Бари Айслър
Рейн-сан: Клубът на убийците (9)

7. Рейн

Ларисън не успя да хвърли светлина върху самоличността на тайнствения клиент.

— Хорт познава всички — каза ми. — Знаеш го. Нали спомена, че според теб бил бивш офицер? С чин полковник или нагоре? Е, това стеснява възможностите до около сто и седемдесет души. Ако искаш нещо по-точно, ще трябва да питаш Хорт.

— Вече го питах.

— Е, може би не си задал въпроса както трябва.

Бях виждал Ларисън в действие. Не пожелавам на никого да бъде от другия край на онова, което той смята за правилна страна.

— Всъщност въпросът е друг — казах. — Защо Хортън крие клиента?

— Не. Въпросът е: „От кого се страхува повече Хортън? От клиента? Или от нас?“.

— А, значи сега сме „ние“?

— От теб зависи. След онова, което направи за мен, ти казах, че ще стоя зад тебе. Мислиш ли, че лесно обещавам подобни неща?

А всъщност онова, което бях направил, бе, че му оказах доверие тогава, когато щеше да е по-разумно да го убия. Въпреки това веднъж вече се бях оказвал, заедно с Докс, на погрешната страна на въпросното уравнение. Преживяването беше незабравимо.

— Не, не мисля.

— Тогава просто кажи и ще отидем „на гости“ на Хорт. За да сме сигурни, че се страхува от правилния човек.