Стив Кавана
Тринайсет (47)

46

Тясната стаичка за консултации вонеше на евтин афтършейв и телесни миризми. На Дилейни явно не й правеше впечатление. Проблемът се оказа по-сериозен за Харпър, на която й трябваха няколко минути, за да се примири с неприятната миризма.

И двете носеха папки и отделни листове, които оставиха върху масата. Харпър започна първа.

— Жертвите на Ричард Пена са свързани с разследването около банкнотата от един долар — оповести тя.

Върху банкнотата в устата на Карл Тоузър беше намерена ДНК на Ричард Пена. Само че Пена беше умрял дванайсет години преди банкнотата да бъде отпечатана. Екзекутиран бе в славния щат Северна Каролина за четворно убийство. Правеше впечатление и броят на приписваните му други жертви. Разбира се, не беше възможно всички да са убити от него.

— На местопрестъпленията намерени ли са банкноти? — попитах.

Нито една от двете не ми отговори веднага. Спогледаха се, като че ли се договаряха коя да ми каже. Накрая Дилейни отвори една от папките и извади няколко снимки.

Четири снимки. Четири жени. Всичките бели. Всичките млади. Всичките мъртви. Ако се съди по снимките, всичките бяха намерени на поляна или на някаква тревна площ. Всичките бяха с разперени ръце и крака, като че ли са изпълнявали подскоци с махове. Не, подскоци „звезда“.

Имаха морави следи по гърлото. Нямаше други белези от насилие, но все пак беше трудно да се определи само по снимките. Всички момичета бяха напълно облечени. Суитчъри, тениски и джинси.

— Всички са били студентки в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил. Телата им са оставени на територията на кампуса, вероятно с микробус. Най-голямото момиче било на двайсет и три години — каза Дилейни.

Някакво пукане наруши концентрацията ми. Неволно бях стиснал паянтовия крак на масата и едва не го откъртих.

Пуснах го, постарах се да преодолея яростта си и да разгледам съсредоточено снимките. Отначало не го забелязах. После на едната снимка го видях да се подава от тениската на жертвата.

Долар, пъхнат в сутиена й.

И щом го забелязах, Дилейни извади следващата снимка. Беше колаж от снимките на всичките четири жертви. С банкноти от един долар, мушнати под сутиените им.

— Мамка му! — изругах.

— Ченгетата са скрили това от медиите. Намерили са ДНК по една от банкнотите. Отначало не открили съответствие в базата данни. След това полицията и охраната на кампуса помогнали за доброволно ДНК изследване на хиляда и четиристотин мъже, които живеели и работели на територията на кампуса. Установили съвпадение с Ричард Пена. Работел като домакин на една от сградите и за кратко излизал с последната жертва, Дженифър Еспозито. И, да, по банкнотите има знаци — каза Дилейни.

Тя извади още четири снимки. Държавният печат беше маркиран на същите места и на четирите. Същата стрела, същото маслиново листо, същата звезда.

— Ченгетата снимали банкнотите като улики. Не са забелязали знаците по тях или пък, ако са ги забелязали, не са ги използвали по време на процеса. ДНК следите и фактът, че всички жертви били удушени, се оказали най-уличаващата подробност — поясни Дилейни.

— И Пена дал ДНК проба доброволно? — попитах.

— Не е имал голям избор — отговори Харпър. — Колежът на практика задължил служителите си. Може би е мислил, че не е оставил следи. Убиецът е действал внимателно. Съвпадението на ДНК се оказало достатъчно да го осъдят рекордно бързо. Преди убийствата Чапъл Хил бил тероризиран от сериен изнасилвач на територията на кампуса. Не можели да припишат изнасилванията на Пена, но ченгетата явно започнали да четат между редовете и решили, че Пена е изнасилвачът, а после е вдигнал мизата. Градът живеел в страх от месеци и искали просто да сложат някого на електрическия стол за престъпленията. Пена нямал сериозна защита. Не можел да си позволи адвокат, а общественият защитник буквално дремел или просто не му пукало. Обжалванията му били отхвърлени бързо и категорично. Хората искали този тип мъртъв и властите се подчинили.

Светкавично действие. Обикновено правосъдната система протака. Не и в този случай.

— Пена твърдял, че е невинен, така ли? — попитах.

— До последния си дъх — отговори Харпър.

— Всички твърдели така — уточни Дилейни.

Избутах снимките и попитах:

— Кои всички?

Харпър стана от стола срещу мен и застана на тясното място зад Дилейни.

