Дрор Мишани
Липсващото досие (11) (Първото разследване на инспектор Авраам)

11

Разследването, което Авраам Авраам завари, нямаше нищо общо с онова, което бе оставил. То вече не му принадлежеше, макар че той официално продължаваше да оглавява екипа и подписваше всички заключения, преди да бъдат изпратени на прокуратурата. Дори предприе действия, които доведоха до разрешаване на случая, но така и не стана ясно кой точно държи юздите, ако изобщо имаше такъв.

В неделя сутринта, след като бе спал само три часа, той седеше в кабинета на Илана в Централното управление и се опитваше да проумее какво всъщност се опитва да му подскаже тя.

— И така, ние стигнахме до заключението, че досега разследването се основава на една-единствена хипотеза, без да разполагаме с каквото и да било доказателство, че тя е вярната.

Той я слушаше изморен и объркан.

 

 

Самолетът на Ел Ал се бе приземил на летище „Бен Гурион“ със закъснение, а след това Авраам Авраам чака почти четиридесет минути, за да вземе куфара си. Когато най-сетне пристигна в Холон към един и половина след полунощ, с изненада откри, че апартаментът му никога не е блестял от такава чистота. В хладилника намери един литър прясно мляко и неотворена кутия сирене, а в кутията за зеленчуци два плика, един със зрели домати и друг с шест краставички. На голямата маса беше оставен празничен хляб за шабат. Той включи телевизора само за да слуша звука и разтвори куфара. През неговото отсъствие майка му бе подредила гардероба и сгънала сините униформени ризи на отделен рафт. Не беше сменила само зелените чаршафи на леглото, от които идваше обичайната миризма.

 

 

— Не съм сигурен, че разбирам какво имаш предвид — отвърна той на комисарката и извади от джоба си кутия цигари.

Тя стана, отвори прозореца, който гледаше към улица „Шалма“, но вън беше горещо от сутринта и в стаята си остана задушно.

— Опитвам се да ти обясня — започна тя, след като се върна и седна срещу него, — че въпреки всичко казано по време на първото съвещание ние изобщо не взехме предвид степента на недостоверност. Твърде бързо приехме за факт нещо, което би трябвало да бъде просто хипотеза, и на него основахме всичките си действия, а именно че Офер е изчезнал в сряда сутринта. Знаеш това не по-зле от мен.

— А какво трябваше да направим? Какво имаш предвид под „твърде бързо“?

Илана бе забравила да постави на масата пепелник.

— Имам предвид, че е грешка, защото ние не знаем дали наистина е така. Не разполагаме с неопровержимо доказателство, нито със свидетелски показания, които да го потвърдят. Напротив. От две седмици и половина насам напразно търсим някой друг, освен майката да е видял момчето в сряда сутринта. Изобщо не сме в състояние да възстановим случилото се през този ден и това започва да се струва на всички твърде странно. Ако предположим например че Офер е изчезнал по пътя към училище или че е решил да избяга от часовете, или пък е срещнал някого, който го е убедил да направи това, все щяхме да попаднем на материално доказателство, което да го потвърди. А до този момент никой не го е видял да слиза по стълбите, да излиза от входа или да се качва в автобуса. Нищо. Разпространихме снимката му сред шофьорите от градския транспорт и на такситата от района, показахме я на близки и далечни съседи, на търговците от квартала, но никой от тях не потвърди да го е виждал в сряда сутринта. Не забравяй, че пуснахме обяви за издирване, че самият ти се появи с изявление по телевизията и въпреки това така и не се намери свидетел, който да го е видял в сряда сутринта да отива в една или друга посока. Разбираш ли? От началото на разследването насам тъпчем на място. А времето лети, Ави, твърде възможно е дори вече да не разполагаме с такова. Трябва да си го признаем поне пред самите нас. Така и не успяхме да възстановим случилото се от момента, когато се предполага, че Офер е излязъл от дома. Ето защо стигнахме до заключението, че се налага да преразгледаме тази аксиома, да я поставим под въпрос или поне да приемем и други версии, за да видим къде ще ни отведат те. Така или иначе няма какво да губим.

