Стив Кавана
Тринайсет (51)

50

Какво ли не се говори за Федералното бюро за разследване. За политиката им. За тайния им политически дневен ред. За корупцията. За следенето на всеки американски гражданин. За грешките. За отнетия човешки живот.

В шест и пет в четвъртък сутринта обаче аз нямах нищо против ФБР. Докато ми наливаха кафе, бях готов да поддържам временното примирие.

Не можеше да не им се признае бързината, с която сформираха кризисен щаб за доларовите убийства. Дилейни разполагаше с достатъчно улики, за да принуди директорите да развържат кесията.

Въведоха ме в просторна зала без прозорци. Добре осветена. Пълна с бюра. С диаграма на убийствата върху стъклен панел, който разделяше залата по средата. Снимки на жертвите с биографични данни отдолу бяха групирани заедно с хората, осъдени за убийството им. Стъклото беше нашарено със стрелки, нанесени с маркер.

— Намерихме още едно — каза Дилейни зад мен.

Приближи се и закрепи снимката на момиче със ситни черни къдрици, облечено с кожено рокерско яке. Светла кожа. Усмивка на мажоретка. Беше на двайсет и няколко. До нея се появи снимката на висок мъж на средна възраст с мустаци. Полицейска снимка.

— Преподавател по английски, осъден за убийството на сервитьорка в Южна Каролина — поясни Дилейни.

— Кога? — попитах.

— През две хиляди и четиринайсета. Преподавателят тъкмо продал първия си роман на голямо нюйоркско издателство. Анулирали договора му след ареста — каза Дилейни.

На стената отсреща имаше хронология на убийствата и на наказателните дела на извършителите. Тя започваше от 1998-а с първите млади жени, за чиито убийства беше осъден Пена. И продължаваше до последния случай — преподавателя през 2014 г.

— Шестнайсет години — промърморих.

— Може би — съгласи се Дилейни. — Все още нямаме информация от няколко щата. Ню Джърси, Вирджиния и Роуд Айланд. Може и да е започнал по-рано, но едва ли много по-рано.

Трудно ми беше да се съсредоточа над снимките на жертвите. Животът на всяка от тях беше прекъснат безмилостно, жестоко. Мъже и жени. Имаха родители, приятели, дори свои деца. Загубата беше съкрушителна. Седнах на едно празно бюро. Залата вече започваше да се пълни с федерални. Дори беглата представа за болката, която беше причинил този мъж, беше трудно обозрима — като пожар на хоризонта. Лицата на жертвите сякаш тлееха. Имах усещането, че ако се приближа или се вгледам за по-дълго в нечие лице, то ще ме погълне и никога няма да ме пусне.

Дилейни демонстрираше безпристрастие, обичайно за федерален агент. Гледаше лицата на жертвите с окото на анализатор.

— Как го постигаш? — попитах.

— Кое?

— Гледаш всичко това и като че ли не те разстройва.

— О, разстройва ме, и още как — отговори тя. — Телата, мащабите на всичко, огромното страдание — като нищо ще влезеш в лудница, ако му се оставиш. Затова не гледам. Когато разглеждам някоя снимка, не виждам жертвата, а търся убиеца. Опитвам се да го надуша, да забележа почерка му или да открия някаква особеност. Трябва да затвориш очи за разрухата и да търсиш чудовището, което се крие зад нея.

Умълчахме се. Мислех си за всички тези хора.

— Е, той обясни ли ти вече как да заловиш този изверг? — попита Харпър.

Не бях усетил кога е дошла. Носеше огромна чаша кафе, купено отвън. Видимо й тежеше. Остави чашата на масата и седна до мен.

— Още не — отговори Дилейни.

Всъщност не бях сигурен дали ще се получи. Нямаше голяма вероятност, но след като цяла нощ мислих за Банкнотата, бях почти сигурен, че съм разгадал какво прави.

— Струва ми се, че действителните мишени са хората, които Банкнотата е натопил за убийствата. Вижте трите знака върху държавния печат. Допускам, че стрелата е за жертвата. Маслиновата клонка е знак за обществото, че извършителят е заловен и осъден. По-точно, този, когото е натопил. А звездата е за щата. Няма какво друго да е.

Харпър отпи голяма глътка кафе. Дилейни скръсти ръце и се облегна назад. Не бях сигурен, че съм успял да я убедя.

