Джон Сандфорд
Жертви на безумието (7)

7

Нещо се беше случило с Анди след изнасилването. То й се бе отразило не само физически, беше я съсипало психически.

Когато Мейл свърши с нея, тя се чувстваше силно изплашена и наранена, тялото я болеше, но в общи линии съзнанието й оставаше ясно.

Когато Мейл отведе Дженевиев, тя спори с него, умоляваше го да я остави.

Един час след това съзнанието й започна да се замъглява.

Тя се сгуши на матрака, престана да отговаря на въпросите на Грейс, тялото й се сви на топка и започна да трепери и да се тресе в конвулсии. Изгуби и най-малка представа за това, какво става около нея. Не разбираше нито колко време е изминало, нито откъде долитат звуците, които чуваше в главата си, не проумяваше с кого е затворена в тази тясна клетка. На няколко пъти Грейс се приближаваше до нея, даваше й ягодова сода, опитваше се да я накара да хапне нещо. Съблече палтото си и го даде на майка си. Палтото поне се оказа от полза. Анди се сви под него, опитвайки се да се скрие от ярката светлина, пластмасовото гърне и голите каменни стени. Скрита под палтото, тя почти повярва, че си е вкъщи и сънува.

Няколко пъти се пробуди и тогава говореше едновременно с Грейс и Дженевиев и дори веднъж с Джордж.

Понякога й се струваше, че съзнанието й я напуска и се носи над нея като малко бяло облаче. Гледаше от високо собственото си тяло, свито върху матрака, и се чудеше какво всъщност става. Друг път болката я пробождаше като игла и тя виждаше коленете си, които опираха в брадичката й и осъзнаваше, че е по-добре да остане скрита под палтото. Чувстваше, че под това прикритие мозъкът й не функционира нормално. В един кратък миг на проблясък си помисли, че това е лудост. От доста години не се бе чувствала по този начин и сега осъзна, че пак е попаднала в капан. Веднъж й се присъни сън, беше по-скоро видение: няколко мъже, които се държаха приятелски и много бързаха за някъде, бяха облечени в работни престилки и гащеризони. Те я поставиха в метален цилиндър, не по-голям от телефонна кабина. След това спуснаха над главата й стоманен похлупак с преплетени кабели и цилиндърът се затвори. Един от механиците — интелигентен мъж с тих глас, руса коса, очила и с лек немски акцент, се обърна към нея:

— Ще трябва да издържите на топлината. Ако се справите с това, всичко ще е наред.

Сънят беше някакъв вид защита, помисли си Анди в един от моментите на просветление.

Беше виждала този мъж в някаква реклама на „Мерцедес-Бенц“ или на BMW, но това сега нямаше никакво значение. От значение беше само цилиндъра. Вътре в този цилиндър никой нищо не можеше да й направи.

След дълго лутане между бълнуване и реалност, Анди успя да съсредоточи мисълта си върху себе си. Кратък проблясък на разум я изправи в леглото. Грейс седеше върху циментовия под, втренчена в празния монитор.

— Грейс, добре ли си? — Гласът на Анди излезе от гърлото й като шепот.

Грейс погледна нагоре към тавана, като си мислеше, че гласът идва оттам, от Господ. После погледна през рамо и видя Анди.

— Мамо?

— Да. — Анди се обърна към нея и седна в леглото.

— Мамо, добре ли си?

— Ще се оправя — промълви Анди, като не преставаше да трепери.

Грейс пропълзя до нея. Дъщеря й беше слабичка, но сега изглеждаше още по-крехка, като малко лисиче, изгладняло през зимата.

— Божичко, мамо, ти спореше за нещо с татко…

— Джон Мейл ме преби. Той ме изнасили — каза Анди. Тя просто остави думата да се изплъзне от устата й. Грейс трябваше да знае, за да й помогне.

— Зная. — Грейс погледна встрани, по бузките й се стичаха сълзи. — Но нали сега си по-добре?

— Да, мисля, че да.

Анди се повдигна на колене и после стъпи на пода. Чувстваше краката си размекнати като кашкавал, сякаш не можеше да им се довери, но после кръвта й постепенно се раздвижи. Тя вдигна нагоре полата и блузата си. Спомни си, че Джон Мейл й бе взел сутиена и сега усети как спомените нахлуват в съзнанието й. Обърна се с гръб към Грейс, събра полата си, после свали бикините си и ги огледа. Имаше малко петънце кръв. Изглежда, че не беше пострадала сериозно.

— Добре ли си? — попита Грейс.

— Да, струва ми се.

— Какво ще правим сега? А какво ще стане с Дженевиев?

