Бари Айслър
Рейн-сан: Клубът на убийците (53)

51. Ливия

След час всички бяха в буса, който беше паркиран на предварително избрания пункт за отстъпление — една глуха улица без осветление между разпрострялата се индустриална гара и едно място, наречено „Павилионите на Берси“, което приличаше на нещо като музей на панаирното изкуство. Зад тях имаше покрита с графити каменна стена, навсякъде наоколо контейнери за боклук, земекопна техника и изобилие от строителни отпадъци и бурени. Мястото беше предложено от Рейн, който, освен че беше експерт по местните барове и джаз, явно беше и специалист по нещо, което можеше да бъде наречено „самотния изоставен нощен Париж“. Ливия бе принудена да се съгласи, че изборът е добър. Тук можеха да разполагат с колкото си искат време.

Въпреки това Дилайла остана зад кормилото, в случай че ги обезпокоят, като постоянно наблюдаваше през предното стъкло и в страничните огледала, а мъжете бяха с готово за стрелба оръжие. Бяха подпрели Греъм до един от подкалниците. От възглавниците и дюшеците му бяха направили импровизиран стол, а до него беше клекнала Ливия и държеше пакет с лед до подутото му лице.

— И сега какво? Ще си играем на „добро ченге, лошо ченге“, така ли?

— Повярвай ми — отвърна Ливия, като остави пакета с леда на пода на буса, — ако аз съм доброто ченге, не ти трябва да виждаш лошото.

— Нещо да не съм пропуснал? — Греъм се огледа. — Мислех, че вече го видях.

— От теб зависи — каза Ливия.

— Всичко е много просто — каза Рейн. — С Арингтън е свършено. Опитай се да ни покажеш, че си готов да ни съдействаш за това, или си отиваш заедно с него.

Ливия изгледа Рейн. Уважаваше го, но не го познаваше достатъчно, за да му позволи да води с нея кръстосан разпит. Е, както беше казал Карл, човекът беше луд на тема контрол. Но тя щеше да намери начин да се справи с него.

Дори да бе изненадан, че знаят за Арингтън, Греъм не го показа.

— Как бих могъл да ви го покажа?

— Мога да предложа няколко начина — продължи Ливия. — Но при сегашните условия мисля, че за теб ще е по-добре да се опиташ сам да измислиш нещо.

— Защото ако не предложиш нищо, утре ще намерят тялото ти в някой контейнер — допълни Ларисън.

Ливия го изгледа по същия начин, както и Рейн. Осъзна, че би трябвало да е по-точна в инструкциите да не й се месят, докато провежда разпита. В началото изпита облекчение, че всички се съгласиха тя да проведе разпита, без да е нужно да води ненужен спор. Но не беше предполагала, че ще се обаждат непрекъснато.

Поне досега не бяха казали нищо глупаво. Номерът сега беше да подскажат на Греъм, че знаят много, и да го накарат да вярва, че имат още повече информация. Хубаво беше да му се напомни какво ще му се случи, ако не им сътрудничи. В това отношение коментарът на Ларисън, в съчетание със смъртоносното му излъчване, беше полезен.

— Арингтън е изтеглил досиетата — каза Ливия. — А след това ги е класифицирал. Говоря за имената на агентите от Сикрет Сървис, които са били предадени на Департамента по правосъдието за използване на служебните си компютри за достъп до детска порнография.

Беше сигурна, че агентите са били предадени на Правосъдното. Не беше сигурна за точната причина. Но имаше достатъчно опит със сексуални маниаци, които се проваляха, защото бяха използвали служебните си компютри за достъп до забранени материали, така че беше доста уверена в блъфа си.

Греъм сведе очи. Изглежда, се опитваше да асимилира нещо, навярно факта, че са го надиграли и че опциите му са изчерпани. Това беше моментът, в който заподозрените започваха да мислят за нещо, което биха могли да предложат в замяна на някаква сделка.

След малко вдигна очи.

— Ако помислите малко, ще видите, че цялата тази история е една голяма грешка. Едно гигантско недоразумение.

Ларисън и Рейн не казаха нищо. Слава богу! Имаше време за оказване на натиск и време за отстъпление.

