Стив Кавана
Тринайсет (58)

57

Кейн сплете пръсти върху корема си, издиша бавно и се приготви да гледа как Прайър ще поеме контрол над делото. Съдебните заседатели си бяха говорили през обедната почивка. Шепнешком, тук-там. Ако трябваше да гласуват сега, две трети щяха да гласуват „виновен“. Кейн допускаше, че останалите все още не са решили, но повече клонят към осъдителна присъда. Беше попадал и на по-лоши ситуации в стаята на журито.

Прайър призова първия си свидетел за следобеда. Технически специалист на име Уилямс, който беше изследвал системата от охранителни камери в къщата на Соломон. Той потвърди, че я е демонтирал и отнесъл за анализ. Открил важен видеоматериал.

На екрана се появи черно-бяло изображение на улицата, заснето от камерата над входната врата на Соломон. Таймкодът в левия долен ъгъл показваше 21:01, когато в близък план се показа фигура с качулка. Кейн не различи лицето. Мярна се брадичката му, когато мъжът вдигна ръка. И я задържа вдигната.

— Какво прави фигурата на видеото? — попита Прайър и остави видеото на пауза.

— Възможно е да пъха ключа си в ключалката. Така ми изглежда — отговори Уилямс.

Видеоматериалът продължи. Мъжът държеше главата си наведена, загледан в екрана на айпода си, от който излизаше бял кабел и изчезваше под качулката — слушалки. Вратата се отвори и отвътре плисна светлина. Мъжът влезе и това беше краят на видеото.

— Как работи тази охранителна система, господин Уилямс? — попита Прайър.

— Активира се от сензор за движение. Камерата се включва автоматично, когато се задейства сензорът. Проверих го в лабораторията и мога да потвърдя, че е в пълна изправност, както се вижда и тук. Той е с обхват три метра. Всяко движение в тази зона ще активира камерата.

— Обвиняемият по делото твърди, че се е прибрал у дома към полунощ. И че не е срещнал съседа си в девет часа. Как ще коментирате това твърдение?

— Не е възможно. Камерата го улавя в девет и една минута. Изглежда, че Боби Соломон влиза в къщата със своя ключ. Проверих, няма заснет видеоматериал след този.

Прайър седна и тогава се изправи Флин. Преди адвокатът да започне разпита, нещо отвлече вниманието на Кейн. Погледна наляво да види какво го е разсеяло. Вратите на съдебната зала бяха отворени и вътре влязоха двама следователи от полицията. Единият беше Майк Андерсън, все още с гипсирана ръка. Другият беше по-възрастен мъж с прошарена и пригладена назад коса — вероятно партньорът му. И двамата останаха в дъното на залата.

Кейн отново насочи поглед към Флин и се замисли за ножовете си. Представи си адвоката, вързан на някое закътано място далече от тук. Някъде, където можеше да го остави да крещи. Представи си как избира нож. Как оставя Флин да го наблюдава, докато избира. Как после се приближава до вързания адвокат. Кейн щеше да го реже цяла вечност. Бавното проникване на стоманата в плътта беше опияняващо.

Той тръсна глава, за да прогони фантазията. Още не беше приключил работата си тук. Ни най-малко.

Флин се приближи към Прайър и му подаде подвързан документ. Прокурорът го разлисти. Кейн го чу ясно дори от ложата на журито.

— Как се сдобихте с това? — попита той.

— С позволение на полицията. Никой не го е спрял. А Торес е федерален агент. Разполагал е с вероятен мотив. Няма нужда от заповед, ако никой не възразява — отговори Флин.

Кейн се опита да чуе отговора на Прайър, но не успя. Двамата мъже се приближиха до съдията. Видя ги да спорят. След няколко минути съдия Форд се произнесе:

— След като не е имало възражение от полицията, която е осигурила достъп, ще го допусна.