Лора Трентъм
Докато не те целунах (27)

Епилог

Осем месеца по-късно.

Пукотът на батата бе последван от взрив от възторжени викове, когато топката прелетя над оградата в лявата част на игрището. Регън подскачаше нагоре-надолу и крещеше наравно с останалите, въпреки че беше треньор на противниковия отбор.

Сойер се затича към базите и срещна погледа й на втората. Тя прибра кичур коса зад ухото си и намести бейзболната си шапка. Вместо да се върне при съотборниците си, той се насочи към нея, обви ръка около кръста й и я притегли към себе си.

— Сойер Форнет, трябва да бъдете дисквалифициран. — Усмивката отричаше предупреждението в гласа й.

— Но си заслужаваше. Точно както когато навремето ме изгониха от мача. — Целуна я нежно по устните, бутайки шапката й на земята.

Около тях се разнесоха подвиквания и подсвирвания, които й напомниха, че се намират в средата на напълно обновения парк, обградени от жители на двете страни на реката.

Той се отдръпна, плесна я по дупето и тичешком се отправи към съотборниците си, показвайки знака на победата с високо вдигната ръка. Все още усмихната, Регън поклати глава и се обърна към сектора, зает от общинските служители на Котънблум, Мисисипи. Първата за сезона среща на вътрешното първенство беше между двата града. Въпреки ожесточеното съперничество, под благородната надпревара се долавяше усещане за общност, което бе липсвало през годините след разцепването на града.

Спорният фестивал и торнадото им донесоха повече ползи, отколкото вреди. Пострадалите сгради от страната на Мисисипи бяха възстановени. Под вещото ръководство на мисис Карсън и с помощта на мис Ефи и мис Леора „Юрганени пчели“ се превърна в нещо повече от магазин за платове.

Докато дамите все още се събираха в един ъгъл да шият и да клюкарстват, там се предлагаха торти и сладкиши, доставяни ежедневно от градската пекарна, както и постоянни потоци от подсладен студен чай и кафе. Освен това Вера изложи някои от декоративните украшения на Регън, както и творби на местни художници. Начинанието се оказа печелившо за всички собственици на дребен бизнес в центъра. Посещението в магазина беше празник за сетивата и в по-топлите дни вратата стоеше подпряна, а бръмченето на оживените разговори и вкусният аромат привличаха все повече минувачи.

Дойде ред Кейд да батира. Сойер наруши малко правилата, като включи брат си в отбора. Следващият хоумрън беше негова заслуга. След като всичко беше казано и направено, Котънблум, Луизиана, спечели с лекота, но в края на мача много добро настроение и закачки съпровождаха ръкостисканията между двата отбора.

Регън се вмъкна отзад да гледа как Сойер се смее и поздравява зрителите от двете страни на реката. Обичаше го толкова много, че сърцето й заплашваше да се пръсне.

Монро я блъсна шеговито с ханша си.

— Чудесна игра. Жалко, че заместник Престън трябваше да отиде на подаден сигнал. Той беше единствената ти надежда.

— Знам. Но включването на Кейд в отбора на Луизиана си остава доста спорно.

— Аха, но не можа да устои. Трябваше да го видиш, докато пробваше екипа. — Тя поклати глава, но усмивката й се оживи, когато погледна към него. Той стоеше до Сойер, размахваше ръце и говореше нещо. — Никога не е имал възможност да изживее тези емоции в училище. А е можел да стане велик играч.

— Нещата се развиха според очакванията, мисис Форнет. — Регън изгледа отстрани приятелката си, която се изчерви и започна да си играе с краищата на косата си. Сватбата се състоя преди две седмици на брега на реката. Малкото поканени гости се почерпиха с лимонада и торта в огромния салон на къщата, построена от Кейд на един хвърлей разстояние от комплекса „Форнет дизайн“.

Той искаше да избягат в Сиатъл, да се разпишат и да изкарат медения си месец там. Монро настоя за сватбено тържество, но се съгласи на компромиса да бъде в тесен кръг. Регън уреди нещата за по-малко от седмица и в крайна сметка всичко мина гладко.

— Впрочем как е семейният живот? По-различен?

— В общи линии е същият, с изключение на това, че трябва да свикна с новото си име. — Тя се усмихна и повдигна вежди към нея: — Съвсем скоро сама ще разбереш.

Беше ред на Регън да се изчерви, осъзнавайки, че не го прави с такова очарование като приятелката си. Завъртя диамантения пръстен на ръката си и наведе глава.

— Много съм нервна. Не заради самата сватба. Нямам търпение да узаконим връзката си. Но съжалявам, че се съгласих за църковен ритуал. Мама е толкова превъзбудена.

— Казах ти да я държиш по-далече от това. Няма да се учудя, ако скочи и застане между вас, когато свещеникът попита дали някой има възражения против брака ви.

След интригите на майка й през лятото Регън беше готова да я зачеркне напълно от живота си. За нейна изненада именно Сойер я убеди да се опита да поправи пропуканите им отношения. Неговите родители си бяха отишли завинаги и той не искаше един ден Регън да съжалява. И така тя открехна леко вратата, като позволи на майка си да вземе незначително участие в подготовката на сватбата. Все едно пусна дива гладна маймуна до купчина банани.

