Стив Кавана
Тринайсет (41)

40

Хитроумната измама има три основни елемента. Без значение дали си мошеник в Хавана, Лондон или Пекин. Въпреки всичко трябва да преминеш през тези три етапа. Може да се наричат различно и да се използват с различна цел, но става ли дума за измама, тези три етапа подсигуряват нейния успех.

Ето го отново вълшебното число.

По една случайност добрият кръстосан разпит също има три етапа. И по една случайност те са точно същите като използваните от второразредните мошеници и изтънчените измамници. Майсторството в измамата и в кръстосания разпит е по същество едно и също. А аз знаех точно как да използвам и двете.

Първи етап. Убеждаването.

— Инспектор Андерсън, ако се съди по снимките, които видяхме, от доклада за аутопсията на жертвите и от вашето разследване, има вероятност тези убийства да са извършени от някой друг, не от обвиняемия, така ли е?

Той изобщо не се замисли. Знаех, че няма да го направи. Втълпи ли си нещо ченге от отдел „Убийства“, почти невъзможно е да му го избиеш от главата.

— Не, не е вярно. Всички доказателства сочат, че обвиняемият е убиецът — спокойно отговори той.

— Защитата не е съгласна, но да допуснем за момент, че имате право и че всичко уличава обвиняемия като извършител. Възможно ли е обаче истинският извършител на това престъпление просто да иска вие, колегите ви и прокурорът да повярвате, че обвиняемият е убиецът?

— Искате да кажете, че някой просто е влязъл и е излязъл от къщата незабелязано и е подхвърлил уликите срещу Робърт Соломон, така ли? Не — овладя смеха си Андерсън, — извинете, но това е просто нелепо.

— Само по начина, който описахте на съдебните заседатели, ли е възможно да са станали убийствата? Бухалката да е използвана за убийството на Карл Тоузър, а после ножът — за Ариела Блум, докато двамата са лежали в леглото?

— Това е единственият сценарий, който съответства на доказателствата — каза Андерсън.

Върнах се при лаптопа си, влязох във видеосистемата на съда с паролата си и качих две от снимките, които Харпър беше направила предишния ден сутринта. Погледнах екрана и видях, че Прайър е оставил там снимката от местопрестъплението. Щеше да ми е от полза. Шепнешком дадох наставления на Арнолд как да избира изображения и как да ги пуска на екрана. Станах, намръщих се заради засилващата се болка и си напомних скоро пак да взема обезболяващи. Трябваше да издържа още малко. Погледнах към кашона, матрака и сака върху матрака.

Втори етап. Разплатата.

— Инспектор Андерсън, погледнете на екрана снимката на жертвите. Точно така ли ги намерихте, когато пристигнахте на местопрестъплението? — попитах.

Той отново погледна снимката. Карл на една страна с окървавен тил. Ариела по гръб, с кръв по корема и гърдите и никъде другаде.

— Да, така ги намерихме.

Прочетох доклада на патоложката от местопрестъплението. Съдържаше подробно описание за положението на телата и раните по тях. Тя беше пристигнала към един през нощта. И беше определила часа на смъртта в рамките на три до четири часа по-рано.

С два изпънати пръста дадох знак на Арнолд да смени снимката на екрана. Близък план на етикета в основата на матрака от местопрестъплението.

— Инспектор Андерсън, матракът на пода е „Немослийп“, продуктов номер пет-пет-шест-едно. Ще потвърдите ли, че номерът е същият като този на матрака на снимката с кървавите петна от жертвите?

Той погледна снимката и каза:

— Така изглежда.

— Според доклада на патолога торсът на Ариела се намира на трийсет сантиметра от левия край на леглото, а главата й е на двайсет и два сантиметра от горния край на леглото. Така ли е?

— Така ми се струва. Не мога да си спомня точно, без да прочета доклада отново.

Замълчах, докато помощникът на Прайър намери копие от доклада и го даде на Андерсън. Насочих го към съответната страница по памет. Никога нищо не забравям — умение, което ми е от огромна полза в адвокатската практика.

— Да, бих казал, че е така — отговори Андерсън.

Потвърди и че според патолога главата на Тоузър е била на шейсет сантиметра от горния край на леглото и на четирийсет и пет от десния край.

Вдигнах сака от матрака и извадих съдържанието му на пода.

Ролетка. Маркер. Стъклена чашка. Царевичен сироп. Бутилирана вода. Сладкарска боя. Чаршаф.

Разтворих новия чаршаф и застлах с него матрака. Измерих разстоянията, определящи положението на жертвите според патоложката, и с маркера нарисувах два кръга на чаршафа. После изпънах пръст към Арнолд — исках първата снимка да се появи на екрана.

Изображението на екрана се промени. Снимка на матрака, направена вчера. Широка и плътна кървава следа върху леглото от страната на Ариела, и бледо петно от страната на Тоузър, горе-долу с големината на чаша за кафе.