— Дженевиев? — Боже мой, Дженевиев!, помисли си Анди. — Ще трябва да решим.

Тя се обърна и погледна дъщеря си, после приседна на леглото и като притегли Грейс към себе си, прошепна в ухото й:

— Първо трябва да разберем дали ни подслушва и дали можем да говорим свободно. Трябва да продължаваме да си говорим, но искам ти да се покачиш на раменете ми, а аз ще се опитам да се изправя. Ти ще трябва да провериш тавана. Виж дали има нещо, което да прилича на микрофон. Вероятно е нещо съвсем просто. Възможно е да е използвал микрофон за касетофон и да го е пъхнал в някой от процепите на тавана.

Грейс кимна, че е разбрала и тогава Анди добави на висок глас:

— Мисля, че не съм толкова зле, но трябва да поспя малко.

— Тогава си полегни за мъничко — каза Грейс.

Анди клекна и Грейс стъпи на раменете й. „Сигурно тежи около осемдесет паунда“, помисли си Анди. Тя се изправи, като се подпираше на стената, и започна да се придвижва из стаята. Главата на Грейс почти опираше в тавана. Тя опипваше с ръце гредите, проверяваше ъглите и провираше пръсти в отворите за въздух, избити в стената.

— Готово — заяви накрая тя.

Анди приклекна, за да слезе Грейс. Момичето поклати глава. Не беше открила нищо. Анди приближи устни до ухото на Грейс и прошепна:

— Сега ще ти кажа нещо за Джон Мейл, за да видим дали следващия път, когато слезе долу, ще спомене нещо за това. Попитай ме нещо за него, например, защо постъпва така.

Грейс кимна, за да покаже, че е разбрала.

— Мамо, защо господин Мейл прави всичко това? Защо те наранява?

Въпросът прозвуча глупаво и неестествено, но може би при един не много добър запис това едва ли щеше да е от значение. Анди не отговори веднага. Искаше да изглежда така, сякаш в момента мисли какво да отговори.

— Струва ми се, че той избива комплекси, които са резултат от сексуални проблеми, появили се още в детството му. Родителите му са се отнасяли лошо с него и това още повече е влошило нещата. Вторият му баща го е биел с пръчка.

— Искаш да кажеш, че той е сексуално извратен?

Анди я побутна с ръка, да не прекалява.

— Не е изключено да има медицинско обяснение за неговото поведение, като например, някакъв дисбаланс на хормонална основа, който не можем да разберем. Подложихме го на тестове и той изглеждаше съвсем нормален, но тогава не притежавахме знанията, с които разполагаме в момента.

Грейс кимна и каза:

— Надявам се, че повече няма да ни тормози.

— И аз се надявам — отвърна й Анди. — А сега се опитай да поспиш.

 

 

Усетиха приближаването му с предчувствието за надвиснала опасност — тромаво тяло, което се движеше към тях. Чуха стъпките му, далечни и приглушени, по стълбите към мазето. Грейс се сви на кълбо, а Анди усети как мисълта й отново се изплъзва. Не. Не трябваше да позволява това да се случи.

Вратата се отвори — стържещ звук от преместването на резето, последван от леко прещракване и езикът на бравата се отмести.

— Не го оставяй да отведе и мен като Дженевиев — каза Грейс.

Мейл погледна през малкия отвор на вратата и после затвори. Тогава Анди дочу друг звук от дрънчене на верига. Не й беше познат отпреди, нито пък беше видяла някаква верига на вратата. Сега разбра, че Мейл е сложил катинар, за да не могат да избягат.

— Не мърдай! — каза Мейл.

Беше с джинси и масленозелена риза с яка. За пръв път го виждаха облечен в нещо по-различно от тениска. В ръцете си държеше притоплена готова храна. Беше я сложил в пластмасови чинии, с пластмасови вилици. Остави двете чинии на пода и се отдръпна.

— Къде е Дженевиев? — попита Анди, като се изправи. Тя несъзнателно сложи ръка върху копчетата на блузата си, но разбра това, едва когато видя, че е привлякла погледа на Мейл.

— Оставих я в търговския център „Хъдсън“. Казах й да потърси някое ченге.

— Не ти вярвам — извика Анди.

— Истина е.

Но докато говореше, той отмести поглед встрани и сърцето на Анди се сви от страх.

— Възложили са разследването на Дейвънпорт — каза Мейл.

— Кой е той?

— Той е важна клечка в минеаполския отдел. Също така прави игри.

Мейл изглеждаше доста впечатлен от това.

— Какви игри? — недоумяваше Анди.