Авраам запази мълчание. Запали цигара въпреки бездруго задушния въздух в кабинета и липсата на пепелник пред него. По време на телефонните разговори Маалул бе споменал единствено за откриването на раницата и нито дума за преосмислянето на концепцията нито по време на разговора им в четвъртък, нито в петък, когато се чуха за последен път преди завръщането му от Брюксел. Кога точно тази базисна хипотеза е била поставена под въпрос? От кого? А зад професионалния речник на Илана се криеше открито обвинение: „Ти не си подходил правилно към разследването и особено към разпита на родителите“.

Авраам си спомни как майката седеше пред него през онази първа вечер. В неговия кабинет, в участъка. Пластмасовият плик, от който следващата сутрин тя извади снимките на Офер и ги подреди върху бюрото. А през това време Илана продължаваше да го обсипва с едва прикрити упреци:

— Ави, единственото, което знаем със сигурност, е, че във вторник той е бил на училище. Елиаху е прегледал записите от камерите на двора и при входа на гимназията. На тях той се вижда ясно. Вижда се как минава отвъд оградата. Знаем също така, че във вторник следобед се е прибрал у дома. Разполагаме с трима свидетели, освен майката: момче и момиче от същия клас, които са вървели след него, и един съсед, който го е забелязал да влиза във входа на блока малко преди четиринайсет часа. Но това е всичко. Дотогава знаем със сигурност къде е бил, показанията съвпадат, но след това всичко се губи. Офер се прибира у дома. Намерението ни е именно оттам да започнем издирването.

За пръв път от миналия четвъртък насам някой произнасяше пред него името на изчезналия младеж, но Авраам имаше чувството, че не го е чувал отдавна.

— Чудесно, Илана! И къде според теб трябва да го търся? Нима смяташ, че се крие под леглото? — не се сдържа той.

 

 

Още с пристигането в девет и половина сутринта той долови някаква неловкост между тях. Илана го очакваше на прага на кабинета в униформа. Прегърнаха се, но някак без да се докосват. Покани го да седне, все едно влизаше тук за пръв път. Макар да се настани както винаги на синия стол отдясно на бюрото, той не се чувстваше на мястото си.

Първите думи на Илана сякаш изминаха километри, преди да стигнат до него. Имаше странното усещане, че от старите снимки по стените го гледат непознати лица. И преди бе изпадал в подобни състояния, но никога с толкова неприятно чувство. Всъщност всеки път, когато дълго време не се бяха виждали, щом се срещнеха, им се налагаше да преодоляват известно смущение. Да разчупват леда. И всеки път го разчупваха. Обикновено Авраам упрекваше за това себе си, защото винаги му трябваше известно време да се отпусне в присъствието на своята началничка. Този път обаче съзнаваше, че студенината идва и от нея. Сега тя беше не по-малко отговорна за зейналата помежду им яма.

— Хайде, разказвай как мина? — бе първият й въпрос.

— Губене на време. Като правя равносметка, май изобщо не трябваше да ходя.

— Инак изглеждаш във форма. Май не искаш да си признаеш, че си прекарал добре.

Всъщност може би тя имаше право.

Сетне го запита за Жан-Марк Каро и дали се е срещал с един старши служител от Централното полицейско управление в Брюксел, очарователен белгиец, с когото се запознала на конференция в Мадрид. Оказа се, че това е единият от двамата служители, ръководещи разследването по убийството на Йохана Гец, същият, който бе решил случая. Авраам обясни, че срещата била отменена тъкмо заради убийството, и реши да й разкаже как това разследване, приключило в деня на завръщането му, бе нарушило предвидената програма, но тя го прекъсна:

— Изчакай да дойдат Елиаху и Ейал, за да чуят и те. А ние с теб ще поговорим за други неща.

Въпреки това го запита дали се е запознал с жената на Жан-Марк и дали тя е толкова красива, колкото твърди той. Въпросът й го изненада и той отвърна, че наистина е красива. По време на престоя си в Тел Авив белгийският полицай се бе срещал с Илана на четири очи и Авраам не знаеше за какво са си говорили двамата.

— А остана ли ти време да разгледаш града?

— Много малко, едва последния ден.