— Намерихме и други — поясни Дилейни. — След като си тръгнахте, получих одобрение за ново разследване. Банкнотата от случая на Соломон ми даде аргументи за пред шефовете ми. Пуснах известия до всички отдели „Убийства“ на шерифствата и окръжната полиция на тринайсетте щата по Източното крайбрежие. Щатите, които първи са подписали Декларацията за независимост. Допускам, че си се досетил за тази особеност. Добре. Отне ми известно време. Беше теория въз основа на три жертви, но не разполагах с достатъчно аргументи, за да накарам полицейските управления да възобновят приключени разследвания с вече произнесени присъди. Сега заради вашия случай директорът ми позволи да пусна известията. И да предупредя съдиите и съдебните служители в съответните щати. За пръв път го правим. Даде резултат.

Придърпах стола си по-близо до масата, докато Дилейни вадеше документи от папката. Четири папки, стегнати с ластици. Остави ги пред мен. Отворих първата. Вътре имаше изрезки от вестници, снимки, полицейски доклади.

— Палеж в църква на чернокожи в Джорджия — поясни тя. — Двама загинали. Частично изгоряла банкнота от един долар, намерена до туба с бензин. Банкнотата е използвана за запалването на огъня, после подпалвачът я угасил с крак. По пръстовите отпечатъци осъждат бял расист на име Аксел, който тъкмо спечелил два милиона долара от щатската лотария.

Дилейни потупа по следващата папка и каза:

— Касапина от Пенсилвания. Три жени, разкъсани на парчета в собствените им домове, обезобразени post mortem. И трите са намерени в рамките на две седмици през лятото на две хиляди и трета. Нападенията са осъществени в различни части на щата. Банкнотите са били пъхнати в бикините им. Джона Паркс, параноиден шизофреник, признава, че е извършил убийствата, въпреки възраженията на съпругата му, която му осигурява алиби. То се оказва недостатъчно да го спаси от затвора.

Следващата папка. Друго лице на мъртвец се вторачи в мен. Този път беше мъж зад волана на камион.

— Убиецът стопаджия. Петима мъже, всичките — шофьори на камиони. Качват пътник на автостоп в Кънектикът и накрая умират. Застреляни в главата от упор и обрани. Банкнота от един долар е била оставена на таблото. Полицаите я приемат като бакшиш за возенето. Отпечатъците по банкнотата отвеждат ченгетата до скитник, който тъкмо се е сдобил с дом след смъртта на далечен роднина. Завещал му значително състояние, но той нямал време да му се порадва.

И последната папка.

— Шестнайсетгодишната Сали Бъкнър. От Мериленд. Отвлечена, изнасилена, убита с двуостър нож. Полицаите намират банкнота от един долар в ръката й, когато изваждат тялото изпод верандата на съседната къща. Осемдесет и една годишният Алфред Гарек отрича да е извършил убийството. Няма ДНК, но разполагат с косвени улики. Тя ходела да му пазарува в събота сутрин и той винаги й давал по няколко долара. Отпечатъците на Гарек са намерени по банкнотата. Умира седмица след като го осъждат за убийство — разказа Дилейни. Поклати глава и добави: — Върху държавния печат на всички намерени банкноти има обичайната маркировка. На върха на стрелата, листото, звездата. Чакаме за новини от Ню Джърси, Южна Каролина, Вирджиния и Роуд Айланд. Може би не е действал в тези щати. Или ние просто още не сме разбрали.

Всички се умълчахме. Харпър се облегна на стената и се вторачи в пода. И тримата го усещахме — нещо черно и зловещо в стаята. Нещо, за което не си позволяваш да мислиш. Като деца всички се страхуваме от чудовището в килера или от дявола, който се крие под леглото. А родителите ти внушават, че само си въобразяваш. Че няма демони. Че няма чудовища.

Но ги има.

Правил съм много идиотщини през живота си. Наранявал съм хора. Убивал съм хора. Нямах избор, защитавах семейството си. Бранех други хора. Не е лесно да убиеш човек, независимо при какви обстоятелства. Знаех от опит, че Харпър е дърпала спусъка. Беше убила човек. Не бях сигурен дали Дилейни е наранявала някого, но не й беше нужно да го е преживяла, за да познава усещането. Беше граница, която понякога се налага да пресичаш.

Винаги обаче ти остава белег.

Но ето че имаше човек, който убива за удоволствие. За него това беше игра. Всъщност не беше човек, а едно от чудовищата.

Знаех кой въпрос ми се иска да задам, но просто нямах смелост. Устните ми бяха пресъхнали. Навлажних ги, преглътнах и попитах:

— Колко са жертвите?

Дилейни знаеше отговора. Харпър също. И това, което знаеха, им тежеше. Харпър затвори очи и прошепна:

— Знаем за осемнайсет. Двайсет, ако броиш Ариела Блум и Карл Тоузър.

