Стив Кавана
Тринайсет (72)

71

Кейн усещаше как тупти сърцето на Флин. Държеше лявата си длан върху устата на адвоката, а ръката му притискаше и шията. Ето пак. Този учестен пулс. Този прекрасен прилив на страх и адреналин, от който сърцето бие като барабан.

— Ще дръпна ръката си. А ти ще правиш точно каквото ти кажа. Не викай. Не казвай нищо. Една дума, дори само гъкване и ще те убия. Ще убия и следователката. Само че ще го направя бавно. Ще беля кожата й, докато не започне да ме моли да умре. Ако разбираш, кимни — нареди Кейн.

Флин кимна веднъж.

Кейн отпусна хватката, свали ръката си от устата му. Флин си пое дълбоко въздух. Почти се задушаваше от паника.

— Искам с една ръка да извадиш телефона си и да го пуснеш на пода — нареди Кейн.

Флин бръкна в джоба на сакото си, извади мобилния си и го пусна на земята. Телефонът подскочи два пъти по дебелия килим на пода почти безшумно.

Кейн отстъпи назад и каза:

— Вратата вдясно. Отвори я и влез.

Флин се обърна, отвори вратата и влезе в почти тъмната спалня. Завесите не бяха спуснати, затова уличната светлина озаряваше стаята в мътножълто. Отдясно имаше легло. Точно отпред се виждаше тежка стоманена врата.

Беше затворена. Над вратата имаше охранителна камера с червена точка. Насочена надолу, за да наблюдава мястото точно пред вратата.

Кейн остана отвън, на прага на спалнята.

— Соломон успя да влезе в паник стаята, преди да го докопам. Искам да го убедиш да излезе. Наблюдава те през камерата. Кажи му, че съм си тръгнал. Че полицията е тук и че той е в безопасност. Накарай го да излезе от там, ако обичаш — каза той.

Адвокатът не помръдна. Кейн го видя как оглежда масата до вратата. Върху нея имаше лампа и телефон. Телефонен кабел се спускаше зад масичката до контакт на стената. До вратата на паник стаята имаше пластмасов кабелен канал, стигащ до същия контакт. Капакът беше свален и кабелът до стационарния телефон беше прерязан. Паник стаята беше стара, вероятно отпреди да прокарат телефон. И понеже не са можели да пробият бетона, за да вградят кабела за деривата, той бе вкаран във външен канал. Толкова по-добре за Кейн. Беше успял да го пререже, преди Соломон да се обади по телефона в паник стаята.

— Губиш време — предупреди го Кейн. — Кажи му, че е в безопасност. Извади го от там.

Адвокатът пристъпи напред и застана пред вратата.

— Кажи му!

Флин вдигна глава към камерата и каза:

— Боби, аз съм, Еди.

Кейн бавно влезе в стаята, като се стремеше да не попада в обсега на камерата.

— Боби, чуй ме внимателно. В безопасност си. Напълно. Искам да направиш нещо… — започна Флин.

Дългият език на Кейн се стрелна като змийче между устните му и ги облиза. Усети как сърцето му започва да бие по-учестено, закопняло за убийство.

— Боби, каквото и да стане, не отваряй тази врата — извика Флин.

Глупак, помисли си Кейн.

Щеше да докопа Соломон. Може би не тази вечер, но скоро. А сега адвокатът трябваше да си плати. Вдигна ножа и усети топла вълна от притока на адреналин. Видя как адвокатът хвана вратовръзката си и я притисна към устата и носа си.

И в този момент прозорецът отляво се разби и стаята се изпълни със сълзотворен газ.