Даниел Стийл
Пепел от диаманти (11)

11.

Макс предложи на Джули в деня, когато взе пръстена от „Хари Уинстън“, пет дни след като съобщи решението си на родителите си. Заведе я на вечеря в „Ла Гренуи“, а после обратно в апартамента си, където я очакваха ягоди и шампанско. Целуна я и плъзна пръстена на пръста й докато се възхищаваха на гледката от терасата. А Джули се престори на изненадана, макар да бе подозирала, че Макс щеше да й предложи точно тази вечер, след като я заведе в „Ла Гренуи“. Тя едва успя да изяде няколко хапки, тъй като бе страшно развълнувана и нямаше търпение да види пръстена. Бижуто се оказа точно това, на което се беше надявала. Изглеждаше невероятно красиво на пръста й и бе идеалният размер. Макс не сподели с родителите си, че бе купил пръстена, защото знаеше, че баща му щеше да настоява да му намери диамант с два пъти по-голям размер и на половин цена, при това с по-хубав цвят и по-малко дефекти. Всичко това беше вярно, но той знаеше, че Джули очаква да види бижу от прочут бижутер и не искаше да я разочарова, нито пък баща й да го помисли за стиснат.

Тя прекара нощта в апартамента му, както всяка нощ напоследък. Джули си имаше собствен едностаен апартамент на „Седемдесет и девета“ улица, подарен от баща й. Сега най-малката й сестра спеше там, за да я покрива, в случай че родителите й я потърсят. А на сутринта Джули и Макс се обадиха на родителите си и им съобщиха новината. Семейство Морган бяха страшно зарадвани, а Еманюел и Джейкъб изрекоха всички правилни неща, но се натъжиха.

— Честито! — каза Еманюел с престорена радост.

После Макс връчи телефона на Джули и тя забъбри колко красив бил пръстенът, после им каза колко много обича сина им и колко е щастлива. Звучеше като шестнайсетгодишна. Еманюел погледна мъжа си тъжно, когато влязоха в кухнята.

— Е, Макс го направи — мрачно каза тя, обзета от разочарование. — Можем само да се надяваме на най-доброто. Как това момиче ще отглежда деца? Тя самата е дете.

— Ще порасне — отвърна Джейкъб с надежда. — Ти беше година по-млада от нея, когато се омъжи за мен.

Еманюел осъзна, че беше точно така. Но тя нямаше абсолютно нищо общо с това разглезено момиче.

— Да, но виж какво преживяхме ние с теб. А бях на нейната възраст, когато родих Макс.

И двамата замълчаха и потънаха в спомени. Струваше им се, че всичко се бе случило вчера.

Годежът бе разгласен в неделното издание на „Ню Йорк Таймс“ и младите определиха датата на сватбата. Щяха да се оженят в деня след рождения ден на Макс през декември, точно преди Коледа. Джули искаше сватбата да се състои в имението на родителите й в Гринич и очакваха около шестстотин гости. Тя планираше да има шестнайсет шаферки, а двете й сестри щяха да са почетните шаферки. На Макс щеше да се наложи да осигури същия брой шафери. Той помоли Стив Макмилън, съквартиранта му от „Харвард“, да му стане кум. Анди и Джаред също щяха да пристигнат за венчавката. Младоженецът и двамата бащи щяха да носят бели папийонки, а останалите мъже — черни. Приемът щеше да е официален, а после младоженците щяха да отидат на сватбено пътешествие в Таити. Джули беше казала на Макс, че винаги бе искала да отиде там и той й обеща да осъществи мечтата й.

Джули непрестанно повтаряше, че имат малко време да планират всичко. Само дни след като получи предложението, отиде в „Бергдорф“ с майка си и сестрите си, за да си избере рокля. Възнамеряваха да направят десет или двайсет купона по случай годежа през следващите месеци. Планирането на сватбата щеше да е работата на Джули до декември, а Макс вече се притесняваше как да нагласи командировките си около всички приеми. Джули пък очакваше всичките й приятелки да устроят приеми в нейна чест.

