Бари Айслър
Рейн-сан: Сеч (26)

Джон Рейн срещу Джак Ричър

Този пост се появи във форума на Лий Чайлд leechild.com) преди няколко години. Някой попита кой ще спечели в бой между Рейн и Джак Ричър, страхотния герой от поредицата на Лий, затова се обърнах към мислите на Рейн. Получилият се разговор вече не е във форума на Лий, но е забавен, затова реших пак да го постна тук. Приятно четене!

 

 

Добре, току-що попитах Рейн: „Можеш ли да се справиш с оня Ричър?“, и ето какъв разговор последва.

Рейн: Как така „да се справя“?

Аз: Нали разбираш, дали можеш да го победиш в бой?

Рейн: В бой ли?

Аз: Да, в бой. Един срещу друг. Кой ще победи?

Рейн (след кратко замисляне): Бари, с теб си приказваме от години и… господи, нищо ли не си научил?

Аз (засрамено): Какво искаш да кажеш?

Рейн: Първо, не съм се „бил“ от гимназията. Питай Ричър и той ще ти каже същото. Боят е за аматьори.

Аз: Да, но…

Рейн: Но какво? Защо ми е да се „бия“ с Ричър, по дяволите?

Аз: Исках да кажа, ако се наложи.

Рейн: Защо ще ми се налага?

Аз (като се опитвам да измисля нещо): Не знам… например, ако са го поръчали. И трябва да го ликвидираш. И тъкмо се готвиш да го направиш…

Рейн: Разочарован съм, Бари. Мислех, че вече си приключил с тези мачистки фантазии от рода на „кой ще победи в бой между майстор на тай чи и каратист“.

Аз: Не съм. И това е една от причините да съм писател.

Рейн: Аз пък не съм писател. Аз оцелявам. А в моя бранш човек не оцелява, като тръгва с рогата напред срещу хора като Ричър. Той е ловък, опитен и доста по-едър от мен.

Аз: Но ако се наложи да…

Рейн: Добре де, само за да сложим край на този разговор. Дори не бих си и помислил да го ликвидирам по друг начин освен изневиделица, неочаквано и с някакво средство. Това стига ли ти?

Аз: Но ако те види, че идваш…

Рейн: Ще избягам.

Аз: Ще избягаш ли?!

Рейн: Да. Ще избягам, за да оцелея и да съм в състояние да нанеса удара друг път.

Аз: Значи искаш да кажеш, че…

Рейн: Искам да кажа, че когато два тигъра се бият, единият умира, а другият е ранен. Веднъж е единият тигър, друг път — другият. Така или иначе, и двата тигъра губят. Какво толкова не разбираш?

Аз: Не знам. Май не го бях мислил по този начин.

Рейн: Добре, вече знаеш. Когато се случи хора като мен и Ричър да се зърнем един друг, веднага разбираме какви сме, и гледаме да не се доближаваме. Така стават нещата в действителност. Всичко останало е само кино.

Аз: Все пак сигурно мога да измисля обстоятелства, които да те принудят…

Рейн: Аха, да, ясно. Виж, ще ми направиш ли услугата да предадеш нещо на Ричър?

Аз: Да, естествено.

Рейн: Кажи му, че ми допада стилът му. Обаче трябва по-често да се чука. Това ще го поотпусне.

Аз: Ще му предам.

Рейн: По шестия роман ли работиш?

Аз: Тъкмо свърших със сюжета.

Рейн: Още ли си мислят, че всичко е само художествена измислица?

Аз: Май да.

Рейн: Добре. Не искам някой да тръгне да ме търси. Продължавай в този дух. Но стига си ми задавал въпроси за това как се бие нинджата наемен убиец.

 

 

И това беше. Не точно каквото очаквах, но Рейн си е непредвидим.