Минутите се точеха и той имаше чувството, че тя премълчава нещо. Едва по-късно разбра колко прав е бил в предположенията си. Впрочем и от негова страна разговорът не потръгваше. Сякаш присъствието му в този тъй добре познат кабинет беше някак неестествено. За него подобна отчужденост беше особено болезнена, защото беше отсъствал само няколко дни. Когато най-сетне се реши да запита Илана за хода на разследването, започна с това, че през цялата седмица непрекъснато е поддържал връзка с Маалул, и тъкмо тогава тя му каза направо в очите, че основната им хипотеза е преразгледана.

В десет часа Шарпщайн и Маалул пристигнаха заедно.

Шарпщайн веднага зае свободния стол, сякаш той бе запазен специално за него, а Илана излезе да потърси стол за Маалул, когото Авраам стана да поздрави.

— Нашият човек от Брюксел! Изглеждаш ми поосвежен — каза му инспекторът, като му стисна ръката.

Сетне добави с едва доловим упрек:

— Добре ли се забавлява там?

Въпреки горещината Маалул беше със същото сиво туристическо яке от предишното им събиране и Авраам Авраам си помисли за момент, че той крие от тях ръцете си. Шарпщайн пък изобщо не го запита нищо, все едно неговият шеф не бе ходил никъде. Двамата се поздравиха, като само размениха погледи, и младият полицай просто изчака Илана да се завърне със стол за Маалул, той да седне, след което веднага взе думата, без да остави време на своята началничка да поеме ръководството с няколко въвеждащи думи.

— Първо, що се отнася до раницата. Разполагаме с първите резултати от анализа. Никаква следа от кръв и други представляващи интерес субстанции нито вън, нито вътре. В замяна на това има много отпечатъци от пръсти, част от които могат да се използват, а други не. В лабораторията се нуждаят от още два-три дни, за да приключат с проверката на съдържанието.

Той им раздаде листи със списък на откритите в раницата вещи. Авраам си даде сметка, че след смутилия го разговор с Илана съвсем е забравил за това веществено доказателство. Все пак запита Шарпщайн дали има снимки на раницата и на нейното съдържание.

— Да, но не ги нося.

Авраам потисна желанието да скочи в колата, да отиде до Ерусалим и да вземе в ръце тази проклета раница. Отново съжали, че не е бил тук, за да я получи пръв, лично да провери съдържанието предмет по предмет. Списъкът напълно съответстваше на онова, което Маалул му беше съобщил по телефона. В раницата бяха открити личната карта на Офер, химикалка, две банкноти по двайсет шекела, тетрадки и учебници, подробно описани от Шарпщайн, включително издателствата. Все пак си даде труда да прочете внимателно:

— Гражданско образование: Да бъдеш гражданин на Израел — еврейска и демократична държава;

— Социология: Обществени кръгове;

— Антигона от Софокъл в превод на Шломо Дикман;

— Упражнения по граматика, част I.

Бяха изброени също така две тетрадки голям формат със спирала, една малка на квадратчета и друга с нормални редове. След приключването на експертизата тези предмети щяха да бъдат върнати на разследващия екип. Прочете още веднъж списъка с учебниците. Нещо бе привлякло вниманието му, но през това време Шарпщайн продължаваше:

— Техниците провериха основно съдържанието на контейнера и не откриха друг предмет, който би могъл да принадлежи на Офер. Така че това не ни води наникъде, включително раницата. Все още търсим очевидец, забелязал човека, който е изхвърлил раницата. Питам се дали не е по-добре да нарушим забраната за разгласяване и да обявим, че търсим такъв свидетел. Освен това сутринта се свързах с юридическия отдел и разбрах, че на този етап съдът в никакъв случай няма да ни разреши подслушване на телефонните разговори поради липса на достатъчно основание. Налага се да представим конкретно доказателство и въпросът е как да се сдобием с него, без да привлечем вниманието.

Авраам Авраам вдигна очи от листа и погледът му се плъзна от инспектора към Илана.

— Не разбрах, чие внимание? И кого смятате да подслушваме?

По смущението на комисарката разбра, че тя не му е казала всичко.

— Телефоните на родителите — отвърна тя.

— Стационарни и мобилни — добави Шарпщайн.

— На родителите ли? Защо?