— Във всеки случай — продължи Греъм, — съжалявам… искрено съжалявам за всичко, което се случи.

— Не е ли малко… — започна Ларисън.

Ливия му запуши устата с яростен поглед. Продължи да го гледа, докато той не кимна. После обърна глава към Греъм и каза:

— На думи е лесно.

— Мисля, че знам какво искате — отвърна Греъм. — Но ще ми трябват някакви уверения.

Още преди да стане ченге Ливия беше научила, че трябва да отстъпиш малко, когато противникът ти е паднал по гръб, като размениш ненужния вече натиск срещу повече контрол, който може да ти свърши работа. Падналите по гръб бяха отчаяни и в състояние да направят почти всичко, за да се освободят, така че към тях трябваше да се подхожда внимателно. Затова запази хладнокръвие. И преди бе попадала в подобни ситуации. Всъщност многократно беше чувала точно тези думи в стаите за разпит в полицията. Да, на масата за преговори имаше потенциална сделка, но тя още не беше сключена. А сключването й само по себе си бе цяло изкуство.

Ларисън и Рейн отново си задържаха езиците зад зъбите. Схващаха бавно, но се поддаваха на обучение.

— Слушам — каза Ливия.

Греъм я погледна, после останалите от екипа.

— Знам, че с Арингтън е свършено. Но не искам да го предават на прокуратурата. Ясно ли е?

— Слушам — отново каза Ливия.

— Искам имунитет — продължи Греъм. — Но бих приел единствено имунитет, който не ме въвлича в нищо — нито в признания, нито в даване на свидетелски показания, нито в публикации в пресата. Нито дума. Ще ви покажа, че имам най-искрени намерения, при условие че се договорим след това или вие, или аз да премахнем Арингтън.

— Тоест очакваш да те оставим да си отидеш само на честна дума? — обади се Хортън.

Ливия го изгледа по същия начин, както бе изгледала Ларисън. Какво караше мъжете винаги да се чувстват длъжни да добавят нещо, вместо просто да стоят и да гледат? Дилайла беше на шофьорското място, готова да потегли в случай на неприятности, но Ливия беше сигурна, че дори да бе при другите в буса, нямаше да се меси като мъжете.

Хортън кимна и млъкна.

— Това, което мога да ви дам — каза Греъм, — ще е достатъчно да предадете Арингтън на прокуратурата. Да разбиете мрежата в Сикрет Сървис… всичко. Така че в момента проблеми с доверието би трябвало да имам аз, а не вие. Какво би ви попречило да ме убиете, след като ви кажа каквото ви е нужно?

— Ако искаш, можеш да не ни вярваш, че няма да те убием, ако ни кажеш всичко — каза Рейн. — Но ти гарантирам, че ще те убием, ако мълчиш.

Този път Ливия не си направи труда да го изгледа. По принцип част от нея искаше да го направи, но всъщност това бяха горе-долу думите, които самата тя смяташе да каже и които накратко описваха положението на Греъм. Все пак дано това да не окуражеше другите да се обаждат. Усети се, че Карл, който обикновено беше меко казано най-разговорлив в групата, е единственият, който пазеше мълчание.

— Това ми е ясно — отвърна Греъм. — Така че нека ви кажа следното. Цялата история беше просто бизнес. И нито една част от нея не беше истински нужна. Рейн, бях готов да уважа отказа ти. Но след това двамата с Ларисън отидохте да се видите с Хорт и го приех като пробив в защитата ми. Може би реагирах малко остро, но все пак.

— Ами аз? — попита Ливия. — Това също ли беше бизнес?

Греъм кимна.

— Това беше началото на сделката. Знаеш какво стана. Ти разкри мрежата за детска порнография в Сикрет Сървис. Програмистът, с когото работеше, докладва на началника си. Нейният началник докладва на Арингтън. В този момент Арингтън реши, че нещата трябва да се покрият.

Ливия насмалко да го попита защо. Това беше единственото нещо, което не бяха успели да разберат: защо Арингтън толкова силно иска да защити Сикрет Сървис?

