“. Само брат ми, когото мислят за евреин, не поиска да си опита силите. Казахме му да се преоблече като търговец евреин и ако някой от нас се удави в езерото, той да прибира мулето и дисагите и да ти плаща по сто динара. Първият и вторият ми брат са били убити от синовете на Ал-Ахмар. Когато ме хвърли в езерото, аз успях да ги пленя: ти видя, че ги мушнах в дисагите.

— Но това бяха риби! — учудил се Джаудар.

— Не, това са джинове, приели образа на риби — поправил го магребецът. — Знай, Джаудар, че съкровището чака тебе. Съгласен ли си да дойдеш с мен в град Фес? Ще ти дам всичко, каквото ми поискаш. Кълна се, че ти си ми като брат.

— Хаджи, аз имам майка и двама братя, за които се грижа.

— Това не е причина. Ще ти дам хиляда динара. Те ще стигнат за майка ти и за братята ти, докато се върнеш. Няма да се бавим повече от четири месеца.

Щом Джаудар чул, че магребецът му предлага хиляда динара, веднага приел. Дал парите на майка си и й разказал всичко. Тя се завайкала: „Какво ще стане с тебе, сине, страхувам се!“.

— Майко — рекъл Джаудар, — този, когото господ закриля, няма от какво да се бои, пък и магребецът е добър човек.

Майка му го благословила и го изпратила.

Джаудар намерил магребеца и му казал, че е готов да тръгне с него. Абдел Самад, така се казвал магребецът, му наредил да се качи на мулето зад него.

Така пътували двамата от обед до здрач. Джаудар огладнял, но забелязал, че магребецът бил забравил да вземе храна за из пътя.

— Хаджи — извикал той, — няма ли да хапнем нещо?

— Гладен ли си? — попитал Абдел Самад. — Тогава да слезем от мулето.

Той свалил дисагите, но те били празни. Сетне се обърнал към Джаудар:

— Какво искаш да ядеш, побратиме?

— Каквото има — отговорил Джаудар, — хляб, сирене.

— Хм, бедни момко, искай нещо друго, хлябът и сиренето не са вече добри за теб. Обичаш ли печени пилета? А ориз с мед?

И така той изредил двадесет и четири ястия, а Джаудар си мислел: „Той е луд. Откъде ще вземе тези ястия, когато тук няма нито готвач, нито кухня“.

— Стига толкоз! Изброяваш ми разни ястия, а нямаш нищо — извикал Джаудар. Магребецът не казал нищо, а бръкнал в дисагите и извадил златен поднос с кебап и така едно след друго заизваждал всички ястия, които споменал.

Джаудар се изненадал силно, а магребецът го подканил:

— Яж, клети момко!

— Да нямаш в дисагите кухня и готвачи? — не проумявал Джаудар.

Абдел Самад се засмял:

— Това са вълшебни дисаги, обслужвани от един роб. Ако му поискаш хиляда ястия, веднага ще ти ги поднесе.

Двамата яли до насита, а останалата храна хвърлили, като прибрали златните подноси обратно в дисагите. Тъй като ожаднели, магребецът извадил от дисагите стомна. Пили и се измили за молитвата. След това отново се качили на мулето и продължили пътя си. По едно време магребецът попитал Джаудар:

— Знаеш ли колко път изминахме от Египет дотук?

— Не, не знам.

— Толкова, колкото другите изминават за цял месец.

— Как така? — учудил се Джаудар.

— Това муле не е обикновено муле, а джин. То може за един ден да извърви такъв път, какъвто се изминава за една година. Заради теб днес се движихме бавно.

Вечерта извадили от дисагите всичко, каквото пожелали.

Така изминали четири дни. Пътували до полунощ, след това почивали до сутринта и тръгвали отново.

На шестия ден стигнали град Фес. Щом влезли в града, всеки, който ги срещнел, поздравявал магребеца и му целувал ръка. След малко той се спрял пред една врата и почукал. Отворила им девойка, красива като месечина.

— О, Рахма, дъще моя — обърнал се магребецът към нея, — отвори ни двореца.

— С радост, татко! — отвърнала девойката и отворила двореца, а след това се оттеглила.

Джаудар останал омаян от нейната красота.

Абдел Самад свалил дисагите от гърба на мулето. В това време земята се отворила и то потънало в нея. Джаудар извикал:

— Да бъде благословен онзи, който ни закриляше, докато бяхме на гърба му!

После влезли в двореца и Джаудар слисано загледал хубавата покъщнина, красивите предмети, скъпоценностите. Магребецът отново извикал дъщеря си и поискал да му донесе един сандък. От него извадил дреха, която струвала хиляда динара, и я подал на Джаудар. Той я облякъл и заприличал на цар. Така прекарали двадесет дена и всеки ден Джаудар получавал нова, още по-разкошна дреха и ядял до насита от дисагите.

На двадесет и първия ден Абдел Самад казал:

— Хайде, Джаудар, днес е денят, в който трябва да отключим съкровището Шамардал.

И те тръгнали, дошли до края на града и там всеки възседнал по едно муле. Вървели до обед и стигнали до една река. Там слезли. Магребецът махнал с ръка на двама роби, които поели мулетата, а сетне се отдалечили в различни посоки. След известно време те се върнали. Първият носел шатра, а вторият — необходимата покъщнина. Отново се изгубили някъде и отново се върнали. Единият носел двете риби, а другият — дисагите.

Тогава Абдел Самад повикал Джаудар и го накарал да седне до него. След като се наобядвали, Абдел Самад взел рибите и започнал да шепне някакви заклинания. Рибите се замолили с човешки глас да не ги погубва. Изведнъж те се превърнали в два джина с вързани ръце.