Върху лицето на младия полицай се появи съчувствено изражение, но той не успя да отговори, защото Илана го стори вместо него:

— Вече съобщих на Ави нашето решение от края на миналата седмица да преразгледаме версията за изчезване в сряда сутринта. Както ти казах, Ави, искаме да сме сигурни, че тя е вярна, или по-точно да отхвърлим обратната версия.

— Това ми е ясно. Но каква е връзката с родителите? Нима смятате, че те лъжат? Ако наистина е така, вярвате ли, че ще го споделят по телефона?

Долавяйки надигащия се в него гняв, Илана побърза да го успокои:

— Все още не смятаме нищо. Просто преразглеждаме първата работна хипотеза. Възможно е родителите му да са ни казали всичко и да не знаят нищо повече от онова, което са дали в показанията си. Ала не трябва да изключваме вероятността те да са скрили от нас информация. На всяка цена трябва да отхвърлим това предположение. Става въпрос да действаме последователно, нищо повече.

Въпреки това Авраам неволно повиши глас:

— От къде на къде ви хрумна подобно нещо? Ако непременно искате да отхвърлите тази хипотеза — макар да не проумявам кой и защо я е изсмукал от пръстите си, — аз ще ги привикам и ще ги разпитам още веднъж. За какъв дявол ви е да подслушвате телефоните им?

— Стигнахме до тази хипотеза, защото от две седмици и половина тъпчем на място и всяка секунда, през която не отбелязваме никакъв напредък, започва да ме плаши. Защото започват да ми задават въпроси, питат се как така за две седмици и половина все още нямаме никаква представа какво се е случило с Офер. Защото след намирането на раницата става все по-очевидно, че си имаме работа с престъпление, а не с бягство от дома. Съгласен ли си? Но преди всичко защото до този момент не сме проверили алтернативните варианти, макар че още в началото настоях в никакъв случай да не ги изключваме. Мисля, че е крайно време да се заемем с това, преди да са ни отнели случая.

Въпреки нетърпящия възражение тон в гласа на Илана се долавяше известно колебание и Шарпщайн веднага се намеси, за да я подкрепи, все едно се опитваше да й вдъхне увереност. За момент ролите сякаш бяха разменени, човек би казал, че той е началникът, а тя негова подчинена.

— Тази хипотеза се основава на нещо, което не разбирам: защо раницата на Офер се появи в контейнера в Тел Авив едва след завръщането на бащата в Израел?

Авраам Авраам впери поглед в инспектора. За него изненадите следваха една след друга. Едва сега разбираше до каква степен се е оставил да го манипулират.

— Раницата беше намерена не веднага след завръщането на бащата, а седмица и половина по-късно — процеди той.

Останалите мълчаха. И четиримата. И в миналото му се бе случвало да присъства в този кабинет на продължителни мълчания, по време на които се раждаха нови идеи. Мълчания, когато размяната на мисли ставаше само с поглед. Ала сега беше различно. След паузата щеше да последва прегрупиране и всеки от тях се опитваше да заеме най-благоприятна позиция с оглед новото съотношение на силите. Що се отнася до Авраам Авраам, той опитваше да се успокои и да преглътне нанесеното оскърбление.

— Окей, в такъв случай бъдете така добри да споделите с мен намеренията си — каза накрая той и отново запали цигара. — Защото, доколкото разбирам, според вас не съм се справил при разпита на родителите.

— Не е там работата — побърза да възрази Маалул. — Предлагаме само да се проверят всички варианти.

— Помисли само — намеси се Шарпщайн, — ако преместим курсора и предположим, че Офер Шараби е изчезнал във вторник следобед, когато в действителност е бил видян за последен път, в такъв случай картината напълно се променя. А това означава, че е изчезнал преди отпътуването на баща си, а не след това. В такъв случай фактът, че раницата е била открита след завръщането на бащата, може да означава нещо съвсем различно. Все пак е твърде странно, че се появява цели две седмици след изчезването на нейния собственик. Не смяташ ли, че си струва да се провери?