И след това изведнъж всичко й стана ясно. Беше един от тези моменти на прозрение, които често държат ченгето в досаден мрак, а после изведнъж идват и проясняват цялата картина. Може би беше провокирано от една проста дума, „защити“, към която досега бе подхождала от погрешната страна.

Винаги се беше отнасяла към мрежи като „Детска игра“ като към болест. Болест, която като всички останали има разпространители. Начален пациент, който заразява други, които от своя страна инфектират трети.

Беше се съсредоточила прекалено върху това, че агентите на Сикрет Сървис са се заразявали един-друг. В края на краищата приложението за криптиране, което Трахан беше открил в „Детска игра“, беше същото, което сам беше създал за Сикрет Сървис.

Но с кой друг бяха в контакт агентите на Сикрет Сървис? Кой друг можеха да заразят?

Не само един-друг. А също… онези, които пазеха?

Не позволи на догадката да промени изражението й. Не показа вълнението си. Задоволството си. Екзалтацията си. Нищо!

— Стига си се преструвал, че историята касае само Сикрет Сървис — притисна го тя, като се наведе напред и приближи лице до лицето му. — Наистина ли мислиш, че сме толкова глупави?

Усещаше, че всички я гледат. „Кълна се в Бога, ако някой от вас се намеси в този момент в играта ми, ще го убия!“

Но никой не го направи. Тя остави мълчанието да работи върху Греъм. Накрая каза:

— Арингтън е разбрал от досиетата в Департамента по правосъдието, нали? В „Детска игра“ имахме шестима души, които ползваха приложението на Трахан. Но предадените на Правосъдието не бяха шестима. И Арингтън го е осенило: агентите, които са били предадени на Правосъдието, са споделили приложението за криптиране на Трахан с някой друг. Някой извън Сикрет Сървис.

Греъм премигна и Ливия разбра, че е права. Беше се надявал да ги заблуди. Да скрие нещо. Но сега разбираше, че номерът му няма да мине, и търсеше изход.

— И така, Арингтън е притиснал въпросните агенти с досиетата от Правосъдието — продължи Ливия. — Казал им е: „За тези престъпления няма правна защита. Ще ви разкрия. Ще ви пратя в затвора. Ще ви съсипя живота“. И те са се насрали в гащите, и са го молили. Предлагали са му да му сътрудничат както той поиска. И тогава той им е казал: „Кажете ми с кого споделихте приложението за криптиране. Дайте ми имената им и няма да ви дам на прокуратурата. Ще ви защитя“.

Греъм остана безстрастен. Но зениците му се бяха разширили, а по подутото му лице се стече капчица пот.

Всички мъже мълчаха. Е, никога не е късно да научиш, че не трябва да се месиш, когато някой друг води разпит.

Ливия установи, че има още един блъф, и реши да го изиграе.

— Искам копието ти от досиетата от Департамента по правосъдие.

— Откъде пък реши, че имам копие? — Греъм премигна.

Приличаше на човек, който се опитва да си поеме въздух, след като са го ударили в диафрагмата, и Ливия усети прилив на възбуда.

— Защото ако тези досиета някога попаднат в чужди ръце — каза тя, — те ще научат същото като Арингтън. И ако разбраното от него някога стане обществено достояние, Арингтън няма да може да използва досиетата, за да изнудва хората, с които агентите на Сикрет Сървис са споделили приложението. Така че не просто е класифицирал досиетата, но ги е унищожил. Само че преди това е направил копие за себе си, за да го показва на хората, които е заплашвал.

— Предполагам, че е възможно да е станало така — отговори Греъм и Ливия разбра, наистина разбра, че това е краят на опита му да ги заблуди, — но защо Арингтън би искал да сподели тази информация с мен?

— Защото двамата се познавате отдавна — повиши глас Ливия. — „Тюлени“, осма команда. Хаити. Косово. Защото не би убил ченге и агент на ФБР, не би свалил цял шибан самолет, без сам да си видял доказателствата. Без да имаш достъп до тях. Така че по-добре бъди разумен и ни покажи от коя страна стоиш или Ларисън ще ти пъхне дулото на пистолета си в ухото и ще дръпне спусъка, а каквото е останало от теб ще изхвърлим на тротоара. И ще обвиним Арингтън, защото… Знаеш ли какво? Писна ми. Всъщност, да върви всичко по дяволите! Ларисън! Убий го!

