Кен Фолет
Обратно броене (34)

10:30 вечерта

Конструкцията на ракетата е базирана на Фау-2, използвана за бомбардировки срещу Лондон по време на войната. Дори двигателят изглежда същият. Акселерометрите, релетата и жирокомпасите — всичко е взето от Фау-2. Помпата за изпомпване на горивото използва водороден пероксид, минаващ през кадмиев катализатор, освобождавайки енергия, която задвижва турбина — това също е взето от фау-2.

 

 

Харолд Бродски правеше добро сухо мартини, а рибата тон, сготвена от госпожа Райли, беше произведение на изкуството. За десерт Харолд сервира черешов пай и сладолед. Били изпита чувство на вина. Толкова се стараеше да й угоди, а тя си мислеше за Люк и Антъни, за общото им минало и за новата ситуация, в която пътищата им отново се бяха пресекли.

Докато Харолд правеше кафето, тя се обади вкъщи да види дали с Лари и Беки-Ма всичко е наред. После Харолд предложи да минат в хола и да погледат телевизия. Отвори бутилка скъп френски коняк и щедро сипа от него в две огромни, тумбести чаши. „Дали не се опитва да подсили куража си?“, запита се Били. Или да отслаби съпротивата ми? Тя вдъхна от богатия аромат на коняка, но не отпи.

Харолд също имаше замислен вид. Обикновено беше приятен събеседник, остроумен и находчив, и в повечето случаи тя прекарваше весело с него, обаче тази вечер бе нещо умислен.

Двамата изгледаха един трилър, но Били не показа особен интерес към вълнуващите сцени на екрана. Мисълта й постепенно се отплесна към онова, което Антъни може да е сторил с Люк. В OSS се нарушаваха всички възможни закони, а Антъни все още се занимаваше със секретна работа, но въпреки това Били се уплаши, като разбра, че е стигнал толкова далеч. Дали в мирно време не се прилагаха други правила?

И какъв беше мотивът му? Бърн й се беше обадил и й бе разправил за признанията си пред Люк, потвърждавайки онова, което инстинктът й подсказваше по-добре от всичко друго — че Люк не може да бъде агент на чуждо разузнаване. Но дали Антъни го е повярвал? Ако не, тогава каква бе истинската причина за онова, което бе направил?

Харолд изключи телевизора и си наля още един коняк.

— Напоследък взех да се замислям за бъдещето ни — каза той.

Сърцето на Били трепна. Той се канеше да й направи предложение. Ако го беше направил вчера, тя щеше да приеме. Но днес дори не можеше да си помисли за това.

Той пое ръката й.

— Обичам те — промълви тихо. — Разбираме се добре, имаме едни и същи интереси, и двамата имаме по едно дете, но не това са причините. Мисля, че щях да искам да се оженя за теб дори и да беше сервитьорка, която непрекъснато дъвче дъвка и обича Елвис Пресли.

Били се засмя.

Харолд продължи:

— Обожавам те по простата причина, че това си ти. И знам, че чувството е истинско, защото ми се е случвало и преди. Само веднъж, с Лесли. Обичах я с цялото си сърце, докато не ми бе отмета. Така че не изпитвам никакви съмнения. Обичам те и искам да бъдем заедно завинаги — млъкна, погледна я и продължи: — А ти?

Тя въздъхна.

— Привързах се към теб. С удоволствие бих си легнала с теб и знам, че ще бъде върхът — той вдигна вежди учудено, но не я прекъсна. — И не мога да не си помисля колко по-лесно е хомотът на живота да се тегли от двама души.

— Дотук е добре.

— Ако ми беше казал това вчера, нямаше изобщо да се замисля. Щях да кажа: Да, обичам те, хайде да се оженим. Но днес срещнах отново човек от моето минало и си спомних какво е да си влюбен на двайсет и една години — тя вдигна открит поглед към него. — Не чувствам същото към теб, Харолд.

Това обаче не притъпи куража му.

— Е, на нашата възраст кой ли би го почувствал?

— Може и да си прав.

Страшно й се искаше отново да се влюби така, че да не мисли за нищо друго, да мисли само за това, да изгуби ума си. Обаче за една разведена жена със седемгодишен син това щеше да е глупаво. За да спечели малко време, тя вдигна чашата към устните си.

Звънецът на входната врата иззвъня.

Сърцето на Били подскочи.

— Кой, по дяволите, звъни пък сега? — ядоса се Харолд. — Дано Сидни Баумън не звъни да ми иска крика среднощ.

Той стана и отиде да отвори.

Били знаеше кой е. Тя сложи недокоснатия коняк на масата и се изправи.

Откъм вратата се чу гласът на Люк:

— Трябва да говоря с Били.

Били се запита защо й стана така безкрайно приятно.

Харолд отвърна:

— Не съм сигурен дали ще й е приятно да я безпокоите по това време.

— Много е важно.

— Откъде знаете, че е тук?

— Майка й ми каза. Съжалявам, Харолд, нямам време за глупости.

До Били долетя някакъв тъп шум и краткият, възмутен вик на Харолд и й стана ясно, че Люк е влязъл насила. Тя се приближи до вратата и надникна в коридора.

— Задръж топката, Люк — каза му. — Намираш се в къщата на Харолд в края на краищата.

Палтото на Люк бе изпокъсано, шапката му я нямаше, а самият той изглеждаше доста разтърсен.

— Какво е станало? — попита го тя.

— Антъни стреля по мен.

Били се стъписа.

— Антъни? — извика тя. — Боже господи, каква муха му е влязла в главата? Стрелял е по теб?

Харолд уплашено местеше поглед по лицата им.

— За какви стрелби става въпрос?

Без да му обърне внимание, Люк каза на Били:

— Крайно време е да потърсим някой влиятелен човек и да му кажем за всичко това. Ще отида в Пентагона. Но се страхувам, че няма да ми повярват. Ще дойдеш ли с мен да ме подкрепиш?

— Разбира се — отвърна тя без капка колебание. После свали палтото си от закачалката.

— Били! — обади се Харолд развълнувано. — Бяхме започнали много важен разговор.

— Наистина имам нужда от теб — каза Люк.

Били се поколеба. Нанасяше тежък удар на Харолд. Явно той бе планирал този разговор много внимателно и от доста отдавна. Но животът на Люк беше в опасност!

— Съжалявам — каза му тя. — Трябва да отида — поднесе лице за целувка, но той се извърна. — Не се дръж така — каза му. — Утре ще се видим.

— Омитайте се и двамата от къщата ми! — изсъска Харолд вбесен.

Били излезе навън, следвана от Люк, а Харолд тръшна вратата зад тях.