Джон Сандфорд
Лесна жертва (5)

5.

Мрак. Отвратителен вкус в устата. Лукас стреснато вдигна глава. Телефонът още звънеше. Замъгленото му от съня съзнание за момент не можа да му подскаже къде се намира. После телефонът звънна още веднъж и той разбра, че е в кабинета си и е заспал. Въздъхна тежко, опипа бюрото за телефона.

— Да?

Слоун.

— Викнах го оня Амнон да дойде тук. И сестра му… ъъъ… Джейл ли, как там беше?

— Да. Джаил. — Лукас разтърка очи и притиснал слушалката с брадичка, протегна ръка да запали лампата, след което погледна часовника си. Седем и петнайсет. — Кога ще дойдат?

— Амнон е в Сейнт Пол. Каза, че имал работа с не знам какво си, но че след десетина минути щял да приключи. Щял да дойде след половин час. Сестра му рече, че ще намине към девет. Прозвуча ми много разстроена. Чуваше се как някой плаче. Както и да е, нали каза, че искаш да присъстваш?

— Да, ще дойда. Ще водят ли адвокати?

— Не знам. Знам обаче, че са преместили Мейзън в патологията и патологът е дошъл да хвърли един поглед. Аз също отивам там.

— Чакай ме, и аз ще дойда.

 

 

Патологът бе среден на ръст мъж с дълга побеляваща коса, стегната отзад в опашка, с очила в позлатени рамки и разсеян вид. Разговорът се водеше в кабинета му — обикновено помещенийце, без никакви трупове наоколо.

— Направих предварителен оглед, само това успях, но скоро ще пристъпим към пълна аутопсия — говореше патологът. — Сам ще я направя. Резултатите от химическите анализи ще започнат да пристигат следобед. Мога обаче да ви кажа три неща. Вашите хора ми казаха, че била удушена, и мога да потвърдя, че именно така е станало. Не е било нещастен случай — не се е задушила от само себе си или нещо от този род. Хиоидната^[1] й кост е счупена, а за това е необходим пряк натиск — вероятно с палците — от здрава ръка.

— Мъж значи — обади се Слоун.

Лукас вдигна вежди.

— Защо пък не?

— Защото се говори, че била обърнала резбата — отвърна Слоун. — Е, вярно, че я обръща и в двете посоки, но напоследък ходела само с жени.

Патологът поклати глава:

— Със сигурност не мога да ви кажа дали е бил мъж. Просто човек със здрави ръце. Второ. Хората от оперативната група казват, че състоянието й предполагало сексуален контакт преди смъртта й. Мога да ви кажа, че тя наистина е имала сексуален контакт малко преди смъртта си. Но това „малко“ е разтегливо — час, може би дори два преди смъртта. Близо до влагалището й има две-три леки драскотинки и една-две едва забележими синини. Според мен драскотините са причинени от нокти и не са сериозни, но за да се получи синина, трябва да мине известно време. И както ми се струва — ще ви го кажа със сигурност едва след аутопсията — макар и да има синини, свидетелстващи за груба сексуална игра, не е прониквано във влагалището. Във всеки случай не от пенис. Изглежда, сексуалната игра е била предимно мануална или орална. Няма никаква сперма.

Лукас погледна към Слоун, който попита:

— Това две неща ли бяха, или три?

— Две — отвърна патологът.

— А какво е третото? — попита Дейвънпорт.

— Няма никакви следи от борба. Никакви други синини, никакви драскотини, изобщо никакви следи, сочещи, че убиецът е полагал усилия да се пребори с жертвата. Не го е драскала: ноктите й са абсолютно чисти. Няма дори признаци, че се е тръшкала и блъскала. Тя просто… се е предала. Който и да го е направил, за него тя е била лесна жертва.

— Дрогата — вметна Слоун. — Тя може би изобщо не е разбрала, че умира.

— О, да, това пък е четвъртото нещо — каза патологът. — То е, че по ръката й има следи от убождане, а между пръстите на краката има и други. Много се е боцкала.

— Пристрастена ли е била?

