Стив Кавана
Тринайсет (28)

27

Почти през цялата нощ Хари безуспешно се опитваше да ми сложи леден компрес на главата. Просто беше прекалено болезнено.

Разговаряхме с часове. Най-вече за Кристин и за мен. Най-малко ми се говореше за това, но нямахме право да обсъждаме делото.

Към два през нощта Хари се обади на един свой служител, който пристигна с такси и го откара у дома със зеления му кабриолет, паркиран пред кантората ми. Той беше свикнал да прибира съдията, а Хари се стараеше да му се отплаща за всяка услуга. На сутринта и двамата щеше да ни боли глава. Но по различни причини.

Събудих се в пет, все още на канапето. Извадих си нов пакет лед от малкия хладилник до бюрото ми и го притиснах към отока на тила. Беше поспаднал и болката ме разсъни в мига, в който първото ледено кубче докосна черепа ми.

Дълго лежах на канапето и мислех за жена ми и дъщеря ми. Бях си прецакал живота. Знаех, че за Кристин и Ейми сигурно ще е по-добре изобщо да не присъствам в техния. Кристин заслужаваше нещо по-добро от мен. Ейми също.

Посегнах към бутилката с уиски. Обикновено Хари си я отнася, но явно снощи беше забравил. Взех я и отвъртях капачката. Спрях се точно когато вече бях наклонил бутилката над чашата. Завъртях капачката и чашата ми остана празна.

От мен зависеха хора. Боби Соломон. Хари. Руди Карп. В известен смисъл и Харпър. Дори Ариела Блум и Карл Тоузър — бях длъжник преди всичко на жертвите. Тяхната смърт трябваше да бъде разплетена по един или друг начин. Ако Соломон беше виновен, заслужаваше наказание. Ако беше невинен, ченгетата щяха да намерят серийния убиец. Правосъдие. Справедлив процес.

Пълни глупости. Но нямах по-добро от това.

Бавно се надигнах, добрах се до банята и напълних мивката със студена вода. Потопих лицето си и го задържах, докато бузите ми не започнаха да щипят. Това ме свести.

Звънна телефонът. На дисплея пишеше „Да го духаш“.

— Харпър, защо не спиш? Откри ли нещо? — попитах.

— Ама какъв ти сън! Цяла нощ не съм мигнала. Джо изнамери някакви връзки и аз прочетох полицейските досиета за доларовите убийства.

— И трите ли ги имаш?

— Аха. Всъщност в тях няма много. Федералните не биха ни дали сами пълните досиета. Това трябваше да го направим чрез Дилейни, но не се получи. Ето защо се обърнах направо към източника. Разследващите отдели в Спрингфийлд, Уилмингтън и Манчестър. Джо изфабрикува някаква история за специализиран курс по разследване на местопрестъпленията. Случаите вече са приключени. Никой никак не се притеснява да споделя информация.

— Нещо набива ли се на очи? — попитах.

— Нищо. Никаква връзка. Доколкото виждам, Ани Хайтауър, Дерек Кас и Карън Харви изобщо не са се познавали. Имам подробни биографии и на тримата. Единствената връзка помежду им е доларовата банкнота. По онова време в полицията не обърнали голямо внимание на банкнотите. Но ги запазили. Знаеш как действат ченгетата. Правят наркоарест и откриват куфар, пълен с пари — вероятно преди да бъде заведен като улика, куфарът ще е доста олекнал. Но при убийство никой не пипва нито цент от местопрестъплението. Всичко се пази идеално.

Въздъхнах. Надявах се да има някаква връзка помежду им. Не се съмнявах, че Дилейни вече е установила такава, но не можеше да ни я разкрие. Дилейни разполагаше с преднина.

— В случаите на Кас и Хайтауър върху банкнотите са открити пръстовите отпечатъци на извършителя. Докато при Карън Харви половината банкнота е открита в апартамента на Роудс, но по нея няма негови отпечатъци. Има ли по някоя други отпечатъци или ДНК? — попитах.

— Няма ДНК, но има частичен отпечатък върху банкнотата от убийството на Дерек Кас. И многобройни отпечатъци върху банкнотата между пръстите на Ани Хайтауър. Никакви върху половинката в апартамента на Роди Роудс, които да го свързват с убийството и обира у Карън Харви. В базите данни не са открити съответствия на отпечатъците.

— А изследвани ли са изобщо тези други отпечатъци? — попитах.

— Допускам, но не мога да твърдя със сигурност.

— Трябва да сме сигурни — настоях.

Чух как пръстите на Харпър тракат по клавиатура.

— Ще пиша на лабораториите, с които са работили по отделните случаи. Няма да навреди да проверим отново.

— Може ли да ми изпратиш досиетата? — попитах.

