Бари Айслър
Рейн-сан: Клубът на убийците (47)

45. Докс

Много жалко за „Принс де Конти“. Беше също много хубав хотел и Докс нямаше нищо против да прекара нощта тук с Лаби. Всъщност в Париж имаше много хубави хотели и щом приключеха с тази операция, той с удоволствие щеше да ги посети, стига Лаби да искаше. Но този им трябваше по работа, така че Докс се бе възползвал от още една дебитна карта и един фалшив паспорт, за да си вземе стая.

Очакваше, че може да му се наложи да си търси път към покрива, но стаята му се оказа достатъчно високо и му осигуряваше идеално покритие на улицата. Нулира прицела на карабината с помощта на един контейнер за строителни отпадъци и беше готов за действие. Единственият труден за стрелба ъгъл всъщност беше точно под прозореца му, но не очакваше някой да успее да стигне толкова далеч, освен ако не бяха по-бързи от куршуми.

Джон и Лаби държаха него и останалите от екипа в течение за приближаването на Греъм, така че когато майбахът зави по улицата, Докс вече беше готов. Лампите в стаята бяха изгасени, а той беше придърпал до прозореца едно бюро, така че да може да използва двуногата на карабината, вместо да му се налага да стреля прав. Не че щеше да е проблем, защото от толкова близко навярно можеше да хвърля камъни по тях, но с двуногата беше по-добре.

Колата на охраната зави след майбаха на Греъм… и спря. Двигателят беше блокиран от Хортън, който беше в паркирания в края на улицата камион с РЧБА-то, което им беше осигурил Канезаки. Докс не беше привърженик на модерните оръжия с насочена енергия и подобните им, които ползваше ЦРУ, особено след като веднъж се бе оказал от погрешната страна на една такава пушка в Сингапур, но от друга страна, устройството му беше спасило живота. Онази пушка беше малка, само колкото да накара кожата ти да заври. Това чудо блокираше автомобилни двигатели и тежеше няколкостотин килограма. Е, за техен късмет Канезаки го беше оставил да ги чака заедно с камиона и със скрит под един от калниците ключ. Беше ги накарал да обещаят, че ще го върнат „невредимо, ако обичате“ на същото място, откъдето го бяха взели, и Хортън го бе уверил, че всичко ще е наред.

Майбахът на Греъм продължи покрай позицията на Докс и към завоя, точно както бяха очаквали. Инстинктивната реакция на охраната, в случай че заподозряха нещо нечисто с проблемите на втората кола, щеше да е да изведат охраняемия обект от зоната и да го махнат по-бързо от прицела. За тяхно съжаление охраняемият обект вече беше попаднал във фуния, на чийто край беше нарисуван X. Шофьорът на Греъм караше право към него.

Докс наблюдаваше втората кола през интегрираната оптика. Всичко беше добре осветено и увеличено при това. Беше готов за действие. Чакаше само сигнала на Джон.