Даниел Стийл
Пепел от диаманти (22)

22.

През седмицата Макс заведе Паскал на вечеря в „Жан-Луи“, малко френско ресторантче в Гринич, а на следващата посетиха същото място още два пъти. После тя го покани в малкия си уютен апартамент, пълен с френски вещи, и му приготви „Кок-о-ван“^[1], какъвто и майка му правеше навремето. Беше му приятно да е в нейната компания, макар да не беше еврейка, което въобще не го интересуваше. Джули също не беше.

Продължиха да вечерят заедно един-два пъти седмично. Макс я покани на зимни кънки заедно с децата, когато застудя. Забавляваха се чудесно. Веднъж всички отидоха заедно в Ню Йорк. Паскал стана честа гостенка в дома им. Макс се наслаждаваше на компанията й и се чувстваше уютно и спокойно с нея, но и беше като хванат в капан. Бе толкова жестоко наранен от Джули; че не можеше да превъзмогне задръжките си. У красивата французойка нямаше нищо, което да не харесва, а и й се доверяваше, но знаеше, че ако се влюби в нея, сърцето му ще е изложено на риск и тя може да го разбие на милиони парчета. Паскал усещаше какво става в душата му. Макс беше като човек на ръба, който се страхува да скочи. Но тя не бързаше и се наслаждаваше на компанията му и тази на децата му.

Макс я покани да отпразнува Ханука с тях. Елен запали свещите и изпя молитвите, после си направиха страхотно пиршество. Елен отново заговори за колежи с Паскал. Клонеше към „Принстън“ и благодарение на отличните си оценки имаше голям шанс да я приемат. Кендра, която обожаваше баща си, каза, че ще учи в „Харвард“ като него, а той й напомни, че трябва да се труди упорито, за да се случи. Паскал връчи на децата дребни подаръчета за Ханука, беше изрисувала някои от тях лично, а за Макс беше купила вратовръзка. Той се усмихна, когато я видя.

— Мама шиеше вратовръзките на татко. Беше изключителна шивачка. И за мой ужас, шиеше всичките ми дрехи докато станах на около тринайсет. Бяха много по-елегантни от тези на приятелите ми и ги мразех. Исках развлечени и мърляви дрехи като техните, а не изискани тъмносини костюми. Странно е как нещата, които ни засрамват като деца, се превръщат в мили спомени по-късно.

През уикенда Макс я заведе на кино, а когато я изпрати до дома й, тя го покани на питие. Запалиха огън в камината, отвориха бутилка шампанско, настаниха се срещу огъня и заговориха за детството й в Париж. Майка й била професор по история на изкуствата в Сорбоната, а баща й притежавал ресторант, където непрестанно свалял жени и спял с всички келнерки.

— Мразех го заради това. Мама беше невероятно добра жена. Затова и никога не се омъжих. Не исках човек като него.

Макс кимна и се сети за Джули и белезите, които му беше оставила. Беше смазала сърцето му, макар да признаваше, че и той имаше известна вина, тъй като я бе принудил да влезе в калъп, който не й прилягаше. Родителите му бяха достатъчно умни, за да го видят, но той просто не желаеше и отказваше да приеме действителността. Докато един ден тя го напусна.

— Винаги съм искал да имам любов като на родителите ми. Може би трябва да преживеете заедно нещо ужасно, за да имате такава връзка. Осъзнавате кое е важното. Никога не съм срещал други хора с подобна близост. Те бяха сродни души — каза той, като погледна огъня, после се обърна към Паскал. — Понякога се чувствам сродна душа с теб — призна той.

— Аз също — каза тя, а той се наведе и я целуна.

Бяха му нужни два месеца, за да посмее да поеме риска, но след като го направи, не можеше да спре да я целува. Паскал беше страстна жена и също не можеше и не искаше да спре. Макс я вдигна и отнесе в спалнята. Погледна я въпросително, сякаш очакваше да го спре. Чувстваше могъщо привличане и я желаеше силно. Сърцето й, душата й, тялото й и всичко друго в нея, което обичаше. Любиха се в продължение на часове в уютната й спалня, после останаха изтощени в прегръдките си. Той все още не знаеше какво я бе направило толкова близка и позната за него, когато я видя в училището. Но не можеше да се отрече, че наистина ги свързваше нещо силно. Макс никога не беше изпитвал същото с Джули. Внезапно той осъзна, че можеше да се довери на Паскал, и тя нямаше да го нарани, нито пък той нея. Искаше да я предпази от всички злини в света. Тя го караше да се чувства по-добър човек.

— Обичам те, Паскал — прошепна той, а тя му отговори със същото.

Всичко стана мигновено. Първата целувка, първият секс, признанието, че се обичаха. Макс остана в дома й до късно и никак не му се искаше да я оставя сега, след като най-после я беше намерил. Никога не бе срещал жена като нея.

— Майка ми винаги твърдеше, че разбираш кога си намерил подходящия човек. Не го схващах преди, но мисля, че вече съм наясно.

Всички късчета от мозайката си бяха дошли на мястото.

