Кен Фолет
Обратно броене (48)

12:00 обед

Орбитата на „Експлорър“ ще бъде под ъгъл трийсет и четири градуса спрямо екватора. Спрямо земната повърхност той ще поеме на югоизток над Атлантическия океан, ще прелети над южния край на Африка, после ще се насочи на североизток над Индийския океан, минавайки над Индонезия и гмуркайки се над безбрежните простори на Тихия океан.

 

 

Летище Хънтсвил бе малко, но оживено. В сградата на летището имаше офис на „Хърц“, няколко автомата и ред телефонни кабини. Още с кацането Били провери полета на Люк и разбра, че ще закъснее почти цял час. Щеше да пристигне в Хънтсвил в три и петнайсет. Имаше да убива три часа.

Отиде до един от автоматите и си купи дъвка. После сложи на земята куфарчето, в което бе колтът, облегна се на стената и се замисли. Как щеше да се оправи? Още щом видеше Люк, щеше да му каже, че Антъни е тук. Той знаеше какво да прави и щеше да вземе мерки, но не можеше да се скрие. Трябваше на всяка цена да разбере защо е идвал тук в понеделник, а това предполагаше да бъде в непрекъснато движение. Налагаше му се да поема рискове. Можеше ли с нещо да му помогне тя?

Докато си блъскаше главата над тези проблеми, към нея се приближи момиче в униформата на „Капитал Еърлайнс“.

— Вие ли сте доктор Джоузефсън?

— Да.

— Имам съобщение за вас — каза момичето и й подаде един плик.

Били смръщи вежди. Кой знаеше къде е?

— Благодаря — промърмори тя, отваряйки плика.

— На вашите услуги. Ако имате нужда от още нещо, моля, обадете ни се.

Били вдигна глава и се усмихна. Беше забравила колко учтиви са хората на юг.

— С удоволствие ще го направя — отвърна тя. — Благодаря ви много.

Момичето се отдалечи и Били прочете съобщението. „Моля, обадете се на д-р Лукас на JE 6-4231“, пишеше в него. Тя се обърка. Възможно ли е Люк да е вече тук? И откъде знае, че тя ще дойде?

Имаше само един начин да провери. Тя се запъти към телефонните кабини.

Отговориха веднага, още на първото позвъняване, и мъжки глас каза:

— Лаборатория по изпитание на компонентите.

Стори й се, че сякаш Люк вече бе в Редстоун Арсенал. Как, по дяволите, е успял да направи този номер?

— Доктор Лукас, моля.

— Един момент, моля. — След кратка пауза гласът на мъжа пак се обади: — Доктор Лукас току-що излезе. Кой го търси, моля?

— Доктор Била Джоузефсън. Оставил ми е съобщение да се обадя на този номер.

Тонът на мъжа се промени моментално:

— О, доктор Джоузефсън, толкова се радвам, че ви намерихме! Доктор Лукас иска да се свърже с вас.

— Ама какво прави той тук? Мислех, че още лети?

— Военното разузнаване го свали от самолета в Норфък, Вирджиния, и го качи на специален самолет. Вече цял час, откакто е тук.

Тя изпита облекчение, че с него всичко е наред, но заедно с това бе озадачена.

— Какво прави там?

— Мисля, че знаете.

— Да, май наистина знам… Как върви?

— Чудесно… но не мога да ви кажа нищо точно, особено пък по телефона. Можете ли да отскочите до нас?

— Къде се намирате?

— Лабораторията се намира на един час път извън града, по пътя за Чатануга. Мога да ви изпратя кола, но ще стане по-бързо, ако вземете такси или наемете кола.

Били извади бележника си от чантата.

— Я ми опишете къде точно се намирате — после, припомняйки си южняшките маниери, добави: — Ако обичате, моля.