Маалул кимна в знак на съгласие, а Авраам Авраам заговори, стараейки се да приеме делови тон:

— Подобна теория според мен е плод на куп необосновани предположения. Защо в такъв случай да не приемем, че младежът е изчезнал още в понеделник, а онзи, когото виждаме на записите от училищните камери, е негов двойник? Твърдението, че родителите крият някаква информация, поставя под съмнение свършената от мен работа. Няма как да бъде определено по друг начин. А аз ви гарантирам, че те не крият нищо и правят всичко по силите си, за да ни помогнат. Единствен аз бях в дома им, разговарях с тях и се убедих колко мъчително приемат случилото се. Несправедливо би било да се съмняваме в думите им и аз нямам намерение да го правя.

— А имаш ли друго обяснение защо не сме в състояние да възстановим случилото се в сряда? — запита Шарпщайн с привидна предпазливост и тъкмо тя стана причина за онова, което последва.

Авраам избухна:

— Нямам друго обяснение и дори не го търся! Взел съм свидетелските показания на родителите на Офер и не съм забравил какво казаха. Ти си този, който дири други обяснения! Между другото, виждам, че си изоставил теорията за престъпника от същия квартал и сега си решил да подхванеш родителите?

Шарпщайн премълча, вместо него отговори Илана:

— Ави, престани. В това няма нищо лично и никой няма намерение да те критикува. Призовавам всички вас да се заемете с разследването и да разсъждавате делово като възрастни.

Отново се възцари мълчание. Авраам беше наясно, че ако в този момент реши да се откаже от случая, Рафаел и Хана Шараби ще се окажат в центъра на разследване от нов формат, а това той в никакъв случай не искаше да допусне. Не желаеше друг да ги подлага на разпит. Някой потърси Илана на мобилния телефон и тя отговори шепнешком, закривайки устата си с ръка. В стремежа си да запази достойнство, Шарпщайн си придаде непринуден вид и се зае да изпраща есемес, а Маалул използва тази пауза, за да смени темата:

— Хайде, разказвай, какви ги върши там?

— Откровено казано, нищо — отвърна инспекторът.

— А как изглежда техният отдел?

— Според мен са на ниво, но трудно би могло да се каже, тъй като програмата за обмен на опит напълно се провали. В деня на моето пристигане се заеха с разследването на убийство и им се наложи под натиск да работят денонощно. При това постигнаха успех, защото в деня на отпътуването ми задържаха заподозрян, който по всичко личи е извършителят.

Илана ги помоли за извинение и излезе, за да продължи разговора извън кабинета. Маалул поиска подробности по случая в Белгия и Авраам му разказа онова, което знаеше: тялото на Йохана Гец, открито в околностите на Брюксел, задържането на приятеля на жертвата и информацията, излъчена по всички медии. В действителност тя била примамка, защото човекът имал желязно алиби. Полицията заложила на публичност около този арест, за да приспи вниманието на убиеца. Два дни по-късно мнимият заподозрян бил освободен и вместо него арестували собственика на апартамента, нает от жертвата, който живеел на третия етаж в същата сграда и бил пенсиониран директор на училище. Доста странен тип с пронизващ поглед и грива като на Айнщайн. Авраам Авраам все пак бе успял да научи, че бивши негови ученици и колеги направили неочаквани разкрития за ексцентричността на този човек и за странните му навици. Но не бил сигурен дали този арест не е част от някаква стратегия. В заседателната зала на Централното управление показвали някакви чертежи на сградата, строена в началото на двайсети век, от което разбрал, че полицията търси странични изходи, които впоследствие са били затворени, без съмнение защото се предполагало, че нападателят или нападателите на Йохана не са използвали централния вход. Бившият директор останал в предварителния арест до събота сутринта, когато бил арестуван друг съсед, трийсетинагодишен безработен нидерландец, пристигнал в Брюксел няколко години преди това. Всички данни сочели, че той е истинският убиец. По време на последния им разговор по телефона Жан-Марк Каро го бе определил като психопат.

Илана се върна в кабинета, изморена, но усмихната.

— Какво става? — възкликна тя. — Май че пропуснах интересен разказ?

— И как е бил разкрит?

— Честно казано, нямам представа — призна Авраам. — Може би с помощта на чорап.

— Чорап ли?!

— Тялото на жената е било открито с един липсващ чорап. Розов, вълнен. Не разбрах защо колегите така се бяха вкопчили в този чорап. До един бяха убедени, че той ще ги отведе до убиеца. Може би така е станало. Ще се обадя на Жан-Марк, за да му благодаря за гостоприемството и ще го питам дали в края на краищата са открили този прословут чорап.