Ларисън повдигна вежди от изненада и очевидно удоволствие. Погледна Рейн. И Рейн, който най-сетне й беше отстъпил воденето на играта, както трябваше да направи още в самото начало, кимна.

Ларисън взе една от възглавниците и я нави около пистолета, който държеше в ръка — хитър начин да приглушиш звука на изстрела. След това сграбчи Греъм за яката.

— Излизай навън! — заповяда му. — Не искам да се возя в бус, омазан навсякъде по стените с мозъка ти.

— Чакайте! — каза Греъм. — Чакайте. Добре, сбърках.

Ларисън го повлече.

— Малко си закъснял, боклук!

Ливия вдигна ръка към Ларисън и погледна Греъм.

— Последна възможност. Не прави повече грешки, или сме дотук.

— Имам досиетата — отвърна Греъм. — Качени са на един криптиран сайт. Мога да ви дам данните за достъп. Сами можете да проверите.

Карл измъкна лаптопа на Ливия от раницата, подаде го на Рейн и включи сателитния си телефон, за да го ползват като точка за достъп на данни.

Ларисън бутна Греъм на пода, но продължи да го държи за яката. Греъм им съобщи потребителското име и паролата. Рейн ги въведе, след което предаде лаптопа на Ливия, която с мъка сдържа триумфа си. Беше точно това, от което се нуждаеше — документите за предаване на прокуратурата на агентите от Сикрет Сървис. Трима агенти. Разглеждане на детска порнография от служебните компютри, точно както подозираше. Направи копия на един друг сайт, който препрати на Литъл и на Стрейнджланд, след което върна лаптопа на Рейн.

— Трима — каза Ливия. — Но в „Детска игра“ шестима ползваха приложението за криптиране на Трахан. Предполагам, че е възможно някои от тях никога да не са ги хванали, че разглеждат детско порно от служебните си компютри. Но поне някои от тях са били сред охраняваните лица. Бих могла да се опитам да ги разкрия, точно както е направил Арингтън, защото сега вече имам досиетата от Департамента по правосъдието и откъде да тръгна. Ако ми кажеш кои са останалите, просто ще ми спестиш малко време и усилия. Което, като си помислиш, е доста добър начин да си спасиш живота. Така че казвай. Кои бяха другите трима членове на „Детска игра“, които ползваха приложението за криптиране на Сикрет Сървис? Онези, чиито имена не са в досиетата от Департамента по правосъдието.

Последва дълга пауза. Никой не наруши мълчанието.

Най-накрая Греъм изпъшка:

— Няма да ми повярвате.

— Нищо, нека да опитаме.

Греъм въздъхна.

— Добре. Първият е Уолтър Баркли.

Само дългите години на професионална дисциплина попречиха на Ливия да покаже изумлението си при споменаването на сенатора, който на всичко отгоре беше водеща кандидатура за президент. За да прикрие реакцията си и да накара Греъм да продължи да говори, тя превключи на нещо второстепенно.

— Кой от агентите му е дал приложението?

— Не е агент. А друг сенатор.

Ливия осъзна, че от вълнение е допуснала нещо ненужно и погрешно. Трябваше да зададе по-широк въпрос: „Кой е споделил приложението с Баркли?“. Мразеше да прави такива грешки. Но поне засега не беше станало нищо лошо.

— Значи един от агентите е споделил приложението със сенатора, когото е пазел?

Греъм кимна. Раменете му бяха отпуснати. Беше виждала тази поза и преди, при заподозрените, които в един момент разбираха, че тяхната позиция за преговаряне става все по-слаба, докато тази на ченгетата остава все така силна. Но веднъж започнал, този процес не можеше да бъде спрян.

— Кой сенатор?

— Феник.

Историята започваше да изглежда сюрреалистична. Но Ливия изблъска това чувство настрана и си напомни, че трябва да остане делова. Заподозреният трябваше да се чувства така, сякаш подобни признания са рутина, сякаш са нещо, което ченгето вече знае, и следователно не са нито предателство, нито пък особено ценни.