— Инспектор Андерсън, ще се съгласите ли, че отбелязаното от мен върху това легло съответства на кървавите петна от снимката?

Без да бърза, той сравни снимката с матрака на пода и отговори:

— Повече или по-малко.

— Докладът на патолога е пред вас. Там е записано, че теглото на Ариела Блум е петдесет килограма, а на Карл Тоузър е сто и пет килограма, така ли е?

Той разлисти страниците и отговори:

— Да.

— Не ви изпитвам по математика, но Карл Тоузър е тежал два пъти повече от Ариела Блум, нали?

Той кимна. Размърда се на мястото си.

— Отговорете за протокола — настоях.

Андерсън се наклони към микрофона и каза:

— Да.

Отворих кашона и извадих две метални тежести. Показах ги на Андерсън. Той се съгласи, че едната е десет килограма, а другата — двайсет. Поставих едната тежест върху матрака от страната на Ариела, а другата — точно под кръга откъм страната на Тоузър. Още преди да продължа, ми стана ясно, че демонстрацията ще свърши работа. Разбрах го още тогава в спалнята на Боби, когато с Харпър бяхме легнали на леглото. Двайсеткилограмовата тежест потъна в матрака много повече. Хлътна в него. Десеткилограмовата остана поне с няколко сантиметра по-високо върху матрака.

— Инспектор Андерсън, да се върнем отново на доклада на патолога. Там е отбелязано, че Ариела Блум е претърпяла съществена кръвозагуба. Почти един литър, така ли е?

Той намери данните в доклада.

— Да.

Отворих бутилката вода, отлях малко в своята чаша върху масата на защитата, после бавно излях царевичния сироп във водата и добавих две капки червена сладкарска боя. Завъртях капачката и разклатих бутилката. Отново развъртях капачката и напълних малката чашка.

— Инспектор Андерсън, тази чашка е с обем петдесет милилитра, както можете и сам да проверите. Искате ли да го направите? — попитах.

— Вярвам ви — отговори той.

— В лабораторията на Нюйоркската полиция използват разтвор от една част царевичен сироп и четири части вода като съответствие на консистенцията на кръвта. Пише го в наръчника им с указания за възстановки на местопрестъпления, който ползват анализаторите на следите от кръв. Знаехте ли го?

— Не, но не го оспорвам — отговори Андерсън.

Стараеше се да не губи точки, защото знаеше, че съм подготвил изненада. Ако спореше ненужно, щеше да подкопае свидетелските си показания. Всички нюйоркски ченгета получават еднаква подготовка, преди да свидетелстват. Разпитвал съм предостатъчно и знам какво правят.

Бавно излях стъклената чашка върху тежестта от страната на Ариела. В основата на тежестта се образува локвичка, после тъмното петно се разпростря. Една струйка прекоси матрака и се уви около тежестта от страната на Тоузър. Възелът от мускули на челюстта на Андерсън се задвижи като помпа. От три метра чувах глухото скърцане на зъбите му.

— Инспекторе, може да станете и да огледате матрака, ако искате, преди да отговорите на въпроса ми. Погледнете снимката на екрана и ми кажете какво не е наред на нея?

Андерсън погледна екрана, погледна и матрака. Беше слаб актьор. Потърка слепоочията си и поклати глава в безуспешен опит да изрази объркване.

— Не разбирам какво имате предвид — каза той.

Знаех, че се старае да ме затрудни, но отговори неправилно и ми даде възможност да обясня всичко на него и — най-важното — на заседателите.

Арнолд показа снимката на жертвите, направена на местопрестъплението. Той поне ми четеше мислите. Още преди да отворя уста, забелязах, че Хари си води бележки. Беше ме изпреварил.

— Инспектор Андерсън, по тялото на Карл Тоузър няма кръв от Ариела Блум, нали?

— Не, струва ми се — отговори той.

Прайър беше чул предостатъчно. Скочи от мястото си и застана до мен.

— Ваша чест, обвинението възразява срещу този… цирк. Няма никакво значение дали кръв или някаква си друга смес се стича към другата половина на този матрак. Матракът в дома на обвиняемия не е изследван. Той е различен. Нищо не доказва, че каквото виждаме тук непременно би се случило и на матрака от местопрестъплението.

Веждите на Хари се извиха силно и той потропа с химикалката си по бюрото.

— Господин Флин, оставих ви да стигнете дотук, но господин Прайър повдига основателен въпрос — каза Хари.

Трети етап. Изиграването.

Погледнах към зрителите, които напрегнато очакваха отговора ми. Прочетох много неща по извърнатите към мен лица. Някои изразяваха съмнение, други бяха объркани, но повечето бяха заинтригувани. От месеци слушаха една-единствена история — че Боби Соломон е убил съпругата си и шефа на охраната си. Сега може би щяха да чуят нещо различно.

Всички обичат интересните истории.

Намерих сред зрителите лицето, което търсех.

— Господин Чийзман, бихте ли станали, моля?