Единственото, което семейство Стайн трябваше да направи, бе да са домакини на вечерята за репетиция. Казаха им, че на нея ще присъстват около сто човека, най-вече роднини, но Еманюел нямаше представа къде да даде приема. Джейкъб обеща да й помогне и накрая се спряха на зала в хотел „Плаза“. Хотелът щеше да осигури храната и цветята, а също и музика, ако пожелаеха, макар че в нощта преди сватбата нямаше да има танци.

— Можем ли да си го позволим? — попита Еманюел, когато им съобщиха цената.

Тя бе ужасена от сумата, но не искаше да засрамва сина си, мястото трябваше да е луксозно.

— Да, можем — усмихна й се Джейкъб. — И ти е забранено да приготвяш ордьоврите или да аранжираш цветята, за да спестиш пари — подкачи я той. — Вечерята трябва да е първокласна. Макс е единственият ни син и, да се надяваме, това ще е единствената му сватба.

Но никой от двама им не вярваше в това, когато подписаха договора с „Плаза“.

Еманюел отказа да обикаля магазините за нова рокля и настоя да си я ушие сама. Намери красива тъмносиня дантела в магазин близо до апартамента им и си уши рокля с дълги ръкави и подходящо за нея сако. Винаги носеше дълги ръкави заради татуировката. Джейкъб си поръча фрак при шивача си и го изпробва пред жена си. Изглеждаше невероятно елегантен и Еманюел си представи как танцува в изискана бална зала във Виена. Той щеше да танцува първо с майката на Джули, а Майк Морган — с Еманюел.

Двете двойки се запознаха през август, за да обсъдят подробностите около сватбата. Щеше да е величествен прием, с шатри с отопление и полилеи, а пътеките в снега щяха да са оградени със свещи. Наеха известен организатор на сватби. За Джейкъб и Еманюел всичко изглеждаше като бал по случай коронация в Бъкингамския дворец, но синът им и булката бяха щастливи и това бе единственото, което имаше значение. Щяха да отпразнуват рождения ден на Макс на вечерята преди венчавката. Семейство Морган бяха ангажирали известна група от Лас Вегас, която да свири за младите в отделна шатра след полунощ. Бяха наели и оркестър от дванайсет души за приема. Бяха помислили за всичко и не се притесняваха от разноските. Дори бяха наели луксозни автобуси, които да доведат гостите от града в Кънектикът. Не искаха никой да шофира пиян, приятелите на младоженката бяха млади и буйни, всичките в началото на двайсетте години. Приятелите на Макс, десетина години по-възрастни, бяха по-кротки и улегнали.

Майк Морган спази обещанието си. Устройваше за дъщеря си сватбата на мечтите й. А Макс се съгласяваше с всичко. Искаше само Джули да е щастлива.

След четири месеца купони по случай годежа големият ден настъпи. Макс сподели със Стив, че има чувството, че е бил в смокинг всяка вечер през последните няколко месеца и едва успява да си навакса с работата. Непрестанно пътуваше по делови срещи между приемите и пристигаше със закъснение, полуоблечен, лошо подготвен и махмурлия. Нямаше търпение купоните да приключат, както и сватбата, за да се върне към обичайната си работна рутина без прекъсвания. Но не сподели това с Джули. Еманюел виждаше колко изтощен и напрегнат изглеждаше синът й. Тя и Джейкъб бяха поканени на много от тържествата, а тя — на всички булчински приеми, но отиде само на два. Никога преди не беше присъствала на подобно нещо. Шашна се от скъпите луксозни подаръци за булката и от факта, че приятелките й се конкурираха коя ще устрои най-добрия прием за нея.

