Стив Кавана
Тринайсет (29)

28

В стаята на съдебните заседатели миришеше на кафе, пот и прясна боя. Кейн седеше мълчаливо на дългата маса и слушаше. Когато той пристигна, служителката, отговаряща за журито, му поръча да влезе вътре. Не се наложи да чака на пластмасовите столове в коридора като другите резерви. По заповед на съдията.

Сред единайсетте съдебни заседатели вече се бяха оформили групички. Четири жени. Седем мъже. Трима от тях си говореха за баскетбол. Другите четирима мъже слушаха как жените обсъждат съдебен заседател номер дванайсет — Бренда Коволски.

— Гледах по новините. Тя беше. Ужас! — обясняваше дребничка руса жена, която се казваше Ан.

Кейн бе слушал внимателно всички, докато ги разпитваха вчера. И мислено си бе отбелязвал някои неща. Професия. Деца. Религиозна принадлежност. Жената до Ан притисна с длан гърдите си и зяпна. Рита.

— Какво е станало? Онази Бренда, която беше тук вчера? Жената с красивия пуловер, нали? — попита Рита.

— Мъртва е. Блъснала я кола пред библиотеката, където работи, и шофьорът избягал. Пълен ужас — каза Ан.

Другите жени се вторачиха в жилките на старата дъбова маса. Кейн се бе забавлявал, докато слушаше как Арнолд говори за една от тях по време на инсценировките — Бетси. Арнолд се зарадва, че Руди Карп успя да я вкара в журито. Защитата много харесваше Бетси.

Кейн беше съгласен. И на него му харесваше. Имаше дълга кестенява коса, вързана на опашка. Бетси събуждаше у него желание да погали тази коса.

Последната от четирите жени — Касандра — клатеше смаяно глава. Кейн беше видял Касандра да разговаря с Бренда. Беше елегантна и с хубав изказ.

— Напоследък стана много опасно да пресичаш улиците. Горката Бренда — каза Касандра.

— И аз я видях по новините — каза Бетси. — Не знаех, че е в журито. Божичко! Колата я прегазила, след което направила обратен завой.

— Нали знаете, че не бива да гледате новините? Не чухте ли какво ни предупреди съдията вчера? — попита Спенсър, един от най-младите съдебни заседатели.

Ан пламна от възмущение. Бетси махна пренебрежително на Спенсър, все едно беше досадна муха.

— Запознахме се с нея едва вчера, а сега е мъртва. Това е важното — изтъкна тя.

— Не, важното е да правим каквото ни поръча съдията. Всеки ден умират хора. Не искам да ви прозвучи гадно, но е така, нали? Не е била приятелка на никой тук — каза Спенсър.

Кейн се надигна от мястото си, извади портфейла си, измъкна двайсетачка и я хвърли на масата.

— Аз говорих с Бренда вчера. Стори ми се много свястна жена. Няма значение дали сме я познавали. Не познавам никого от вас, но ми се ще да вярвам, че ако утре умра, няма да ви е напълно безразлично. Предлагам да съберем малко пари и да изпратим венец — каза Кейн.

Един по един всички дадоха по нещо, говорейки: „Точно така“, „Горкичката“, „Да изпратим и картичка“. Всички освен Спенсър. Той стоеше със скръстени ръце. Накрая един от мъжете го фиксира с поглед доста дълго и той завъртя очи и даде десет долара.

Дребна победа. Кейн знаеше, че подобни жестове са от огромно значение. Отначало само един-два. Щеше да бъде достатъчно, за да си извоюва позиция. Той събра парите на купчинка и попита Ан дали има нещо против да избере венеца. Ан нямаше нищо против.

— Много предвидливо от твоя страна. Благодаря ти… благодаря на всички — каза развълнувано тя, преглътна и прибра парите в портмонето си.

Съдебните заседатели се почувстваха по-добре.

Кейн седна и се замисли за звука, който беше издал черепът на Бренда, когато се блъсна в капака на неговия шевролет силвърадо. Единствен удар на нещо кораво и кухо, което се разби в метала. И онова хрущене секунда по-рано, което бе заглушено от сблъсъка с капака. Но Кейн го чу. Като китарен акорд — хрущене от раздробяването на ключицата и гръбнака й. Беше почти мелодично.

Кейн отпи от кафето си, махна пухче от пуловера си и се замисли за разочароващо глухия удар, когато даде пикапа на заден за втория сблъсък и премаза главата й.

Вратата се отвори и съдията влезе. Носеше черна тога върху черния си костюм. Всички се умълчаха и насочиха вниманието си към него. Ан наистина се паникьоса — бяха я спипали в нарушение на правило, което в действителност не разбираше. Кейн се приведе към нея и леко я потупа по ръката.

Съдия Форд подпря длани върху масата, наведе се и заговори тихо. Плъзна поглед из стаята. И го задържаше върху някой съдебен заседател от време на време.

— Госпожи и господа, трябва да ви съобщя тъжна новина. Прецених, че е най-добре да го направя първо пред вас. Уверявам ви, че след малко ще го обсъдя с обвинението и защитата. Много е важно. Исках обаче вие да го научите от мен. Тази сутрин ми се обади полицейският комисар. Полицията има основание да смята, че сериозна опасност заплашва всички вас.

 

 

Адвокатска кантора „Карп“

Офис 421, Конде Наст Билдинг, Таймс Скуеър 4, Ню Йорк

Строго поверително, обект на адвокатска тайна

Относно: съдебен заседател

„Народът срещу Робърт Соломон“,

Наказателен съд на Манхатън

 

Ан Копълман

Възраст: 27 г.

Учителка в детска градина. Неомъжена. Без деца. Абонат на „Ню Йоркър“. Свири на кларинет и пиано. Майката е била домакиня, бащата — общински служител, и двамата са починали. Няма финансови проблеми. Интереси в социалните медии — движението „Животът на чернокожите има значение“, Бърни Сандърс, демократите и т.н. Либерал. Харесва шоуто „На живо с Бил Мар“.

Вероятност да гласува „невинен“: 64%.

Арнолд Л. Новослик