Мъж на около петдесет години гордо се изправи на втория ред сред публиката. Имаше гъста и старателно сресана черна коса, а мустаците му изглеждаха обгрижвани като домашни любимци. Едър мъж с тъмносин костюм, бяла риза и смарагдова вратовръзка. Отново се обърнах към Хари.

— Ваша чест, това е господин Чийзман. През две хиляди и трета година той е създал и патентовал матрака „Немослийп“. Изработен е от латекс и плат, който е сто процента непромокаем. Гарантирано. Матракът попива течности толкова, колкото и закалената стомана. Освен това е хипоалергенен, антибактериален, противогъбичен и се използва в хотелите по цял свят. При нужда господин Чийзман ще даде показания веднага, извънредно, ако господин Прайър желае да го подложи на кръстосан разпит.

Хари едва смогна да прикрие задоволството си, докато гледаше господин Чийзман. Но най-много ме зарадва изражението на Прайър. Да кажа, че беше изненадан, е неточно. Все едно се блъсна в стена, цялата в надписи „невинен“.

— Хм, Ваша чест, ще се въздържа от въпроси към господин Чийзман в този момент — каза той.

— Нека тогава разпитът на първия свидетел да продължи — отсъди Хари.

Стъпих на шията на Андерсън още преди Прайър да смогне да се върне на масата на обвинението.

— Инспектор Андерсън, както вече установихме, по тялото на господин Тоузър няма кръв от Ариела Блум. Нито капка. Възможно ли е по време на убийството жертвите да не са били разположени така, както сте ги намерили?

— Не, според мен жертвите са били убити там, където лежаха — настоя Андерсън.

— Съгласен ли сте, че течностите се стичат надолу? — попитах.

— Аз… разбира се — отговори той.

— Елементарна физика. Карл Тоузър е значително по-тежък от Ариела Блум. Матракът е бил хлътнал под тежестта му. Кръвта от тялото на госпожа Блум би трябвало да се стече надолу според закона за гравитацията и да се озове върху тялото на господин Тоузър, нали така?

Той се поколеба. Устните му помръдваха, но от гърлото му не излизаше звук.

— Възможно е — каза.

Приготвих се за съкрушителния удар. На екрана се появи снимката на петната върху матрака, която направи Харпър.

— Ако Тоузър е бил на онова легло, когато госпожа Блум е била наръгана, по тялото му щеше да има кръв. След като видяхме демонстрацията, не е ли очевидно, че Карл Тоузър не е бил на леглото по време на убийството на другата жертва? Имало е достатъчно време кръвта да засъхне и да попие в чаршафа, преди тежкото тяло на Карл Тоузър да бъде положено върху матрака.

— Възможно е — отговори той.

— Искате да кажете, че е вероятно?

— Възможно е — процеди той през зъби.

— В началото на кръстосания разпит казахте на съдебните заседатели, че единствената възможност е убийствата да са станали в това легло, докато жертвите са лежали заедно. Сега фактите сочат към нещо различно, нали? — попитах.

— Може би. Което не променя факта, че клиентът ви е човекът, който ги е убил — каза той.

Бях готов да продължа с Андерсън. Имах още много въпроси относно проведеното от него разследване. Само че съдията вдигна ръка и ме накара да спра. Човек от охраната на съда му шепнеше нещо. Хари се изправи и оповести:

— Двайсет минути почивка. Адвокатът и прокурорът незабавно да се явят в кабинета ми.

Беше бесен. Размени няколко думи с униформения служител, после хлътна в задния коридор още преди приставът да нареди:

— Всички да станат.

Нямах представа какво се е случило. Прайър също.

Само че нещо ставаше. Видях, че отговарящата за журито събира бележниците на заседателите. По дяволите. Последното, от което имах нужда, беше ново жури. Тъкмо започвах да печеля тези хора на своя страна.

Каквото и да се беше случило, Хари беше адски ядосан.

Някаква глъчка привлече вниманието ми. Забелязах откъде идва и направих крачка назад. През всичките си години като адвокат не бях виждал подобно нещо.

В ложата беше избухнала караница.

 

 

Адвокатска кантора „Карп“

Офис 421, Конде Наст Билдинг, Таймс Скуеър 4, Ню Йорк

Строго поверително, обект на адвокатска тайна

Относно: съдебен заседател

„Народът срещу Робърт Соломон“,

Наказателен съд на Манхатън

 

Мануел Ортега

Възраст: 38 г.

Пианист, флейтист, китарист. Главните му доходи са от клубни участия. В момента няма музикална група. Разведен. С едно дете, момче на единайсет години, което живее с бившата му съпруга. Лошо финансово положение (агресивни кредитори). Няма история като гласоподавател. Преместил се е в Ню Йорк от Тексас преди двайсет години. Има брат в затвора. Социалните му медии разкриват силно възмущение от системата на затворите.

Вероятност да гласува „невинен“ 90%.

Арнолд Л. Новослик