 

 

Сетне се върнаха на тяхното собствено разследване. Илана отново пое юздите на разговора и заключи:

— Първо, искам всички да се успокоите. Както вече казах, в случая не става въпрос за персонална критика към когото и да било и не желая занапред подобни неща да пречат на работата ни. Ясна ли съм? Второ, призовавам ви да не вадите никакви прибързани заключения и да не пренебрегвате нито една версия. Ще изчакаме окончателните резултати от лабораторията, за да видим дали те ще ни дадат някаква насока. Освен това продължаваме да издирваме свидетели, забелязали кой е хвърлил раницата в контейнера. Ейал, ти ще се заемеш с това. Ави, ти призови отново родителите на Офер, разпитай ги още веднъж и се опитай внимателно да провериш техните версии, дали няма противоречие между тях, и изобщо всичко, което напомня опит за възпрепятстване на правосъдието. Ала преди всичко те в никакъв случай не бива да заподозрат, че поставяме под съмнение думите им, така че разчитам на твоята тактичност. Държа тъкмо ти да проведеш този втори разпит. Съгласен ли си? Ако искаш, остани след това да разработим заедно някаква стратегия. Има ли други направления, които съм пропуснала, а според вас са достойни за внимание?

Шарпщайн и Маалул запазиха мълчание. Вече ставаха, когото Авраам неочаквано каза:

— Да. Струва ми се, че пропускаме един съсед, Зеев Авни. Преподавател по английски. Обади ми се в четвъртък, докато бях в Брюксел, и поиска непременно да се срещне с мен. Стори ми се доста нервен и заяви, че желае да сподели нещо, което не е пряко свързано с разследването. Настоя да говори само с мен и смятам, че има още какво да чуем от него.

— Аз също мисля, че си струва да поровим в тази посока — подкрепи го Маалул.

— Не знам защо, но имам усещането, че той по някакъв начин е замесен в тази история.

— Чудесно, няма проблем. Кога смяташ да го повикаш? — запита Илана.

— Ще му се обадя за днес или за утре преди обед. И ако става въпрос за подслушване, предпочитам това да се отнася по-скоро за него.

— Едното не пречи на другото. Ако се стигне дотам, разполагаме с достатъчно технически възможности да подслушваме всички, които сметнем за необходимо — съгласи се тя.

Авраам забеляза, че сега Илана изглеждаше съвсем различно и се запита с кого всъщност е разговаряла преди малко по телефона.

На път към къщи инспекторът се отби в участъка, за да вземе от кабинета си папката с материалите от разследването. Сетне зави по улица „Хистадрут“ и спря на известно разстояние от блока на семейство Шараби. Остана в колата и зачака.

Макар Илана да приключи заседанието с помирителен тон, единственото му желание сега бе да се прибере, да поспи час-два, да осмисли или по-скоро да забрави случилото се и да реши как да продължи това дяволско разследване. Другите предложиха да седнат някъде и да хапнат заедно, макар да беше рано за обяд, но той отказа и остана в кабинета на комисарката само десетина минути, след като те излязоха.

— Избухването ти беше напълно неуместно — смъмри го Илана, но той предпочете да замълчи. — Опита се да унижиш Шарпщайн, но той не го заслужава. Работи в твоя екип заедно с теб, а не против теб. Имай предвид, че идеята за преразглеждане на нашата версия е моя, а не негова.

Авраам не разбираше как това би могло да му помогне да преглътне огорчението. А още по-малко разбираше защо, след като тази инициатива е нейна, тя не бе изчакала неговото завръщане, за да я предложи. Сега вече нямаше смисъл да й задава този въпрос. Пък и едва ли би могъл. Важното бе, че тя възложи на него разпита на родителите.

Капаците на прозорците на семейство Шараби бяха разтворени. Вътре не се мяркаше никой и той понечи да се качи и да почука на тяхната врата, но се чувстваше прекалено изморен, прекалено объркан и все още не беше наясно как ще провери техните версии „тактично“, както му беше наредила Илана.

