Виктор Суворов
Спецназ (8) (Тайната армия на Съветския съюз)

1

В армията всички решения се вземат от командира. За всички свои решения, разпореждания и заповеди той отговаря с главата си — в най-буквалния смисъл.

Цялата необходима информация за командирското решение се подготвя от щаба. Щабът, подобно на човешкия мозък, обработва информация. За целта във всеки щаб има разузнавателни органи: отделения, отдели, управления, а в Генералния щаб — Главно Разузнавателно Управление — ГРУ.

Началникът на щаба е първият човек след командира в батальона, полка, бригада, дивизия и т.н. до самия връх: началникът на Генералния щаб е първият заместник-министър на отбраната.

Всеки щаб, като всяка глава (на човек, маймуна, носорог), е пряко свързана със сетивните органи: разузнавателни роти, батальони, полкове, бригади, както и с агентура, информационна и специална.

Възможностите на мозъка са рязко ограничени, ако няма връзка с органите на зрение, слух, мирис, вкус и допир. Въпреки това, най-зорките очи и най-чувствителните уши не струват много, ако главата е празна.

Перфектната комбинация е: остро зрение, абсолютен слух и мощен, бърз и точно действащ мозък с феноменална памет.

Главното Разузнавателно Управление (ГРУ) не е просто някакъв орган, свързан с Генералния щаб, той е една от най-важните му части, това е Второ главно управление на Генералния щаб.

На по-ниски нива — са щабовете на стратегически направления, фронтове, флоти и военни окръзи. Всеки от тези щабове има разузнавателно управление. За да не звучи толкова патосно и приказно, то се нарича за по-просто — Второ управление на щаба.

Още по-ниско — щабовете на армиите (общовойскови, танкови, авиация). Всеки от тези щабове има втори отдел.

2

В мотострелковите и танкови батальони на Съветската армия няма щатни разузнавателни средства. Но втората рота на всеки батальон, освен основната си специалност, имаше допълнителна специализация в разузнаването. Ако е необходимо, такава рота може да се използва не само като танкова или мотострелкова, но и като разузнавателна.

Всеки мотострелкови и танков полк имаше своя разузнавателна рота от: 3 танка (PT-76, по-късно T-64, T-72), 7 разузнавателни бронирани машини (БРДМ, БРДМ-2) и мотоциклети.

Всяка мотострелкова и танкова дивизия има свой разузнавателен батальон. И тук се приближаваме до темата на нашата история.

Разузнавателният батальон на всяка дивизия представлява щаба на батальона, четири роти, комуникационен взвод и тилови подразделения.

Първите две роти на Разузнавателния батальон са обикновени разузнавателни роти, абсолютно същите като разузнавателните роти на полковете. Оръжията им са танкове, БРДМ, мотоциклети.

А третата разузнавателна рота е необикновена. Според документите, третите роти се водят като разузнавателно-десантни, като всъщност са разузнавателно-диверсионни. Съкращението и в двата случая е едно и също — РДР.

През 60-те години разузнавателно-диверсионните роти са били наричани роти за дълбоко разузнаване. Но работата не е в името. Както и да наричате тези роти, същността им не се променя: всяка съветска дивизия имаше свой разузнавателен батальон и като част от този батальон една от ротите, номер три, беше диверсионна. Това беше най-малката рота по брой не само в разузнавателния батальон, но и в цялата дивизия. И в същото време това беше най-боеспособната рота не само на разузнавателния батальон, но и на цялата дивизия. Ротата се комплектува с подбрани главорези. Вътре във всеки разузнавателен батальон бойците му на шега се наричаха помежду си десантчици-диверсантчици.

Четвъртата рота на всеки разузнавателен батальон е за радио и електронно разузнаване. Тази рота внимателно прослушва ефира и засича не само работещи радиостанции, но и вражески радари. В момента не се интересуваме от тези роти. Говорим за СпН.

И така, разузнавателните диверсионни роти на разузнавателните батальони на мотострелковите и танкови дивизии не бяха официално считани за подразделения със Специално Назначение (СпН), но по естеството на изпълняваните задачи, по методите на водене на война, оръжия и оборудване, по направление и ниво на обучение на РДР, на практика нямаше отлика от подразделенията и частите на СпН.

В Съветската армия имаше сто и петдесет мотострелкови и танкови дивизии. Имаше и толкова разузнавателни батальони — по един в дивизия. Точно такъв беше броят на третите роти в тези батальони.

Когато чуете за трета рота на разузнавателния батальон, не забравяйте, че тя е третата само по номер. Всъщност по отношение на подготовката и боеспособност тя беше първата и най-добрата не само в своя батальон, но и в цялата дивизия.

3

Разузнавателната диверсионна рота нямаше взводове. Състоеше се от пет групи. Във всяка — командир на група (щат — старши лейтенант) и петима бойци. В ротата има 36 души, включително шестима офицери и прапоршчик. За транспорт разузнавателно-диверсионната рота има 7 пътни превозни средства ГАЗ 69: един за командира на дружината, втори за старшината и 5 превозни средства за разузнавателните групи.

