Надя Маркс
Сред лимоновите дръвчета (31)

Шеста глава

Гърция, Егейско море, 1999 година

От очите на Анна се стичаха огромни сълзи. Сърцето я болеше от мъка за родителите й, за леля й, за всички, които бяха дошли преди нея на този свят. Върху нея продължаваше да се излива гигантската амфора с невъобразимите семейни тайни и тя имаше чувството, че всеки момент ще се удави в тях. Беше толкова шокирана от чутото, че остана вцепенена и онемяла дълго след като Алексис беше спрял да разказва.

— Но защо никой от вас не ни е казвал нищо за това, тате? — бяха първите й думи, след като отново си върна дар словото.

— Моля те да ме разбереш, Анна! Майка ти се срамуваше ужасно от тази част от миналото си и ме закле никога да не ви казвам! Нямах право да предам доверието й!

Анна изтри сълзите с крайчеца на големия си шал, постара се да успокои дишането си, протегна ръка и я постави върху ръката на баща си.

— Поне за трудностите на войната, тате! — промълви. — Поне за тях можеше да ни разкажеш!

— Откъде можех да започна, Анна му! — въздъхна Алексис и притвори очи. — Как разказва човек за една страшна война? А и докато майката ти беше жива, за нищо на света не можех да спомена каквото и да било за онзи период.

— Ами леля Урания? — попита Анна, отново раздирана от конфликтни чувства.

Коя е била по-грозно предадена, чудеше се тя, майка й или леля й? Наистина ли баща й беше прекарал целия си живот, обичайки еднакво силно две жени? Как беше успял да издържи в този невъзможен любовен триъгълник? Майка й очевидно не е знаела нищичко за Урания, но как се е чувствала леля й? С годините Урания и Розария бяха станали добри приятелки, но как беше издържала леля й на всичко това? Лоялността на Анна беше поставена на изпитание — тя беше неспособна да реши към кого от тримата да я насочи. Съществуваше и огромна опасност да проектира собствените си чувства относно изневерите и върху тримата.

— Коя от двете обичаше повече? — попита накрая, макар да не беше сигурна дали иска да чуе отговора.

— Никога не е ставало въпрос за повече, Анна. Никога не е имало сравнение — отговори без всякакво колебание баща й. — Обичах безрезервно майка ти, но и никога не забравих Урания. И нито за миг не се отрекох от любовта си към едната и към другата. Беше невъзможно!

— Но нали цял живот си живял с майка ми, нали тя е била майка на децата ти? — продължи да настоява Анна. — Това не значеше ли нищо за теб?

— Ето как стоят нещата, Анна — обичам и теб, и братята ти еднакво. Не правя никаква разлика. По отношение на Розария и Урания е същото. Няма разлика. Любовта си е любов, момичето ми! — натърти Алексис, пое си дълбоко дъх и го задържа доста дълго, преди да издиша, и продължи: — Защото, виждаш ли, Анула му, ако носиш истинска ага̀пе в сърцето си, тя никога не те напуска. В живота не съществуват само черно и бяло. Животът не е права линия.

Със съзнание, изпълнено с картини от младостта на бедната си майчица, Анна отпусна глава в ръце и отново се разплака.

— Виждаш ли колко е трудно да чуеш всичко това, Анна? — продължи баща й. — Е, как можех да ти кажа преди?

— О, тате! Бедната ми майчица! — беше единственото, което успя да промълви Анна, докато ридаеше.

Цял живот беше идеализирала любовта и брака на родителите си. Знаеше само онова, което й бяха казали — че голямата им страст е устояла на всички пречки и изпитания, най-вече на противопоставянето на родителите на майка й на техния брак. Откъде би могла да допусне, че собствената й баба е била безсърдечна курва, готова да продаде за пари и спокойствие дори дъщерите си? Малкото момиченце вътре в Анна бе съкрушено. Нещата, в които доскоро беше вярвала — разбити напълно.

