Надя Маркс
Сред лимоновите дръвчета (14)

Любов на един гръцки остров, 1936 година

— Ще те обичам до края на вечността! — каза той.

— По-скоро бих умряла, отколкото да престана да те обичам! — отвърна тя.

Двамата лежаха неподвижно в обятията си, сърцата им биеха в ритъм. Не смееха да помръднат, за да не разрушат магията. Водени от младите си тела, така естествено като дишането, те се любиха за първи път през своя живот — нежна, сладка любов, бавна и всеотдайна.

През отвора на пещерата до тях долиташе плискането на морските вълни по брега, обещаващи им още чувствени удоволствия. Ала зората наближаваше, а те трябваше да се разделят преди изгрева на слънцето — също като пълната луна през нощта и то можеше да се превърне в неволен предател на влюбените. Урания протегна ръце, привлече лицето на Алексис към себе си и го дари с последна страстна целувка.

— Трябва да тръгвам — прошепна тя. — След час баща ми ще се е събудил.

— Ще те следя отдалече, за да се уверя, че си в безопасност — отвърна Алексис, но очевидно без никакво намерение да я пусне.

— Наистина трябва да бягам! — изрече нежно тя, но този път се изтръгна от обятията му и скочи на крака.