Кен Фолет
Обратно броене (53)

4:30 следобед

В спътника има два миниатюрни радиопредавателя, захранвани от живачни батерии, не по-големи от обикновени батерии за фенерче. Всеки предавател разполага с четири канала за едновременно предаване.

 

 

Над стойката на телевизора в хола, до лампата с бамбуков абажур имаше цветна снимка, поставена в рамка също от бамбук. На нея се виждаше смайващо красива червенокоса жена със сватбена рокля. До нея, облечен в сив фрак с жълта жилетка, бе застанал Люк.

Той се приближи до снимката и изучаващо впери поглед в Елспет. Спокойно би могла да бъде кинозвезда. Висока и елегантна, с пищна фигура. „Какъв късмет съм имал!“, каза си той.

Къщата обаче не му хареса толкова. Когато я видя отвън с плъзналия по колоните бръшлян, гледката стопли сърцето му. Но всичко вътре бе остри ръбове, блестящи повърхности и ярка боя. Бе прекалено спретната. Изведнъж разбра, че обича да живее в къща, в която книгите падат от полиците, кучето се е проснало да спи на дивана в хола, по полираната повърхност на пианото се виждат кръгчета от чашки, а детското колело седи, обърнато в средата на алеята към гаража, и се налага да спреш, да го отместиш и чак тогава да вкараш колата вътре.

В тази къща нямаше хлапета. Нямаше и куче. С една дума — нямаше кой да я разхвърля. Приличаше на реклама в женско списание или пък на декор за някоя евтина комедия. Остана с впечатление, че хората, появяващи се из тези стаи като на сцена, са нищо друго, освен актьори.

Люк започна претърсването. Убитозелена папка — би трябвало да я намери лесно. Освен ако не е извадил съдържанието, а самата папка да е изхвърлил. Седна на бюрото в кабинета — своя кабинет — и разрови чекмеджетата. Не намери нищо особено.

След това се качи горе.

Остана няколко секунди неподвижен пред огромното легло в спалнята, покрито с жълто-сини завивки. Трудно му бе да повярва, че всяка вечер си е лягал в това легло заедно с онази умопомрачителна хубавица от снимката.

След това отвори гардероба и зяпнал от приятна изненада, прокара поглед през закачалките с какви ли не скъпи костюми, копринени и памучни ризи, сгънати отгоре купчини пуловери и светещи до блясък обувки по стелажите отдолу. Носеше този откраднат костюм вече двайсет и четири часа и за миг се изкуши за пет минути да си вземе един душ и да се преоблече в нещо наистина свое, но устоя. Нямаше никакво време.

Претърси къщата основно. И където и да погледнеше, научаваше по нещо за себе си и Елспет. И двамата обичаха Глен Милър и Франк Синатра, и двамата обичаха да четат Хемингуей и Скот Фицджералд, и двамата пиеха „Дюърс“ скоч, и двамата си миеха зъбите с „Колгейт“. Елспет харчеше доста пари за скъпо бельо, разбра той, ровейки се в гардероба й. Самият Люк сигурно обичаше много сладолед, защото хладилникът бе пълен с него, а талията на Елспет бе толкова тънка, че едва ли изобщо ядеше каквото и да било.

Накрая се предаде.

В едно от чекмеджетата намери ключовете на крайслера в гаража. Щеше да отиде до базата и да потърси там.

Преди да излезе, взе пощата и запрехвърля пликовете в движение. Всички бяха официални писма, сметки и тем подобни. Отчаяно търсейки някаква нишка, той отваряше всеки плик, прехвърляше съдържанието набързо, след което го пъхаше най-отдолу.

Така попадна на писмо от лекар от Атланта.

То започваше така:

Уважаема госпожо Лукас,

Относно рутинните прегледи, на които се подложихте, щастлива съм да ви уведомя, че резултатите от пробите са готови и в тях няма нищо необичайно.

Обаче…

Тук Люк спря да чете. Нещо отвътре му подсказа, че няма навик да чете чужда поща. От друга страна, ставаше дума за жена му в края на краищата, а на това отгоре и тази дума „обаче“ му прозвуча твърде зловещо. Може би има някакъв проблем, за който трябва да научи веднага.

Люк мина на следващия абзац.

Обаче вие страдате от недохранване, от безсъние и когато двете с вас се видяхме, по лицето ви имаше следи от плач, макар тогава вие да отрекохте. Това са симптоми на депресия.

Люк смръщи вежди. Беше обезпокояващо. Каква е тази депресия? И какъв съпруг е той, по дяволите?

Депресията може да бъде предизвикана от промени в химията на тялото, от нерешени проблеми, като например семейни неуредици, или пък от изживяна в детството травма от починал родител. Лекува се с антидепресанти и/или психотерапия.