— Ще броим ли Ариела и Карл, агент Дилейни? — попитах.

— Според мен, да, но сме едва в началото. Разследването не е приключило. Споделям го с вас само защото вие се обърнахте към мен. Готова съм да заявя в съда, че ФБР разследва евентуалната връзка на случая с известен сериен убиец, който действа по Източното крайбрежие, но само толкова. Без никакви други улики или информация. Ако Соломон бъде осъден за тези убийства, това ще е поредната врата, която се затръшва под носа ми. Знаете ли колко е трудно да се възобнови приключено разследване? При издадена присъда? Почти невъзможно е.

Стаята отново притихна.

— Има ли някаква връзка между всички тези жертви? Би трябвало някак да ги набелязва. Не може да действа съвсем безразборно — казах аз.

— Още не сме открили никаква връзка — отговори Харпър. — Работим по въпроса. Струва ми се, че ще ти бъда най-полезна, ако разследвам тази линия, Еди. Засега няма връзка между жертвите в отделните щати. Те са на различна възраст, от различни раси, с различен произход.

Кимнах. Тя имаше право. Само че нищо от това нямаше да помогне на Боби по време на процеса. Не и съществено.

— Би трябвало да има връзка. Ами знаците по банкнотите? Този тип си е поставил някаква зловеща мисия. Има цел. Има план. Убил е двайсет души, а ченгетата и федералните дори не го търсят. Успял е да натопи друг за всяко от убийствата — отбелязах.

Тази дума, тази странна червена дума — убийство. Сякаш се бе залепила за езика ми. Съзнанието ми просто не я пускаше.

Дадох си малко време да асимилирам нещата. След малко трябваше да се върна в съдебната зала. Затворих очи и пуснах мислите си да се реят. Някъде в подсъзнанието си знаех отговора.

Отговорът се появи бавно. Като едва доловима вибрация в стаята. Като трептенето на струна на цигулка. Леко, само от натиска на пръстите по струните точно преди да прозвучи първата нота от увертюрата. И после отговорът застана точно пред очите ми.

— Трябва ми време да прегледам тези случаи. Да се надяваме, че ще излезе още нещо от другите щати. Ако ще използваме този материал, трябва да го подредим и да намерим връзката между жертвите. И да предоставим доказателствата на Прайър, за да сключим сделка, нали, Дилейни? Затова ще прекратя процеса за днес — ще помоля Хари за отлагане до утре. Той ми каза почти директно, че мога да го получа, ако ми трябва. А на мен ми трябва. На всички ни трябва.

Докато говорех, очите ми блуждаеха из стаята заедно с мислите ми.

— За каква сделка говориш? — попита Дилейни.

— За еднократно предложение. Без преговори. Приемаш или отказваш. Искам утре да дойдеш в съда. Може да се наложи да свидетелстваш, но едва ли ще стигнем дотам. Достатъчно ми е само да покажеш материалите на прокурора и да ми обещаеш, че ако ми потрябваш, ще кажеш на журито каквото каза на мен.

Тя скръсти ръце, хвърли на Харпър поглед през рамо и после отново погледна към мен.

— Вече ви обясних, че не мога да го направя. Не мога да компрометирам разследването.

— Нищо няма да компрометираш. Ела в съда. Съгласи се да свидетелстваш, за да уведомя прокурора, че ще бъдеш свидетел. Само че няма да се наложи да даваш показания. Кълна се, че по този начин извършителят ще бъде задържан в рамките на двайсет и четири часа.

Дилейни наклони стола си назад, изненадана от смелото ми твърдение.

— И как смяташ да спипаш Банкнотата?

— Точно това е най-хубавото. Няма да го спипам аз. Ако утре всичко мине гладко, Банкнотата сам ще се напъха в ръцете на ФБР.

 

 

Адвокатска кантора „Карп“

Офис 421, Конде Наст Билдинг, Таймс Скуеър 4, Ню Йорк

Строго поверително, обект на адвокатска тайна

Относно: съдебен заседател

„Народът срещу Робърт Соломон“,

Наказателен съд на Манхатън

 

Касандра Деньов

Възраст: 23 г.

Сменила е името си преди две години. Преди това се е казвала Моли Фройдънбъргър. Приета да следва сценография в Нюйоркския университет. Работи в „Макдоналдс“. Стабилно финансово положение благодарение на родителска подкрепа. Скъсана на два изпита за две години. С многобройни връзки. Има доста последователи в Инстаграм. Обича котки. Не гласува на избори.

Вероятност да гласува „невинен“: 38%.

Арнолд Л. Новослик