— Този тип прави почти невъзможното да натопи невинен човек за убийства, извършени от самия него. Вероятно усещането е приятно. Планираш убийство, извършваш го, а ченгетата не те търсят. Почти идеалното убийство, нали? Да допуснем, че си създаваш толкова главоболия, само и само да натопиш някого. Няма ли да останеш да се навърташ наблизо, докато не се увериш, че нищо неподозиращата ти жертва ще плати за твоите престъпления?

— Как точно се навърта? — попита Харпър.

— Мисля, че наблюдава съдебните процеси. За негодника това не е просто игра, а мисия. Представете си колко силен се чувства, докато седи в съдебната зала и гледа как осъждат друг човек за неговото престъпление. А най-хубавото е, че лично се е погрижил да стане така. Планът се осъществява безупречно пред очите му. Този тип наистина умее да прецаква хората. Успял е да осигури присъда за всеки, когото е набелязал. Не вярвам, че адвокатите не са били способни да спечелят поне едно от тези дела. Той обаче издейства присъда всеки път. И точно това му носи усещането, че е всесилен. Много убийци закопават хора заради силова игра. Защо този да е различен?

Химикалката в ръката на Дилейни препускаше по листа. Тя кимаше, докато си записваше.

— Много убийци ли познаваш, Еди? — попита.

— По този въпрос се позовавам на Петата поправка — отговорих.

— Телевизионни репортажи, снимки от процесите в местни и национални вестници, блогове. Можем да започнем да търсим този тип — каза Харпър.

— Ако съм прав, той ще бъде днес в съда, за да гледа Боби. Поставете петима-шестима агенти сред зрителите. Да видим какво ще стане, когато подложа свидетеля на прокуратурата на кръстосан разпит за Банкнотата. Ако извадим късмет, ще го подплашим. Нека си помисли, че знаем за него много повече, отколкото му се иска. Ако е умен, ще реши да се качи на първия самолет, който излита от летище „Кенеди“. Трябва просто да го хванете, преди да излезе от съдебната зала.

Дилейни и Харпър се спогледаха възбудено. Звучеше като добър план. Дилейни започна да разлиства една папка и измъкна нещо като подвързан доклад.

— Това е профилът на Банкнотата. Съставихме го тази нощ, затова е само в груби линии, но ще го допълвам. Съдържа известното му местонахождение на датите на убийствата. Ще добавя и периодите на последвалите съдебни процеси. Мисля, че си уцелил право в десетката, Еди. Схванах какво намекваш и ти, Харпър. Наистина има връзка между хората, осъдени за престъпленията на Банкнотата. Вече бяхме тръгнали по следата, но не можехме да потвърдим, докато не анализираме отново всички. Е, сега можем.

Тя ни подаде по един екземпляр от профила и ние разлистихме до раздела с подзаглавие „Избор на жертвите“.

Жертвите нямат еднакви физически, полови или географски характеристики. Може би са избрани заради връзката им или достъпа им до човека, когото неизвестният извършител (НИ) е набелязал да бъде осъден за конкретното убийство или убийства. Хората, които НИ най-вероятно е натопил за собствените си престъпления, имат една обща доста необикновена особеност: неотдавна преди убийствата им се е случило нещо, за което основателно може да се твърди, че е променило живота им. Например коренна положителна промяна във финансовото им положение или изобщо в живота им (печалба от лотарията, неочаквано наследство, франчайз за ресторант). Промяната в житейските обстоятелства на всеки от тези хора винаги е съществена.

Анализът на знаците върху банкнотите от един долар, намерени на местопрестъпленията, които впоследствие обвинението използва, и на избора на щатите, където са извършени убийствата, води до потенциално важни изводи относно психологията и патологията на НИ.

Тринайсетте щата, чиито символи са тринайсетте звезди върху банкнотата от един долар, са първите, подписали Декларацията за независимост. Тя е правният фундамент, върху който се градят стремежите и мечтите, отличаващи американския начин на живот.

Моделът е ясен, а патологията се изразява в рушене на мечтите, присъщи на американския начин на живот. Затова има вероятност НИ или негов близък да не е успял да постигне своите житейски цели. Става дума за мащабно отмъщение. Наказанието за хората, променили живота си, е да бъдат съсипани от обвинение в убийство. НИ ненавижда американската мечта. Символ на омразата му вероятно е сгъването на банкнота от един долар във форма на пеперуда при убийствата на Блум и Тоузър.

Отгърнах на последната страница и прочетох заключението на профила:

Пол: мъжки.