— Какво ще правиш с нас, господарю?

— Ще ви изгоря, ако не ми разкриете къде се намира съкровището на Шамардал — отговорил Абдел Самад.

— Ще ти кажем, но трябва да намериш Джаудар рибаря, защото никой друг не може да влезе там.

— Той е тук — отвърнал магребецът. — Джаудар ви чува и ви вижда.

След като се заклели, че ще му покажат съкровището, Абдел Самад освободил джиновете. Той измъкнал един мангал с въглени, които раздухал, докато се разпалили. Извадил след това тамян и рекъл на Джаудар:

— Сега ще произнеса заклинанието и ще хвърля тамяна. Но преди това искам добре да запомниш какво трябва да правиш, защото после не ще мога да ти помогна… Водата на реката ще пресъхне и на дъното ще се покаже златна врата. Ще идеш до нея и ще почукаш леко. Ще почакаш малко и ще почукаш по-силно. Пак ще почакаш и ще почукаш три пъти. Отвътре ще попитат: „Кой чука на вратата на съкровищата, като не може да разгадае символите?“. Тогава ще кажеш: „Аз съм Джаудар — рибаря, синът на Омар“. Вратата ще се отвори и оттам ще изскочи човек със сабя в ръка. Той ще ти каже: „Ако ти си Джаудар, дай да ти отсека главата!“.

Протегни си врата без страх. Щом замахне със сабята, той ще падне мъртъв, а ти нищо няма да почувствуваш от неговия удар. Но не забравяй, че ако не му се подчиниш, той ще те убие. Когато развалиш тази магия с послушанието си, върви, докато видиш втора врата. Почукай и на нея. Отвътре ще излезе конник с копие на рамо. Той ще те попита как си успял да стигнеш до това място, където нито човек, нито джин не е влизал, и ще се опита да те прободе с копието си. Открий му гръдта си. Щом замахне с копието, той ще падне бездиханен. Но ако не му се подчиниш, ще те убие.

Има и трета врата. Когато стигнеш до нея и почукаш, отвътре ще излезе човек с лък и стрела. Той ще те простреля и ще падне мъртъв.

От четвъртата врата ще излезе страшен лъв, който с ръмжене ще се нахвърли върху теб, за да те разкъса. Не се плаши и не бягай! Дай му ръката си. Щом я захапе, ще падне мъртъв, а ти няма да пострадаш ни най-малко.

От петата врата ще излезе черен роб и ще те попита кой си. Кажи му, че си Джаудар. Тогава той ще те накара да отвориш шестата врата. Щом я отвориш, от двете й страни ще видиш две огромни змии. Те ще се нахвърлят върху теб с разтворени челюсти. Щом те ухапят, ще умрат, но ако се уплашиш, ще те умъртвят. После почукай на седмата врата. От нея ще излезе майка ти. Тя ще ти каже: „Бъди добре дошъл, синко! Приближи се да те целуна“. Ти трябва да я спреш и да й заповядаш да се съблече. Тя ще захване да ти се моли: „Аз съм твоята майка, аз съм те кърмила и отгледала, не ме карай да се събличам“. Ти трябва да й отговориш: „Ако не се съблечеш, ще те убия!“. Погледни вдясно, на стената ще видиш закачена сабя. Издигни я над главата й и извикай: „Събличай се!“. Тя отново ще започне да ти се моли, за да те разколебае, но ти бъди твърд. Щом съблече една дреха, кажи й да продължава. Когато съблече всичко, тя ще падне мъртва. Така ще разгадаеш всички символи и ще развалиш магията. Не се бой повече за себе си. Там ще видиш купища от злато, но не спирай, докато не стигнеш до стая, закрита със завеса. Дръпни я. Вътре на златно ложе спи проклетият Шамардал. Над главата му има кръг, който блести като луната. Това е небесният глобус. До него ще видиш сабята, а на ръката му — пръстена. На врата му на синджирче виси шишенцето с кохъл. Вземи тези четири неща и не забравяй нищо от това, което ти казах.

Той му повторил няколко пъти всички съвети, докато Джаудар не рекъл:

— Запомних всичко, което ми каза, но кой ще се изправи пред този омагьосан свят и кой може да устои пред тези страхотии?

Магребецът го успокоил:

— Не се страхувай, това са сенки без душа.

— Уповавам се на аллах — отвърнал Джаудар.

Абдел Самад хвърлил тамяна и започнал да шепне заклинанието. Водата пресъхнала. На дъното на реката се показала вратата на съкровището. Джаудар слязъл, почукал и чул някой да вика:

— Кой чука на вратата, без да може да разгадае символите?

Той отговорил:

— Аз съм Джаудар, синът на Омар.

Вратата се отворила. От нея излязъл човек със сабя в ръка, който викнал:

— Подложи врата си!

Джаудар му протегнал врата си. Той замахнал и паднал мъртъв. Джаудар минал през всички врати, както му заръчал магребецът. Когато стигнал седмата врата, от нея излязла майка му и му казала:

— Добре дошъл, сине! Носила съм те девет месеца в утробата си, кърмила съм те и съм те възпитавала.

Той й извикал:

— Събличай се!

— Но ти си мое дете. Как може да искаш да се съблека!

— Събличай се или ще ти отсека главата!

Джаудар протегнал ръка, взел сабята и я вдигнал заканително над главата й. Започнали да се препират за всяка дреха, докато на нея останали само шалварите й. Тогава тя му казала:

— Дете мое, нима сърцето ти е от камък, та слагаш този срам на лицето ми и ме караш да показвам това, което не е за гледане и е противно на благоприличието?

