Стив Кавана
Тринайсет (34)

33

Оставих Боби в здравната служба и се отправих към съдебната зала. Бяха се обадили на парамедичката да ми предаде, че Хари иска да се срещне с мен и прокурора в кабинета си.

Когато влязох, върху масата на защитата имаше един-единствен лаптоп. Моят, с архивиран файл, който очакваше да бъде отворен. Поне още разполагах с документацията.

— Ей, нещо против да остана? — разнесе се нечий глас.

Арнолд Новослик седна на масата и стовари дебела папка до компютъра ми.

— Мислех, че ще си тръгнеш с Карп — отбелязах.

Арнолд избута стола си, обърна се с лице към мен и каза:

— Хонорарът ми е изплатен авансово. Мога да си тръгна по всяко време. Обаче консултантът по избора на жури струва толкова, колкото последния избран от него състав. Знаеш го. Трябва да остана до края. Може би ще помогна, не знам. Досега не съм зарязвал дело, а конкретно това ме изкушава.

— Аз пък се изкушавам да те уволня, но не е като да няма свободни места в екипа на защитата. Освен това ти първи се притече на помощ на Боби, като получи пристъп — отговорих.

— Имам си моменти на слабост — каза Арнолд, отвори папката си и ми подаде някакъв документ. — Това е окончателният ни списък на съдебните заседатели. Има и биографии за всеки. Редактирах го днес сутринта, след като получихме новината — каза той.

— Каква новина?

— Ами наложи се да добавя името на една резерва. Жена от първоначалния състав, Бренда Коволски, е била прегазена снощи. Мъртва е. Според полицията смъртта й е подозрителна. Сутринта видях, че лейтенантът влиза на среща със съдията.

— По дяволите!

— И още как — съгласи се Арнолд. — Търсиха те. Прайър вече е при съдията, чака те. Направи всичко възможно да убедиш Хари да не изолира журито.

— Да не се опитваш да ме учиш как да си върша работата? — попитах.

— Не, но не ти вярвам. Ти пък не ме харесваш. Да започнем с честност и да продължим нататък — каза той.

Кимнах и го оставих да разположи папките си на бюрото. Двамата не си допадахме. Консултантите по избор на съдебни заседатели бяха необходимото зло при големите процеси. Те струваха скъпо, но изобщо не беше ясно доколко повлияват на резултата.

Арнолд обаче беше прав за едно. Изолирането на съдебните заседатели беше най-лошото, което може да се случи по време на един съдебен процес. И двете страни не го искат. Седмици, дори месеци избираш идеалните съдебни заседатели. Обикновено защитата търси по-творчески настроените. Хора с въображение. А обвинението се нуждае от войници. Хора, които изпълняват нареждания и не се оплакват. Всяка от двете страни се старае да запълни състава на журито със свои хора.

Но всъщност и двете страни искат съдебен заседател, който сам да вземе решение, след като изслуша свидетелите. Заседателите би трябвало да са хора със свободна мисъл, от различни прослойки и представителни за местната общност.

Когато бъдат изолирани от външния свят, техните нагласи се променят. Те прекарват много време заедно в необичайна ситуация, различна от ежедневието им. Стават едно цяло. Ние срещу тях. А въпросното „тях“ обикновено е съдебната система, която им забранява да гледат телевизия, да четат вестници или да се приберат у дома преди края на процеса. Така те престават да бъдат самостоятелни личности и се превръщат в колективно съзнание.

А това не устройваше нито защитата, нито обвинението, защото никой не можеше да предвиди накъде ще се наклонят везните. Каквото и да се случеше, най-вероятно щеше да е бързо. Обикновено заседателите са толкова отегчени от процеса и изолацията, че произнасят присъдата светкавично, само и само да свърши това мъчение. Няма значение дали човекът е виновен, или невинен. Избират най-бързия начин да приключат, за да се приберат у дома.

Съдебната секретарка ми даде знак, застанала на вратата към задния коридор. Последвах я. Прайър се беше облегнал на стената пред кабинета на Хари. Жената почука на вратата веднъж и пусна и двама ни да влезем.

Прайър не каза нищо, преди вратата да се отвори, и тогава попита:

— Как е клиентът ти?

— Ще се оправи.

— Заповядайте, седнете — покани ни Хари, преди Прайър да има възможност да каже още нещо.

Кабинетът на един съдия е отражение на неговата личност, но освен това е място за официални процедури, затова той не може да го превърне изцяло в свое пространство. Освен няколко снимки на Хари с униформа във Виетнам и една с Мик Джагър, на която имаше автограф, не се виждаха други лични вещи.

Съдебната секретарка седна на малко бюро в ъгъла. С Прайър се настанихме на кожени столове пред бюрото на Хари. Изчакахме го да налее кафе на всички, включително на секретарката. После той седна зад бюрото си и разчисти място с лакти, като избута някакви документи. Приведе се напред и стисна чашата кафе между дланите си.

— Карп напусна и това е първият ни проблем. Еди, допускам, че искаш отлагане — отбеляза той.

— Може би не. Подготвен съм за повечето свидетели от полицията и за някои от вещите лица. Така или иначе аз щях да се занимавам с тях. Ако господин Прайър не ми поднася изненади днес, би трябвало всичко да мине добре. Справим ли се със свидетелите и експертите от полицията до петък, ще имам време през уикенда да се подготвя за цивилните свидетели.

— Като стана дума за свидетели, прегледах списъците ви. Арт, ти имаш трийсет и петима. Еди — двайсет и седем. Подозирам, че се разигравате взаимно. Чел съм документите по делото и според мен, Арт, би могъл да докажеш тезата на обвинението най-много с шестима свидетели. Еди, нямам представа кои са половината от хората в списъка ти. Допускам, че е изготвен от Руди. Но хайде да си говорим сериозно: кой е Гари Чийзман, по дяволите?