Възраст: най-вероятно между трийсет и осем и петдесет години.

Раса: неизвестна.

Роден щат: неизвестен.

Физическо описание: с оглед на физическата сила, необходима за нанасянето на раните при някои от убийствата, НИ най-вероятно е силен и в добра физическа форма.

Психология: НИ е високоинтелигентен. Изключително добре организиран. Със социални умения. Манипулативен. С нарцистична природа. Има изявена социопатия и психопатия, но въпреки това е добре функционираща личност, умствено способна да прикрива симптоматиката си от околните, от приятелите и близките си. Насилието върху жертвите преди, а в някои случаи и след смъртта говори за садистичен елемент в убийствата. Натопяването на невинни хора за собствените му престъпления вероятно е признак и на емоционален садизъм. Висока вероятност за психосексуална обсебеност от болка. Най-вероятно НИ изпитва болестно сексуално влечение, известно като сексуален садизъм. Образован, вероятно с диплома от колеж. Задълбочени познания по криминология. С оглед на патологията си НИ (или негов близък) може би се е провалил в избраната от него сфера на дейност. Вероятно бедността е присъствала в известна степен в живота на НИ. Мисията му е извратена атака срещу американските ценности и мечти, най-вероятно мотивирана от желание за отмъщение.

— Той смята, че така убива американската мечта — отбелязах неволно.

Вдигнах поглед от профила и установих, че двете жени са се вторачили в мен.

— Явно търси целенасочено, за да открие мишената. Чрез местната преса и телевизия например. Добрата новина в края на вечерната емисия. Вероятно по този начин ги открива. Ще търся такива неща — каза Харпър.

— Ще те сложа при двама мои агенти — каза Дилейни. — Те и в момента прозвъняват местните медии.

В залата кипеше енергия. Дилейни съзнаваше, че затяга обръча около този призрак. Но въпреки това нещо в цялата работа ме притесняваше. Теорията изглеждаше правилна, но за много неща Банкнотата разчиташе на късмет. Нямаше друг избор. Засега беше извършил убийства в осем щата и при всичките осем процеса имаше осъдителна присъда на невинен човек. С Ню Йорк щяха да станат девет. Знаех по-добре от всеки, че докато се гледа наказателно дело, може да се случи какво ли не. Дори при много сериозни улики имаше променливи величини. Само на късмет ли се дължеше успехът на Банкнотата с присъдите в осемте процеса?

— Докато проверявате местните медии, събирайте всякакви изображения от процесите. Може да има видеоматериали или снимки на присъстващите в съдебната зала. Мисля, че нашият човек наблюдава всяка минута. Може пък някой фотограф да го е заснел — отбелязах.

— Слабо вероятно е, но ще потърсим — отговори Дилейни. — Присъствието му в съда отговаря на психологическия му профил. Много убийци се връщат на местопрестъплението или вземат трофеи от жертвите си. Така преживяват вълнението отново и отново. Разбира се, не е като убийството. Притокът на адреналин не е толкова силен, но все е нещо.

Харпър се изправи и събра бележките си, нетърпелива да се захване за работа.

— Всичко това ще бъде ли достатъчно за оправдателна присъда на Соломон? — попита тя.

— Не знам. Днес Прайър ще представи убедителни доказателства пред съдебните заседатели. Би ми било от помощ, ако Боби си спомни къде е бил през нощта на убийствата.

— Наистина ли не знае? — попита Харпър.

— Твърди, че бил пиян и не помни.

— Някой все трябва да го е разпознал, ако е бил в бар, нали? — отбеляза Дилейни.

— Ти така мислиш, но аз гледах записа от охранителната камера. Носел е тъмни дрехи, шапка с козирка и качулка. Много знаменитости се разхождат незабелязани из Ню Йорк, ако се дегизират…

Думите заседнаха в гърлото ми. Дилейни беше улучила болно място. Все някой трябва да е разпознал Боби.

— Дилейни, имаш ли списък на техническите експерти на ФБР в тази сграда?

— Мога да намеря. Защо?

— В интерес и на двама ни е Боби да бъде оправдан. Нуждая се от помощта ти — обясних.

Тя скръсти ръце и се изправи.

— Ако не става дума за нещо незаконно, може би ще успеем да помогнем.

— Ами възможно е да имаме малък проблем в това отношение.

Дилейни ме изгледа. Усмихнах се и поясних:

— Формално погледнато, ще бъде незаконно само ако ни хванат.