Тогава той омекнал:

— Имаш право, не ги сваляй!

При тези думи жената извикала:

— Той сбърка! Удряйте!

Ударите завалели като град върху него. Пазачите на съкровището го набили така, че да помни цял живот, а после го избутали вън от вратата на съкровището и всички врати се затворили както преди, а реката потекла отново.

Джаудар изпаднал в несвяст и магребецът направил някакви заклинания, за да му помогне да дойде на себе си. Когато отворил очи, Абдел Самад го запитал:

— Какво направи, клети момко?

Джаудар отговорил:

— Направих всичко, което ми каза, и не се уплаших, но когато майка ми започна да ме моли да не сваля шалварите си, не можах да й откажа. Тогава тя се разкрещя, че съм сгрешил, и извика слугите на съкровището, които ме биха до смърт, сетне ме избутаха и повече не знам какво е станало.

— Не ти ли повторих да изпълниш всичко, както ти поръчах? Сега ти стори зло и на себе си, и на мен. Трябва да останеш при мен до същия ден на следващата година.

После повикал двамата роби, които дошли веднага, сгънали шатрата и я отнесли. След малко се върнали с две мулета. Джаудар и Абдел Самад ги яхнали и се върнали във Фес. Джаудар останал при приятеля си цяла година. Всеки ден той му поднасял нови, великолепни дрехи и най-хубави ястия.

Най-после дошъл денят. Магребецът казал: „Време е да тръгваме“. И те излезли извън града, където ги чакали двамата роби с двете мулета. Възседнали и вървели, докато стигнали реката. Двамата роби разпънали шатрата. Джаудар и Абдел Самад се нахранили, после извадили мангала и тамяна. Когато магребецът започнал да му изброява отново какво трябва да прави, Джаудар го прекъснал:

— Хаджи, ако мога да забравя боя, който ядох, ще забравя и съветите ти.

— Дръж се здраво и не си мисли, че тази жена е майка ти! Това е една магьосница, която е взела образа на майка ти! Тя иска да те накара да сгрешиш. Ако първия път се отърва жив, този път няма да се измъкнеш здрав и читав.

— Ако сбъркам този път, заслужавам да ме изгорят — отговорил Джаудар.

Магребецът зашепнал заклинания и реката пресъхнала. Джаудар тръгнал и преодолял всички омагьосани врати, докато се изправил пред майка си. Тя му казала:

— Бъди добре дошъл, сине!

Той й отговорил:

— Не съм твой син, проклета жено. Събличай се!

Този път се държал твърдо, докато тя станала сянка без душа. Тогава Джаудар влязъл и намерил купища злато, но дори не ги погледнал. В стаята видял джина Шамардал, който спял със сабята до себе си, пръстена на ръката си, шишенцето кохъл на гърдите и небесния глобус над главата си. Джаудар се приближил и взел всички предмети. Когато излизал, зазвучали тръби и се разнесли викове:

— Бъди щастлив, Джаудар, с това, което взе!

Гласовете ехтели, докато се върнал при магребеца, който развалил магията. Джаудар му дал предметите, които бил взел от Шамардал. Абдел Самад ги прибрал и извикал двамата роби. Те сгънали шатрата и довели двете мулета, които ги откарали в град Фес. Магребецът Абдел Самад казал:

— Джаудар, ти остави близки и родина заради мен и изпълни желанието ми. Сега имаш право да поискаш всичко. Не се стеснявай, ти заслужаваш много!

Джаудар отговорил:

— Искам от аллах и от теб да ми подариш тези дисаги!

— Вземи ги, ти ги заслужи. Но те ще ти дадат само ядене. Ти се труди с мен и аз ти бях обещал да се върнеш у дома си предоволен. Ще ти дам и едни дисаги, пълни със злато и скъпоценни камъни, и ще те отведа в твоята страна. Ще станеш търговец и ще можеш да храниш семейството си.

После той извикал един роб и сложил дисагите на гърба на едно муле.

— Качи се на мулето — казал той. — Робът ще върви пред теб, за да ти показва пътя, докато стигнеш вкъщи. Щом пристигнеш, вземи дисагите, а мулето върни на роба, за да ми го докара, и не говори на никого за тайната. Върви си с мир.

Джаудар му благодарил и потеглил, следван от роба. Така пътували един ден и една нощ. На втория ден сутринта пристигнали. Когато минавали край царския палат, Джаудар видял майка си да проси. Разстроил се страшно, слязъл от мулето и я закарал вкъщи. После свалил дисагите и оставил мулето на роба, който го взел и го отвел при господаря си, защото робът и мулето били джинове. Вкъщи, още ядосан, че видял майка си да проси, Джаудар я попитал дали братята му са живи:

— Живи са — отвърнала тя.

— А защо просиш?

— От глад.

— Но нали, преди да замина, първия ден ти дадох сто динара, втория пак сто динара, а в деня, когато тръгнах, ти връчих хиляда динара.

— Синко, твоите братя ме измамиха. Взеха парите и ме изгониха и аз трябваше да прося по пътищата.

Той й казал:

— Успокой се, майко, аз се върнах. Гледай в тези дисаги колко злато и скъпоценни камъни има.

Тя му отвърнала:

— Бог да те закриля и да ти даде още повече. Ти си щастлив човек. Иди, сине, донеси хляб, защото днес не съм яла.

Той се усмихнал и рекъл:

— Майко, искай, каквото ти хрумне, за ядене и аз ще ти го дам веднага, без да го купувам от пазара, нито да го готвиш.

Тя пожелала да има топъл хляб и сирене.