Съвети по практически бойни изкуства от наемния убиец Джон Рейн

Не много отдавна споделих някои мисли за самоотбраната в статията „Съвети за личната сигурност от наемния убиец Джон Рейн“. Там посочих, че добрата защита е многопластова и че мястото на бойните изкуства като каратето, джудото и т.н. е във вътрешния пласт, докато мястото на осъзнаването на противника и разсъждаването като него е във външния. Направих аналогия с огнестрелните оръжия вкъщи — подобно на ударите с ръце и крака на улицата, вашето огнестрелно оръжие е последната ви защитна линия срещу натрапник в дома ви, а осветлението на двора и другите средства за отблъскване, както и качествените ключалки и другите средства за забавяне, са външните ви пластове. Мисля, че тази аналогия напълно изяснява относителната разходна ефективност на вътрешните и външните пластове на една защитна система. В края на краищата, освен ако не изживявате някаква фантазия в стил Рамбо, вместо да се стреляте с натрапника в спалнята си, не е ли по-добре той само да хвърли един поглед на вашата къща и да реши да ограби някого друг?

Но колкото и да говоря за осъзнаването и избягването, хората винаги искат да чуят и за бойните изкуства. Парализиращите удари в жизненоважни точки от някой екзотичен боен стил явно са по-секси от това просто да знаеш къде има вероятност да се появи проблем и да гледаш точно тогава да не си там. Добре, да си поговорим малко за тези „секси“ неща. Но моля ви, недейте забравя най-важното — осъзнаването и избягването.

Струва си да се позамислите над последното изречение. Ако смятате, че осъзнаването на ситуацията няма нищо общо със самоотбраната (жокер: има много общо), вие ще сте на дъното на хранителната верига в бранша на Джон Рейн. Оцеляващите — да, след четвърт век в бизнеса и след като е участвал в бойни действия по целия свят, Рейн е един от тях — не губят много време за фантастични сценарии, защото знаят, че освен на кино няма да бъдат нападнати от нинджи. Те се концентрират върху това, което е най-вероятно да се случи, и посвещават времето си на съответната подготовка. Ако искате да оцелеете, правете като оцеляващите.

Оцеляващите подхождат към проблема отзад напред. Задават си въпроса: „С какъв вид нападение е най-вероятно да се сблъскам?“. И организират подготовката и защитата си, включително бойните изкуства, в зависимост от отговора.

А вие? От какъв вид нападение се страхувате? От грабеж на улицата? От някой агресивен пияница на кино или концерт? От футболни ултраси? Ако сте жена, най-вероятно се боите от изнасилване (след малко ще се върна на тази тема).

Нека накратко се занимаем с тези неща. Да си ги представим. Виждате ли нападателя да заема агресивна поза, преди да ви се нахвърли? Да изпълнява страничен удар с крак? Да насочва „пръстите на смъртта“ към някой от жизненоважните ви центрове? В реалния живот хората не нападат така. Те си навеждат главата и се хвърлят напред като бикове. Сграбчват ви в мечешка прегръдка или ключ. Или ви нанасят махов удар в стил Джон Уейн. Това са най-разпространените видове атака на улицата. Но в колко зали за бойни изкуства се отделя достатъчно време на защитата от такова нападение? Като се има предвид колко време се отделя на противодействието срещу красиви махови удари по главата?

Заглавието на този текст е „Практически бойни изкуства“, нали така? „Практически“ в смисъл на занимаващи се с действителни факти и опит, а не с теория. Хората, които не се подготвят за реално случващи се нападения, научават находчиви решения на измислени проблеми. Стават адски добри — само че не в каквото трябва. Това са хората, през които Рейн преминава като моторна резачка, ако се озоват между него и целта му.

А тренировките? Пак почнете отзад напред. С каквото и да предполагате, че има вероятност да се сблъскате, опитайте се да организирате тренировките си така, че да го имитират колкото може по-детайлно. Колкото по-реалистични са тренировките ви, толкова по-добре ще се подготвите за реалното нападение. Това е очевидно, нали? Бихте ли се доверили на хирург, който само е чел учебника по анатомия? Или предпочитате лекар, който се е подготвял върху трупове и животни? Всъщност не предпочитате ли онзи хирург, който стотици пъти е извършвал въпросната операция? Брус Ли казва: „Най-добрата подготовка за събитието е самото събитие“. Струва си да помислите над тези проницателни думи.

