Стив Кавана
Тринайсет (43)

42

Наложи се и петимата охранители да се намесят, за да успокоят заседателите. Те продължаваха да се карат, докато ги извеждаха от залата. За пръв път от години виждах съдебни заседатели да рискуват да бъдат глобени за обида на съда.

Крис Пелоси, бледият уеб дизайнер, дърпаше пуловера на Спенсър с една ръка и сочеше Мануел Ортега с другата. Даниъл Клей, любителят на научна фантастика, заедно с възрастния Брадли Съмърс и преводача Джеймс Джонсън крещяха на всички да млъкнат. Нищо не постигнаха. С викове не можеш да накараш никого да замълчи.

Музикантът Мануел се репчеше на едрия Тери Андрюс. А Бетси и Рита през цялото време обсипваха с хули Спенсър Колбърт. Само един човек не участваше в пререканията и седеше мълчаливо с наведена глава — Алек Уин. Охранителите изведоха заседателите от залата.

Чувахме ги да се карат дори след като вратата се затвори зад тях.

— Боже, какво става? — попита Боби.

Извърнах се към клиента си и се опитах да го успокоя:

— Нямам представа, но каквото и да е, може да се окаже в твоя полза.

— Как? Каква полза?

— Още е много рано, но заседателите изглеждат разединени в момента. Което е благоприятен знак. Надявам се така да си остане.

Той като че ли разбра. Боби изглеждаше доста по-добре. Бузите му бяха възвърнали цвета си и лицето му някак грееше.

Усилията ми даваха резултат. Бях се отказал от много неща, за да седя до него и да го представлявам. Като го гледах сега, бях наясно, че съм направил правилния избор.

— Значи имаме шанс? Еди, за пръв път виждам този нож днес! Уверявам те, че нито съм го докосвал, нито съм го виждал преди.

— Боби, бухалката беше в спалнята. Руди ми каза, че обикновено си я държал долу, до входната врата.

— Да, точно така. Израснал съм във ферма, а баща ми не обичаше оръжията. Непрекъснато държеше една дебела дъска до входната врата. За да се пазим, нали разбираш? Веднъж я разцепи в главата на някакъв събирач на дългове. Лежа в затвора няколко месеца. Когато излезе, отиде да си купи бейзболна бухалка. Държеше я на същото място. В малка ниша до вратата. Казваше, че тя няма да се строши толкова лесно. Винаги съм държал бухалката до вратата където и да живея, каквато и охрана да имам. Но никога не съм я използвал.

— Ясно.

Хрумна ми нещо за бухалката и за връзката й с тайнствената синина на гърлото на Карл Тоузър.

Съдебната секретарка дотърча и съобщи, че съдията се изнервял от забавянето ни. Последвахме я до кабинета на Хари и този път Прайър си държа езика зад зъбите. Изглежда, се притесняваше за журито. Няма голяма вероятност дванайсет души, които се карат помежду си, единодушно да обявят някого за виновен. Той се бореше да ги спечели отново на своя страна и го съзнаваше.

Хари седеше на бюрото си. Без тогата, която висеше на закачалката. Беше по бяла риза и черен панталон с тиранти. Върху бюрото му имаше смачкан лист хартия, а до него — купчина бележници.

Настанихме се в плюшените кресла срещу Хари. Секретарката седна на своето бюро, влезе и стенографката. Започна да печата на стенографската си машина веднага щом Хари заговори. Този разговор щеше да се протоколира.

— Господа — поде Хари, — имаме манипулатор в журито.

— По дяволите — изруга Прайър.

Аз потрих лице и помолих Хари за чаша вода. Изпих поредната доза обезболяващи. Имах належаща нужда. По-силна от всякога. Освен счупеното ребро беше започнала да ме цепи главата. Не ми създаваше ядове почти през целия ден, стига да не докосвах издутината в задната част на черепа, но главоболието вече ставаше неудържимо. И не се дължеше на удара с палка от предишната вечер.

Съдебен заседател манипулатор.

За пръв път ми се случваше, но бях чувал много разкази и бях чел за такива случаи по вестниците. Манипулатор със свои цели. В повечето случаи беше познат на обвиняемия. Далечен роднина или приятел. Който си е наумил нещо — да насочи процеса към желания от него изход.

— Кой? — попита Прайър.

— Погледнете това, но не го пипайте — каза Хари. — Предостатъчно отпечатъци има вече.

И двамата се изправихме и разгледахме смачкания лист върху бюрото на Хари. Щом видях думата „виновен“ на листа, подхвърлен сред заседателите, още по-силна болка прониза черепа ми.

