Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Code to Zero, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Огнян Алтънчев, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- VaCo(2022)
Издание:
Автор: Кен Фолет
Заглавие: Обратно броене
Преводач: Огнян Алтънчев
Година на превод: 2000
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: второ (не е указано)
Издател: Артлайн Студиос Пъблишинг
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман (не е указано)
Националност: английска
Печатница: Артлайн Студиос Пъблишинг
Коректор: Венелин Пройков
ISBN: 978-619-193-135-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18448
История
- —Добавяне
1:00 следобед
Двигателят на първата степен трябва да се загаси рязко и да бъде отделен моментално. В противен случай постепенното намаляване на тягата в първата степен би могло да попречи на работата на двигателя на втората степен, нарушавайки правилното набиране на инерция. Веднага щом налягането на горивото в системата спадне, клапаните се затварят и пет секунди след това първата степен се отделя чрез взривяването на пружинните взривни болтове. Освободилите се пружини увеличават ускорението на втората степен със 78 сантиметра в секунда, давайки й възможност да се отдели безпроблемно.
Антъни знаеше как да стигне до дома на Люк. Преди две години, скоро след като Елспет и Люк се преместиха тук от Пасадена, той им бе идвал на гости и прекара при тях един уикенд.
За петнайсет минути беше там. Домът се намираше на Еколс Хил, улица с големи и стари къщи, на няколко пресечки от центъра. Паркира колата на предната пресечка, за да не даде възможност на Люк да разбере, че има неканен гост.
Слезе от автомобила и отиде пеш до задната страна на къщата. Би трябвало да чувства спокойна увереност. У него бяха всички козове — изненада, време и оръжие. Вместо това обаче опасенията не го напускаха нито за миг. Вече на два пъти си бе мислил, че Люк е в ръцете му, но го бе изтървавал.
Все още не знаеше защо Люк бе решил да хване самолета за Хънтсвил, а не за Кейп Канаверал. Това необяснимо решение предполагаше, че има нещо, за което Антъни не знае — неприятната изненада можеше да изскочи всеки момент и да го свари неподготвен.
Къщата бе в колониален стил, боядисана в бяло, с вход с колонади. Бе твърде шикозна за обикновен учен, но Люк никога не се бе преструвал, че живее от онова, което припечелва като математик.
Антъни отвори малката вратичка в ниската ограда и влезе в задния двор. Много лесно можеше да проникне с взлом, но това не бе необходимо. Както му бе казала Елспет, до вратата на кухнята имаше глинена делва с бугенвилия, а под нея Антъни намери голям железен ключ. После спокойно отключи с него и влезе.
Отвън къщата бе приятно старомодна, но вътре всичко бе последна дума на вътрешното обзавеждане. В кухнята Елспет разполагаше с всичко, което бе изобретено до този момент. На долния етаж имаше коридор, боядисан с наситени, пастелни тонове, хол с телевизор и магнетофон в единия ъгъл и столова с модерни масивни столове и мебели. Лично Антъни предпочиташе традиционната мебелировка, но сега трябваше да признае, че къщата бе обзаведена с вкус.
Застанал в хола, вперил поглед в извитата облегалка на дивана, той ясно си спомни уикенда, който бе прекарал тук. Само един час му бе достатъчен, за да разбере, че в брака им нещо куца. Елспет се държеше свободно, но с някакво вътрешно напрежение, докато Люк си придаваше прекалено бодро-гостоприемен вид — нещо, което съвсем не бе в характера му.
Тази съботна вечер двамата бяха организирали коктейл-парти у тях и бяха поканили младата глутница от Редстоун Арсенал. Холът бе пълен с небрежно облечени учени, непрекъснато приказващи за ракети, представители на младшия офицерски състав, обсъждащи перспективите си за повишение, и хубави жени, клюкарстващи за интригите и живота във военната база. Грамофонът бе зареден с дългосвирещи плочи с джаз, но онази вечер музиката звучеше някак си жалостиво, а не жизнерадостно. Люк и Елспет се напиха — рядък случай и за двамата но нейното държане стана още по-свободно, докато Люк ставаше все по-затворен и замислен. Антъни обичаше и двамата и го заболя, като ги видя толкова нещастни — уикендът остави у него неприятно чувство.
И сега дългата драма на сложно преплетения им живот наближаваше към неизбежната развръзка.
Антъни реши да претърси къщата. Не знаеше какво да дири. Обаче може би щеше да намери нещо, което да му подскаже защо Люк идва тук, и да го предупреди за някаква предстояща опасност. Сложи си чифт найлонови ръкавици, които намери в кухнята. Не след дълго тук щеше да се проведе разследване за убийство и затова не му се искаше да оставя никакви отпечатъци.
Започна от кабинета — малка стая с лавици, затрупани с научни трудове и книги. Седна зад бюрото на Люк, което бе обърнато към задния двор, и започна да отваря чекмеджетата.
През следващите два часа той претърси къщата от покрива до мазето, но не откри нищо.
Надникна в джобовете на всеки костюм от добре заредения гардероб на Люк. Разгърна всяка книга в библиотеката му, за да види дали между страниците й няма скрити документи. Повдигна капаците на всяко блюдо в огромния хладилник. Отиде в гаража и претърси новия черен крайслер 300С — най-бързия сериен седан в света, според вестниците — от фаровете до оформените като опашка на ракета стопове.
Не намери нищо, но успя да научи някои интимни подробности. Елспет си боядисваше косата, използваше приспивателни, предписани от лекар, и страдаше от констипация. Люк използваше противопърхотен шампоан и бе абониран за „Плейбой“.
На масичката в антрето имаше купчина поща, оставена там вероятно от камериерката им. Антъни прегледа набързо писмата, но не намери нищо, представляващо интерес — брошура от местния супермаркет, „Нюзуик“, пощенска картичка от Рон и Моника от Хаваите и пликове с прозрачни прозорчета, от които личеше, че са бизнес писма.
Претърсването бе безплодно. Все още не знаеше какъв коз е скрил Люк в ръкава си.
Той отиде в хола. Избра си място на дивана, откъдето можеше да вижда и навън към предния двор, и към входната врата през коридора. После извади пистолета, провери дали е пълен и нави заглушителя. След това се опита да си наложи спокойствие, представяйки си как ще действа.
Щеше да види Люк да пристига — вероятно с такси, хванато от летището. После как пресича предния двор, как вади ключа от джоба си и си отключва. След това влиза вътре, затваря вратата и се отправя към кухнята. На минаване покрай вратата за хола той вероятно щеше да хвърли поглед вътре и да види седналия на дивана Антъни. Щеше да спре като закован, да вдигне изумено вежди и да каже нещо от рода на: „Антъни! Какво, по дяволите…“. Но нямаше да успее да довърши. Погледът му щеше да слезе бавно надолу и да се спре на пистолета в скута на Антъни. Щеше да разбере каква съдба го очаква само за част от секундата, преди да го е сполетяла.
Точно в този момент Антъни щеше да стреля и да го убие.