Той се засмял и казал:

— Това не е за теб, майко. По-добре ще е печено месо, пълнено агне, печени пилета, ориз, баклава, мед.

Тя помислила, че синът й се подиграва, и извикала:

— Синко, ти луд ли си? Кой може да плати всичко, което изброи, пък и кой ще го приготви?

— Не се безпокой — отвърнал Джаудар, — сега ще наредя пред теб всички ястия, които ти споменах. Подай ми само дисагите.

За голямо нейно удивление синът й започнал да вади от празните дисаги желаните ястия.

— Синко, къде бяха всички тези съдове, пълни с ястия?

Джаудар й разказал за вълшебството на дисагите и я накарал сама да опита, но я предупредил, че винаги трябва да връща златните съдове в дисагите. Докато си говорели и вечеряли, дотичали двамата му братя. Един съсед им казал, че Джаудар се върнал, облечен в скъпи дрехи, яхнал муле, а пред него вървял един роб. Те се били разкаяли, че са постъпили така с майка си, която сигурно щяла да разкаже всичко на брат им, и той можел да им се разсърди. Но те знаели, че майка им и Джаудар са милостиви и ще им простят, ако поискат прошка, затова влезли смело. Щом ги видял, брат им станал на крака и ги поздравил най-любезно, а след това ги поканил на трапезата. Те седнали и яли, за да се подкрепят. Когато заситили глада си, Джаудар им казал:

— Братя, вземете останалото от храната и го дайте на бедните и нуждаещите се.

Те веднага се възпротивили:

— Но, братко, ние можем да вечеряме с това.

— За вечеря ще имаме много повече — побързал да ги успокои той.

Те излезли и раздали храната, както поръчал малкият им брат, върнали празните блюда, които майката сложила в дисагите.

На вечеря Джаудар седнал между майка си и братята си. Сетне извадил от дисагите четиридесет различни ястия. Майка им ги подредила и всички яли до насита. Онова, което останало от храната, раздали на бедните, а сладкишите на съседите. Така изминали десет дена. На единадесетия Салем казал на Салим:

— Виждаш ли, всеки ден брат ни вади ястия и сладкиши да ядем до насита и да раздаваме на бедните. Само султанът може да си позволи такова нещо. Не трябва ли да попитаме откъде взема всичко това, след като не купува нищо от пазара, не пали огън и няма готвач?

— Не знам, но няма кой да ни каже истината освен майка ни.

И те замислили една хитрост. Когато брат им излязъл, нахвърлили се върху майка си и се развикали, че са гладни.

— Ще се наситите, деца мой — успокоила ги тя. После влязла в стаята и помолила слугата на дисагите да им донесе топло ядене.

Синовете й я попитали:

— Мамо, тези ястия са топли, а не те видяхме да готвиш. Откъде ги взе?

Тогава тя им разказала за вълшебните дисаги, но ги заклела да пазят тайната. Те поискали да узнаят какво трябва да направят, за да получат ядене от дисагите, и тя им обяснила всичко. Джаудар не узнал нищо за това.

Един ден Салем казал на Салим:

— Братко, докога ще стоим при Джаудар да ни храни като свои слуги? Хайде да вземем дисагите, а него да продадем на морския капитан от Суец. Но как да постъпим?

Салим рекъл:

— Ще отидеш при капитана и ще го поканиш да дойде с двама души от екипажа. Каквото кажа на Джаудар, ти ще го потвърждаваш. Преди да съмне, ще видиш какво ще направя.

Така двамата се споразумели да продадат брат си. Отишли при капитана и му казали:

— Капитане, дойдохме по една работа, която ще ти хареса. Ние сме двама братя и имаме трети, който е много нещастен, няма късмет. След смъртта на баща ни останаха пари. Ние си ги разделихме и брат ни взе частта си и я пропиля за разгулен живот. Когато загуби всичко, дойде и ни обвини, че сме взели неговия дял от бащиното наследство. Наложи се да тръгнем по съдилища, които ни погълнаха много пари. За известно време нашият брат ни остави на мира, но след това започна отново да ни разиграва, докато изгубихме всичко и съвсем обедняхме. За да сме спокойни, че няма повече да ни пакости, искаме да ти го продадем.

Капитанът ги попитал:

— Можете ли да го доведете с измама дотук? Аз ще го изпратя веднага в морето.

— Не можем — отговорили те, — но ако ти дойдеш у нас на гости с двама души, петимата ще го хванем, когато заспи, ще му запушим устата и ще го изнесем от къщи под прикритието на нощта, а после правете с него, каквото щете.

— Добре — съгласил се капитанът. — Продавате ли го за четиридесет динара?

— Да! — отговорили те.

Вечерта петимата — двамата братя, капитанът и моряците — се срещнали в къщата на Джаудар. Той ги посрещнал много любезно, без и през ум да му минава, че кроят нещо срещу него. Майката извадила от дисагите най-изискани ястия и всички яли до насита. Капитанът помислил, че щедрата гощавка е от Салем, тъй като той лично принасял блюдата на трапезата, докато Джаудар и Салим седели. Когато минала една трета от нощта, Салем им поднесъл сладкиши, а после всички си легнали. Джаудар заспал веднага. Отнесли го под прикритието на нощта. После капитанът го изпратил в Суец с вериги на краката и той останал на работа там цяла година като пленниците и робите, без да каже дума.

А сега да оставим Джаудар и да се върнем отново към братята му. Когато настъпило утрото, те влезли при майка си и я попитали дали не е станал Джаудар.

— Събудете го — казала тя, — той спи с гостите.

