Жан-Кристоф Бризар, Лана Паршина
Истината за смъртта на Хитлер (14)

27 април 1945 г.

„Ева, ти трябва да напуснеш фюрера…“

(Херман Фегелайн, генерал от СС и зет на Ева Браун)

Невъзможно е да се спи. Въпреки дебелината на таваните и стените Führerbunker се тресе целият. През цялата нощ съветската артилерия продължава адската си канонада. Хитлер е осведомен, че контраатаката на Венк е спряна и неговият генерал се нуждае от свежи подкрепления. Но откъде да ги вземат?

В същото време обитателите на убежището губят надежда и се пречупват един след друг. Онези, които не са се отдали на алкохола, се питат на висок глас какъв е най-добрият начин да се приключи всичко веднъж завинаги. Други се затварят в стаите си, за да ридаят скрити от погледите. Хитлер чувства, че губи контрол. Вместо да свика поредното от безбройните военни съвещания, той решава да организира по-специална сбирка. Нарича я просто „Съвещание «Самоубийство»“. Той излага подробно пред смаяното си обкръжение плановете си как никой да не пропусне своето самоубийство, когато настъпи моментът. Накратко, щом руските войници проникнат в градините на Канцеларията, всеки трябва да сложи край на живота си. И дума не може да става някой от неговите приближени да бъде заловен жив. За да се предотврати подобна катастрофа, онези, които се колебаят, могат да разчитат на помощта на верните членове на СС и Гестапо. Сбирката завършва с обичайните нацистки поздрави и шумни обещания да държат на думата си докрай.

Този въпрос е уреден, но Хитлер се вбесява. Непоносим шум отеква из целия бункер. Не се дължи на бомбите, а на нещо друго. Неговият камериер Линге му обяснява, че вентилацията на убежището едва функционира. Фюрерът е обезпокоен. Без нея не може да се диша. Навън, точно над бункера, бушува огромен пожар. Задръстването на системата за проветрение се получава заради пламъците. Хитлер изслушва спокойно и замислено обясненията на своя камериер. Пожар в градините на Канцеларията? Възможно ли е? За първи път от 20 април и малката церемония за рождения му ден в голямата зала на Новата канцелария фюрерът пожелава да излезе от убежището си. Иска да види лично какво става. Тръгва с мъка към водещата на повърхността стълба и се изкачва стъпало по стъпало, като се вкопчва в металния парапет. Линге върви плътно зад него, за да предотврати евентуално падане. Дебелата бронирана врата към градината е заключена. Линге се кани да я отвори, когато един снаряд избухва само на няколко метра. Детонацията пука тъпанчетата му. Когато камериерът се извръща, за да се увери, че с фюрера всичко е наред, него го няма, вече е слязъл в бърлогата си. Повече няма да излезе от нея.

Генералът от СС Фегелайн обаче е излязъл от бункера и не смята да се връща там. Отсъствието на официалния офицер за връзка на Химлер при Хитлер е забелязано едва вечерта, на съвещанието на главното командване. Тогава фюрерът изпада в студен гняв, разбрал, че Фегелайн не се е подчинил на волята му за колективно самоубийство. Този пристрастен хазартен играч и женкар е само на трийсет и осем години и страстното му желание за живот го подтиква да извърши немислимото: да избяга. За Хитлер това се превръща в личен въпрос, той нарежда Фегелайн да бъде открит незабавно! Ерих Кемпка, личният шофьор на фюрера и отговорник за автомобилния парк на бункера, знае къде се крие той. Споделя, че към 17 часа Фегелайн е поискал на свое разположение двата последни автомобила, в състояние да се движат. „С военна цел“, обяснил му той. След трийсет минути колите и шофьорите им се върнали в бункера, но без генерала от СС. След бързо разследване се оказва, че Фегелайн се е скрил в личния си апартамент в Берлин. Хитлер и Борман крещят за предателство. Спешно са изпратени войници на адреса на Фегелайн. Заварват го там с жена в леглото. И тя не е съпругата му Гретъл, сестрата на Ева Браун. Войниците намират в стаята куфари, приготвени за дълъг път, както и чувалчета със злато, банкноти и бижута. Фегелайн не се съпротивлява. Той е мъртвопиян и едва ходи.

Но какво от това. Като зет на Ева Браун не е ли той почти част от семейството на фюрера? Жени се за Гретъл Браун през юни 1944 г. с единствената цел да се предпази от близкото обкръжение на фюрера, Борман, Гьобелс и останалите, които го мразят силно. Разбрали са много бързо, че той никога не е вярвал в нацизма или в култа към свръхчовека, така скъпия на Хитлер германски ариец. Фегелайн прекалено много обича жените, живота и парите, за да се посвети на такава колкото сурова, толкова и смъртоносна доктрина.

А и не е ли той един от любимците на Хитлер? Не му ли честити той първи рождения ден на 20 април? Всичко ще му бъде простено. Но да си мислиш така, означава, че слабо познаваш фюрера. На първо време става дума да бъде изпратен за наказание в бойна част насред Берлин, но после Хитлер размисля. Фегелайн ще бъде съден за дезертьорство от импровизиран военен съвет. Поисканото наказание е смърт.

Ева Браун не иска да направи нищо, за да защити зет си. Тя дори издава на Хитлер, че той й се обадил предишния ден по телефона. Искал да я уговори да напусне Берлин с него. Казал й: „Ева, ти трябва да напуснеш фюрера, ако не можеш да го убедиш да си тръгне от Берлин. Не бъди глупава, вече е въпрос на живот и смърт!“^[1].

Не е нужно повече, за да се определи окончателно съдбата на генерала от СС. Но не може и дума да става да се съди пиян човек. Фегелайн е затворен в килия под усилена охрана. Съдът ще почака, докато изтрезнее.