Ники Френч
Безкраен четвъртък (38)

38

Зад къщата си Карлсън имаше малка, тясна и занемарена градинка. Взеха чашите с кафе и излязоха в нея. Из въздуха се носеше мирисът на приближаващ дъжд, беше студено и почти тъмно.

— Не е нужно да си учтива — каза Карлсън.

— Нямах такова намерение.

— По някое време ще отида до градинския център и ще взема някакви растения.

— Добре ще й се отрази малко цвят.

— Но не много. Майки и приятелите му трябва да има къде да играят футбол. Мисля да взема детска врата за тях или un gol както вероятно децата ми сега й казват. Казах ли ти, че уча испански? Ходя на курс.

— Това е хубаво.

— За да мога да говоря с децата си. Някой в службата спомена, че испанският бил лесен за учене. Радвам се, че не се налага да уча някой труден.

— Просто трябва да си постоянен.

— На това ли ви учеха в скаутските лагери за момичета?

— Изхвърлиха ме оттам.

— Някой път ще трябва да ми разкажеш.

— Нека се придържаме към настоящия случай? Какво мислиш?

— Добрата или лошата новина искаш първо?

— Предпочитам добрата.

— Няма новина. Съжалявам, Фрида. Знам, че това е… — той млъкна. — Хайде да минем през случая така, както аз го виждам. Спри ме, ако бъркам някъде. Няма активно полицейско разследване по нито едно от бракстънските престъпления.

— Точно така.

— Имало е важно доказателство на мястото на инсценираното самоубийство, но си го взела, като по този начин самата ти си извършила криминално престъпление.

— Юън го беше сложил там, за да натопи Макс. Трябваше да го взема.

— Нямаш много доверие в полицията, нали? Както и да е, изпратила си това доказателство за независим тест. Което означава, че то няма да бъде допуснато в нито едно съдебно производство. Но от това, което ми каза, разбирам, че по споменатата вещ не са открити никакви следи, освен влакна от тоалетната хартия, в която си го съхранила. Мога ли да те предупредя следващия път, когато крадеш веществено доказателство от местопрестъпление, да го слагаш в чиста найлонова торбичка?

— Катеричката е била взета от стаята на Беки, но по играчката е нямало никакви следи от нея, изобщо никакви влакна. Била е изпрана в пералня. Това нищо ли не ти говори?

— Може, но е безполезно за криминалното разследване. Казваш, че си се срещнала с предполагаемия изнасилвач и убиец и че той е признал всичко пред теб.

— Не призна, а потвърди.

— Но и за това нямаш доказателство?

— За жалост, не нося подслушвателно устройство двайсет и четири часа в денонощието.

— Можеше да използваш телефона си.

— Той го провери. Не че беше необходимо.

— Няма свидетели. Момчето, което оцеля, не е видяло нищо.

— Сипал е ГХБ в питието му.

— Твърдението ти се основава на доклад от токсикологията?

— Тестът не е бил направен навреме. Юън ми каза.

— Макс не помни ли кой му го е дал?

— Мисли, че е бил един от приятелите му, но в онзи момент вече е бил много пиян.

— Значи нямаш нищо.

— Точно това бяха и думите на Юън.

— Защо е дошъл да те види?

— Отчасти за да ме предупреди да мирувам. Но най-вече за да си достави удоволствие. Сякаш отново ме изнасилваше, преживяваше го повторно.

— Фрида, има две неща, които мога да направя. Мога да отида в Бракстън и да се опитам да побутна нещата. Но ако самият аз работех там, знам, че щях да си кажа я се раз карай с глупостите си. Другото, което мога да направя, е сам да го арестувам. Не е съвсем законно, но…

— Не — каза Фрида. — Така ще рискуваш кариерата си. Не трябва да го правиш никога повече. И без това няма да свърши работа. Познавам го.

— Което означава, че трябва да се примириш и да оставиш нещата така, както са…

— Не — отвърна Фрида. — Никога. Ако се откажа, той ще го причини на друга.

— Може да си го уплашила достатъчно и той да се откаже.

— Или точно обратното. Може да съм му напомнила какво е да има власт над друг човек. Ще трябва да направя нещо.

Карлсън потропа с кокалчетата на пръстите си по керамичната чаша и тя звънна леко.

— Фрида, това съм аз. Не знам какво се върти в главата ти, но каквото и да е, помисли много внимателно, преди да го направиш.

— Ти какво би направил, — обърна се тя към него.

— Нищо.

— Не ти вярвам.

— Моля те, не бъди глупава.

 

 

Срещна се с Джоузеф в малка, претъпкана кръчма нагоре по улицата, на която беше къщата й, и недалече от мястото, където той работеше. Главата й звънтеше от умора и й се искаше да си е у дома, но гласът му беше толкова настоятелен. Тя си взе пикантен доматен сос и хапна торбичка чипс, той изпи една двойна водка на няколко глътки.

— Ева добре ли е? — попита той.

Фрида се сети за ядосаното, разстроено лице на приятелката си, когато разбра, че Джоузеф не е с нея.

— Добре е — потвърди тя.

— Приятна жена.

— Да.

— А ти?

— Какво аз?

— Знаеш ли кой е мъжът?

— Да. Знам.

Той кимна.

— Щом видях лицето ти, бях сигурен, че си го открила.

— Така ли?

— Имам усет. — Той се потупа загадъчно под окото. — Срещал ли съм го?

— Да.

— Чакай. Ще отгатна. — Все едно участваше в състезание. — Срещнах много приятели у Ева, но е мъжът с двете дъщери.

— Да.

— Юън.

— Да.

— Още от начало не го харесах.

— Защо?

— Забелязах начина, по който те гледа.

— Как ме е гледал?

— С голяма, голяма усмивка и студени очи.

— И ти забеляза това веднага?

— Защото познавам много мъже като него.

Фрида остави чашата си на масата и се взря замислено в лицето му.

— Много мъже, казваш.

— Не харесват жените. Преструват се, но под повърхността е това лошо чувство.

— Продължавай.

— Уплашени и мразещи.

— Уплашени и мразещи — повтори Фрида. Наведе се през масата и го целуна по бузата. — Благодаря ти, Джоузеф.

— За какво?

— Просто благодаря.

— Той сега в пандиза ли е?

— Юън? Не. Няма доказателства.

— Остава си свободен?

— За момента.

— Фрида — изрече Джоузеф сериозно. — Това е ужасно.

— Знам.

— Не можеш да направиш нищо.