— Да не е тръгнал с тях? Като че ли брат ни свикна да пътува. Сигурно е поискал отново да види съкровищата. Чухме, че говори с един от магребците, който му казваше, че ще го заведе на едно място, за да му покаже ново съкровище.

Така те убедили майка си, че гостите са били магребци.

— Тогава сигурно е тръгнал с тях и ще се върне с нови богатства, защото е късметлия — рекла тя и заплакала.

Двамата братя се разгневили страшно:

— Проклетнице, ти обичаш Джаудар повече от нас. Ако бяхме отпътували ние, нямаше да плачеш. Като че не сме твои деца.

— И вие сте ми деца, но сте лоши хора. След смъртта на баща ви нищо добро не видях от вас, докато Джаудар ми даде всичко и ме почете. Затова плача за него.

Когато чули думите й, те я проклели, набили я и взели торбите със скъпоценностите и златото, а също така и вълшебните дисаги. Тя се опитала да ги спре, но те й заявили, че това са парите на баща им.

— Не — казала тя, — това са парите на вашия брат, които той донесе от Магреб.

— Лъжеш — завикали те, — това са парите на баща ни и ще ги харчим както намерим за добре.

Сетне си разделили по равно скъпоценностите. Когато стигнали до вълшебните дисаги, се скарали. Всеки един от двамата ги искал за себе си. Карали се дълго, та майка им се опитала да ги помири:

— Деца, вие разделихте торбите със скъпоценностите, но тези дисаги не могат да се разделят и ако ги срежете на две, вълшебството им ще изчезне. Оставете ги на мен и аз ще имам грижата за всички обеди и вечери. На мен ми стига един залък и ако от време на време ми давате по някоя дреха, друго не искам. А всеки от вас може да стане търговец с това, което взехте. Вие сте ми деца, аз съм ваша майка, нека да живеем в мир, а може и брат ви да се върне.

Ала те не я послушали, а продължили да се карат цялата нощ. Не щеш ли, чул ги някакъв царедворец, който бил поканен в една съседна къща. Прозорецът бил отворен и той чул разправиите им. На другата сутрин влязъл при Шамс ад-Даула, който бил цар на Египет по това време, и му разказал всичко, което чул. Царят изпратил да доведат братята на Джаудар и наредил да ги подложат на изтезания, докато признаят всичко. После взел дисагите, а тях пратил в затвора. Отпуснал помощ на майката, за да няма нужда от нищо цял живот. Такава участ постигнала братята на Джаудар.

А Джаудар останал цяла година в Суец. После го взели на един кораб, но връхлетял ураган и изхвърлил кораба в подножието на някаква планина, където се разбил. Всички се удавили. Само Джаудар успял да се спаси като по чудо. Той вървял, докато стигнал до едно бедуинско племе. Разпитали го откъде е и той им разказал цялата си история. Тъкмо тогава на племето гостувал някакъв търговец от Джеда. Той се смилил над Джаудар и му казал:

— Египтянино, аз ще те обличам и храня, а ти ще ми помагаш в работата.

Джаудар се съгласил и те тръгнали. В Джеда към него се отнесли много добре. После господарят го взел със себе си в Мека на поклонение. Когато обикаляли Кааба според ритуала на поклонението, Джаудар неочаквано съзрял сред хората магребеца Абдел Самад. Те се поздравили. Джаудар заплакал и му разказал какво се е случило. Магребецът го взел със себе си, дал му великолепни дрехи и му рекъл:

— Бъди спокоен, Джаудар. Лошото свърши. — Той направил магия, видял какво се е случило с братята му и го успокоил: — Знай, че твоите братя сега са в затвора на египетския цар. Ти ще бъдеш мой гостенин тук, докато свърши поклонението, и всичко ще бъде добре.

Джаудар се помолил да го пусне, за да се сбогува с търговеца, при когото работел.

— Имаш ли задължения към него? — попитал магребецът.

— Не! — отвърнал Джаудар.

— Добре, иди тогава при него, помоли го да те освободи и се върни. Добрите хора трябва да постъпват така.

Джаудар отишъл при търговеца и поискал разрешение да го освободи, защото бил дошъл брат му.

— Доведи го тук да бъде мой гостенин — поканил го търговецът.

— Не — отвърнал Джаудар, — той е много богат и си има всичко.

Тогава търговецът му дал двадесет динара с думите:

— Нека господ ни е свидетел, че нито един от нас не дължи нищо на другия!

На вратата Джаудар срещнал един бедняк и му дал двадесетте динара. Сетне се върнал при Абдел Самад и останал при него до края на поклонничеството. Преди да се разделят, магребецът му подал пръстена от съкровището на Шамардал.

— Вземи го и всички твои желания ще бъдат изпълнени, защото робът на пръстена е джинът Гръмотевица. Достатъчно е да потъркаш пръстена, и джинът тутакси ще се появи пред теб. Заповядай му, каквото искаш, той ще изпълни всичко. А сега погледай какво ще стане!

Абдел Самад потъркал пръстена и пред него застанал джинът Гръмотевица:

— Аз съм на твоите заповеди, господарю мой. Всичко, каквото поискаш, ще бъде изпълнено. Ако ми наредиш, мога да възкреся град Илида или да превърна в развалини цветущ град. Ако ми заповядаш да убия някой цар, ще го убия. Наредиш ли ми да разгромя цяла армия, ще я разгромя.

Магребецът му казал:

— Гръмотевицо, виждаш ли този човек? Той ще бъде твоят нов господар и отсега нататък ще слушаш само него!