— Вече те очакват в пощата ти.

Харпър остана на линията, докато включвах лаптопа си. Не ми отне дълго да намеря архивираните файлове и да ги сваля.

— Каква е връзката? — попита Харпър.

— Не знам. Ако е сериен убиец, както подозира Дилейни, може и да няма друга връзка освен банкнотите. Как се казваше? Личен почерк?

— Да, нещо като визитна картичка. Свързано е с психологията на убиеца. Не че нарочно оставя следа от трохички. Личният почерк е част от същността му и от причината да убива — поясни Харпър.

— Според мен има и друго. Би трябвало да има — настоях. — Никой няма да забележи тези банкноти, ако нещо друго не насочва вниманието към тях. Всички случаи имат едно общо нещо помежду си — банкнотата е отвела ченгетата до убиеца. Това е. Може би точно тази особеност привлече вниманието на Дилейни. Ако е един човек, със сигурност не иска да бъде заловен. Готов е да стигне до крайности, за да натопи някой друг за престъплението. Защо?

Харпър не се поколеба. Вече знаеше.

— Кой е най-добрият начин да извършиш убийство и да ти се размине? Да се увериш, че ченгетата не те търсят. Ако убийството е разкрито, няма да се появи сред закономерностите. Той „маскира“ престъпленията, стига до крайности, за да ги припише на друг. Погледни досиетата, аз ще дремна. Ще се видим в съда.

И тя затвори.

Направих си кафе и отворих досиетата. В седем бях прочел и трите. Кафето беше изстинало, а мозъкът ми гореше. Намерих си портфейла, извадих банкнотата, върху която си бях отбелязал знаците, и ги разгледах.

Цял живот се занимавам с пари. Дори мамех хората с пари. Мнозина добри играчи са способни да подменят стотачка с десетачка за част от секундата пред очите на сънлив барман в някой нощен клуб. Виждал бях да го правят. Самият аз го бях правил в един друг живот.

Изкъпах се, обръснах се и се облякох. И всяка секунда мислех за държавния печат. Стрела. Маслиново листо. Звезда. По три следи върху всяка банкнота. Три следи при всяко убийство.

И пръстовият отпечатък върху пеперудата в устата на Карл. Как, по дяволите, бяха извлекли ДНК на Ричард Пена от банкнотата, след като Пена е бил мъртъв много преди тя да бъде отпечатана?

Наметнах си палтото, допих лошото кафе и излязох с лаптопа си. Щом отворих входната врата, мразовитият въздух връхлетя току-що обръснатата ми физиономия, все едно се опитваше да ме одере. За нищо на света нямаше да вървя пеша в такова време, но не можех и да се кача в колата си. Имаше дупка на предното стъкло. Вятърът беше навял сняг и скреж на предната седалка. Обадих се на един човек, който имаше сервиз в Бронкс. Беше услужлив, но скъп.

Оставих ключа върху предната лява гума, сгуших се в палтото си и тръгнах да търся такси.

Пет минути по-късно вече бях в такси на път за Сентър Стрийт и най-големия процес в града от години. В мислите ми цареше пълен безпорядък. Трябваше да мисля за свидетелите, за встъпителните речи, за стратегията на Арт Прайър…

А вместо това мислех за банкнотата.

Руди се беше погрижил за процеса. Аз изпълнявах само дребна роля. В известен смисъл това ме радваше. Снемаше напрежението ми. Шофьорът на таксито се опита да завърже разговор за играта на „Никс“. Отговарях му лаконично и накрая той се отказа.

Банкнота от един долар.

Бях на крачка от прозрението. Имаше нещо в онези три убийства, което Дилейни беше забелязала. Замислех ли се за банкнотата в случая на Боби, пропусках нещо. Каквото и да се мержелееше някъде дълбоко в съзнанието ми, не беше свързано нито с Боби, нито с пеперудата.

Повторих имената на жертвите, за които бях научил предишния ден. Дерек Кас. Ани Хайтауър. Карън Харви. Имаше нещо в тези три убийства, което ми изпращаше сигнал. Сякаш щеше да ми избоде очите, но не го виждах.

Кас. Хайтауър. Харви.

Кас беше умрял в Уилмингтън. Ани Хайтауър — в Спрингфийлд. Карън Харви беше застреляна и ограбена в Манчестър.

Спряхме пред съда. Оставих на шофьора бакшиш.

Беше малко след осем и тълпата вече вилнееше. Две групи. И двете размахваха плакати, крещяха и скандираха. Едната група беше вдигнала лозунги „Справедливост за Ари“, а другата — лозунги в подкрепа на Боби. Поддръжниците на Боби май бяха малцинство. Един бог знаеше какво ще си помислят съдебните заседатели, докато минават между тези хора. Тълпата растеше с всяка изминала секунда, а полицаите издигаха прегради, за да държат двете групи отделно.

