Стив Кавана
Тринайсет (46)

45

Кейн не за пръв път се возеше в полицейски автомобил. Заедно с другите заседатели го изведоха през страничен вход на съда. Синьо-бели фордове краун виктория бяха паркирани до тротоара. Не можеха да ги паркират отпред, защото се бе наложило Пътна полиция да затвори половината централна улица заради тълпите пред сградата на съда.

Полицаят, който го откара до апартамента, не каза и една дума. Заедно се качиха с асансьора до третия етаж. Сержант Лок безмълвно изчака в тесния коридор на апартамента, докато Кейн си събираше багажа в спалнята.

Панталони, бельо, чорапи, две ризи. Специален сак. Кейн си го беше поръчал във Вегас още преди години. Беше ръчно изработен от дебела италианска кожа и изглеждаше точно като в деня, когато го беше взел от магазина. Самобръсначката, четката за зъби и хапчетата му също се озоваха вътре. Антибиотици. Прибра и дигиталния термометър, но едва след като си премери температурата и установи, че е нормална.

Кейн плъзна длан по шева от вътрешната страна на сака. Напипа тънката висулка на ципа и дръпна. Таен джоб, подплатен с алуминиево фолио, за да е неуловим от металдетекторите. Падаше се точно зад металната емблема на производителя. Ченгетата щяха да помислят, че детекторите им реагират на емблемата, в случай че изобщо реагираха.

Кейн си взе някои необходими неща. По-дребни предмети, най-основните принадлежности за едно убийство. Пъхна ги в тайния джоб, дръпна ципа и се върна при полицая в коридора. Сержант Лок разглеждаше списанията върху масичката в коридора.

— Ходите ли за риба? — попита той.

— Да, когато имам възможност — отговори Кейн.

— С няколко приятели ходим на река Освего два пъти годишно. В нея гъмжи от риба.

— И аз така съм чувал. Като започне сезонът, ще гледам да отида — отговори Кейн.

На връщане до Сентър Стрийт си разказваха риболовни истории. И двамата споделиха за голямата риба, която, аха-аха, да хванат. Всички рибарски истории си приличат. Лок въведе Кейн в сградата на съда през задния вход. После си тръгна. Кейн се беше върнал пръв в стаята на журито. Процесът не би трябвало да бъде прекалено труден. Знаеше, че е преценил добре колегите си. Замисли се какво му предстои по-нататък. От месеци планираше следващия си ход. Процесът го накара да се запита дали не трябва да промени плановете си.

Той извади монета от десет цента и я подхвърли над масата. Ези — придържа се към плана. Тура — чертае нов.

Животът и смъртта се запремятаха във въздуха. Съдба, предопределена само от случайността. Кейн щеше да действа предпазливо, както и да паднеше монетата. Несигурността го възбуждаше. Усещаше вълнението ниско в корема си.

Монетата тупна на масата, повъртя се и спря.

Тура.

Той я пъхна в джоба си и захапа един сандвич. Докато дъвчеше, се замисли за човека, който щеше да остане жив, пощаден от монетата. Никога нямаше да разбере какъв ужас е избегнал. Всъщност Руди Карп изобщо нямаше да заподозре, че е бил в опасност.

Разбира се, това означаваше, че някой друг трябва да плати.

Кейн взе сака си, излезе в коридора, отиде в тоалетната и се увери, че е празна. Заключи кабинката, извади предплатения си мобилен от тайния джоб и се обади. Вдигнаха му почти незабавно.

— Промяна на плана за Роуд Айланд — оповести Кейн.

— Тази твоя монета някой ден ще те вкара в беля. Нека позная: Карп отърва кожата — каза гласът.

— Монетата направи умен избор. Утре сутринта Флин ще бъде на страниците на всеки вестник и във всички социални медии в Америка. Идеален е. А сега ми кажи ще ми осигуриш ли каквото ми трябва? — попита Кейн.

— Допуснах, че може да решиш нещо такова. Очакваше се Флин да се превърне в новина. Мисля, че ще си доволен. Оставих необходимото в колата ти на „Кенеди“ — каза гласът.

— Вече е у теб?

— Възползвах се от възможността. Взех го. Флин и бездруго задава прекалено много въпроси. Андерсън едва не се издъни на няколко пъти. Трябва да го защитим.

— Разбира се, нали затова са партньорите. Според мен Андерсън ще се зарадва — каза Кейн. — Той мрази Флин.

— Знам. Почти ми е жал за адвокатчето. Няма представа какво го чака.