Саймън Бекет
Мъртви води (34)

Благодарности

Паузата между предишния роман за Дейвид Хънтър и „Мъртви води“ бе по-дълга, отколкото очаквах. По пътя дотук ми помогнаха много хора и организации. Дължа благодарности на: Тим Томпсън, професор по приложна биологична антропология към университета „Тийссайд“; Тони Кук, ръководител операции в СЕОР (Център за защита на децата от експлоатация и онлайн заплахи) към Националната агенция по престъпността; Патриша Уилтшър, професор по съдебна екология в университета „Саутхемптън“; д-р Мартин Хол, ентомолог изследовател в Националния исторически музей; пресофиса на полицията в Есекс; Кей Уест, бивш президент на групата за подкрепа на транссексуалните „Общество Бомонд“; GIRES (Общество за изследване и образование по въпросите на половата идентичност) и Робин Адкрофт, председател на проекта за реновиране на морските крепости „Редсанд Тръст“.

Без тяхната помощ за фактологическите аспекти от историята „Мъртви води“ би бил по-слаб роман. Едва ли е нужно да казвам, че ако има грешки или неточности, те са по моя, не по тяхна вина.

Благодаря и на агентите ми Гордън Уайз и Мелиса Пиментел от „Къртис Браун“, на редактора ми Саймън Тейлър и на екипа от „Трансуърлд“, на немския ми редактор Улрике Бек и на всички в „Роволт“, на родителите ми Франк и Шийла Бекет, на сестра ми Джули за кучешката торта, на Бен Щайнер и на SCF.

И накрая, както винаги, благодаря от цялото си сърце на съпругата ми Хилъри, че винаги е до мен.