Наложи се да се провра покрай дълга опашка, за да вляза в съда. Всички искаха да са сред публиката. Този процес беше най-желаното представление в града. Докато мина през охраната и натисна копчето на асансьора, мислите ми отново се бяха насочили към банкнотата.

Звездите.

Извадих един долар и се вторачих в звездите, докато се качвах до двайсет и първия етаж. С ноктите на левия си крак орелът стискаше тринайсет стрели. Маслиновата клонка в десния му крак имаше тринайсет листа. Над него имаше щит с тринайсет звезди.

Звезди. Щит. Дерек Кас беше убит в Уилмингтън. Ани Хайтауър — в Спрингфийлд. Карън Харви беше застреляна в Манчестър.

Обърнах банкнотата и се взрях в Джордж Уошингтън, после извадих телефона си и звъннах на Харпър.

Тя вдигна незабавно.

— Хрумна ми нещо. Къде си?

— На път. След десет минути пристигам.

— Не, искам да обърнеш и да отидеш да се видиш с Дилейни на Федерал Плаза. Кажи й, че си открила връзката. И че имаш още информация.

— Чакай да отбия.

Ревът на доджа й утихна.

— Какво откри? — попита тя.

— Знаците по банкнотите… Виждам закономерност в тях. Имаш ли у себе си един долар?

Харпър явно беше оставила телефона на микрофон, защото чувах клаксони, спирачки и шума от уличното движение. Асансьорът ми пристигна на двайсет и първия етаж. Излязох от кабинката и поех надясно, към прозореца между двете асансьорни клетки. Зареях поглед към Манхатън през мръсното стъкло. Виждах града като през мътен филтър, все едно на стара снимка.

— Ето, намерих една, какво да търся? — попита Харпър.

— Погледни държавния печат. Има тринайсет маслинови листа, тринайсет стрели и тринайсет звезди над орела. Защо тринайсет?

— Не знам, в момента не ми хрумва. За пръв път го забелязвам.

— Знаеш го, учила си го в училище. Просто не си спомняш. Обърни банкнотата. Джордж Уошингтън. Първият президент на Съединените щати. Преди да стане президент, е командвал войските в Ню Йорк, отбранявал е града срещу британците. Прочел пред войниците Декларацията за независимост. Тогава е била подписана само от тринайсет щата.

— Тринайсет звезди… — каза Харпър.

— Това е карта. Кас е убит в Уилмингтън, Делауер. Хайтауър е убита в Спрингфийлд, Масачузетс. Харви — в Манчестър, Ню Хампшър. Всички са били колонии, чиито представители са подписали Декларацията за независимост. Ако включим Ариела Блум и Карл Тоузър, имаме и Ню Йорк. Може да е имало и други убийства. По цялото Източно крайбрежие. Поръчай на Дилейни да разбере дали има осъден за убийство поради някаква връзка с банкнота от един долар. Тя трябва да е част от уликите срещу него. Може да ограничи търсенето до останалите осем щата, подписали Декларацията — Пенсилвания, Ню Джърси, Джорджия, Кънектикът, Мериленд, Вирджиния, Роуд Айланд, Северна Каролина…

— Еди, Ричард Пена! Мъртвият убиец, чието ДНК е намерено върху банкнотата в устата на Тоузър. Той е осъден за убийствата на четири жени в Северна Каролина. Може това да е връзката — каза Харпър.

— Имаш право. Трябва да проверим. Можеш ли да говориш с Дилейни? Тя не знае за Пена.

— Тръгвам, но някои неща още не се връзват. Защо има по три знака върху всяка банкнота? Звездите са ясни — това е местоположението. Но останалите два знака?

— Още не знам. Трябва да помисля. Може да е свързано по някакъв начин с жертвите.

— Има още едно нещо, което пропускаме. Ами ако в осемте останали щата няма такива убийства? Ами ако този изверг тепърва започва?

— Между убийствата има по няколко години. Според мен не се е спотайвал в този интервал. Мисля, че има още жертви, които не сме намерили. Ако Ариела Блум и Карл Тоузър са убити от този тип, той явно има опит. Допускам, че е убил и други. Разбирам те обаче — може да продължава играта си и в момента да е набелязал нова жертва.

— Така е. Но не искам да губим много време за Ричард Пена. Неговите жертви са многобройни. И убийствата му не приличат на другите — отбеляза Харпър.

— Може би. В нашия случай има същите три знака върху банкнотата, но две жертви.

Оставих долара върху перваза на прозореца, вгледах се съсредоточено в нея и прочетох на глас надписа върху лентата в клюна на орела.

E pluribus unum.

От многото — един.