— Ще ви кажа после. И това, дето го чухте, също не е окончателно. Следобед вече ще разполагаме със сигурна информация.

 

 

Лукас се отби през кабинета на шефката си и й предаде накратко това, което бе научил от патолога. Тя си записа някои неща и каза:

— Значи може да се окаже свързано с наркотици.

— Да. Дори е твърде вероятно.

— До пресконференцията остава още половин час — рече тя. — Обещала съм на всички, че ще довлечеш убиеца и ще го хвърлиш на пода пред микрофоните.

— Или ще я хвърля.

— Така ли?

— Може би.

Шефката се извърна към прозореца, загледа се замислено навън към пустия тротоар, после поклати глава:

— Не вярвам. Мъж е. Жена не е убила Алией Мейзън.

— Сигурна ли си?

— Да. И сериозно, Лукас…

— Да?

— Ще се издигнем много в очите на хората, ако заловим тоя тип бързо.

Секретарката на Роузмари пъхна глава през открехнатата врата.

— Дейвънпорт, Слоун съобщи, че някой си господин Плейн е дошъл.

— Трябва да вървя — каза Лукас. — Желая ти късмет с кинаджиите.

 

 

Слоун го чакаше в отдел „Убийства“, разговаряйки с висок тъмнокос мъж с черни очи, който би могъл да мине за строен, ако не бяха прекалено широките му плещи — спокойно би могъл да играе ролята на цапнат в устата рокер в някой филм за хипита. Беше облечен в черно кожено яке, черни панталони и чисто черна тениска. На около два метра от него седеше още един мъж — месест, с кестенява коса, луничаво лице, с бейзболна шапка с надпис „Екип на Междузвездни войни“ и сребърна обичка на едното ухо.

Слоун забеляза приближаващия се Лукас и каза:

— Господин Дейвънпорт, това е Амнон Плейн. Бил е снощи на партито и се съгласи да дойде да ни разкаже каквото знае.

Тъмнокосият кимна на Лукас, а кестенявият се обади:

— Вземи си адвокат, пич.

Плейн вдигна въпросителен поглед към Лукас.

— Трябва ли?

Дейвънпорт сви рамене:

— Не знам. Вие ли убихте Алией?

— Не.

Нищо повече — не се впусна в обяснения защо не би го направил или защо не би могъл, нито пък изрази какъвто и да било протест.

— Ако имате проста и убедителна версия — каза му Лукас, — тогава не би трябвало да има проблем. Но ако в показанията ви се появят противоречия… тогава може би ще се наложи да извикате адвокат.

Плейн погледна към кестенявия, който рече:

— Послушай пича. Доведи си адвокат.

Амнон премести поглед върху Лукас, след това погледна към Слоун, после отново насочи очи към първия и заяви:

— Адвокатът да го духа. Обаче искам да си направя личен запис на показанията. Донесъл съм си касетофон.

— Никакъв проблем — увери го Лукас.

Плейн попита дали кестенявият може да влезе заедно с него. Дейвънпорт погледна въпросително Слоун, който на свой ред сви рамене:

— Не ми се иска много…

— Извикай си адвокат — каза кестенявият.

— … но ако не се намесва… — продължи Слоун и не довърши.

— Идвайте и вие тогава — заключи Лукас.

 

 

Взеха показанията му в специално предназначена за целта стая с два полицейски магнетофона — един за резерва — и малкото репортерско „Сони“ на Плейн.

Слоун бе влязъл в ролята на доброто ченге и каза дружелюбно:

— Ако нямате нищо против, разкажете ни къде бяхте снощи, какво правихте и кого видяхте.

Плейн бръкна във вътрешния джоб на якето, извади бележник с оранжеви корици, сложи го на масата пред себе си и го разтвори.

— Отидох на партито малко след десет. Ако трябва да бъда максимално точен, бих казал, че беше около десет и десет. Преди това, като се започне от около осем часа, бях в „Новото френско кафе“ с приятели. Присъстваха следните лица…

Той изреди списъка с приятелите. През следващите пет минути Плейн им даде отчет за прекараната вечер минута по минута, споменавайки името на всеки приятел, с когото се бе срещал в съответното време.