После се обърнал към Джаудар:

— Видя ли? Този пръстен става твой и ти можеш да искаш всичко. Върни се в твоята страна и пази пръстена, защото благодарение на него можеш да възтържествуваш над враговете си. А сега потъркай пръстена. Щом робът се появи, яхни го и му заповядай още днес да те отнесе в твоята страна.

Джаудар се сбогувал с Абдел Самад, а после направил това, което му бил казал. Когато джинът се появил, той му заповядал:

— Отнеси ме в Египет още днес!

Робът на пръстена го взел на гърба си и летял от обед до среднощ, докато стигнал къщата на Джаудар. Когато майка му го видяла, тя се хвърлила към него и през сълзи му разказала какво се случило с братята му, как царят ги бил, а сетне им взел дисагите. Джаудар страшно се разгневил, че така са постъпили с братята му, и успокоил майка си:

— Не тъжи, още сега ще ти доведа моите братя.

После потъркал пръстена. Появил се робът.

— Заповядвам ти да доведеш двамата ми братя от затвора на царя!

Робът изчезнал под земята и се показал по средата на затвора.

В това време Салем и Салим били изпаднали в такова отчаяние, че желаели да умрат, за да си отдъхнат. В този момент земята пред тях се отворила и изникнал робът на пръстена. От страх двамата загубили съзнание. Дошли на себе си едва в къщата на Джаудар, където ги чакали брат им и майка им. Джаудар им казал:

— Добре дошли, братя, забравихте ли ме?

Те навели глави и се разплакали.

— Престанете да плачете! Знам, че алчността и дяволът ви накараха да постъпите така с мен. Утешавам се само с това, че и пророк Йосиф бил хвърлен от братята си в кладенеца и продаден от тях на египетския фараон. Вие се разкайвате и господ ще ви прости, защото той е всемилостив, а аз не искам да ви наказвам. Бъдете добре дошли отново.

После той им разказал всичките си мъки и преживявания, докато срещнал хаджията Абдел Самад, и им показал пръстена.

— Братко, прости ни и сега, но ако втори път направим нещо, постъпи с нас, както решиш.

— Добре — отговорил той, — а сега ми разкажете как царят се е отнесъл с вас!

Те му разправили как ги бил, а после им взел дисагите.

Джаудар потъркал пръстена и робът се показал. Двамата братя помислили, че той ще му нареди да ги убие, и се спуснали към майка си да дирят защита. Тя ги успокоила и те чули, че брат им заповядва на роба да му донесе всички съкровища от съкровищницата на царя, а също и дисагите.

— Слушам и изпълнявам! — отговорил робът и изчезнал. Сетне изпразнил съкровищницата на султана и струпал всичко пред Джаудар. Той казал на майка си да скрие торбите със скъпоценностите, а вълшебните дисаги оставил при себе си. После заповядал на роба на пръстена до изгрев-слънце, за една нощ, да му построи голям дворец, целият украсен със злато и прекрасно нареден. Робът изчезнал под земята, а Джаудар извадил блюдата от дисагите. Вечеряли, забавлявали се и после заспали.

А през това време робът събрал своите помощници и им заповядал да построят двореца. Едни започнали да дялат камъните, други да градят, трети да изрязват резби, четвърти да нареждат. Когато се зазорило, дворецът бил готов. Джаудар излязъл на главната улица, видял един несравним дворец и останал много доволен.

Той потъркал пръстена и поискал от роба четиридесет бели робини, четиридесет черни, четиридесет души охрана и четиридесет евнуси.

Робът взел четиридесет от своите помощници и отишъл в Индия и Синд^[4] и щом видел някоя красива девойка или юноша, ги отвличал. Други четиридесет от помощниците му довели четиридесет черни робини. Сетне всички се събрали в двореца на Джаудар. Той заповядал да им дадат най-красивите дрехи, а после им показал майка си.

— Това е вашата нова господарка. Целунете й ръка и изпълнявайте заповедите й.

Така Джаудар заживял като султан, а братята му като везири.

Колкото до ковчежника на султана, един ден той отишъл до съкровищницата да вземе малко пари, но не намерил нищо. Както казва поетът:

Като кошери те бяха,

пълни с мед и весел звук.

Щом пчелите отлетяха,

всичко се изпразни тук.

При вида на празната хазна той извикал със страшен глас и изпаднал в безсъзнание. Когато дошъл на себе си, оставил вратата на съкровищницата отворена и отишъл при султана.

— Господарю, съкровищницата ти се е изпразнила тази нощ.

— Какво направи с парите ми? — изкрещял султанът.

— Кълна се, нищо не съм направил — се заклел ковчежникът — и не знам нищо. Вчера влизах в съкровищницата и беше пълна. А днес там нямаше нищо, въпреки че намерих вратата заключена и без каквито и да било следи от насилие.

— А дисагите откраднати ли са?

— Да, господарю.

Султанът се разгневил страшно. В този момент при него влязъл придворният, който му разказал за изчезването на Салем и Салим и добавил:

— О, царю на всички времена, цяла нощ гледах как строиха един дворец и призори той беше готов. Попитах на кого е. Отговориха ми, че Джаудар се е върнал и го е издигнал. В двореца има много роби, охрана и несметни богатства. Той е освободил братята си от затвора и сега те са при него.

Тогава султанът заповядал да отидат в затвора, но там не намерили нито Салем, нито Салим.

— Джаудар е освободил Салем и Салим и е взел съкровищата ми! — извикал султанът. — Везире, изпрати един офицер начело на отряд от петдесет човека, за да го арестуват заедно с братята му и да изземат всичкото му имущество. Ще ги обеся и тримата!