— Сега, когато живеем на една и съща улица, Сойер и майка ми се срещат все по-често. Той постоянно глези проклетите й кучета, което означава, че е изминал половината път до сърцето й. Освен това много разбира от растения, особено от цветя, така че ги свързва и градинарството. Понякога се питам дали не играя в Зоната на здрача.

— Денят, в който видя майка ти и Сойер рамо до рамо да разхождат кучетата й по улицата, ще бъде първият знак за апокалипсиса. — Монро избухна в смях. — В твоята къща ли ще останете или смятате да възстановите неговата?

Торнадото беше нанесло сериозни щети върху дома му и той взе трудното решение да го събори.

— Май се налага да се установим в Мисисипи.

— Защо?

Регън не успя да сдържи усмивката си:

— Смятам да направя официално изявление след венчавката, но вчера подадох документи за щатски представител в Джексън. Ще се кандидатирам на изборите през ноември.

Монро изкрещя нещо средно между изненада и поздравление и едва не я задуши с прегръдката си:

— Нямах представа, че имаш такива намерения.

— От много време държа заявлението в бюрото си. Сойер ме окуражи да опитам. Но това означава, че трябва да живеем в Мисисипи.

— И той няма нищо против?

Парещи сълзи напълниха очите й. Тя вдигна глава, но ярката слънчева светлина само влоши нещата.

— Той иска да преследвам мечтите си и да бъда щастлива. Каза, че е съгласен дори да се преместим в Джексън, ако реша да се кандидатирам за губернатор.

— Уау! Губернатор?

— Кой знае? Може би някой ден. Мога да се справя. — Изрече думите с увереност, която изуми дори самата нея. Не беше нужно да се доказва пред никого. Нито пред приятелите си, нито пред майка си, нито дори пред себе си. Тя можеше да го направи. Докато Сойер стоеше зад гърба й. А той винаги щеше да я подкрепя. Вярваше в това. Имаше му доверие.

— Аз може чисто технически да съм вече блатен плъх, но можеш да разчиташ на мен за кампанията си — увери я приятелката й.

— Как върви? — Тали спря наблизо с ръце зад гърба, сякаш се опасяваше, че се натрапва, но в плахата й усмивка се прокрадваше надежда.

Монро се обърна, прегърна я през раменете и я дръпна между тях.

— Хареса ли ти играта?

— Дано да се превърне в постоянно събитие. Хубаво е да гледаш как всички се забавляват заедно. Имам предвид, погледнете мис Леора — отвърна момичето.

Възрастната дама беше пъхнала ръка под лакътя на Делмар Форнет и усмихнато разговаряше с мъжете, с които той ходеше за риба и на лов.

— Мислите ли, че Дел ще я направи почтена жена и ще се премести в Мисисипи? Не мога да си представя, че тя може да отиде да живее при него. — В началото Регън намираше отношенията им за доста странни, но след като мис Леора се отърси от гнева и обидата, остана само любовта. И благодари горещо на бога, че двамата със Сойер не изчакаха четирийсет години, за да загърбят миналото. Едно десетилетие се състоеше от десет безкрайно дълги години.

— Това е единственият им спор. Няма начин нито чичо да се установи в Мисисипи, нито тя да дойде в Луизиана. Представяте ли си мис Леора да домакинства в малката му схлупена къщичка? — засмя се Тали.

— Могат да си построят нова, като нас с Кейд и както прави Наш — подхвърли Монро. — Впрочем кога ще е готова вашата?

Талула изстена.

— С това темпо няма да е преди следващото лято. Нали знаете какъв е Наш. Иска да знае всичко до най-малкия детайл и да върши по-голямата част от работата сам. Но часовете в училище поглъщат почти всичкото му време, а и книгата му ще излезе скоро… Много е зает.

— Толкова е вълнуващо. А той къде е? — огледа се наоколо Монро.

Тали посочи към пейките в далечния край на игрището:

— Дамите от „Юрганени пчели“ го наобиколиха още щом дойдохме.

Регън погледна нататък. Наш Хоторн седеше на втория ред, а възрастните жени бяха насядали около него в полукръг. Създаваше впечатление, че им изнася лекция.

— Те наистина го обичат — отбеляза тя.

— Аз също, затова не мога да ги упрекна. — Гласът на Тали беше необичайно мек и усмивката я озаряваше отвътре навън.

— А кога ще сложи пръстен на ръката ти? — сръга я отстрани Регън. Едва наскоро се бяха сближили дотолкова, че да могат да си подхвърлят приятелски шеги.

Гъста червенина плъзна от гърлото към лицето на Тали. Тя се обърна към нея. Дали някой някога беше виждал Талула Форнет да се изчервява?

— Ние сме женени.

— Моля? — възкликнаха едновременно другите две жени.

Тали закри лицето си с две ръце, но усмивката прозираше между пръстите й.

— Преди няколко седмици отидохме в съда. На Наш му е все едно, а аз не съм от момичетата, които мечтаят да облекат бяла рокля и всички погледи да са насочени към тях.