Какво може да каже за Санди Лансинг ли?

Плейн поклати глава:

— Не знам. Ако я видя на снимка, може би ще я позная, но името й нищо не ми говори. Партито бе отворено… за определени хора.

— Какви хора?

— Хора, свързани с правене на пари от изкуство — отвърна Амнон.

— Дрога имаше ли?

— Навсякъде, накъдето се обърнеш.

— Употребявате ли наркотици?

Слоун попита много меко, но въпросът имаше леден оттенък, който всички доловиха. Плейн изобщо не се поколеба:

— Не. Не употребявам никакви химикали. Когато бях тийнейджър, ги употребявах около две години. Кокаин, хероин, амфетамини, екстази, LSD, мескалин^[2], марихуана, алкохол, никотин и още едно-две неща. Но разбрах, че всяко от тях ме прави по-глупав, отколкото вече бях, затова реших, че не мога да си го позволя. Така че преди единайсет години спрях всичко.

— А аспирин? — попита го Лукас. Малко сарказъм.

— Все още продължавам да употребявам аспирин и аналгин. Не съм тъпак.

Тонът му не даде никакъв признак на реакция към иронията и Лукас остана с чувството, че сарказмът му е бил хлапашки. Плейн поведе по точки.

— И какво стана после? — подкани го Слоун.

Някъде около полунощ, заразказва Плейн, той си тръгнал от дома на Салънс Хансън и се върнал в ателието си в квартал Лоуъртаун, Сейнт Пол, заедно с един приятел — Санди Смит, където се срещнали с член на екипа — Джеймс Граф, за да прегледат сканираните негативи от сутрешните снимки. След половин час преглед на негативи Смит си тръгнал за вкъщи, а Плейн и Граф продължили работата си.

— А какво сте снимали? — попита Лукас.

Плейн обърна глава към него.

— Не знаете ли?

— Не.

— Ега ти разследването! — подметна той към кестенявия. След това продължи: — Вчера прекарах цялата сутрин, както и част от ранния следобед, в правене на модни снимки с Алией.

— Имахте ли интимна връзка с Алией? — попита го Слоун.

— Какво значи интимна? Искате да кажете, дали съм я шибал ли?

— И не само — уточни Лукас.

— Не. Не съм я шибал. Не ме интересуваше. За мен тя беше чучело. Играчка, в която може да си пъхнеш патката. Или, ако си жена, езика. Нея я вълнуваше единствено да се чувства добре и с това въпросът се изчерпваше.

— Сестра ви имала ли е интимни отношения с нея? — попита Лукас.

— Да. Ближеха се една друга и се лигавеха или пък… там каквото правят две жени. Бодяха си хероин в ръцете или си пъхаха кока в носа.

Слоун промърмори „хм“, а Лукас заговори:

— Разговарях с жена, която е била снощи на партито, и тя ми каза, че вие толкова сте ревнували връзката между Алией и сестра ви, че ако ви паднел удобен случай, сте можели да убиете Джаил. Което предполага, че Алией за вас е била нещо повече от обикновен фотомодел.

Плейн насочи поглед към Лукас, дълго време го разглежда с интерес и накрая каза:

— Лъжете. Никой не може да ви е казал такова нещо. Но все пак е интересно. Явно сте подочули отнякъде нещичко, но не знаете точно за какво става въпрос.

— Вземи си адвокат — обади се приятелят му от мястото си.

— Защото ситуацията е тъкмо обратната — продължи Плейн, без да му обръща внимание.

— Тоест?

— Не ревнувам за това, че моята сестра ми отне Алией. Ревнувам малко — признавам си го, — защото Алией ми отне Джаил.

В последвалата гробна тишина кестенявият каза: „О, по дяволите!“, а Слоун и Лукас се спогледаха, мъчейки се да смелят току-що чутата информация. Плейн, избирайки си Слоун, защото му изглеждаше по̀ в час от двамата, се наклони към него и каза:

— Точно така. Аз шибах собствената си сестра.