Везирът рекъл:

— Господарю, не се гневи. Аллах е милостив и ако неговият роб не му се подчини, той не го наказва веднага. Господарю, ако Джаудар може да построи палат само за една нощ, той няма равен на себе си в света. Трябва да почакаме, за да намерим начин да изпълним всички твои желания, о, царю на всички времена.

Султанът се успокоил и попитал:

— Добре, какво трябва да направим?

— Трябва да изпратим един принц да го покани. Ако разберем, че е по-силен от нас, трябва да използуваме хитрост, а успеем ли да го хванем, тогава прави с него, каквото искаш.

Султанът пратил при Джаудар емир Осман с петдесет войници и му поръчал да не се връща без него. Емирът бил глупав и надменен. Когато стигнал до двореца на Джаудар, той видял един евнух, седнал до вратата. Емирът очаквал, че евнухът ще стане и ще го посрещне, но той останал седнал, като че ли никой не е дошъл.

— Кажи, робе, къде е господарят ти?

— В палата си — отговорил евнухът, облегнат на стола.

Емирът кипнал:

— Нещастни робе, не те ли е срам да ми отговаряш така!

— Върви си и не бъбри много! — отвърнал евнухът.

При тези думи емирът не могъл да сдържи гнева си и понечил да го удари с боздугана си, като не знаел, че евнухът е джин.

Той изтръгнал боздугана от ръцете на емира и го праснал четири пъти по главата. Войниците, които придружавали емира, се нахвърлили върху евнуха да го убият, но той им извикал:

— Как се осмелявате да вдигнете саби, кучета! — и ги подгонил. Всеки удар на боздугана му смазвал главата на един войник, който се просвал, окъпан в кръвта си. Настъпила паника. Останалите живи се разбягали, подгонени от евнуха.

После той се върнал и седнал пред вратата на двореца, като че ли нищо не е било.

Емир Осман и онези, които оцелели, дотърчали при султана и му разказали за станалото.

Разгневен, султанът заповядал да изпратят сто войници да отмъстят за емира. Повторила се същата история. И те избягали като първите. Султанът изпратил двеста войници, но евнухът пак ги прогонил.

Тогава царят заповядал на везира да вземе петстотин войници и да доведе евнуха, Джаудар и братята му.

Везирът отговорил:

— Царю на всички времена, нямам нужда от войници. Ще отида сам, без оръжие.

— Иди и прави това, което намериш за добре.

Везирът оставил сабята си, облякъл бели дрехи, грабнал в ръка една броеница и се отправил сам към двореца на Джаудар. Там намерил евнуха седнал. Приближил се до него и му казал:

— Мир с теб!

— И с теб, о, човече! Какво искаш?

Като чул, че му казва „о, човече“, везирът разбрал, че евнухът е джин, и се разтреперил от страх. Със заекване го попитал дали господарят му е в двореца. Евнухът отговорил утвърдително.

— Може ли да му кажеш, че султан Шамс ад-Даула го поздравява и го кани да го удостои с честта да посети неговия палат?

— Ти почакай тук, ще му кажа! — отвърнал евнухът.

Везирът спрял почтително.

Джинът отишъл при Джаудар и му разказал какво направил с войниците на царя.

— Сега, господарю, той ни изпраща своя везир без оръжие, за да те покани. Какво да му отговоря?

— Иди и доведи везира тук — отвърнал Джаудар.

Щом везирът влязъл и видял Джаудар, намерил, че е по-достоен от царя. Той седял върху много по-скъп трон. Везирът се объркал. Целунал земята пред Джаудар и му казал:

— Господарю, цар Шамс ад-Даула, който те обича, ти праща поздрави и желае да те види. В твоя чест той устройва пиршество.

Джаудар отговорил:

— Поздрави го и му кажи той самият да дойде при мен, щом ме обича толкова.

— Слушам и изпълнявам! — отговорил везирът, докато Джаудар търкал пръстена, за да му донесат красиви дрехи, които веднага подарил на везира, а после го изпратил да разкаже на султана всичко, което видял.

Везирът, горд със своите красиви дрехи, каквито никога не бил обличал, влязъл при султана и му разправил всичко, което видял и чул, казал му също, че Джаудар го кани. Султанът заповядал да приготвят конници и всички се отправили към палата на Джаудар. През това време Джаудар поръчал на роба на пръстена да доведе джинове в човешки образ, за да бъдат неговата войска. Като ги види, султанът трябвало да разбере, че Джаудар е по-силен от него. И наистина така станало. Когато султанът видял тези големи и силни воини, той се разтреперил. После влязъл при Джаудар, който седял величествено на трона си. Шамс ад-Даула го поздравил и сторил всички традиционни поклони, без Джаудар да стане и да прояви интерес към него, нито да го покани да седне, а го оставил прав. Султанът толкова се уплашил, че не знаел какво да прави. Той помислил, че Джаудар ще му отмъсти заради братята си. Тогава Джаудар му рекъл:

— Един цар като тебе не трябва да тормози хората и да им взема парите.

— Прости ми, алчността ме подтикна да го направя. Ако нямаше грях, нямаше да има и прошка. — И продължил така, докато Джаудар отсякъл:

— Господ да ти прости! — И го поканил да седне. Сетне заповядал на братята си да сложат трапезата. Когато се нахранили, Джаудар раздал на хората, които придружавали султана, дрехи и пари, а после се сбогувал с него. Султанът започнал да идва всеки ден при Джаудар и дори свиквал царския съвет в двореца му. Те станали приятели. Така минало много време. Един ден султанът и везирът му останали сами и султанът се възползувал от този случай.

— Везире — казал той, — страхувам се, че Джаудар ще ме убие и ще ми вземе царството.