Макс и Паскал продължиха да се срещат дискретно през зимата. Заминаха за уикенда, когато двете му по-големи дъщери бяха заети, а гувернантките имаха задължения с другите две деца. От време на време отсядаха в апартамента му в Ню Йорк. Макс не го беше използвал от години, но сега се радваше, че не го бе продал. Животът му беше великолепен и Паскал също имаше заслуга за това.

За пролетната ваканция той възнамеряваше да заведе децата в Аспен и я покани да се присъедини към тях. Децата нямаха нищо против и Макс й резервира самостоятелна стая. Беше се научил да кара ски през годините, а Паскал беше отлична скиорка и се спускаше с децата. Записаха Дейзи и Саймън в ски училище. Бяха чудесно семейство и през лятото отговорът вече бе повече от очевиден за него. През юни помоли Паскал да се омъжи за него и тя се поколеба.

— Не мисля, че вярвам в брака. Никога не се оказва такъв, какъвто хората се надяват. Не искам да провалям това, което имаме.

— Но понякога се оказва по-хубав от очакваното. Родителите ми, например.

— Да, но виж през какво са преминали, за да стигнат дотам.

— Ние също имахме своите неприятности, преди да се срещнем — напомни й той. — Ти си имала две лоши връзки, а моят брак се провали.

— Нека да помисля — каза Паскал.

Макс се разочарова от колебанието й, но зачете желанието й. Не искаше никога вече да принуждава жена да направи нещо, което не искаше.

През лятото наеха вила в Мейн и Паскал отново дойде с тях. Елен щеше да започне последната си година в гимназията, а Кендра — осми клас. Дейзи работеше усърдно върху дислексията си с помощта на Паскал, а Саймън вече приличаше повече на момче, отколкото на бебе. Макс все още не можеше да разбере как Джули живееше, без да вижда децата си, как растяха, какво правеха и какво обичаха. Никога нямаше да я разбере.

— Липсва й нещо основно — простичко каза Паскал, когато заговориха за това.

— Липсващите парчета са децата й — строго отсъди Макс.

— В живота й няма място за тях. Дефектна е — настоя Паскал, за която това бе очевидно.

На никой не му се прибираше у дома след лятната ваканция, а Паскал вече беше част от семейството. Беше им странно, когато я нямаше.

В нощта, когато се върнаха в Гринич, тя остана да помогне на Макс да приготви вечеря на барбекюто. Смееха се за нещо, когато тя се обърна към него.

— Знам, че ще прозвуча глупаво. Не искам да се прибирам у дома. Искам да съм тук с вас. Завинаги. Ако все още ме искаш за съпруга — каза тя и го погледна предпазливо.

— Мислех, че никога няма да се съгласиш отвърна той с облекчение. — Хайде да се оженим. Скоро.

Той беше на петдесет и една години, а тя — на четирийсет и четири. Нямаха време за губене.

— Можеш ли да се примириш с четири деца?

— Те са най-голямата ни благословия — усмихна му се тя.

Съобщиха новината на децата по време на вечеря. Това бе нормалното развитие на нещата. Мястото на Паскал беше при тях.

— Мога ли да те замерям с рози, когато се омъжиш за татко? — поинтересува се Дейзи.

— Разбира се — отговори Паскал. — А Саймън може да носи пръстените, ако обещае да не ги загуби. Кендра ще бъде шаферка, а Елен — почетната шаферка.

— Имаме нужда от достатъчно възрастен свидетел, който да може да се подписва — отбеляза Макс.

Елен още не беше навършила седемнайсет и нямаше право да слага официален подпис.

— А също и от свещеник или равин за церемонията, както и от някой, който да отведе булката до олтара.

— Мога да стигна дотам и сама — простичко каза Паскал. — Лесно ще намерим свещеник, ако равинът откаже да ни ожени, защото не съм еврейка. А и надали ще се затрудним със свидетел за подписа.

Оставаха само дребни подробности, за които да се погрижат. Важните въпроси бяха ясни.

Ожениха се след три седмици в „Овощната градина“ в прекрасен есенен ден. Паскал носеше бял костюм от „Шанел“ и бе завела момичетата на пазар, за да им купи нови рокли. Макс издокара Саймън в елегантен панталон и блейзър. Самият той изглеждаше много хубав в нов тъмносин костюм. Свещеникът проведе церемонията, равинът ги благослови, а Макс се усмихна щастливо. Отново бяха семейство. Знаеше, че този път бе намерил подходящата жена. Паскал искаше само семпла златна венчална халка. Каза, че не се нуждае от диаманти, нито от годежен пръстен. Желанието на Дейзи се осъществи и тя хвърляше розови листенца по тях след венчавката. Беше великолепен ден. На Макс му бяха нужни седем години след като Джули замина и цял живот преди това, за да намери сродната си душа, но чакането си струваше. Той беше убеден, че Паскал ще остане с него завинаги и този път родителите му щяха да одобрят булката. Чувстваше, че те са щастливи и му се усмихват от мястото, където се намират.