Климатикът на служебната кола работеше и вътре беше прохладно, но воланът пареше дланите му. Преминаващите коли забавяха ход, защото водачите бяха убедени, че това е засада на пътната полиция, която дебне за най-дребното нарушение. Раздавач с червена чанта на рамо минаваше от вход на вход. Отдалеч Авраам не можеше да види дали има писма за родителите на Офер. Не можа да си спомни също така дали верандата на Зеев Авни гледа към улицата, или към двора.

До него спря друга кола. Водачът му даде знак да смъкне стъклото и го запита как да стигне до Азур. Тъкмо в този момент той зърна майката да излиза от входа. Тя пое наляво и бавно тръгна по тротоара. Беше със сив джогинг панталон, жълта тениска и по джапанки. Държеше в ръка портмоне и влезе в бакалията, същата, в която Офер ходел всяка сутрин. Малко след това я видя да се връща с покупки в две розови пластмасови торби. Без съмнение бе пъхнала портмонето в една от тях. Обявите със снимката на Офер все още висяха по електрическите стълбове на улицата, но тя отмина, без да ги погледне. Авраам я проследи с поглед, докато влезе обратно във входа. Сетне включи двигателя и се прибра у дома.

Спа целия следобед и когато се събуди, с изненада установи, че се е мръкнало. Вечерта позвъни на Рафаел и Хана Шараби, за да им съобщи, че вече е на работа, и ги покани да дойдат в участъка следобед на другия ден, под предлог че иска да сподели с тях как върви разследването и да им покаже списъка с вещи, намерени в раницата на Офер. Сетне потърси Зеев Авни по мобилния, но се обади жена му. Долови, че гласът й леко трепери, а когато разбра кой се обажда, повика съпруга си. Уговориха среща в участъка на другата сутрин в осем часа. За момент Авраам се поколеба дали да не повика и жена му, за да разпита и нея.

После седна пред компютъра на масичката от светло дърво в малката стая, която му служеше едновременно за кабинет и за килер. Извади от папката с материалите всички протоколи от разпитите, както и бележките, които си беше водил. Сред листите откри записа от разговора на Маалул с Мааян Ахарон, момичето, с което Офер имал намерение да ходи на кино в петък, два дни след изчезването му. Видя и фотокопие на седмичната училищна програма, която вече бе открил в чекмеджето на младежа по време на посещението си същия петък в дома на семейство Шараби.

Искаше му се да пусне имейл на Марианка, но не знаеше какво да напише. Обади се баща му, за да попита как е минал престоят в Брюксел, и го покани на вечеря у тях. Отказа, под предлог че има много работа.

— Като те слушам, струва ми се, че си много изморен — каза баща му.

— Току-що се събудих. Нощес в самолета почти не можах да заспя, а след това цял ден бях в участъка.

— Добре, но знай, че сме си у дома, ако все пак решиш да дойдеш. Майка ти излезе да се поразходи, но скоро ще се върне. Видя ли как ти е заредила хладилника?

Какво би могъл да пише на Марианка? Да й благодари за туристическата обиколка на града, разбира се, а след това? Пепелникът беше препълнен, той го изпразни в кошчето за смет и си наля чаша вода.

Скъпа Марианка, започна той на английски, ето че се завърнах в Израел и отново се заех с разследването по изчезването на младежа, за когото ти разказах (същия, който може би се намира в Копер). Исках още веднъж да ти благодаря за обиколката на Брюксел. Без теб нямаше да има какво да разказвам на всички, които от сутринта ме отрупват с въпроси за моя престой, искат да научат как изглежда градът, какво може да прави там човек и пр. А ти как си? Започна ли отново

Изтри всичко. Очевидно не бе започнала работа, защото бе неделя и макар да беше първият ден от работната седмица в Израел, това не се отнасяше за Европа.

Позвъни на Жан-Марк Каро, но никой не отговори и той не му остави съобщение.

Сетне отново се зае с имейла на английски:

Марианка, пиша ти, за да ти благодаря още веднъж, че ми позволи да открия Брюксел. Това бе чудесен завършек на една недотам приятна седмица. Надявам се, че не съм отнел много време от твоя уикенд и че прекарваш приятно неделята…

Отново спря и изтри написаното, което му звучеше твърде изкуствено.

Нямаше смисъл да продължава с тези жалки опити.