— О, царю на всички времена, не се страхувай! Джаудар има много повече власт от теб. Той смята, че да бъде султан не е голяма чест. Но ако се боиш, че ще те убие, ето какво ще те посъветвам. Ти имаш дъщеря. Дай му я за жена и така ще станете едно семейство.

Султанът се зарадвал и поръчал на везира да уреди работата.

— Когато сме в гостната, ще заповядат на дъщеря си да се нагласи и да мине пред вратата. Като я види, Джаудар ще се влюби в нея. Тогава аз ще му кажа, че това е твоята дъщеря, и ще направя всичко възможно да го накарам да поиска ръката й. Когато се ожени за дъщеря ти, ще бъдеш спокоен, а ако умре, ще наследиш пялото му богатство.

Султанът се съгласил. Той поканил Джаудар и двамата седнали в гостната. Когато Джаудар видял младата девойка, която била несравнимо красива, ахнал и тозчас се влюбил в нея. Везирът го попитал какво му е и той му признал, че девойката, която току-що минала, го е очаровала.

— Това е дъщерята на твоя приятел, султана. Ако ти харесва, ще говоря с него да ти я даде за жена.

— О, везире, ако направиш това, ще ти дам, каквото пожелаеш, а също така и на султана!

Везирът се навел към султана и му пошепнал на ухото:

— Джаудар поиска ръката на Асия. Не го разочаровай! Готов е да плати богат откуп.

Султанът отговорил:

— Откупът е платен. Дъщеря ми е негова робиня. За нас ще бъде голяма чест, ако той приеме това.

На втория ден сутринта султанът свикал съвета и един шейх и пред тях Джаудар поискал ръката на дъщеря му. Сватбеният договор бил направен. Джаудар дал на султана дисагите със скъпоценни камъни и злато като откуп за дъщеря му.

Барабаните забили, тръбите затръбили и сред общо веселие той се оженил за султанската дъщеря. Така Джаудар и султанът станали едно семейство. След известно време султанът умрял. Войниците искали Джаудар да стане султан, ала той не се съгласявал. Но те толкова настоявали, че най-накрая приел и те го провъзгласили за султан. Щом се възкачил на престола, Джаудар заповядал да построят джамия върху гроба на Шамс ед-Даула, а земите наоколо дал на духовенството. Кварталът бил наречен на негово име — Джаудария. Братята си направил везири. Така изминало доста време.

Един ден Салем захленчил пред Салим:

— Братко, докога ще останем така? Трябва ли цял живот да бъдем слуги на Джаудар? Ние няма да имаме нито власт, нито щастие, докато Джаудар е жив. Мисли как да го убием и да вземем пръстена и дисагите.

— Ти знаеш повече от мен — отговорил Салим. — Измисли някаква хитрост.

Салем казал:

— Ако измисля нещо и го убия, ще приемеш ли аз да бъда султан, а ти мой везир? Пръстенът да бъде на мене, а дисагите — на тебе?

— Приемам — отвърнал Салим.

Така, тласкани от алчност за пари и власт, те решили да убият Джаудар. Един ден влезли при него и му казали:

— Искаме да ни удостоиш с честта да ни посетиш вкъщи.

Джаудар се съгласил и тръгнал с тях. В яденето, което му поднесли, имало отрова и щом хапнал, паднал мъртъв на земята.

Салем побързал да вземе пръстена от ръката на брат си, но не могъл да го измъкне, затова му отрязал пръста. Той потъркал пръстена и джинът, който бил негов роб, се появил:

— Кажи какво искаш, аз съм на твоите заповеди!

— Първо убий брат ми Салим. После вземи и отровения Джаудар и го хвърли пред войниците.

Джинът изпълнил заповедта на своя господар. Убил Салим и хвърлил труповете на двамата братя в краката на военачалниците, които се били събрали на угощение. Щом видели труповете, те се изплашили много и попитали джина кой ги е убил.

— Брат им Салем — отговорил той.

В същия момент се появил Салем и им казал:

— Яжте, пийте и се веселете. Аз взех пръстена, а джинът, който е пред вас, е негов роб. Аз го накарах да убие брат ми Салим, за да не претендира за царството, защото той е подъл и се страхувах, че ще ме предаде. Джаудар, както сами виждате, е също мъртъв. Аз съм вече ваш султан. Приемате ли, или да потъркам пръстена? Неговият роб ще ви унищожи всички до един!

Те приели. После той заповядал да погребат двамата му братя. Много хора тръгнали след погребалното шествие, а други тръгнали към двореца със Салем. Той седнал на трона и се провъзгласил за султан. Щом свършила церемонията, поискал да се ожени за вдовицата на брат си. Посъветвали го да изчака известно време, както изисква законът, но той се разгневил и настоял да се ожени за нея още същата нощ. Когато съобщили това на вдовицата на Джаудар, тя привидно се съгласила и дори се показала щастлива, когато Салем влязъл при нея. Приветствувала го с най-ласкави думи и в същото време сложила отрова в питието, което му поднесла, и го отровила. Взела пръстена от ръката му и го счупила, за да не може никой вече да го използува. Разкъсала и вълшебните дисаги, после изпратила да съобщят на шейховете и на всички първенци на султанството да изберат най-достойния измежду тях за султан.

Това е стигнало до нас от приказката за Джаудар.

Бележки

[1] Магребец — арабин от Северна Африка. — Б.пр. ↑

[2] Първата глава на Корана. — Б.пр. ↑

[3] Кохъл — грим за очи. — Б.пр. ↑

[4] Синд — днешен Пакистан. — Б.пр. ↑