— Гарисън Феник? — недоверчиво попита Хортън. — Лидерът на сенатското мнозинство?

„О, боже мой! Какво им е на тези хора? Кълна се, трябваше да им залепя устите с лепенка“.

Този път Ливия не хвърли на Хортън погледа „Млъкни, по дяволите!“. Този път беше поглед, изпълнен с отвращение. Хортън вдигна ръце в знак на извинение.

Ливия се обърна пак към Греъм.

— Защото на сенатския водач на мнозинството му е нужна защитата на Сикрет Сървис? Мислех, че по-скоро се занимават с президенти, вицепрезиденти и техните семейства.

— Освен това изпълняват и специални поръчения — обясни Греъм. — Според случая, в зависимост колко са загрижени за безопасността. Преди няколко години Феник станал обект на заплахи заради някакъв спорен закон. Някой от съответното място се обадил, че полицията на Капитолия не е достатъчна. Агент Крокър, единият от тримата в тези досиета, бил назначен да го охранява. Прекарвал нощите в дома на сенатора край Потомак, докато жената и децата на сенатора пътували. Опознали се, намеците станали по-откровени, докато накрая не осъзнали, че имат общи интереси и… започнали да си разменят материали. Крокър искал да се подмаже, така че един ден казал на сенатора: „Не ползвай Тор, нали знаеш, че Бюрото и АНС правят всичко по силите си и един ден ще го разбият. Ето, ползвай това суперсигурно приложение, разработено специално за Сикрет Сървис“.

— Добре — каза Ливия. — Значи Феник е споделил приложението с Баркли.

— От един сенатор на друг — потвърди Греъм. — Заплатено с доларите на данъкоплатците.

— И още кой? — подкани го Ливия. — Помни, че така или иначе ще науча. Не ме карай да си мисля, че се колебаеш на кого да си лоялен.

— Има още един. Феник споделил приложението с Чарли Хам, председателя на сенатския Комитет по въоръжените сили. Трима сенатори, всичките в джоба на Арингтън. Само по себе си това би било голяма работа. Но освен това Баркли се спряга за следващия президент на САЩ. Сега разбирате ли защо сделката е толкова голяма?

— Мога да разбера защо сделката е голяма — отвърна Ливия. — Не разбирам обаче защо шефът на Отдела за криминални разследвания на ФБР не е завел дело.

— Защото — обясни Греъм — Арингтън не е просто жаден за власт. Не е точно така. Осъзнал, че щом той може да научи за мрежата за детска порнография в Сената, какво може да попречи на руснаците също да го разберат? Представяте ли си какво могат да направят руснаците, ако имат подобен компромат за президента? Да не говорим за председателя на Комитета по въоръжените сили и за лидера на мнозинството в Сената.

Това съвпадаше с казаното от Канезаки — че Арингтън е обсебен от идеята, че Кремъл постоянно крои заговори. Добре, явно Греъм беше откровен.

— Ако се е боял от изнудване — възрази Ливия, — просто е трябвало да заведе дело. Никой не може да ползва информацията, ако е всеизвестна.

Греъм се усмихна.

— Е, тук започва да става малко по-сложно. Искам да кажа, първо, представяте ли си какво би било да разследваш човек като Баркли? Тези трима сенатори навярно имат общо състояние от двеста милиона долара. След това имаме Сикрет Сървис. Те ще се борят със зъби и нокти. Агенцията ще се опита да се разграничи от Арингтън. Ще пуснат „случайно“ резултатите от психологичния му тест. Ще се надигне координирана атака от някои от най-силните членове на правителството и от тайната власт с цел да го унищожат. Защо да води тази битка и най-вероятно да я губи, когато може да направи нещо много по-лесно и по-ефикасно?

— И какво е то? — попита Ливия.

— Да поеме контрола над руските активи. Да ги ръководи. Да ги накара да правят каквото той иска за доброто на нацията, а не каквото искат руснаците в наш ущърб.

— И какви искания е имал Арингтън предвид?

Греъм въздъхна.

