Кен Фолет
Обратно броене (50)

3:00 следобед

Система от дюзи, работещи със сгъстен въздух, монтирани в опашната част на отделението с измервателните уреди, ще се грижат за наклона на носовата част в Космоса.

 

 

Били се бе загубила.

Беше го разбрала преди половин час. Поемайки от летището на взетия под наем форд в един без няколко минути, тя бе влязла в центъра на Хънтсвил, след това се бе качила на магистрала 59 по посока на Чатануга. Бегло се бе запитала защо лабораторията за изпитване на компонентите трябва да е на цял час път от базата, но също така бегло си бе отговорила, че сигурно е от съображения за безопасност — компонентите можеха да се взривят, докато ги изпитват.

Според указанията, които й бяха дали, трябваше да свърне вдясно по някакъв второстепенен път точно на петдесет и шест километра от Хънтсвил. Бе нулирала километража си на Главната улица в града, но когато бавно въртящите се цифри показаха 56, на магистралата нямаше никаква отбивка. Леко разтревожена, тя продължи и напусна магистралата, свивайки вдясно на около три километра по-нататък.

Указанията, които й се бяха сторили толкова точни, че си ги бе записала, нито веднъж не съвпаднаха с действителността и тревогата й бавно нарастваше, но въпреки това Били продължи, следвайки най-близките си до дадените инструкции предположения. Явно, каза си тя, мъжът, с когото говорих по телефона, не е толкова компетентен, колкото се опитваше да ме убеди. Щеше да е много по-добре, ако бе успяла лично да говори с Люк.

С всеки изминат километър сякаш се отдалечаваше все повече и повече от цивилизацията — пустош, осеяна тук-там с порутени и паянтови фермерски къщички. Несъответствието между онова, което виждаше, и ориентирите, които й бяха дали, растеше, докато най-накрая тя вдигна отчаяно ръце и си призна, че се е загубила. Беше бясна не само към тъпанаря, дал й указанията, но и към себе си, че го бе послушала.

Тя обърна и се опита да се върне по същите пътища, по които бе дошла, но скоро отново си даде сметка, че се движи по непознати места. Запита се дали не се движи в кръг. Спря до някаква нива, където облечен в работни дрехи негър със сламена шапка на главата обръщаше спечената земя с плуг.

— Търся Лабораторията за изпитване на компонентите на Редстоун Арсенал — обърна се тя към него.

Той я изгледа изненадано.

— Военната база? Трябва да се върнете обратно в Хънтсвил. Базата е от другата страна на града.

— Да, но ми казаха, че насам имало още някакво съоръжение.

— Ако има, аз не съм го виждал.

Безнадеждна работа! Трябваше да позвъни в базата и да по моли отново да я упътят.

— Мога ли да ползвам телефона ви?

— Ня’ам телефон.

Били отвори уста да го попита къде може да намери телефон, когато забеляза страха в очите му. Даде си сметка, че го поставя в неудобно положение — сам на полето с бяла жена, която не разбира какво говори. Тя побърза да му благодари и да продължи нататък.

След около три километра стигна до някаква очукана и охлузена отвън бакалийка с телефонен автомат до входната врата и спря. Съобщението на Люк с телефонния номер все още бе у нея. Пусна десет цента в процепа и набра.

Отговориха веднага. Обади се младежки глас:

— Ало?

— Може ли да говоря с доктор Клод Лукас, моля?

— Сбъркала си номера, моето момиче.

„Ама какво ми става днес?“, запита се тя отчаяно. Не мога да свърша ни една работа както трябва!

— Това не е ли Хънтсвил, JE 6–4231?

Оттатък млъкнаха за малко.

— Да, точно така пише на табелката.

Тя отново се взря в листчето, където бе записан телефонът. Значи не е сбъркала.

— Опитвам се да се свържа с Лабораторията по изпитание на компонентите — каза тя.

— Е, да, ама се свързахте с обществен автомат на летището в Хънтсвил.

— Автомат?

— Да, госпожо.

На Били чак сега започна да й светва, че са я преметнали.

Гласът от другата страна продължи:

— Тъкмо се канех да се обадя на мама и да й кажа да дойде да ме вземе, а ето че изведнъж се обаждате вие и питате за някакъв си Клод.

— Мамка му! — изруга Били и тресна телефона на вилката, бясна от яд.

Люк не са го сваляли от самолета в Норфък и не са го качвали на никакъв военен самолет, каза си тя, и със сигурност не е в Лабораторията по изпитание на компонентите, където и да се намира това. Цялата тази работа бе измислена, за да я отстранят… И бяха успели. Погледна часовника си. Люк сигурно вече е кацнал. Антъни го чакаше и тя спокойно би могла да си остане във Вашингтон — работата би била същата.

Със свито сърце се запита дали Люк е все още жив.

Ако е, тя пак би могла да го предупреди. Беше твърде късно да оставя съобщение на летището, но може би все още би могла да се обади на някого. Били напрегна памет. Люк имаше някаква секретарка в базата… как се казваше? Някакво име на цвете май…

Мариголд.

Тя се обади във военната база и помоли да я свържат със секретарката на доктор Лукас.

След малко се чу женски глас с бавен южняшки изговор:

— Изчислителен център, с какво мога да ви бъда полезна?

— Извинете, с Мариголд ли говоря?

— Да.

— Казвам се доктор Джоузефсън и съм приятелка на доктор Лукас.

— Да? — в гласа й се промъкна подозрителна нотка.

Били трябваше да я накара да й повярва.

— Мисля, че и друг път сме говорили. Малкото ми име е Били.

— О, да, разбира се, сега си спомних. Как сте?

— Притеснена. Трябва да предам спешно съобщение на Люк. Там ли е той?

— Не, госпожо. Отиде у тях.

— И какво ще прави там?

— Ще търси една папка.

— Папка ли? — Били веднага долови значението на тази информация. — Може би онази папка, която е оставил тук в понеделник?

— Нямам представа за какво става въпрос.

Разбира се, Люк бе казал на Мариголд да не казва на никого, че е идвал тук в понеделник. Но това вече нямаше значение.

— Ако се видите с Люк или пък той се обади отнякъде, бихте ли му предали едно съобщение от мен?

— Разбира се.

— Кажете му, че Антъни е в града.

— Това ли е всичко?

— Той ще разбере. Мариголд… Не знам как да ви кажа това, за да не ме помислите за откачалка, но си мисля, че Люк е в опасност.

— От този Антъни ли?

— Да. Вярвате ли ми?

— Случвали са се и по-странни неща… Това свързано ли е с неговата загуба на паметта?

— Да. Ако успеете да му предадете това съобщение, може би ще спасите живота му… Говоря много сериозно.

— Ще направя каквото мога, докторе.

— Благодаря ви.

Били затвори.

С кого още би могла да говори? Сети се за Елспет. Обади се на местната централа и помоли да я свържат с Кейп Канаверал.