— Ами, нали знаеш, военни игри и такива, в които сам избираш ролята си, прави също и компютърни игри. Той е истински новобогаташ, въпреки че още работи като ченге в полицията.

— О! — възкликна Анди. — Чувала съм за него. — Ти познаваш ли го?

— Обадих му се по телефона — обясни Мейл. — Говорихме си.

— Говорил си с него днес?

— Преди два часа.

Мейл беше горд със себе си.

— Каза ли му за Дженевиев?

Мейл отново избегна погледа й.

— Не съм. Обадих му се веднага, след като я оставих в търговския център. Сигурно още не е разбрал за нея.

Анди още не се бе съвзела след изнасилването — умът й работеше бавно, но се напрегна да проумее думите му. Стори й се, че вижда страх в погледа му или може би несигурност.

— Този Дейвънпорт… Ти страхуваш ли се от него?

— Не, по дяволите! Разбира се, че не! Ще го сритам в шибания задник. Никога няма да ни открие.

— Той не си ли бе позволил някакви грубости? Не го ли уволниха за брутално отношение? Като че ли беше пребил един задържан в ареста.

— Сутеньор — каза Мейл. — Пребил един сутеньор, защото му срязал с ножче столчето.

— Не ми звучи като човек, с когото би искал да си имаш работа. Не мисля, че ще решиш да му се изпречиш на пътя — предположи Анди. — Ако наистина това се опитваш да направиш.

— В общи линии това и правя — ухили се Мейл.

Изглежда, че мисълта за това го забавляваше.

— Ще се видим по-късно. Изяжте храната, добра е.

Отиде си. След минута Грейс се промъкна до една от чиниите, разрови храната с вилицата и след като я опита каза:

— Не е добре стоплена.

— Трябва да се храним — обясни Анди. — Изяж я всичката.

— Ами ако е сложил отрова?

— Няма причина да го прави — отвърна спокойно Анди.

Грейс я погледна и кимна. Седнаха с чиниите на матрака и само след секунда вече лакомо ядяха. Грейс спря за малко, колкото да отиде да вземе две ягодови соди, подаде едната на майка си и погледна към гърнето.

— Божичко, толкова мразя, когато трябва да ходя.

Анди спря да яде, погледна към гърнето и отмести поглед към дъщеря си. Дъщеря, израснала в удобство, която разполагаше със собствена баня, откакто спеше в отделна стая.

— Грейс, намираме се в отчайващо безизходно положение. Опитваме се да оцелеем, докато полицията ни намери. Ето защо ще изядем тази храна и няма да се срамуваме една от друга. Правим всичко, което е по силите ни.

— Знам — съгласи се Грейс. — Просто ми се искаше Дженевиев да е при нас.

Гърлото на Анди се сви и тя се опита да възпре сълзите си. Дженевиев можеше и да не е жива, но тя не биваше да споменава това пред Грейс. Трябваше да я предпази.

— Чуй ме, скъпа…

— Може вече да е мъртва — промълви Грейс. Очите й се бяха разширили като на нощна птица. — Господи, надявам се, че тя не е…

— Моля ти се, Господи.

Тя остави чинията на земята и заплака. Анди се опита да я успокои, но и тя на свой ред остави чинията си и се разрида. След секунди Грейс се сгуши в нея и двете заплакаха безутешно. Анди си спомни за вечерта, когато и трите се превиваха от смях на килима, след като Дженевиев беше казала: „Боже, ама тоя си беше истински сладур!“.

Много по-късно Грейс каза:

— Той не спомена да е бил сексуално извратен.

— Това означава, че не ни е чул. Значи не ни подслушва.

— Какво ще правим тогава?

— Ще трябва да измислим нещо. Ако разберем, че наистина възнамерява да ни убие — обясни Анди, — ще трябва да го нападнем. И да изберем най-добрия начин за това.

— Много е силен.

— Въпреки това трябва да опитаме. Може би… Не зная, но чуй: Джон Мейл не е глупав, но може би ще успеем да го надхитрим.

— Как?

— Опитвам се да измисля нещо. Ако наистина говори с този Дейвънпорт, може би ще успеем да изпратим съобщение.

— Как?

— Още не знам — въздъхна Анди.

 

 

Джон Мейл се върна след час. Усетиха присъствието му зад вратата, още преди да чуят стъпките. Както и предишния път, той отвори внимателно вратата. Анди и Грейс седяха на леглото. Той ги изгледа. Погледът му шареше по тялото на Грейс, докато момичето не погледна встрани, и тогава той се обърна към Анди:

— Излизай оттук!