Еманюел и Джейкъб решиха да подарят на младата двойка порцеланов сервиз за хранене. Макс и Джули го бяха избрали в „Тифани“ заедно с останалите вещи от списъка им и семейство Стайн се изненадаха от високата цена на сервиза. Еманюел дори не искаше да мисли какво ли бяха похарчили семейство Морган. Беше сигурна, че сватбата им е излязла около един милион долара.

За облекчение на Еманюел, устроената от нея вечеря мина чудесно. Тя надписа всички картички, обозначаващи местата, с красивия си почерк, тъй като не желаеше да плаща на някого да го направи вместо нея. Уши си рокля от черна тафта с дълги ръкави, която прилепна идеално на слабата й фигура. Вдигна русата си коса в небрежен кок и изглеждаше невероятно елегантна с диамантените обици, които Джейкъб й беше подарил за двайсет и петата им годишнина, и големия диамантен пръстен за двайсетата. Не разполагаха със семейните бижута, които да подарят на Джули за сватбата, тъй като нацистите във Виена бяха присвоили всичко, но Джейкъб купи за снаха си много красива и семпла диамантена гривна. За сватбата семейство Морган подари на Макс диамантени копчета за ръкавели и игла за вратовръзка от „Тифани“, а за рождения му ден — платинен часовник от „Картие“.

Еманюел се зарадва, когато официалната вечеря приключи. На следващия ден семейство Морган изпрати лимузина, която да ги откара в Гринич рано, за да имат време да се облекат за сватбата, и ги настани във великолепен апартамент за гости. Бяха наели армия от фризьори, гримьори и маникюристи за всички участници в тържеството. Изпратиха фризьор и в стаята на семейство Стайн, но Еманюел предпочете да си направи прическата сама. Вдигна косата си в елегантна френска плитка и се гримира. Сватбата й приличаше на цирк с трите огромни шатри на задната морава на къщата. Когато по-късно видя булката, Еманюел не можеше да не признае, че Джули изглеждаше зашеметяваща. Носеше рокля от бял сатен с яка и маншети от бяла норка и дълъг дантелен воал, който преминаваше в петметров шлейф. Еманюел знаеше, че синът й ще полудее по нея, когато я види.

Двамата с Джейкъб се настаниха на първата редица столове от страната на младоженеца, а когато музиката започна, Майк придружи дъщеря си по пътеката. Макс стоеше и я чакаше до олтара, изработен от момини сълзи, каквито украсяваха и букета й. Шаферките носеха тъмнолилави кадифени рокли, обрамчени с тъмна норка, и букети от теменужки. Всички цветя бяха специално доставени от Южна Америка. Майката на булката беше облечена в изумруденозелена рокля на Оскар де ла Рента, а тъмносинята дантелена рокля на Еманюел изглеждаше изящна и подходяща за случая. Джейкъб се гордееше с жена си. Той самият приличаше на принц от приказка във фрака си, а Макс — на млад рицар в блестяща броня, който очакваше вълшебната си принцеса.

В атмосферата имаше нещо нереално, а фотограф от списание „Вог“ отразяваше цялото събитие. Много от гостите бяха известни хора от висшето общество. Еманюел не позна никого, освен губернатора на Ню Йорк и съпругата му, както и двама сенатори, които пристигнаха от Вашингтон с хеликоптер.

Еманюел и Джейкъб изгледаха с насълзени очи как синът им изрече обета си към Джули, после тя изрецитира своя, пасторът ги обяви за съпруг и съпруга, те се целунаха и тръгнаха щастливо по пътеката, а гостите заръкопляскаха. Оркестърът засвири и празненството започна. Очакваше се да продължи на следващата сутрин.