— На първо място, самият той да заеме поста директор на ЦРУ. За него би било нещо като завръщането на Стив Джобс в Епъл. Поддръжката на Феник и Хам в Сената би му била гарантирана, при това с неограничен бюджет за секретни операции.

— Значи Арингтън би имал изгода — обади се Рейн. — Лична изгода.

Ливия вече нямаше нищо против прекъсването. Явно, че не можеха да се сдържат. Но, по-важното, беше получила всичко, от което се нуждаеше. Останалото бяха просто подробности.

Греъм погледна Рейн и каза:

— Предполагам.

— Но не пропускаш ли какво щеше сам да спечелиш?

— Какво имаш предвид? — попита Греъм.

— На първо място президентът — отвърна Рейн. — А към него лидерът на мнозинството в Сената и председателят на Комитета по въоръжените сили. Щеше да получиш най-сетне своите частни войни, за които толкова отдавна агитираш. Щеше да станеш милиардер.

Греъм поклати глава.

— Вече имам повече пари, отколкото мога да похарча.

— Богатите са единствените хора — разсмя се Карл, — които казват, че имат повече пари, отколкото са им нужни, но не чак толкова, колкото им се иска.

— Няма значение — възрази Греъм. — Помислете за безкрайните ни войни. Нима може да се твърди, че правителството ги ръководи ефективно? Не виждате ли, че частният сектор би се справил по-добре?

Карл отново се засмя.

— Ето така най обичам: спор за ефикасността на частния сектор, воден от основния му представител, който в момента е вързан на пода на един бус и заобиколен от група ядосани хора, които го държат на прицел.

— Това е един начин да се погледне на ситуацията — отвърна Греъм. — Но има и друг. Вие също сте в частния сектор. И се оправяте добре.

— Е, това е така — съгласи се Карл, — но да си ни чувал да казваме, че искаме да поемаме воденето на цели войни?

— Искам да кажа — каза Греъм, — ако се върнем към началото на този спор, че интересите ни, вашите и моите, не са непременно противоположни. Дадох ви това, което искахте. Няма да спечелите нищо от убийството ми. Но можете да получите много, ако съм жив. Винаги имам нужда от добри хора. Особено след като наскоро премахнахте няколко, които бяха на служба при мен. А сега, след като ви показах искрените си намерения, пуснете ме да си вървя и ще ви докажа даже още нещо. Лично ще убия Арингтън.

— Господи! — възкликна Карл. — Мислех, че сте приятели.

— Да, приятели сме — отвърна Греъм. — Но това е просто бизнес.

— Не съм съгласен — възрази Хортън. — Как някой някога би могъл да ти се довери?

— Винаги можете да разчитате на разумното ми отношение, когато става дума за бизнес. А какво по-разумно решение от това да работим заедно?

Ливия погледна Рейн, който просто сви рамене: „Решението е твое“.

Знаеше какво е решението й. Но Ларисън беше още по-бърз. Вдигна увитата си във възглавницата ръка и застреля Греъм в главата. Всички подскочиха, сепнати от гърмежа, който прозвуча много силно в затвореното пространство на буса дори въпреки увитото около пистолета уплътнение. Греъм се свлече. От едното му ухо потече кръв, а на подутото му лице застина безкрайна почуда.

Ларисън ги изгледа.

— Какво? Нали не сте си мислили сериозно, че ще го пуснем? — Никой не каза нищо, така че Ларисън добави: — Мамка му, та той уби Тревън.

— Бен дори не ти беше симпатичен — обади се Хортън.

Ларисън сви рамене.

— Така беше, докато беше жив. Във всеки случай, искам да се извиня, ако прибързах малко. Надявам се да не съм наранил нечии чувства.

— Ако ти не го беше застрелял — обади се Ливия, — щях да го направя аз.

— Правилно! — подкрепи я Карл.

Рейн погледна Ливия.

— Наистина ли можеш да използваш тези досиета, за да свалиш Арингтън от власт? И мрежата в Сикрет Сървис? И Баркли, и останалите сенатори?

Ливия се замисли за момент. После отвърна:

— Не. Но Департаментът за вътрешна сигурност може. И Б. Д. Литъл ще ги накара да го направят.