Стив Кавана
Тринайсет (40)

39

Разпитът на Андерсън, проведен от Прайър, завладя колегите на Кейн. Полицаят ги въведе в света на доказателствата. Той беше подгряващият актьор в този спектакъл. Вниманието на всички заседатели беше приковано върху него.

Което много радваше Кейн. Защото това му даде възможност да насочи своето внимание другаде. Докато Андерсън свидетелстваше, Кейн посвети времето си на бележките на Спенсър, които лежаха върху коляното му.

Нито един от заседателите на задния ред не беше достатъчно висок, за да наднича през рамото на колегата отпред. Никой освен Кейн. Самият той си беше нахвърлил половин страница бележки. Ключови думи и фрази, с които да си припомня показанията. Отгърна страница и написа една-единствена дума.

„Виновен.“

Отново погледна в бележника на Спенсър. После в своя. Задраска плътно думата. След това я преписа на празен лист. Този път направи „в“-то по-право и по-издължено и стесни малко „о“-то. Стараеше се да пише приведен над бележника си, за да не позволи на хората от двете му страни да надничат в него. Освен това се стремеше да държи химикалката изправена и да не докосва страницата с ръце.

През по-голямата част от живота си Кейн се бе упражнявал да бъде някой друг. Понякога запазваше за известно време тези самоличности, особено ако беше заел мястото на реален човек. Друг път си измисляше фалшиви самоличности и се освобождаваше от тях скоро след като изпълнеха предназначението си. Имаше си любими, които беше запазил за по-дълго. И скоро разбра, че за да ги запазва, трябва да се научи да подписва някои документи — нова шофьорска книжка, чекове, парични преводи, обичайните неща. В свободното си време Кейн упражняваше подписа на въпросната личност и скоро успяваше да го имитира съвършено. През годините стана много умел. Можеше да координира движението на химикалката и очите си като истински художник.

Накрая, след като остана доволен от опитите си, Кейн се облегна назад, отгърна бележника обратно на първата страница и скръсти ръце.

Прайър довърши разпита на свидетеля и Кейн с изумление видя как през вратата в дъното на залата влиза колона от хора, понесли кашони и дори един матрак. Видя Прайър да спори с Флин.

— Ваша чест, отправям искане да ми бъде позволена демонстрация по време на кръстосания разпит на свидетеля — каза Флин.

— Да чуем, но преди това изведете съдебните заседатели — нареди съдията.

Хората от двете страни на Кейн се надигнаха. Той направи същото и прибра бележника в джоба си. Изведоха ги през страничната врата. В повечето случаи журито напускаше ложата и отиваше в своята стая десетина пъти дневно, докато юристите спореха по правни въпроси. Кейн беше свикнал.

Служителката, отговаряща за журито, застана пред стаята и задържа вратата, докато влязат всички. Когато я наближи, Кейн попита:

— Извинете, може ли да отида до тоалетната?

— Разбира се, надолу по коридора, втората врата вляво — упъти го тя.

Кейн й благодари и тръгна по коридора. Тоалетната беше малка, тъмна и миришеше като повечето мъжки тоалетни. Една от крушките беше изгоряла. Два писоара, бели плочки. Кейн отиде в единствената кабинка, затвори и заключи вратата.

Започна да действа бързо.

Най-напред извади от джоба си пакетче дъвки. Вече беше отворено и една дъвка липсваше. Наклони пакетчето над дланта си и останалите се изсипаха. А заедно с тях — и пакетче с приблизително същата големина като отделните опаковани дъвки. Кейн разви целофанената обвивка на пакетчето и измъкна отвътре чифт невероятно тънки латексови ръкавици. Сложи си ги бързо. Извади бележника си от джоба и откъсна листа, на който пишеше „виновен“. Смачка го на малка топка, като се стараеше поне първите три букви да се виждат. Пъхна смачканата бележка в джоба си, свали ръкавиците, мушна няколко дребни монети в тях, уви ги в тоалетна хартия, пусна ги в тоалетната и натисна бутона на казанчето.

 

 

Не се наложи заседателите да чакат дълго. Десет минути. Достатъчно време Спенсър да изръси нещо неуместно.

— Вижте, знам, че нещата не изглеждат добре за обвиняемия, но процесът тепърва започва. Не му вярвам на това ченге — изтърси той.

— И аз. Гаднярът прокурор е знаел за ножа още от самото начало. Просто не е искал да го предостави на защитата — каза Мануел.

— Няма как да бъдем сигурни. Мога само да кажа, че в момента положението на Соломон не е никак розово — отбеляза Касандра.

Кейн забеляза, че Касандра хвърля по някой поглед към Спенсър. Беше млад и строен. Касандра още не беше събрала смелост да го заговори, но привличането беше очевидно.

— Трябва да останем непредубедени. Пък и не бива да обсъждаме веществените доказателства преди края на делото — напомни Кейн.

Няколко души кимнаха одобрително.

— Той има право. Не е редно да го обсъждаме — обади се Бетси.

— И аз казвам същото. Просто не бива да приемаме показанията на този за чиста монета само защото е ченге. Непредубеденост, хора! — каза Спенсър.

 

 

Съдебните заседатели се върнаха на местата си и преди да седне, Кейн свали сакото си и го сгъна. Преметна го върху дясното си коляно, след като се настани на мястото си точно зад Спенсър.

— Благодаря ви, госпожи и господа — започна съдията. — Дадох известна свобода на господин Флин да проведе практическата демонстрация. Напомням ви, че обвинението ще има правото да продължи да разпитва този свидетел по въпроси, възникнали вследствие на демонстрацията. А сега продължете, господин Флин — каза съдията.

Кейн пусна сакото си да се свлече на пода, като се постара левият ръкав да остане към него. Наведе се да го вдигне, стараейки се да не пречи на заседателите от двете му страни да чуят първия въпрос на Еди Флин. И Тери, и Рита бяха насочили вниманието си към адвоката. Докато вземаше сакото, Кейн изтръска хартиената топка от десния джоб върху плата. С рязко движение вдигна дрехата на няколко сантиметра от пода. За миг мярна хартиената топка, която се търкулна в тъмното под предния стол.

Бързо погледна към лицата на заседателите от лявата си страна и на Рита отдясно. Изглежда, никой не беше забелязал.

Когато Флин започна кръстосания разпит, напрежението между него и Андерсън не убегна от вниманието на Кейн. Особено когато полицаят говореше за счупената си китка. Твърдеше, че бил паднал.

Кейн се зачуди дали Андерсън наистина е паднал, или е замахнал да удари адвоката, но не е улучил.

Флин очевидно изпитваше болка. Движенията му бяха по-бавни. А после Кейн забеляза и как се мъчи да овладее гримасата си при всяко ставане от стола.

Кейн беше готов да се обзаложи, че предишната вечер между Андерсън и Флин е имало някакъв сблъсък. В погледа на полицая се таеше нещо повече от неприязън. Омразата към Флин, струяща от Андерсън като пара, беше по-силна от обичайната неприязън на ченгетата от отдел „Убийства“ към адвокатите.

Не, тук се криеше история. И то съвсем нова.

Кейн беше равнодушен към полицаите. Не ги мразеше, те му бяха полезни.

Затова избра да работи с един от тях. Напомни си по-късно да се свърже със своя човек. Трябваше да се свърши още нещо.