На вечерята бяха вдигнати безброй тостове и произнесени множество речи. Бащите на младоженците говориха трогателно и Еманюел се просълзи докато слушаше мъжа си. Той беше толкова изискан и елегантен. Макс си спомни как като дете се срамуваше, че и двамата му родители имаха акцент. Беше искал да са като всички останали, но те винаги бяха различни. Знаеше, че го обичат, но понякога се чувстваше задушаван от грижите им. А сега изпита чувство за вина заради предишните си емоции. Речта на баща му беше сладкодумна, произнесена с привлекателния му австрийски акцент, примесен и с лек британски. Той пожела на младоженците щастлив живот и много деца. После кумът произнесе смешен тост, последван от двете сестри на Джули. Майката на Джули се изненада, когато Джейкъб я поведе в елегантен виенски валс, който му напомни за баловете от младостта му. После той танцува с Еманюел и бяха най-елегантната двойка на дансинга. Макс също се представи добре на дансинга, бяха го научили да танцува още в детските му години, защото баща му смяташе, че някой ден това ще му е полезно. Двамата с Джули останаха на дансинга цяла нощ.

Беше великолепна сватба и прекрасна вечер. След като благодариха сърдечно на семейство Морган, Джейкъб и Еманюел се върнаха в Ню Йорк с лимузината, която ги беше докарала. Преди това целунаха и прегърнаха Макс и Джули за довиждане.

— Мили боже — каза Еманюел, като си събу обувките и се изтегна изморено в лимузината. — Това сигурно е била сватбата на века. Благодаря на Господ, че нямаме дъщери.

Те никога не биха организирали подобна сватба, нито биха похарчили такава астрономична сума. Джейкъб се съгласи, че сватбата вероятно наистина е струвала около милион, когато видя храната и цветята. Върху скулптури от лед бяха струпани купчини хайвер, а всяка маса бе украсена разточително с бели орхидеи. Семейство Морган не беше пропуснало нито една подробност. За всеки гост имаше подарък и сребърна рамка от „Тифани“ със снимка на Макс и Джули.

— Надявам се младите да са безкрайно щастливи след всичко това — усмихна се Джейкъб, като се прозя. — Страшно приятно ми беше да танцувам с теб. Трябва да го правим по-често.

— Бихме могли да станем професионални гости на сватби — предложи Еманюел и той се засмя. — Можеш ли да си представиш, че семейство Морган ще минат през това още два пъти заради другите си дъщери?

Мисълта за напрежението по организацията, усилията и финансирането бе ужасяваща. Джули и сестрите й бяха разглезени момичета, които нямаха никаква представа за стойността на парите. Само подаръците за гостите бяха стрували цяло състояние, да не говорим за всичко останало.

Прибраха се у дома в три и половина сутринта и Еманюел с радост съблече роклята, разпусна си косата и си облече нощницата. Джейкъб се появи след минута по пижама. Жена му решеше косата си, но спря и го погледна със сериозно изражение.

— Надявам се да са щастливи като нас — каза тя, но това не изглеждаше твърде вероятно.

Джули беше прекалено лекомислена и повърхностна. Познаваха я вече почти от година, но никога не бяха водили сериозен разговор с нея, а Еманюел подозираше, че и Макс също. Тя се зачуди как бе възможно синът й да не забелязва това. Очевидно го интересуваха само младостта и красотата й, а те бяха всичко, което тя можеше да му предложи.

— Ела тук и ми докажи колко сме щастливи — каза Джейкъб.

Еманюел остави четката за коса на тоалетката, отиде и седна на леглото до него, а той се наведе и я целуна. После тя се мушна в леглото до него, а Джейкъб загаси лампата и я прегърна. Еманюел се почувства в безопасност, както винаги, в ръцете на мъжа, когото обичаше. Нищо друго нямаше значение.

— Аз съм най-големият късметлия в света — прошепна той, а тя се усмихна в тъмното.

— Обичам те, Джейкъб — нежно каза тя.

— Иска ми се синът ни да се беше оженил за някоя като теб — тъжно промълви Джейкъб.

— Може би някой ден и това ще стане — каза тя, като си припомни как Макс и Джули се бяха врекли един на друг. — Но не и този път — въздъхна тя, като се сгуши в прегръдката му и се унесе.