Кен Фолет
Обратно броене (39)

2:30 сутринта

Новото гориво, както и по-големият резервоар за него, осигуряват на „Юпитер С“ тяга от 41 500 килограма и удължават времето за изгаряне от 121 на 155 секунди.

 

 

— Тогава Антъни се прояви като истински приятел — каза Били. — Бях отчаяна. Хиляда долара! Не можех дори да си помисля за такава сума. Но той ги взе от баща си и пое цялата вина. Човек с главно Ч. И точно затова ми е трудно да го разбера сега.

— Не мога да повярвам, че съм се отказал от теб — каза Люк. — Не съм ли разбирал какво си изстрадала?

— Вината не беше само твоя — уморено въздъхна Били. — Обаче тогава мислех, че е само твоя. Едва сега виждам и своята.

Изглеждаше така, сякаш самият разказ за преживяното я бе уморил.

Двамата замълчаха, всеки потънал в мислите си. Люк се питаше за колко време ще дойде Бърн от Джорджтаун, после мислите му се върнаха към току-що чутия разказ.

— Не ми харесва много това, което чух за себе си — каза той след малко. — Наистина ли съм загубил двамата си най-добри приятели само защото съм бил тъпо непреклонен и инатлив? Били се поколеба, после се засмя.

— Какво, да подслаждам думите? Да, точно това направи.

— И затова ти се омъжи за Бърн.

Тя отново се засмя.

— Понякога си толкова егоцентричен — каза му с любов. — Не се омъжих за Бърн, защото ти ме изостави. Омъжих се за него, защото е един от най-добрите мъже на света. Умен, нежен и добър в леглото. Трябваше да минат няколко години, докато те прежаля, но когато това стана, влюбих се в него.

— И двамата с теб станахме отново приятели?

— Бавно. Всички те обичахме, макар понякога да се държеше като инатливо муле. Писах ти, когато се роди Лари, и ти дойде да ме видиш. После, на другата година, Антъни направи огромен купон на трийсетия си рожден ден и ти също дойде. Беше се върнал в Харвард и работеше по докторската си дисертация. Останалите също се бяха върнали във Вашингтон — Антъни, Елспет и Пег работеха за ЦРУ, аз участвах в научно изследване в университета „Джордж Вашингтон“, а Бърн пишеше сценарии за националното радио. Така че когато идваше два-три пъти в годината в града, всички се събирахме.

— Кога се ожених за Елспет?

— През хиляда деветстотин петдесет и четвърта. Годината, в която се разведох с Бърн.

— Знаеш ли защо съм се оженил за нея?

Тя се поколеба. Отговорът сигурно е лесен, помисли си Люк. Би трябвало да каже: „Защото я обичаше, разбира се!“. Но тя не го направи.

— Не аз трябва да ти отговарям на този въпрос — отговори Били най-сетне.

— Ще попитам Елспет.

— Дано я попиташ.

Той вдигна поглед към нея. В отговора имаше някакъв намек и Люк тъкмо се питаше как да я предизвика да му каже какво има предвид, когато навън спря бял Линкълн Континентал. От него изскочи Бърн и влезе в кафенето. Люк го посрещна с думите:

— Извинявай, че те събудихме.

— Няма нищо — отвърна Бърн. — Били не можа да си набие в главата, че когато мъжът спи, трябва да го оставят на спокойствие. Щом тя е будна, останалите също не трябва да спят. Щеше да го знаеш и ти, ако не беше загубил паметта си. Ето.

Той тръшна на масата дебела книга, на чиято корица пишеше: „Официален справочник на аеролиниите — публикува се всеки месец“. Люк го взе.

Били го посъветва:

— Виж „Капитал Еърлайнс“. Те изпълняваш полети на юг.

Люк прелисти справочника и намери страницата.

— Има един самолет, който излита в шест и петдесет и пет. Само след четири часа — той приближи очи към справочника. — По дяволите, ама той каца във всяко градче из Дикси^[1] и пристига в Хънтсвил в два и двайсет и три следобед местно време.

Бърн си сложи очилата и започна да чете през рамото му.

— Следващият самолет излита в девет, но пък има по-малко междинни спирки и освен това е „Вискаунт“, така че пристига в Хънтсвил по-рано. Само няколко минути преди дванайсет.

— Бих хванал по-късния самолет, само че не ми се размотава из Вашингтон повече, отколкото е необходимо.

— Освен това ще имаш още два проблема — каза Бърн. — Номер едно: мисля, че Антъни ще прати хора на летището.

Люк сви вежди.

— Може би няма да е зле да тръгна оттук с кола и да хвана самолета някъде по-нататък по маршрута му — отново сведе поглед към справочника. — Първата спирка на ранния самолет е в някакво село на име Нюпорт Нюз. Къде, по дяволите, е това?

— Близо до Норфък, Вирджиния — отвърна Били.

— Каца там в осем часа и две минути. Мога ли да стигна дотам навреме?

— Това са триста километра — запресмята Били. — Да кажем, четири часа. Имаш един час като резерва.

Бърн се намеси:

— Повече, ако вземеш моята кола. Вдига сто и седемдесет километра в час.

— Ще ми дадеш колата си?

— Ти си ми спасявал живота и аз съм спасявал твоя. Какво означава някаква си кола?

— Благодаря ти — кимна Люк.

— Но имаш и още един проблем — напомни му Бърн.

— Какъв?

— Проследиха ме.