Надя Маркс
Сред лимоновите дръвчета (1)

Любов на един гръцки остров, 1936 година

От незапомнени времена хората на този остров се прекланяха пред могъществото на пълнолунието. Почитаха августовската луна и вярваха, че под нейно влияние човек бързо губи разума си, особено ако е станал подвластен на магията на любовта. В подобна нощ всичко би могло да се случи. Периодът беше смятан за опасен и много коварен, а ефектът му върху влюбените от всички възрасти беше неизбежен. Когато горещият, ухаещ на жасмин нощен въздух омаеше сетивата и яркият лунен кръг изпълнеше небето, соковете човешки започваха да се надигат, а главите — да се пълнят с пакостливи мисли. Проблясващите над кадифено спокойното море лунни лъчи обещаваха наслади, надхвърлящи всяко въображение, и за никого не съществуваше гаранция, че няма да падне в плен на силата на нощното светило и да кривне от правия път.

Хилядолетия наред в такава нощ майките залостваха здраво вратите за младите си дъщери, защото знаеха, че периодът е много опасен. В такава августовска нощ едно пламенно и непокорно момиче успя да се изплъзне от бдителния поглед на майка си и да хукне право към морския бряг, за да се срещне с момчето, което обичаше.

Тя знаеше, че когато луната се вдигне високо в нощното небе, светлината й ще бъде твърде ярка, за да се скрият от любопитни погледи, затова заедно с любимия й се бяха уговорили да се срещнат веднага след залез-слънце, но преди изгрева на луната. Това беше магическият час, когато целият свят беше обгърнат в мрак, а морето беше неподвижно като стъкло.

Седмици наред двамата влюбени бяха обмисляли срещата си и я бяха планирали така, че да съвпадне с двайсет и осмия ден от лунния календар и с деня, в който момичето щеше да навърши петнайсет. Тази вечер, скрити от мрака на нощта, те се отдадоха на целувки и прегръдки и с вплетени едно в друго тела зачакаха да видят мистерията на августовското пълнолуние. Гледаха с благоговение как златистият проблясък на хоризонта постепенно обгръща в пламъци цялото небе, превръщайки се в гигантско кехлибарено кълбо, което се понесе над морето и заля всичко с топлото си сияние. Но преди пълната луна да успее да се издигне достатъчно високо, за да освети плажа като прожектор и да издаде двамата влюбени, те се втурнаха да се скрият в една от многото пещери под надвисналите скали на плажа. В тази нощ, в нощта, когато навършваше петнайсет и пълната луна властваше над нощното небе, момичето се отдаде на младежа, когото обичаше с цялото си сърце и който само три месеца преди нея беше навършил петнайсет. В тази нощ двамата се заклеха във вечна любов.

— Ще те обичам до края на вечността! — каза той.

— По-скоро бих умряла, отколкото да престана да те обичам! — отвърна тя.