 

 

— Е, на това му викам аз разпит и половина — рече Слоун, когато свършиха и Плейн и приятелят му си отидоха.

Бяха навъртели един час запис.

Лукас потърка чело.

— Накрая започнах да изпитвам нещо като съчувствие. Двама мастити родители с претенции към изкуството, богати клечки, се развеждат. Всеки взима по едно дете. Децата не се виждат, нито чуват петнайсет години, после случайно се срещат — абсолютно непознати един за друг, хубави, сестрата е фотомодел, братът работи като фотограф, имат общи интереси, движат се в една тайфа. Ако не са брат и сестра, всеки би сметнал за съвсем нормално работата да свърши в леглото.

— Да, ама…

Лукас кимна:

— Има и още нещо.

— Какво е то?

— Той каза, че сестра му се отказала от работата като фотомодел и станала професионална грънчарка. И то с име в тоя занаят. Срещал съм се с една-две такива жени. Грънчарки, искам да кажа.

— Не се и съмнявам — отбеляза Слоун сериозно.

Той имаше малко преувеличена представа за любовния живот на Лукас.

— Мога да ти кажа едно нещо за грънчарите, били те жени или мъже — продължи Дейвънпорт. — Взимат те парче глина, месят го, блъскат го, бият го, стискат го, извиват го по осем часа на ден и накрая ръцете и пръстите им стават като на борци.

— А Алией е била удушена — констатира Слоун. — Интересно ще е да поприказваме със сестрата.

 

 

Приятелят на Алией — един тип, който твърдеше, че единственото му име било Джакс — влезе през вратата на отдел „Убийства“ на няколко крачки пред Джаил Корбо, която бе придружена от адвоката си. Лукас се поколеба малко на кой разпит да присъства, после влезе подир Корбо.

Слоун снемаше показанията в присъствието на Дейвънпорт и Суонсън. Лукас се опитваше да не зяпа като ударен, но Джаил Корбо не можеше да бъде гледана по друг начин. Но нямаше нищо общо с онази красота, която приковава погледа като магнит — чак след минута-две той откри, че му е трудно да отмести очи от нея. Имаше същото ъгловато лице като на брат си, но бе руса. Освен това по лицето й се забелязваха белези и те оказваха неестествено въздействие върху наблюдателя — затрудняваха дишането.

След предварителните процедури — Слоун й прочете правата, а адвокатът ги предупреди, че може да посъветва клиентката си да не отговори на някои въпроси, което не бива да се приема като признак за вина — Слоун започна:

— Разкажете ни за връзката ви с Алией Мейзън.

Джаил погледна адвоката си, който кимна, и рече:

— Не съм я убила аз. Нито пък другата жена.

— Радвам се да го чуя — увери я усмихнато Слоун. — А имате ли представа кой може да го е направил?

— Не. Наистина. Питам се непрекъснато и не мога да си отговоря. — Погледът й се откъсна от Слоун и спря на Лукас. — Никой не изпитваше към нея чак толкова голяма неприязън. Искам да кажа, не знам за другата жена, но за Алией… някои хора може и да са я мразили, но не толкова, че да я убият.

— А в Ню Йорк? — попита Слоун. — Да имате предвид някого оттам?

— Не. — Тя вече говореше на Лукас. — От първите десет или петнайсет модела, за които сте чували — говорим за супермодели — тя бе седма или осма. Беше много близо до върха и може би щеше да стане номер едно, данни за това не й липсваха… но все пак имаше други, които бяха по-големи от нея. Жена като нея би могла да привлече вниманието на някой луд, ако за това си мислите.

— Още не знаем какво да мислим — отвърна Слоун. — Значи не…

Джаил се наведе напред, прекъсвайки го:

— Но знаете ли, тя имаше голямо присъствие в Интернет. Много… такива, сещате се… хора с технически наклонности… се интересуваха от нея. Правеха й Интернет страници… или както ги наричат, уебсайтове, с нейни снимки. Някои от тях порнографски — вижда се как чукат някоя жена с лицето на Алией. Доста ги има.