— Ще прекратиш ли делото? — попитах.

— Още не съм сигурен. Прегледах бележниците, които раздадохме на съдебните заседатели. Мисля, че открихме чий е почеркът. Два бележника са празни, а почеркът в останалите няма нищо общо с това тук. Не съм специалист графолог, но приликата е очевидна — каза Хари и посочи към отворен бележник върху бюрото си.

Почеркът в бележника не просто приличаше на този от смачкания лист, а беше съвсем същият.

— Според мен съвпадат, Ваша чест — отбеляза Прайър.

— И според мен — потвърдих.

Хари помоли секретарката да доведе въпросния заседател в кабинета му. Не чакахме дълго. Спенсър Колбърт влезе и Хари го покани да седне на стола встрани от бюрото му. Нямах нищо против да изгубя точно този заседател. На хартия уж беше подходящ за нас. Творческа личност, хипстър с либерални убеждения, който носеше поло блузи и пушеше трева. Би бил идеален.

Мъжът седна неловко, като дете, повикано в кабинета на директора, защото се е сбило в двора на училището.

— Господин Колбърт, разговорът се протоколира. Кажете ми, вие ли написахте думата на този лист и после го подхвърлихте като послание към колегите си от журито? — попита Хари.

— Моля? Не, нямам нищо общо с това.

— Прилича на вашия почерк — отбеляза Хари.

Колбърт понечи да каже нещо, но се отказа. Сви рамене и отговори:

— Не знам нищо за тази бележка. Не е написана от мен, Ваша чест.

— Не съм вчерашен, господине. Сравних листа с бележника ви. Давам ви последен шанс — настоя Хари.

Младежът се вторачи в пода и явно се накани да каже нещо, но после просто поклати глава.

— Един момент, господин Колбърт. Преди да кажете нещо, искам да знаете, че мога да разпитам заседателите един по един. Или пък ми спестете това. Защото, ако се окажа принуден да изгубя още време в разпити, бъдете сигурен, че ще пренощувате в ареста, докато реша какво да ви правя — заплаши го Хари.

Нямаше нужда да казва нищо повече. Мисълта, че може да прекара нощта заедно с още двайсет мъже в обща килия, събуди неподправена прямота у Колбърт.

— Не съм написал бележката. Но така или иначе, не мисля, че Соломон е виновен — отговори той и тутакси съжали, че си е отворил устата.

Съдията се завъртя на стола си с лице към нас и каза:

— Господин Колбърт, освобождавам ви от състава на журито. Все още не би трябвало да имате никаква преценка. Дори само това е достатъчно основание да ви освободя. Длъжен съм да отбележа, че не ви вярвам. Според мен вие сте написали бележката. Искали сте да убедите колегите си в обратното — че обвиняемият е виновен. Тъй или иначе, няма да допусна да продължите да се месите в хода на това дело. Възнамерявам да помоля Нюйоркската полиция да разследва случая. За ваше добро се надявам да казвате истината. Ако отпечатъците ви се окажат върху бележката, пак ще се видим. Ясно ли е?

Спенсър кимна и си плю на петите, преди да е загазил още повече.

— Заседателите капят като презрели круши, Ваша чест — отбеляза Прайър.

— Аз ли не знам! Трябваше да изберем половин дузина резерви. Ще предупредя заседателите да не обръщат внимание на бележката. Някой от вас иска ли да каже нещо? Но ви предупреждавам, че няма да удовлетворя искане за прекратяване на процеса.

И двамата поклатихме глава. Нямаше никаква нужда процесът да се обявява за невалиден заради случилото се. Ако Хари предупредеше заседателите да не обръщат внимание на бележката, нямаше правно основание за прекратяване. Не можех да направя нищо повече.

 

 

Адвокатска кантора „Карп“

Офис 421, Конде Наст Билдинг, Таймс Скуеър 4, Ню Йорк

Строго поверително, обект на адвокатска тайна

Относно: съдебен заседател

„Народът срещу Робърт Соломон“,

Наказателен съд на Манхатън

 

Джеймс Джонсън

Възраст: 43 г.

Преместил се е в Ню Йорк преди две години от Вашингтон. Родителите му са починали. Има един брат, който е останал да живее във Вашингтон. Преводач (арабски, френски, руски, немски). Работи от вкъщи за преводаческа агенция с лично видеоконферентно оборудване. Стабилни финанси. Доброволец в редица благотворителни акции, най-вече за да се среща с хора. Няма никакъв социален живот. Любител на френското кино, на документалната литература и на дегустациите на сирене. Не гласува.

Вероятност да гласува „невинен“: 50%.

Арнолд Л. Новослик