Даниел Стийл
Пепел от диаманти (20)

20.

Седмица след като Джули замина с Ричард, Макс получи документи за развода. Тя бе помолила адвоката си да му ги изпрати, защото не искаше да го унижава с официално връчване от съда. Не го мразеше. Беше подписала документ, с който му даваше пълно попечителство върху децата. Макс се вторачи в листовете изумен. Джули действаше бързо и сериозно. Децата вече бяха само негови.

Първият месец бе труден за всички тях. Макс имаше доста уредени срещи и трябваше да пътува, макар да отмени тези, които можеше. Беше изненадан от всички неща, с които му се налагаше да се занимава сега. Трябваше да ходи на балетни рецитали и училищни панаири, да поръчва униформи за Елен и Кендра, което възложи на гувернантките. Опитваше се да разпределя отговорностите си и осъзна, че точно както майка му беше казала, Джули не правеше много за децата, преди да ги зареже. Благодарение на гувернантките, положението бе овладяно, а и разполагаха с няколко прислужници, които да се грижат за къщата. Но Макс имаше двегодишна дъщеря, която нямаше представа къде бе изчезнала майка й и постоянно я търсеше из къщата. Кендра започна да се изпуска нощем, а Елен имаше кошмари. Двумесечното бебе се нуждаеше от нещо повече от гувернантки. Имаше нужда от майка и баща, които да го обичат. Макс го хранеше и прегръщаше винаги, когато можеше, и го разнасяше в кенгуру из къщата.

Отначало Макс се страхуваше, че не се справя добре и пиеше твърде много. Изпиваше половин бутилка скоч вечер, след като децата си легнат, а Елен излизаше на пръсти от стаята си късно през нощта и намираше баща си заспал на канапето в кабинета си, с бутилка до себе си. Тя го завиваше с одеяло и загасваше лампата. Минаха няколко месеца докато накрая той започна да си ляга в спалнята, облечен с пижама и без да оставя бутилка уиски до леглото си. Приспособяването беше тежко за всички тях, а и им беше невъзможно да разберат защо Джули бе постъпила по този начин.

Макс продължаваше да й звъни и да оставя съобщения, мислеше, че и Елен го правеше, но Джули никога не отговаряше. Накрая адвокатът й му се обади и каза, че госпожа Морган не желае да получава съобщения от него и децата и ако тя реши да контактува с него, ще го направи чрез адвоката. Макс нямаше сърце да обясни това на дъщеря си, но той самият никога вече не потърси Джули. Беше силно огорчен от нея в продължение на много години и му стана трудно да се доверява на жените. Гневът и горчивината сякаш се излъчваха от порите му.

Когато Стив Макмилън му звънна от Лондон и го помоли да му стане кум на втората сватба, Макс отказа. Той сподели с приятеля си какво се беше случило с Джули и му каза, че най-добрият съвет, който може да му даде, е да не се жени и да не се опитва да има деца. Джули бе разбила завинаги вярата му в брака. Родителите му бяха рядко изключение, но той вече не вярваше в брака и не би посъветвал никого да се жени. Единственото, в което Макс Стайн вярваше, след като Джули го заряза, бяха децата.

Стив му се извини за обаждането, съчувстваше на стария си приятел. Макс вече не беше същият човек и вероятно никога вече нямаше да бъде.