— Хм — изхъмка Слоун. — Интересно. — Погледна към Лукас, после пак към Джаил и продължи: — А участвала ли е в порнофилми?

— Не. Разбира се, че не. Освен всичко друго, не би могла и да си го позволи. Ако направеше дори и един порнофилм, щяха да я отхвърлят от света на висшата мода като прокажена.

— Ясно… — кимна Слоун. — А Лансинг? Тя беше ли ви приятелка?

— Не. Познавах я, мъкнеше се по партита, но не спадаше към… не знам как бихте го нарекли. Може би артсцената? Звучи малко глупаво и претенциозно.

— И така, значи не ви е била приятелка, но я познавахте — обобщи Лукас.

— Да. Работеше като администраторка в някакъв хотел.

Слоун кимна.

— Така. Нека отново ви задам въпроса за връзката ви с госпожица Мейзън. Вие бяхте… какви?

Той остави въпроса висящ и някак си недовършен. Корбо се поколеба малко, после каза:

— Имахме и приятелска, и сексуална връзка. За първи път се запознах с нея в Ню Йорк. И двете бяхме фотомодели… това се случи, преди да стане толкова известна, колкото е сега… тоест колкото беше. И двете бяхме от Минесота — това ни сближи и се сприятелихме.

— Връзката ви продължи и след като се преместихте тук? Доколкото разбрах, вие вече живеете тук.

— Да, макар че ходя до Ню Йорк на всеки две-три седмици за бизнессрещи с търговци. Освен моите неща представям и тези на още няколко грънчари пред нюйоркските галерии. И обикновено отсядам в дома на Алией.

— Невинаги?

— Невинаги. И тя, и аз продължихме да се срещаме и с други хора. Както с мъже, така и с жени. — Отново гледаше към Лукас. — Нито тя, нито аз се смятахме за лесбийки: бяхме просто много добри приятелки и приятелството ни имаше и физически характер. Ако тя беше с мъж, просто отсядах на друго място. Обикновено в южната част на Сентръл Парк, за да съм по-близо до галериите на Петдесет и седма улица и Медисън авеню.

— Имахте ли сексуален контакт с госпожица Мейзън снощи на партито? — попита Слоун.

Пореден бърз поглед към адвоката.

— Да.

— Сами ли бяхте?

— Не. Бяхме три. Третата жена се казва Катерин Кинсли, която, доколкото знам, в момента е с мъжа си в хижата им някъде на север. Не можах да се свържа с нея. — Тя се изчерви за първи път. — Тук не става въпрос за твърда… мъжка сексуална игра. Прилича повече на… гушкане, целуване и разговори.

— Но има и физически характер.

— Да.

— Какво стана… след това? Как беше тя, когато си тръгнахте?

— Спеше й се. На всички ни се спеше, но тя бе станала много рано за снимките, а на другия ден също трябваше да става рано, затова Сили… Сили Хансън… й каза, че може да спи там, и ние я оставихме. Нищо й нямаше.

— И повече нито вие, нито госпожа Кинсли сте я виждали?

— Да. Всъщност не знам дали Катерин не я е виждала, защото, както вече ви казах, тази сутрин не успях да се свържа с нея. Не можах да намеря телефона й и не знам къде точно е хижата им. Както и да е, мисля, че и тя не я е виждала. Двете заедно отидохме на паркинга, взехме си довиждане, качихме се в колите си и аз си отидох у дома. Сутринта ме събудиха вашите хора.

— Госпожица Мейзън инжектира ли си хероин във ваше присъствие?

— Не.

„Бърза и категорична — помисли Лукас. — Явно е очаквала този въпрос.“

Слоун продължи:

— Не знаехте ли, че тя употребява хероин?

След кратко колебание тя отново погледна към адвоката и отговори:

— Помислих си, че е дрогирана, когато се срещнахме в спалнята. Беше много… отпусната. Изглеждаше така, сякаш си бе била нещо. Но не съм я виждала да се друса пред мен и ми се стори, че не е взела много, защото не заспа — поне докато ние бяхме там. Беше го направила по-скоро… така, за идеята.

