Стив Кавана
Тринайсет (52)

51

Съдебният охранител думкаше по вратата от почти десет минути. Беше седем и половина. Вместо на стари зеленчуци в коридора миришеше на пържени яйца. Повечето съдебни заседатели вече бяха слезли долу. Охранителят, Кейн, Бетси и Рита стояха в коридора и викаха на обитателя на стаята да отвори вратата.

— По дяволите, къде е портиерът с резервния ключ? — изруга охранителят и отново заблъска с юмрук.

Точно в този момент портиерът се показа запъхтян и му подаде ключа.

— Много се забави — скастри го охранителят.

Портиерът само сви рамене.

— Влизаме — съобщи Бетси.

Кейн беше напълно облечен, също като другите, но все още с хавлиена кърпа на раменете си. Беше взел душ и с малко грим беше скрил синината от фрактурата на носа. Постара се да овладее вълнението си, докато отключваха вратата.

— Буден ли сте? Съдебна охрана — провикна се мъжът и пристъпи в стаята.

Кейн леко избута Бетси и последва охранителя.

Стаята изглеждаше безукорна. Върху леглото имаше спортен сак. Завивката беше отметната, но леглото беше празно. От банята в дъното на стаята струеше светлина. Охранителят се запъти натам.

— Божичко! — извика Бетси.

Охранителят се завъртя. Кейн също. Бетси и Рита се разпищяха. Бяха се вторачили в тясното пространство между леглото и лявата стена, близо до вратата. Охранителят издърпа леглото по-настрани от стената. Всички впериха поглед в трупа на Мануел Ортега. Около врата му имаше примка от чаршаф. Другият край на чаршафа беше вързан за един от стълбовете на леглото. Лицето му почти докосваше пода. Изглежда, се беше обесил.

Без да изпуска от поглед Бетси, Рита и охранителя, Кейн политна назад и закри устата си с ръка. Докато те се взираха ужасени в Мануел и стояха с гръб към него, Кейн дръпна хавлиената кърпа от раменете си и покри дръжката на прозореца. С бързо завъртане заключи прозореца отвътре. Без отпечатъци, без ДНК. Чиста работа. Отново метна кърпата на раменете си и пристъпи напред.

Да, приличаше на самоубийство. Съдебният охранител вече говореше по радиостанцията си и търсеше съдействието на Нюйоркската полиция. Очите на Мануел бяха отворени и изцъклени. Гледаха към бежовия килим.

 

 

В малките часове на нощта Кейн потропа на прозореца на Мануел. Отначало учуден, той тихо му отвори.

— Какви ги вършиш, човече? — прошепна Мануел.

— Само така можем да поговорим на четири очи. Много се тревожа за делото. Според мен ченгетата са натопили Соломон. Трябва да се постараем да го отървем. И за секунда не вярвам, че е убил онези хора.

— Аз също. Как ще го направим? — попита Мануел.

Обсъдиха стратегията си. Как ще повлияят на другите съдебни заседатели. Десет минути по-късно Мануел отиде в банята. Кейн го последва, надявайки ръкавиците си. Сграбчи го в гръб, натъпка кърпа в устата му и я притисна с длан. Плъзна другата си ръка нагоре, към гръкляна му. Бързо го надви. Всичко стана безшумно, светкавично и когато Мануел се задуши, Кейн не беше пролял дори капка пот. Премести трупа на пътеката между леглото и стената, върза единия край на чаршафа за стълба на леглото, а другия — около врата на Мануел. Пристегна го здраво.

Излезе по същия начин, по който влезе. Но нямаше как да затвори прозореца отвън.

Сега го направи.

Съдебната охрана в коридора, заключената врата на стаята, а сега и затвореният отвътре прозорец. Всичко това щеше да убеди полицията, че става дума за самоубийство. Нямаше как да е умрял по друг начин.

— Всички вън — нареди охранителят.

Кейн, Бетси и Рита се изнизаха от стаята. Скупчиха се в коридора и Кейн обгърна раменете на Рита, която се разрида.

— Трябва да се махна от тук — каза Бетси. — Това е ужасно. Какво става, по дяволите?

Кейн заговори тихо на двете жени, предложи да слязат долу и да пийнат нещо за успокоение на нервите. И така, докато полицията наближаваше „Грейдис Ин“, Кейн поведе двете съдебни заседателки по коридора и после по стълбите към барчето.

Вече беше прочистил журито. Всички останали бяха податливи на внушенията му. Мануел беше последният шанс на Робърт Соломон да бъде оправдан. Но вече го нямаше. Най-сетне журито принадлежеше на Кейн.

 

 

Адвокатска кантора „Карп“

Офис 421, сграда „Конде Наст“, Таймс Скуеър 4, Ню Йорк

Строго поверително, обект на адвокатска тайна

Относно: съдебен заседател

„Народът срещу Робърт Соломон“,

Наказателен съд на Манхатън

 

Кристофър Пелоси

Възраст: 45 г.

Уеб дизайнер. Работи от вкъщи. Живее сам. Разведен. През уикенда пие доста (винаги у дома). Слаб социален живот. И двамата му родители са в старчески дом в Пенсилвания. Нестабилно финансово положение. Изгубил е голяма част от парите си по време на кризата заради лоши инвестиции. Интересува се от храна и готварство. Взема леки антидепресанти.

Вероятност да гласува „невинен“: 32%.

Арнолд Л. Новослик