Кен Фолет
Обратно броене (36)

Полунощ

Ракетата „Юпитер С“ се зарежда с хайдайн — секретно, високоенергийно гориво, което е с 12% по-мощно от базираното на алкохол гориво, използвано за стандартните ракети „Редстоун“. Силно токсична, корозионна субстанция, тя представлява смес от несиметричен диметил хидразин и диетилен триамин.

 

 

Били вкара червения Тъндърбърд в паркинга на джорджтаунския психодиспансер и изгаси двигателя. Полковник Лопес от Пентагона спря до нея с масленозеления си Форд Феърлейн.

— Но той не вярва на нито една моя дума — каза Люк ядосано.

— Не можеш да му се сърдиш — опита се да го успокои Били. — Администраторът на „Карлтън“ каза, че не е имало преследване по коридорите и кухнята и няма никакви гилзи из двора на товарната рампа.

— Как ще има? Антъни се е погрижил за всичко.

— Аз знам, че е така, но полковник Лопес не знае.

— Слава богу, че дойде да ми помогнеш.

Двамата слязоха от колата и влязоха в сградата, придружени от полковника — търпелив испаноезичен военен с мургаво, интелигентно лице. Били кимна на дежурната на регистрацията и поведе двамата мъже нагоре по стълбите към архива.

— Сега ще ви покажа болничния картон на човек на име Джоузеф Белоу, чието физическо описание съвпада с това на Люк — обясни тя.

Полковникът кимна и Били продължи:

— Ще видите, че са го приели във вторник, подложили са го на лечение и след това са го изписали в 4 часа сутринта в сряда. А трябва да знаете, че е много необичайно да се лекува пациент от шизофрения преди да е прегледан основно. Освен това едва ли е нужно да ви казвам, че е нечувано да се изписва пациент от заведение за душевноболни в четири часа сутринта.

— Разбирам — отвърна полковникът сдържано.

Били издърпа едно чекмедже, извади болничния картон на Белоу и го отвори.

Вътре нямаше нищо.

— О, боже! — изохка тя.

Люк впери смаян поглед в празната папка.

— С очите си видях документите само преди шест часа!

Лопес се изправи и кимна отегчено.

— Е, май това е всичко.

За миг Люк изпита усещането, че живее в някакъв сюрреалистичен свят, в който хората можеха да правят с него каквото си поискат — да стрелят по него, да си играят със съзнанието му — и той не може да докаже нищо от случилото се.

— Може би наистина съм шизофреник — каза той сломено.

— Да, обаче аз не съм! — кресна Били. — Аз също видях документацията.

— Да, обаче сега я няма — парира хладно Лопес.

— Чакайте малко — каза внезапно тя. — В регистъра долу трябва да е отбелязано времето на приемането му.

Тя затвори чекмеджето с трясък и тримата бързо слязоха долу в регистрацията, където Били попита регистраторката:

— Чарли, дай, ако обичаш, да видя регистъра.

— Веднага, доктор Джоузефсън — младата чернокожа жена зад бюрото се изправи и затърси по него. — По дяволите, къде е отишло това нещо?

— Исусе Христе! — промърмори ужасено Люк.

Жената обърна към тях смутеното си лице.

— Абсолютно съм сигурна, че беше тук само преди два часа.

Били се надвеси над бюрото като буреносен облак.

— Я ми кажи нещо, Чарли. Доктор Рос идвал ли е тази вечер?

— Да, госпожо. Тръгна си преди няколко минути.

Тя кимна.

— Следващия път, като го видиш, попитай го къде е отишъл регистърът. Той знае.

— Дадено, госпожо.

Били й обърна гръб.

— Нека ви попитам нещо, полковник — обади се сърдито Люк. — Преди да се видите тази вечер с нас, някой говорил ли е с вас за мен?

Лопес се поколеба за миг.

— Да.

— Кой?

Полковникът отново се поколеба, този път по-дълго и накрая каза:

— Мисля, че имате право да знаете. Обади ни се полковник Хайд от Кейп Канаверал. Каза, че ЦРУ ви е поставило под наблюдение и че държането ви било нерационално.

Люк мрачно кимна.

— Отново Антъни.

— По дяволите! — намеси се Били. — Не мога да измисля нищо друго, с което да ви убедя. И не ви обвинявам, че не ни вярвате… След като нямаме доказателства…

— Не съм казал, че не ви вярвам — възрази Лопес.

Люк се стресна и загледа полковника с надежда.

Лопес продължи:

— Мога да повярвам, че сте си представили как ви преследват из хотел „Карлтън“ и стрелят по вас. Мога дори да приема, че двамата с доктор Джоузефсън сте се наговорили да се престорите, че тук е имало документ, който после е изчезнал. Но не мога да повярвам, че сте включили и Чарли в заговора. Наистина трябва да имате регистър, а него го няма. Не вярвам вие да сте го взели. Няма смисъл да го правите. Но някой все пак го е направил. Значи има човек, който се опитва да скрие нещо.

— Значи ми вярвате? — попита Люк със светнал поглед.

— На какво да вярвам? Та вие сам не знаете за какво става въпрос. Аз — също. Но нещо със сигурност става. И то вероятно е свързано с тази ракета, която се каним да изстреляме.

— И какво смятате да направите?

— Смятам да заповядам охраната в Кейп Канаверал да мине на пълна бойна готовност. Бил съм вече там, знам ги колко са хлабави. Утре сутринта няма да разберат откъде им е дошло!

— Ами Антъни?

— Имам един приятел в ЦРУ. Ще му разкажа вашата история и ще му кажа, че не знам дали е вярна или не, но съм обезпокоен.

— Но това няма да ни отведе доникъде! — възрази Люк. — Трябва да разберем какво става, защо са изтрили паметта ми!

— Съгласен съм — търпеливо отвърна Лопес. — Но на този етап не мога да направя нищо повече. Оттук нататък трябва да се оправяте сам.

— Боже господи! — изпъшка сломено Люк. — Значи оттук-нататък съм вече сам.

— Не, не си! — остро се намеси Били. — Не си сам.