Стив Кавана
Тринайсет (64)

63

— Добре ли сте? — попита охранителят.

Кейн пристегна хватката си за миг. Пръстите на другата му ръка се изпънаха, застинаха. Оформиха острие от плът, сухожилия и кости, готово да се забие в гърлото на младежа.

Поколеба се. Трябваха му само още няколко часа.

Пусна китката му и каза:

— Извинете, стреснахте ме. Благодаря за водата.

Кейн пресуши пластмасовата чаша и проследи с очи как охранителят излиза и затваря вратата. Издиша и се вторачи в черния екран на монитора пред себе си. Мислите му се отнесоха към Гетсби — как протяга ръце към бурната тъмна вода, към бледата зеленикава светлина в далечината. Откажеше ли се сега, не успееше ли да завърши мисията, други щяха да пропилеят живота си в търсене на далечната зелена светлина, в безплодни мечти за нещо по-хубаво.

Нямаше надежда. Сънищата на Кейн открай време бяха зловещи. Изпълнени с чудовища и момчета, които копаят пръстта и търсят кости.

Не се наложи да чака дълго. Младежът го отведе обратно в съдебната зала, където той се присъедини към другите заседатели. Съдията им съобщи, че защитата няма да призовава повече свидетели. Наближавало пет часът, но и адвокатът, и обвинителят смятали, че ще успеят да изнесат заключителните си речи преди шест. Заседателите щели да се върнат в хотела, да обмислят делото и да дойдат в съда сутринта, за да обсъдят присъдата.

Ритъмът на този процес опияняваше Кейн. Доволен беше, че остави охранителя жив. Не се налагаше да бяга. Още не. Не и преди това да приключи.

Когато Прайър стана от мястото си, за да се обърне към журито, съдебната зала застина неподвижно. Прокурорът наруши тишината с обещание:

— Уверявам всеки от вас, че решението, което ще вземете по това дело, ще се превърне в неизменна част от живота ви. Знам, че ще е така. Трябва да направите правилния избор. Сгрешите ли, решението ще се превърне в игла, която с всеки изминал ден ще се придвижва все по-навътре по вените ви. Докато не достигне сърцето. Животът на един човек е във вашите ръце. Това ще ви каже защитата. Господин Флин вероятно ще ви го напомни многократно. Но в действителност държите в ръцете си много повече. Държите съдбата на всеки жител на този град. Разчитаме на закона да ни закриля. Да наказва онези, които отнемат живота ни. Унижаваме природата си, ако не уважаваме тази отговорност. Забравяме жертвите, ако не изпълним дълга си. И нека бъде ясно — ако разгледате внимателно всички улики, дългът ви повелява да обявите обвиняемия за виновен.