Разузнавателно-диверсионни групи от мотострелкови и танкови дивизии проникваха дълбоко в тила на противника през открити флангове и пробиви в бойните му редици. Освен това такива групи без транспорт се прехвърлят в тила на противника с хеликоптери или с парашути от самолети. След прехвърлянето РД (разузнавателно-диверсионни) групи могат, ако е необходимо, да пленят и използват превозни средства на противника.

Основната задача на РДР е търсенето и унищожаването на ядрено оръжие и превозни средства за доставката им. Всяка мотострелковаи танкова дивизия имаше отделен ракетен дивизион. Бойни глави на ракетите са ядрени, химически, конвенционални. Ракетният дивизион е основната смазваща сила на дивизията.

Разделението на труда беше това: РДР търси целите, ракетният дивизион ги поразява.

В допълнение към ядрените оръжия и средствата за транспорт, РД групите търсеха щабове и комуникационни центрове. По принцип това е същата работа за неутрализиране на вражеските оръжия за масово унищожение: унищожаване на щаба — и няма кой да даде заповед за използване на ядрено оръжие, удар по комуникационния център — и няма как да се предаде заповедта на изпълнителите.

Работата вървеше едновременно и в трите посоки: търси се щаб, комуникационни центрове и ракетни батерии. И се унищожават.

Достатъчно беше групата на РД да съобщи координатите на открития обект и да се измъкне преди удара: командирът на дивизията имаше с какво да порази откритата цел. Ако нещо попречи на командира на дивизията да удари открития обект, групата на РД получава заповед за самоубийствена атака.

4

Военното разузнаване нямаше отличителни знаци. И правилно: няма нужда да се открояват на общия фон.

Личният състав на разузнавателните роти на мотострелковите полкове беше облечен по абсолютно същия начин, както личният състав на мотострелковите батальони: цветът на пагоните, кантовете и петлиците са малиновочервени, а от 1970 г. — червени. И емблемата е общовойскова: звездичка във венец.

Разузнавателните роти на танковите полкове, разузнавателни батальони както на танковите, така и на мотострелковите дивизии бяха облечени в танкови униформи: червени пагони, черни кадифени петлици. А на петлиците — танкове.

На оперативно ниво, в разузнавателните отдели и управления на армиите, окръзите и групите войски, офицерите основно имаха същите черни кадифени петлици, но на тях — артилерийски емблеми. Въпреки че понякога носеха емблемите на инженерните войски и емблемите на комуникационните войски. В тези случаи емблемите не се носеха върху черно кадифе, а върху черен плат.

И ето един ден пристига нов офицер — старши лейтенант Василий Алексеевич Кръсников, в отдела за разузнаване към щаба на Волския военен окръг. Предишна му позиция — командир на пета група на трета рота на 30-та отделна гвардейска разузнавателна рота на 6-та гвардейска мотострелкова дивизия на 20-та гвардейска армия на Групата на съветските сили в Германия.

Аз, като най-младият в отдела, отивам в бюрото за пропуски, за да се срещна с новия човек и да го отведа в нашата бърлога. Срещам старши лейтенанта и очите ми стават големи и кръгли.

Пред мен стои красив симпатяга като кино звезда, а върху черни кадифени петлици — емблема на десантни парашути. Никога не съм виждал такова нещо. И в никакви инструкции, заповеди и правила за носене на военна униформа нямаше нищо подобно.

Оказа се, че е издадена заповед, че третите роти на разузнавателните батальони на мотострелковите и танкови дивизии сега вече ще носят емблемите на десантчици.

И това е правилно. Офицерите на тези роти правеха скокове с парашут по същия начин като целия съветски десант и имаха всички привилегии на ВДВ и СпН. В целия разузнавателен батальон времето за служба на офицерите се изчисляваше както обикновено, а в третата рота, десантчици-диверсантчици, година се брои година и половина. Съответно те получаваха заплата и половина, а следващите звания им бяха присвоявани един и половина пъти по-бързо.

Дълги години бойците от десантно-диверсионните роти носеха емблеми на танкове. И висшето командване имаше две убедителни съображения, които си противоречиха. От една страна, военната тайна трябва да се пази, за да не се открояват тези хора от общия фон. И от друга страна, беше необходимо да се поддържа боевият дух на тези бойци: те ги хвърляха от малки и от свръхмалки височини, чупиха си краката и ръцете. А понякога не се отваряше парашута. Така че ето ти куполи на пагоните! Бъди сигурен — следващия път ще се отворят.

Но защо се отклонявам?

Обръщам внимание, че освен роти, батальони, отряди и бригади на СпН, имаше и 150 разузнавателно-диверсионни роти, които се различаваха само по това, че емблемата на военнослужещите не беше върху сини петлици, а върху черно кадифе. Това са също части и съединения на СпН, но не са включени в общите списъци.

Следователно, когато говорим за бригади, отделни батальони, отряди и роти на СпН, нека си припомним и за разузнавателно-диверсионните роти на разузнавателните роти на мотострелковите и танковите дивизии.

Спомняте си за СпН — не забравяйте разузнавателно-диверсионните роти, споменавайте ги с тихи и любезни думи.