Яцек Дукай
Лед (63)

Ex libris

Източници на цитатите, използвани в книгата

Епиграфите на всички части, както и някои цитати в текста са взети от статията на Тадеуш Котарбински Въпросът за съществуването на бъдещето, публикувана в том XVI на „Философски преглед“ от 1913 г.

Сюжетната линия с Юзеф Пилсудски се основава на Дневник на палача („Роботник“ 1898/29), писмо до редакцията на списание „Предизгрев“ 1893/5, познанската реч от 12 октомври 1919 г., Призив към работниците относно паметника на Мицкевич във Варшава от 16 декември 1898 г., речите на конгресите на легионистите в Краков на 5 август 1922 г. и в Лвов на 5 август 1923 г., Мемориал на организацията за вербуване в Полските въоръжени сили от 26 декември 1916 г., интервю в „Илюстрован седмичник“ от 6 януари 1917 г., речта при полагането на саркофага с праха на Юлиуш Словацки във вавелската крипта на 28 юни 1927 г. разговора с Артур Шливински („Независимост“ 1938, том XVIII) и книгите Комендантът-Възпитател на Карол Лилиенфелд-Кшевски и Юзеф Пилсудски във всекидневния живот на Мари Жан Велополска.

Използвани са и фрагменти от стихотворенията Сънувах зимата на Адам Мицкевич, Silentium! на Фьодор Тютчев (в превод на Влоджимеж Слободник) и фрагмент от Анхели на Юлиуш Словацки, а също така цитати от произведенията на Николай Фьодоров: Философия общего дела, Сочинения, Собрание сочинения в четырех томах (в превод на Цезари Воджински) и цитати от О познании антихристовой прелести дьякона Федора (в превод на Елжбета Пшибил). Перифраза на стихотворението на Сергей Есенин Снежна равнина, блед кръг на Луната…) въз основа на превода на Збигнев Дмитроца.

Откъсите от Beschreibung der chinesischen Reise на Адам Бранд и Driejaarige Reize naar China, te lande gedaan door den Moskovischen afgezant на Еверт Исбранц Идес са представени въз основа на изданието Записки о русском посольстве в Китай (1692–1695) (в превод на Едвард Кайдански).

Цитатите от Станислав Бжозовски са взети от есето му Пътища и задачи на съвременната философия, написано през април 1906 г. и публикувано за пръв път през 1906–1907 г. в „Обществен преглед“.

Всички фрагменти от Свещеното Писание са дадени в превода на свещеник Якуб Вуйек.

Транскрипцията на тунгуския диалект се основава на стандарта на полско-тунгуския речник, поместен в Дневник на сибирските пътешествия на Кажимеж Гроховски (1910–1914), събрани и обработени от Едвард Кайдански.