Няколко съвета. Истинското насилие включва страх и други емоции, които карат тялото ви да изхвърля големи дози адреналин във вашата кръвоносна система. Ако не сте свикнали, адреналинът ще ви отреже достъпа до подготовката, която си мислите, че имате, и няма да ви позволи да реагирате адекватно. В повечето зали за бойни изкуства се отнасят малко лекомислено към подготовката за адреналинов стрес, като карат учениците си да провеждат спаринг срещи. Но доколко спарингът може да се сравнява с реалното събитие? Само с лек контакт и без удари по главата? С правила, рефер и доброволно участващи съперници? Без крясъци и словесна агресия, без предварителна неяснота по отношение на намеренията на съперника? Подгответе се за адреналиновия стрес преди реалното събитие, за да сте в състояние да се справите по-добре с изхвърлянето на адреналин по време на самото нападение.

Знам какво си мислите… ей, той обеща да говори за бойните изкуства, а тук няма нищо за карате, кунгфу и тям подобни! Например кой ще победи, ако се бият майстор на айкидото и на савата? Хайде де, казвай!

Винаги съм намирал такива въпроси за странни. В края на краищата готвите ли се да ставате майстор по джудо? Или очаквате да се биете с такъв? Ако отговорът е „не“, защо този въпрос е толкова важен за вас? Изберете бойно изкуство въз основа на това как, колко често и колко време действително ще тренирате и от кого ще ви помогне да се защитите това изкуство, а не въз основа на хипотетични боеве на живот и смърт между опитни майстори.

Още един съвет. Тренировките са много по-важни от конкретната техника. Какво значение има дали ще приложите боксьорско кроше, джудистко хвърляне или удар с крак от каратето, ако не сте упражнявали тази техника поне сто хиляди пъти? (Допълнителен съвет: техниките, които се изпълняват по-бързо, могат и по-бързо да се усвоят. Десет хиляди повторения на упражнение, което отнема една минута, изискват по-малко време от десет хиляди повторения на упражнение, което отнема пет минути. Затова простите техники се научават по-бързо, а и е по-малко вероятно да ви провалят при адреналинов стрес.)

Що се отнася до конкретни бойни изкуства, отдавам предпочитание на онези, които могат да се практикуват „на живо“. Боксът, джудото, джиу-джицуто, тайландският бокс, самбото и борбата могат да се практикуват като спорт срещу мотивиран съперник. Ако искате да се научите да избягвате насочен срещу вас удар, не е зле ударът да е насочен от човек, който наистина иска да ви шибне един. Ако искате да се научите да хвърляте някого през хълбок, не е зле да тренирате със съперник, който прави всичко възможно да ви попречи. Да, знам, че и двата примера не са същото като „истинското нещо“. Тренировката е имитация. Колкото по-точна е имитацията обаче, толкова по-добра е подготовката.

Малко по-горе обещах да спомена за защитата от изнасилване. Хайде пак да тръгнем отзад напред, както правят оцеляващите. Какво му е нужно на изнасилвача, за да извърши изнасилване? Трябва да е много близо до вас, нали така? За да може да ви сграбчи. Кое бойно изкуство е по-практично за отблъскване на изнасилвач? Някое, в което има сграбчване, например бразилското джиу-джицу, или в което има ритане, като таекуондото? А какъв вид тренировка ще ви подготви по-добре за адреналиновия стрес при нападение на изнасилван? Търкалянето по земята с партньор, който се опитва да ви прикове под себе си, да ви извие лакътната става, да ви задуши и изобщо по всякакъв начин да ви подчини, като използва всичката си сила, или спарингът с партньор, който се опитва да ви ритне? Кое бойно изкуство повече се доближава до онова, за което се подготвяте?

Ако никога не са ви сграбчвали и тръшвали в стената или на земята, емоционалният шок от това преживяване е също толкова парализиращ, колкото и физическото събитие. Цялото усещане ще ви е напълно непознато и има голяма вероятност да се вцепените. Но жена, която тренира бойно изкуство със сграбчване, като джудо или бразилско джиу-джицу, ежедневно е подложена на такива „тръшвания“. Свикнала е с тях и частично е имунизирана срещу последиците от адреналиновия стрес. Съответно реалното събитие не е толкова шокиращо и това значително снижава вероятността от вцепеняване.