— За идеята — повтори Лукас.

— Да. Така им викат. Някои им викат „халосен патрон“… сещате ли се, когато искате да усетите въздействието, но не искате да се пристрастите.

— Пак ще се пристрастите — каза Слоун.

Корбо врътна глава към него.

— Знаете, че не е вярно. Това е просто политическо становище.

Слоун хвърли поглед към Лукас, който вдигна вежди, и продължи:

— Не съм тук, за да споря с вас, но просто за протокола, госпожице Корбо: „халосните патрони“ ще ви пристрастят със същата скорост, с каквато и всичко останало. Вярвате или не, положението е такова.

Тя поклати глава и Слоун продължи:

— Не искам да ви поставям в неудобно положение, но този въпрос трябва да го задам. Съдебномедицинският експерт ни каза, че около влагалището на госпожица Мейзън е открил малки драскотини и едва забележими синини, сякаш е имала доста активен полов контакт с мануални стимулации… или може би с орални… Може ли да се каже, че това описание охарактеризира вашата среща в спалнята?

Тя отново се изчерви и бързо ги изгледа един по един, като че ли ги преценяваше. Лукас, все още изпитвайки въздействието на затрудненото дишане, се размърда от неудобство — чувстваше се като извратен тип. Тя обаче не се опита да помогне, просто каза:

— На вас, момчета, става ли ви от тия неща?

Със сериозно като на монах лице, Слоун рече:

— В стая като тази, пълна с метални маси и теракота на пода… не е много предразполагаща обстановката, госпожице Корбо. Трябва обаче да разберем, за да си изясним дали е имала и друг сексуален контакт след този с вас и дали следите са от вас. Госпожица Мейзън е била удушена, което често е свързано със сексуални действия.

— Добре — кимна тя. — Да, възможно е да е била одраскана. Особено от Катерин. Понякога става малко по-грубичка и освен това има дълги нокти. Моите са къси заради работата ми.

— Вие сте грънчарка.

— Да.

— И нямате нищо общо със смъртта на Алией Мейзън?

— Не, нямам.

Джаил прехапа устни, след като изрече думите, и брадичката й потрепери. На Лукас му се стори доста разстроена.

— А мислите ли, че брат ви може да има? — намеси се и той.

Тя го погледна, по лицето й мина бегла сянка, после каза:

— Не. Ако Амнон би тръгнал срещу някого, това ще съм аз.

— Защо вие?

— Имаме си личен проблем.

— Той ни разказа за вашата връзка — обади се отново Лукас. — Мислите ли, че може да прояви насилие? Поради раздялата?

Тя отклони поглед и го насочи към пода, мачкайки пръстите си.

— Амнон е склонен към насилие, но не би могъл да убие Алией, защото няма… тръпка към нея. Не го е грижа за нея. Би трябвало все пак да имате някакви чувства към човек, за да го убиете, не е ли така?

— Не — отвърна Дейвънпорт. — Не и ако сте с психически отклонения. Хора с такива проблеми могат да убият, за да променят начина, по който изпитват чувствата си към нещо или някого. Жертвата може да бъде напълно непозната, ако убийството по някакъв начин… облекчава… болния психологически.

— Божичко, това е ужасно!

— Да. Та… брат ви?

— Не. Той няма такива отклонения. Познавам го много добре.

— Откъде идват имената ви? — попита Суонсън.

— Родителите ни са били хипита, увличали са се ту по едно нещо, ту по друго, и по едно време решили да опитат юдаизъм. Двамата с Амнон сме се родили точно през този период. Това са библейски имена.

— Аз съм католик — каза Лукас. — Като бях малък, нещо никак не ми вървеше с Библията. Имената означават ли нещо?

— Джаил май е била някаква чародейка. Девора се била със Сисара ханаанеца и го победила, а Сисара побягнал и се скрил в шатъра на Джаил. И когато заспал, тя взела един чук и колче за опъване на шатъра и му забила колчето в главата.