Ставаше все по-лошо и по-лошо. Да не би да е душевноболна?

Във вашия случай обаче няма съмнение, че депресията ви е свързана с тубалната лигатура, на която се подложихте през 1954 г.

Какво беше това тубална лигатура? Люк се върна в кабинета, светна настолната лампа, измъкна енциклопедията и потърси термина. Отговорът го извади от равновесие. Това бе най-разпространеният метод за стерилизация на жени, които не искат да имат деца.

Той се тръшна смаян на стола и придърпа енциклопедията пред себе си. Прочитайки как точно се извършва операцията, Люк разбра какво имат предвид жените, когато казват, че са им вързали каналите.

Вдигна глава и впери невиждащ поглед пред себе си, припомняйки си тазсутрешния разговор с Елспет. Беше й задал въпроса защо нямат деца. И тя му бе отговорила: „Не знаем. Миналата година ти се прегледа, но не ти намериха нищо нередно. Преди няколко седмици и аз ходих при една лекарка в Атланта, която ми направи няколко теста. Чакаме резултатите“.

Всичко това са били лъжи. Тя е знаела много добре защо нямат деца — била е стерилна.

Наистина е ходила на лекар в Атланта, но не да види защо не може да има деца, а на най-обикновен рутинен преглед.

Тази процедура може да предизвика депресия при всички възрасти, но във вашия случай, след като го направихте шест седмици преди сватбата…

Люк зяпна. Тук имаше нещо ужасно нередно. Измамата на Елспет е започнала още преди да се оженят!

Как е успяла? Разбира се, не можеше да си спомни, но си я представи как му подмята така, между другото, че ще и направят „малка операцийка“. Може дори да е добавила, че става дума за „женски работи“.

Дочете цялото писмо.

Тази процедура може да предизвика депресия при всички възрасти, но във вашия случай, след като го направихте шест седмици преди сватбата, беше почти неизбежно и при всички случаи е трябвало да се консултирате редовно с вашия лекар.

Гневът на Люк постепенно се изпари, като си представи как е страдала Елспет. Сведе глава към писмото и отново прочете редовете: „Вие страдате от недохранване, от безсъние и когато двете с вас се видяхме, по лицето ви имаше следи от плач, макар тогава вие да отрекохте“. Беше преживяла някакъв малък ад.

Обаче колкото и да я оправдаваше и жалеше, фактът, че бракът им е една лъжа, си оставаше непроменен. Обгръщайки с поглед къщата, която току-що бе претърсил, той си даде сметка, че не може да я приеме като дом. Чувстваше се много комфортно тук, в кабинета си, и когато отвори гардероба, бе обхванат от познато усещане, но останалата част от къщата представляваше парчета от семеен живот, който явно му бе чужд. Пет пари не даваше за суперновите кухненски уреди и красивата модернистична мебел. Би предпочел по-скоро парцалени черги и скърцащи дървени столове. Но най-много от всичко би искал деца, а именно те бяха онова нещо, което тя нарочно и съвсем целенасочено му бе отказала. И го бе лъгала цели четири години.

Шокът от това го парализира. Той седеше зад бюрото си и гледаше през прозореца, докато навън най-сетне бавно започна да пада вечер. Как е могъл да сбърка до такава степен? Люк запрехвърля в главата си онова, което бе научил за себе си през последните трийсет и шест часа от Елспет, Били, Антъни и Бърн. Дали е губел пътя бавно и постепенно, като дете, отдалечаващо се все повече и повече от бащиния дом? Или е имало някакъв повратен момент, в който е взел неправилно решение и е поел по погрешен път? Да не би да беше слаб човек, който се е оставил да бъде влачен от нещастието си поради липса на цел в живота? Или в характера му има някакъв много важен недостатък?

Не мога да преценявам хората, помисли си той с горчивина. Беше останал верен приятел на Антъни, който се опита да го убие, а се бе отдалечил от Бърн, който му бе истински приятел. Беше се скарал жестоко с Били и се бе оженил за Елспет, а ето че Били захвърляше всичко, готова да му помогне, а Елспет го лъжеше.

В затворения прозорец се блъсна голям бръмбар и звукът рязко извади Люк от унеса му. Той погледна часовника си и с ужас видя, че вече минава седем.

Ако искаше да разкрие мистерията на своя живот, трябваше да започне от тайнствената папка. Не беше тук, значи сигурно е в Редстоун Арсенал. Сега щеше да изгаси лампите, да заключи, да изкара черната кола от гаража и да отпраши към базата.

Времето го притискаше отвсякъде. Изстрелването на ракетата бе насрочено за десет и половина. Имаше на разположение само три часа да разбере дали не се подготвя някакъв саботаж.

Въпреки това той не помръдна от мястото си зад бюрото, вперил невиждащ поглед навън през прозореца.