— И кога смяташе да кажеш на братята си?

— На вечерята довечера. Всички сме поканени у вас, нали, Монро?

— Аха. Вече купихме печено месо от Руфъс.

— Реших, че няма да е лошо вие двете да знаете, в случай че ми е нужна подкрепа.

— Моля ти се. Ние всички обичаме Наш. Той е най-милото, най-доброто момче в Котънблум. — Регън обви ръка около раменете на Тали и я прегърна.

— Така е. Не знам с какво съм го заслужила, но вече е мой. Завинаги. — В очите й проблеснаха сълзи въпреки широката усмивка. — А сега отивам да го спася от онези малки стари дами. Ще се видим по-късно.

Регън и Монро мълчаливо наблюдаваха как прекосява игрището. Наш се извини на жените, пресрещна я и я притегли към себе си за целувка.

— Ами, добре — измърмори Регън.

— Наистина — кимна Монро. Погледите им се срещнаха и двете избухнаха в смях.

Когато се поуспокоиха, тя каза:

— Наш и Тали няма да са единствената изненада довечера. Подготви се, защото майка ми ще представи новия си приятел. Вчера пристигна със самолет от Ню Мексико.

— Как ти се струва?

— Съвсем различен от всички, с които е излизала досега. Нисък, плешив и досаден. Но наистина я обича. Колкото и да ми е противно, искрено се радвам за нея. Името му е Арнолд, но тя го нарича Арни.

— Да не е онзи, с когото се е запознала в клиниката?

— Същият. Не съм сигурна дали е за добро или за лошо. Надявам се да си помагат взаимно да останат трезвеници. Предложил й да се премести при него в Ню Мексико, но тя му казала, че ако иска да е с нея, трябва да дойде в Котънблум.

— Напред, мисис Кърби^[1].

— Знам, ясно? Ще видим. Не бих се обзаложила, че от това ще излезе нещо.

Този път Регън я прегърна през раменете. Нямаше нужда от банални утешения. Майка й я беше разочаровала през целия й живот. Бяха нужни няколко месеца и съвсем различно отношение, за да спечели отново доверието й. Но Монро щеше да я подкрепя винаги и в добрите, и в трудните й моменти. Защото беше такава дъщеря и такъв приятел.

Като се ръкуваше и потупваше мъжете по раменете, Сойер бавно се измъкваше от тълпата. Кейд следваше примера му. Вървяха един до друг, проправяйки си път към Регън и Монро. Двамата се сближаваха с всяка изминала седмица. Не че понякога не спореха, не си крещяха и не се сърдеха като деца. Но тези моменти винаги завършваха със смях.

Единият привлече към себе си Монро, а другият направи същото с Регън. Кейд се усмихна с приятелска насмешка:

— Май Мисисипи не се представи много добре, а, Регън?

— Само защото вие, блатните плъхове, хитрувахте. Ти не си общински служител.

Той изсумтя презрително:

— Което скоро може да се промени. След като го примами на другата страна на реката, брат ми предложи да се кандидатирам за енорийски настоятел.

— Ще го направиш ли? — попита тя. Кейд не беше най-дипломатичният човек, когото познаваше. Нито най-любезният. И не умееше да прави компромиси. Но беше изключително умен въпреки незавършеното си средно образование. С преместването на „Форнет дизайн“ от Сиатъл в Котънблум създаде много работни места и увеличи данъчните приходи.

— Е, не с толкова чар, колкото Сойер, но имам някои идеи. — Той наведе очи към съпругата си. — Върнах се завинаги и искам да направя този град по-добро място за нас. И за децата ни.

Регън се задъха:

— Да не би…?

— Не, не съм. За бога, Кейд, ето така плъзват слуховете. — Монро се отдръпна да го удари по рамото, но в движението си вложи повече закачка, отколкото сила. — Но някой ден. Може би.

— Трябва да тръгваме. Дайте ни половин час да се приготвим. — Той погледна часовника си.

— Изглеждаш страхотно в този екип, Кейд Форнет. — Усмивката, която Монро отправи към съпруга си, накара Регън да прехапе долната си устна и да погледне към Сойер.

— Ами, възползвай се. Значи, ще ни трябват час и половина. Доскоро. — Сграбчи ръката й и я повлече бързо към паркинга. Смехът й се разнесе след тях.

Регън се обърна и обви ръце около врата на Сойер.

— Ти също си неустоим в тези панталони.

— Но не и наполовина по начина, по който ти изпълваш твоите, бебчо. — Ръката му се плъзна надолу по гърба й.

— Сойер — прошепна тя. — Ти още си енорийски настоятел, а аз съм кмет. Трябва да спазваме някакво приличие и достойнство все пак.

— Нима през изминалото лято не доказахме, че и двете са прекалено надценявани?

Усмихнатите им устни се срещнаха с нежност и страст, пуснали корени назад в миналото, но укрепващи с всеки изминал ден. Бъдещето беше пред тях, неизвестно и дори малко плашещо, но те щяха да посрещнат заедно онова, което ги очакваше.