Стив Кавана
Тринайсет (42)

41

Беше изчаквал най-подходящия момент.

Трудно му беше да прецени кога ще настъпи той при толкова много народ. Кейн открай време се чувстваше напрегнат сред хора. Години наред се приспособяваше и към най-незначителните особености на онези, които набелязваше: към гласа им, изговора, стойката, навиците, тиковете, ритъма на дишането им, мириса им, дори към начина, по който скръстват ръце.

Когато седеше сред другите заседатели, не можеше просто да се абстрахира от тях. Осезателно усещаше присъствието им. Понякога — нетърпимо осезателно. А друг път се радваше, че е така.

Например сега.

Усещаше какво става дори без да поглежда. Флин беше подмамил обвинението в капан. Високият пълен мъж на втория ред. Чийзман. И столовете сякаш се завъртяха към него. Зашеметяващ ход.

Кейн вдигна десния си крак и плавно го преметна върху лявото коляно. Захлупи ръка върху скръстените си крака и зачака. Знаеше, че хартиената топка се е търкулнала към предния ред. Усети как стъпалото му я докосна. И за съвсем кратко чу шумоленето на хартията.

Спенсър погледна наляво, търсеше откъде идва шумоленето. После надясно. Не забеляза нищо. Трябваше да се наведе, за да види хартията.

Кейн вече не виждаше смачкания на топка лист от бележника, макар че инстинктивно знаеше точно къде е.

Бетси, заседателката отдясно на Спенсър, облегна длани на стола си и се намести, изпъна крака и ги пъхна под стола, кръстосвайки глезени.

Беше чула нещо. Кейн също го чу. Този път по-силно. Шумолене на хартия. Бетси се наведе да провери и измъкна хартиената топка. Застина неподвижно, стиснала находката и вторачена в нея, все едно е кристална топка за гадаене.

Ясно се виждаше думата „виновен“, написана с химикалка. Рита седеше до Кейн. Беше видяла как Бетси вдига нещо от пода. Рита се наклони напред и докосна рамото на Бетси.

— Божичко, „виновен“ ли пише? — прошепна тя.

— Точно така — увери я Бетси.

Двете жени проточиха шии към Спенсър.

— Какво правиш, Спенсър? — попита Бетси.

Той се извърна към нея.

— Какво е това? — каза озадачено.

Служителката, отговаряща за журито, ги чу и мина покрай Кейн, преди да се наведе и да ги прикани да запазят тишина. И тогава видя смачкания лист. Бетси го завъртя така, че тя да прочете написаното. Жената светкавично се изправи. Каза им да мълчат, грабна листа и се отправи към съдията.

Кейн остана безучастен, но си лепна недоумяващо изражение.

Служителката вече беше далече и Бетси даде воля на чувствата си:

— Ах, ти, гаден манипулатор! — възкликна тя.

Всички заседатели я чуха.