Списъкът на свидетелите е игра. Пъхаш вътре всички, за които се сетиш, в случай че ти потрябват. Освен това добавяш още няколко, колкото да тормозиш опонента си и той да изгуби време да ги проучва.

— Виж, Хари, не смятам да обсъждам списъка си и качествата на всеки свидетел. Ако Арт съкрати своя списък, чудесно. И аз ще го направя. Знам какво имаш предвид. Поизсилваме се с тези списъци. Ако престанем с глупостите, ще приключим процеса за седмица и половина — казах.

— Не. Съкращавате списъците и целта ни е да приключим до петък — отсече Хари.

— До петък?! Доста амбициозно — каза Прайър.

Умълчахме се. Хари остави чашата си и преплете пръсти, подпрял лакти на масата. Облегна брадичката си върху арката, образувана от ръцете му, и каза:

— Изолирал съм журито. Имам право да го направя и не желая да спорим по въпроса, защото няма да променя мнението си. Тревожа се.

— Заради госпожа Коволски ли? Сигурно е нещастен случай, просто трагичен инцидент — каза Прайър.

— Посетиха ме от полицията тази сутрин. Почти са сигурни, че госпожа Коволски е била набелязана за жертва. Била е библиотекарка, позната и уважавана в общността. Няма явен мотив освен факта, че е избрана за съдебен заседател.

— Ваша чест, престарават се — каза Прайър.

— Тук съм Хари. Може и да се престарават, но ако не изолирам журито и с някой друг се случи нещо…

— Постъпи както смяташ за уместно, Хари. От полицията казаха ли защо според тях е била набелязана? — попитах.

— Не, но работят по въпроса. И така, господа, отидете да огледате свидетелските си списъци. И ги съкратете. Ако призовете някой, когото не намирам за важен, ще се разправяме. Колкото повече се протака този процес, толкова по-дълго заседателите ще бъдат в светлината на прожекторите. Кого ще призовеш най-напред, Арт? — попита Хари.

— Разследващия убийствата. След встъпителните речи няма да е зле, ако успеем да приключим с него днес.

Хари кимна и каза:

— Чух, че клиентът ти има епилепсия. Добре ли е вече?

— Така ми се струва. Колкото по-скоро приключи делото, толкова по-добре ще бъде.

Излязохме заедно от кабинета на Хари. Секретарката остана, за да подготви документите на съдията. Познавахме пътя, не ни трябваше придружителка.

— Просто от любопитство, кой е Гари Чийзман? Моят помощник прерови всичко в интернет, но не намери никакво вещо лице или друг човек с това име, свързан с престъплението. В тази страна има учудващо малко хора с името Гари Чийзман. Много бих искал да разбера как така той се появи едва вчера — каза Прайър.

— Може би няма да се наложи да го призова. Засега мога да ти кажа само толкова.

— Е, знаех, че с Руди ще изиграем хубав мач. Жалко, че той се оттегли. Дано ти не ме разочароваш.

Поклатих глава. Повдигаше ми се от такива като него. Участваше в процеса заради сензацията и тлъстия чек. В крайна сметка всички претръпват към трупове, към трагедии и към ужасиите, които хората си причиняват едни на други. Това беше различно. Не беше цинизъм, нищо подобно. Просто най-обикновена извратеност. Преди години, още преди да стана адвокат, си обещах, че ако някога свикна да гледам сцени на убийство, без да изпитвам нищо към жертвите, значи е дошло време да се откажа.

— Виж, разбирам. Искаш да спечелиш. Хубаво. Само че това не е скапано състезание, Прайър, двама души са мъртви.

— И когато процесът приключи, ще си останат мъртви — уточни Прайър.

Отворих вратата в дъното на коридора и влязох в съдебната зала. Беше претъпкана до пръсване с репортери, водещи от новинарски канали, фенове на Ариела и дори фенове на Боби.

Прайър ме последва, огледа пълната зала и каза:

— За едно нещо грешиш. Процесът е скапано състезание. След като приключи, всичко се свежда до това кой е по-добрият юрист. Вече си достатъчно голям да го проумееш, младежо. А в петък аз ще стоя пред тези камери и ще обявя, че е извоювана справедливост за жертвите. От двайсет години не съм губил дело. И това няма да изгубя.

Усмихна се лъчезарно на публиката с перленобелите си зъби и се изправи в предната част на залата, вдигнал ръце над главата си, вече предвкусващ победата. Тълпата го аплодира. Чуха се няколко освирквания и дюдюкания откъм феновете на Боби, но не бяха много. Арнолд беше довел Боби и двамата седяха търпеливо на масата на защитата. Боби изглеждаше пребледнял и с потно чело. Седнах до него.

— Май всички са против мен — прошепна той.

— Не се тревожи за това. В края на днешния ден нещата ще бъдат коренно променени. Забрави за тези хора. Единствените в залата, които имат значение, са съдебните заседатели. Ако те са безпристрастни, ние ще се оправим.

— Като стана дума за тях, прочете ли актуализирания списък? — попита Арнолд.

Разгърнах списъка, който ми беше дал, и се зачетох. Време беше да опозная журито. Дванайсет души. Дванайсет мозъка. Не беше най-доброто жури, на което се бях надявал. Но със сигурност не беше и най-лошото. Телефонът ми изпиука. Съобщение от Харпър.

Среща с мен и Дилейни в почивката. Намерихме още жертви.