Двамата потънаха в мълчание. Алексис се отдаде на спомените си, Анна се опитваше да се успокои и да подреди мислите си. Тя едва ли не се срамуваше, че изобщо й беше хрумнало да сравнява собствените си преживявания с онова, което са били принудени да изтърпят родителите й. Приликите бяха твърде далечни — ако изобщо ги имаше, то те се състояха в наличието на „любовен триъгълник“. Но след като хора, които бяха нейна плът и кръв, са били в състояние да издържат на подобни изпитания, не би ли трябвало и тя да може да се справи с нещо, което на техния фон изглеждаше като нищожно разтърсване? Не трябва ли да успее да се освободи от гнева си? Замисли се за собствения си брак. Допреди няколко месеца с чиста съвест можеше да каже, че бракът й е стабилен, че се радва на прекрасен живот. Е, вярно че Макс бе проявявал от време на време интелектуално високомерие, но тя беше длъжна да си признае, че винаги го беше оставяла да му се размине.

— Мамо, защо търпиш подобно поведение?! — беше й казвала възмутено Клоуи, когато беше улавяла баща си в надутост. — Той да не си въобразява, че знае всичко на света?

— Няма проблеми, миличка, знаеш го какъв е — беше се опитвала да го извини пред дъщеря си Анна. — Все пак студентите по цял ден се прекланят пред него и знанията му, та сигурно очаква и от нас да постъпваме по същия начин. Не го прави нарочно.

Да, Анна сама беше позволила на Макс да се държи по този начин. Но като цяло той бе грижовен и забавен партньор, добър баща и до съвсем скоро — добър съпруг. Двамата бяха преживели толкова много щастливи мигове! Какво се обърка изведнъж, какво стана? Изневярата му я беше наранила дълбоко, но много повече я заболя от пълното му пренебрежение към нейните чувства.

Немного отдавна Анна и няколко нейни приятелки бяха решили да си организират женска вечер. Една от главните теми на разговора им беше изневярата.

— Според мен, ако се стигне до подобно нещо, съпрузите трябва да проведат сериозен разговор за причините, довели до тази изневяра — беше отбелязала съвсем в свой стил Анна.

— Ако разбера, че Джак има любовница, веднага ще му отрежа оная работа! — беше отсякла Анджела, бракоразводен адвокат, предизвиквайки неконтролируемия кикот на всичките си приятелки. — Ще я отрежа и моментално ще я метна през прозореца!

— Не знам, момичета — беше отвърнала Сам, най-добрата приятелка на Анна, също художничка. — Ами ако е една от нас? Приемаме, че с изневери се занимават само мъжете, но жените също го правят…

— Що се отнася до мен, никога! — беше извикала съвсем искрено Анна. — Твърде много обичам Макс, за да му изневеря!

— А смята ли се за изневяра, ако е само забежка, само секс? — беше запитала София, снаха й, съпругата на един от братята й. — От друга страна… май при нас никога не може да стане така, а?

— Дааа, ако правим секс с някого, ние обикновено имаме чувства към него, влюбваме се и всичко завършва със сълзи. Докато при мъжете всичко е предимно и само секс, нали? — беше добавила друга приятелка и дискусията беше продължила в същия дух.

Затова, когато Макс й беше съобщил за любовната си афера, беше я заболяло най-вече от неговата двойственост по отношение както на нея, така и на брака им. Анна беше сигурна, че ако той беше изразил някакво съжаление за действията си и й беше поискал прошка, тя веднага щеше да приложи на практика своята теория за сериозния разговор. В крайна сметка най-непоносимо от всичко се бе оказало неговото тотално безразличие.

* * *

— Знаеш ли, тате, прав си — чу се да изрича Анна след дълго мълчание. — Май животът наистина не е толкова прост.

— Дори когато си мислиш, че най-сетне всичко е под твой контрол, животът пак има навика да те изненадва — отвърна Алексис.

— Моля те, продължи да разказваш, тате! — подкани го тя, макар да знаеше, че може би не трябва да го притиска толкова много. — Искам да знам колкото е възможно повече!

— Бъди по-търпелива, Анна, вече не съм млад като преди, въздухът ми не е толкова много — отговори той и потупа нежно ръката й.

— Да, знам, тате. Съжалявам! — кимна виновно тя, но въпреки това продължи: — А какво е ставало по време на войната на нашия остров? Поддържал ли си контакт с някого тук? Знаеш ли нещо за тукашния им живот?

— О, момичето ми, не можеш да си представиш колко… — не довърши Алексис и от гърдите му се изтръгна дълбока болезнена въздишка. — Години наред нямах новини от никого тук и сърцето ми щеше да се пръсне от тревога! Към края на войната започнах да получавам писма от майка ми, твоята баба — макар и със закъснение те успяваха да ме намерят и така научих първите новини за семейството и за… Урания.