Един по-конкретен въпрос. Изнасилвачът обикновено се опитва да се намести между краката ви. Плашеща мисъл, вярно. Една от най-силните хватки в бразилското джиу-джицу обаче е „гардът“, при който надвивате противника си точно по този начин — като хващате торса му между краката си. Следователно изнасилвачът, който се опитва да се намести между краката на жена, тренирала както трябва бразилско джиу-джицу, сам се поставя в поза, в която жената хиляди пъти се е стремяла да постави съперниците си, поза, от която е тренирала и усвоила различни варианти като извиване на лакътната става, душене и измъкване. Какво може да направи в такава ситуация жена, тренирала таекуондо? Доколко позната й е позата? На каква „мускулна памет“ и имунитет към стрес може да разчита?

Да се върнем изобщо към бойните изкуства. Не твърдя, че айкидото, хапкидото, каратето, кунгфуто, таекуондото и т.н. не са ефикасни в бой. Знам, че могат да бъдат. Но тъй като начинът, по който се преподават и тренират, е по-далечно приближение до „истинското нещо“ от — да речем — бокса или борбата, ако става въпрос за бой, или от — да речем — бразилското джиу-джицу, ако става въпрос за опит за изнасилване, кривата на обучението е по-дълга. Пак казвам, трябва да се запитате колко време и колко често ще тренирате, и да прецените отговора от гледна точка на целите си.

Но не забравяйте, значението на всичко това за вашата безопасност не може да се сравнява с осъзнаването и избягването. Упражнявайте тези две неща, каквито и бойни изкуства да владеете.

Съвети за лична безопасност от наемния убиец Джон Рейн

Привлекателността на моята поредица за наемния убиец от американско-японски произход Джон Рейн, изглежда, отчасти се дължи на неговата реалистична тактика. Вярно е, че подобно на своя създател, Рейн има черен колан по джудо и е карал различни държавни курсове по огнестрелни оръжия и други защитни тактики, но това няма почти нищо общо с успешното му справяне в сблъсък. Изключителното му майсторство и оцеляването му по-скоро се дължат на неговата способност да разсъждава като противника.

Добре, извадете си бележника, защото:

Всяка ефикасна лична защита, всяка ефикасна сигурност, всяка истинска самоотбрана се основава на способността и готовността да се разсъждава като противника.

Пиша тази статия на лаптопа си в едно оживено кафене, което обичам. И други хора наоколо се занимават с нещо подобно. Мисля си: „Ако искам да открадна лаптоп, това е изключително подходящо място. Влизаш, поръчваш си кафе и мъфин, сядаш и чакаш. По някое време все някой от пишещите на компютрите си ще отскочи до тоалетната, казвайки си: «Абе, ще отсъствам само минутка»“. Той не знае, че тази „минутка“ ми е достатъчна, за да си тръгна с неговия пауърбук за три хиляди долара. (Обърнете внимание, че престъпниците ги бива да разсъждават като жертвите си. По същия начин трябва да се отнасяте към тях и вие.)

Добре. Установих къде противникът възнамерява да извърши своето престъпление (това кафене) и как ще го направи (ще грабне лаптопа и ще изчезне). Сега имам следните възможности:

1. Напълно избягвам кафенето (избягвам мястото, където ще бъде извършено престъплението).

2. Заключвам лаптопа си за стол с кабел „Кензингтън“ (избягвам начина, по който ще бъде извършено престъплението — в кафене човек трудно може незабелязано да използва клещи резачки или да си излезе с лаптоп, на който виси стол).

3. Надявам се да заловя крадеца на местопрестъплението, да го настигна и да вляза в двубой с него.

Втората от тези три възможности ми се струва най-разумна. Първата е прекалено скъпа — обичам това кафене и често работя там. Третата също е прекалено скъпа, а и прекалено несигурна. Защо да се биете, когато може да го избегнете? Не забравяйте, че става дума за самоотбрана, за самозащита. А не за побоища и прочее мелодрами. Що се отнася до втората опция, да, вярно, тези мерки няма да направят престъплението напълно невъзможно. Но същото се отнася за абсолютно всякакви мерки. Важното е да затрудним извършването на престъплението до такава степен, че престъпникът да реши да го направи някъде другаде. Да, ако двайсет и седем нинджи са посветили живота си на кражбата на вашия лаптоп и са успели да ви проследят до кафенето, сигурно ще успеят да вземат компютъра, докато сте в тоалетната, въпреки че сте го заключили за стола. Но е по-вероятно за противника ви да няма разлика дали ще открадне вашия, или друг лаптоп. Като направите вашия малко по-трудна мишена, вие ще насърчите противника да открадне друг.