— Лелеее — проточи Лукас. Нещо като съвсем лека усмивка пробяга по устните й. — А Амнон?

— Амнон е бил един от синовете на Соломон — отвърна Корбо.

— Какво, да не е бил мъдър като него?

— Не, не — отвърна тя. — Спял със сестра си.

Тя огледа четиримата мъже — Лукас, Слоун, Суонсън и адвоката си — отново показа подобието на печална усмивка и додаде:

— Тия мои родители пророци ли са били, или какво?

 

 

Когато приключиха и всички заизлизаха навън, Лукас се обърна към Джаил:

— Защо зарязахте работата като модел?

— Мислите, че не е трябвало да го правя ли?

— Мисля, че бихте могли да… продължите — каза той.

Тя го караше да се чувства като простоват зевзек, но на него това някак си му харесваше.

— Скука — отвърна тя. — Все едно да правиш кино, само че не със същото заплащане.

— Киното е скучно?

— Киното е скапан кошмар — отвърна му. После се засмя и го хвана за ръката само за секунда. „От оня тип жени е, които обичат да докосват хората“, помисли си Лукас. — Да снимаш филм е все едно да седиш и да гледаш как тревата расте.

Когато Джаил и адвокатът й си тръгнаха, Лукас и Слоун се върнаха в отдел „Убийства“. Франк Лестър говореше с Роузмари и им махна.

— Как върви? — попита Роузмари.

Дейвънпорт вдигна рамене.

— Мотиви колкото искаш, но не могат да се свържат с Алией или Лансинг.

— А с кого тогава?

— С всички — отвърна той. — Имаме кръвосмешение, ревност, дрога, любовни триъгълници. Всичко, което ти дойде наум. Но нищо, което да сочи към когото и да било.

— Точно това разправях на Роузмари — обади се Лестър. — Имаме толкова много потенциални извършители, че проблемът се превръща в технически. Направихме списък на петдесет и четирима души, които са били на партито, а ще има и още. Как, по дяволите, би могъл да разпиташ над петдесет души и на това отгоре да извлечеш полезното? Кого да натиснеш и до каква степен? Работата е там, че ако убиецът е бил на партито и се пада четирийсет и пети поред за разпит… ти няма вече да можеш да го усетиш.

— Караш ли ги да посочват някого? — попита Лукас.

— Да, но всички лъжат като цигани. Никой нямал представа, че еди-кой си употребявал наркотици… Както и да е, успяхме вероятно да елиминираме само пет-шест души, които са си тръгнали, преди Алией да си легне. С този отворен прозорец не можем да изключим никой, който си е тръгнал, след като Алией е отишла в спалнята. Някой може да го е отворил и да го е оставил незалостен само за да се върне по-късно.

— Ако прозорецът изобщо е бил използван — каза Слоун.

— Да. Ако.

— А съпругът на жената, която е била с Алией и Корбо, онази Катерин Кинсли? — намеси се Лукас. — Дали знае за връзката?

— Още ги няма — отвърна Роузмари.

— Разпитвах приятеля на Алией…

— Видях го — прекъсна го Лукас.

— Едно вредно малко лайненце — каза Лестър. — Истинското му име навремето било Джим Шу^[3]. Обаче според него никак не приличал на обувка, затова се опитал да го промени на Джкс. „Дж“ като Джеймс, „кс“ като нищо. В съда му казали да сложи гласна и така станал Джакс… Но както и да е, той е знаел за връзката с Корбо. И казва, че това не го притеснявало. Наричал я „алтернативното аз“ на Алией. Разправя, че и двете били бисексуални. И добави, че скоро всички сме щели да станем такива.

— За мен ще е малко късно — отбеляза Роузмари.

— Да. А пък аз вече не съм даже и моносексуален — кимна Лестър. — Тъй или иначе, голямо лайно е. Твърди, че няма нищо общо със смъртта й, обаче го слагаме в първата десетка на списъка.

— А за медиите какво измислихте? — обърна се Роузмари към Лукас. — Има ли изкупителна жертва?

— Ще питам Дел — отвърна Дейвънпорт. — Той урежда нещата.