И така стигаме до една неприятна, но изпитана в живота истина:

Ако с някой приятел правите крос в гората и ви подгони мечка, няма нужда да надбягвате мечката. Достатъчно е да надбягате приятеля си.

Освен когато се отнася за изключително скъпа защита на важни лица (президенти, влиятелни бизнесмени, посланици и т.н.), човек не се опитва да надбяга мечката. Опитва се да надбяга приятеля си.

Хайде да илюстрираме тези две концепции — разсъждаването като противника и надбягването на приятеля — с пример от областта на домашната сигурност. И да прибавим още един жизненоважен елемент: факта, че всяка добра защита е многопластова.

Ако искате да оберете някоя къща, какво ще търсите? И какво ще избягвате?

Общо взето, главните ви цели са да вземете пари и ценности и да изчезнете (нарушаването на неприкосновеността на жилището е отделна тема, но като всички други проблеми, свързани със самозащитата, и този се решава чрез спазване на същите принципи). Първо оглеждате много къщи. Не забравяйте, вие не искате да ограбите конкретно жилище. В кои къщи не свети? Кои са разположени на разстояние от улицата и съседите? Има ли коли на отбивките? Светлина и шум в къщата? Признаци за наличие на алармена система? Лаещо куче?

Разсъждавайки като крадец, вие вече сте готов да се заемете с външния пласт на домашната си сигурност. Като инсталирате светлинни сензори за движение, поддържате храстите подкастрени, за да ограничите възможностите за прикриване, поставите предупреждения за наличие на алармена система, имате куче на двора, държите една или повече коли на отбивката, оставяте включени подходящи лампи и телевизора и се грижите на отбивката и верандата да няма новодоставени вестници и поща, докато отсъствате, вие помагате на крадеца по време на предварителната фаза да реши, че трябва да ограби някоя друга къща.

Ако външният пласт не обезсърчи веднага крадеца, следващият пласт ще продължи да го разубеждава. Той се вглежда по-внимателно и вижда, че всички врати са с ключалки тип резе и че предупрежденията ви не са блъф, а прозорците действително са с алармена система. Ако се опита да насили касата, установява, че е подсилена. Ако се опита да счупи прозорец, разбира, че стъклото е противоударно. Опа, време е да отида на някое по-лесно място.

Добре, човекът просто е глупав. Въпреки всичко продължава да се опитва. Описаният по-горе втори пласт сигурност, който не е успял да го отблъсне, сега го забавя. Отнема му много време да влезе вътре. Вдига шум. В един момент времето и шумът може заедно да го убедят да се откаже (обратно към отблъскването). Но ако упорства, шумът вече ви е предупредил и вие сте спечелили време, за да прибегнете до вътрешните пластове сигурност: вземате огнестрелно оръжие, викате полиция, затваряте се в по-обезопасена стая и най-важното, психически и емоционално се подготвяте за опасността и евентуалното насилие.

Ето и един друг пример, свързан с личната защита от отвличане в чужбина. Подобно на всичко друго, тази форма на защита започва с разсъждаването като престъпника. Вашата цел е да отвлечете чужденец. Не конкретна личност (високопоставените обекти са отделен проблем, макар че пак подлежат на същите принципи), просто някакъв възрастен чужденец. От какво се нуждаете, за да изпълните плана си?

Първо, трябва да изберете обекта. Тази част е лесна — всеки чужденец ще ви свърши работа. После трябва да си осигурите достъп до него, когато е най-уязвим. Къде и кога ще можете да го хванете? За да отговорите на тези въпроси, трябва да го проследите. Ако е пунктуален, човек на навика, ако обича да пътува по едни и същи маршрути и по едно и също време до и от работа, ще почнете да се окуражавате.

Ами ако вместо това по време на тази предварителна фаза видите, че обектът излиза и внимателно проверява колата си за самоделни взривни устройства? Веднага ще си помислите: „Труден обект. Грижи се за сигурността си. Прекалено е сложно — дай да отвлека някой друг“.

Ако потенциалният обект сте вие, виждате ли как демонстративната проява на грижи за сигурността ви се превръща в най-външния пласт от вашата сигурност?

Но да речем, че похитителят продължи да ви преценява. Сега той научава, че никога не пътувате по един и същи маршрут до и от работа. И никога по едно и също време. Така той не е в състояние да установи местонахождението ви в даден момент. Тогава как ще планира отвличането?

Обърнете внимание, че като се поставяте на мястото на противника, вие разпознавате поведенчески модел, който той трябва да възприеме, преди да извърши престъплението: предварителното наблюдение. Преди да ви отвлекат, ще ви преценяват. Това включва наблюдение. Вече знаете за какво поведение преди самото събитие да внимавате. Ако искахте да се проследите, как щяхте да подходите? Ето за какво трябва да внимавате.

Похитителят сигурно ще открие стратегически точки — някой мост например, — през които минавате всеки ден на път за работа. Това е подходящо място, на което да ви устрои засада. Но тъй като и вие го знаете, ще се приближавате към потенциалните стратегически точки с особено внимание. Когато наблюдава поведението ви в тези точки, той за пореден път осъзнава, че мислите за сигурността си и следователно не сте подходящ обект. Отново отблъскване. Ако действа безразсъдно и въпреки всичко в този момент ви атакува, вие ще имате време да прибегнете до вътрешните пластове на защитата си — заключена бронирана кола, защитна тактика на шофиране, присъствие на бодигард, достъп до огнестрелно оръжие и отново, най-важното, психическа и емоционална подготовка за опасността и евентуалното насилие.

Други примери. Ако спешно ви трябват пари, къде ще потърсите кого да ограбите? Може би по пътя на потенциалната жертва до банкомата? В такъв случай какъв банкомат ще изберете? Къде ще чакате? А ако искате да откраднете кола? Ако не сте спец по отключването и запалването с жици, къде ще търсите? Може би пред някоя видеотека или химическо чистене, където хората си оставят ключа на таблото, защото „ще отсъстват само минутка“? След като вече сте въоръжен с по-сериозно разбиране за целите и тактиката на престъпника, как трябва да се държите, за да се защитите по-добре?

Един общ елемент, който можете да откриете във всичко това, е изключителната необходимост от внимание, от осъзнаване на ситуацията. Ако знаете откъде има вероятност да се появи опасност и как ще се прояви тя, ще можете да насочите вниманието си в правилната посока. Ако не внимавате за опасността, почти със сигурност няма да сте в състояние да се защитите от нея.

Обърнете внимание, че дотук никъде не споменавам бойни изкуства. Това е така, защото бойните изкуства, самоотбраната и боят са различни теми, макар да са свързани помежду си. Връзките и разликите между тези области са извън фокуса на тази статия. Повече информация можете да откриете предложените допълнителни четива на адрес: No Nonsense Self-Defense. Засега е достатъчно да кажем, че бойните изкуства могат да се смята за вътрешен пласт от самозащитата. Ако се наложи да прибегнете до тях, почти със сигурност някой външен пласт от сигурността ви е бил преодолян и сте в по-лошо положение, отколкото ако той беше издържал.

Или с други думи:

За ефикасната самоотбрана е много по-важно да разсъждавате като противника, да приемате сериозно опасностите, а не да отричате тяхното съществуване, и да осъзнавате ситуацията, отколкото да тренирате бойни изкуства.

Имайте предвид, че аз от тийнейджър се занимавам с едни или други бойни изкуства. Обичам ги по много причини. Не оспорвам и не обсъждам тяхното значение, но подчертавам разходната им ефективност за постигане на дадена цел — в случая, ефикасна лична защита. До каквато и степен да владее бойни изкуства, човекът, който предварително разпознае и съответно е в състояние да избегне засадата, има много по-голям шанс да се спаси от нея, отколкото онзи, който се натъкне на засадата и трябва да се бие, за да се измъкне.

Затова се упражнявайте да разсъждавате като противника и ще имате по-голям шанс да оцелеете толкова дълго, колкото Джон Рейн.