Виктор Суворов
Спецназ (6) (Тайната армия на Съветския съюз)

1

През първите петнадесет години от съществуването си Съветският съюз бил изключително слаб във всички отношения, особено в икономическото и военното. Комунистическите лидери се страхували от интервенция на чужди държави. Затова страната се подготвяла за отбрана.

По протежение на западните граници на Съветския съюз била създадена т.нар. линия за обезпечаване в дълбочина от 100 до 250 километра. Тази ивица се простира от Балтийско море до Черно море. В рамките на тази линия всички железопътни и автомобилни мостове, гари, жп складове, тунели, водни кули и електроцентрали били подготвени за разрушаване. Екипите за разрушаване, които разполагали с всичко необходимо за взривяване, били разположени така, че да могат веднага да започнат работа при тревога.

В случай на заплаха от война в тази ивица се планирало в предварително избрани посоки и участъци да се изградят минни полета с голяма дълбочина и дължина, да се изкопаят десетки и дори стотици километри противотанкови ровове, ескарпи и контраескарпи, да се построят стотици километри от минирани телени заграждения и горски завали в най-кратки срокове.

Зоната за сигурност била един вид застраховка за Червената армия в случай на изненадваща атака на противника. Веднъж попаднал в зоната за сигурност, врагът губи основното си предимство — изненадата. Освен това, докато врагът напредва бавно, посоката, в която той концентрира главните си сили, се очертава доста ясно. Това дава време и възможност на командването на Червената армия да пренасочи стратегическия резерв в най-застрашеното направление.

Непосредствено зад полосата е издигната така наречената линия на Сталин: 13 укрепени района със стоманобетон и бронирани отбранителни съоръжения. Идеята на Генералния щаб на Червената армия е била изключително проста: в случай на нападение врагът ще загуби сила и ценно време, пробивайки през бариери, развалини и минни полета. Врагът ще бъде принуден да възстановява мостове, железопътни коловози, тунели и всичко останало. И след като претърпи значителни загуби и много време, той ще се сблъска с линия от стоманобетонни укрепления, зад които са разположени главните сили на РККА.

Но това не е всичко. Още в мирно време в териториите, по които минавала полосата за сигурност, тоест между държавната граница и линията на Сталин, тайно се формирали партизански отряди и диверсионни групи. Партизаните и диверсантите се занимавали с мирен труд, но от време на време били събирани на секретни сборове и учения. На усамотени места те усъвършенствали уменията си. При първия сигнал хиляди предварително обучени бойци били готови да отидат в горите.

Тези отряди били ядрото за разполагане на многохилядни партизански съединения. Още в мирно време за бъдещи партизански полкове и бригади били подготвени тайни бази и складове за оръжие, боеприпаси, комуникационни средства, храна, лекарства и всичко останало, което било необходимо за дълга и упорита борба.

Когато съветските войски се оттеглят, всички мостове трябвало да бъдат взривени, тунелите трябвало да бъдат блокирани, железопътните възли да станат напълно негодни, ЖП стрелките и дори релсите и телефонните кабели трябвало да бъдат евакуирани. Партизаните трябвало само да предотвратяват възстановяването на вече разрушени обекти.

Суровият климат, необятната територия, непроходимите гори, блатистите терени, ниската гъстота на населението, слабо развитата мрежа от пътища — всичко това прави територията на Съветския съюз идеално място за действия на партизани и диверсанти.

2

Линията на укрепените райони, линията за сигурност пред нея, партизанските и диверсионни формирования, действащи в тази зона, са тристепенната отбранителна система на държавата.

През септември 1939 г. обаче Хитлер, противно на своите планове и разчети, изведнъж влязъл във война не само с Полша, но и с Великобритания и Франция и потенциално със САЩ. И от този момент нататък отбранителните системи на Съветския съюз станали напълно ненужни за другаря Сталин. Всичко, което се подготвяло за отбрана, било изоставено, унищожено, разпуснато преди нападението на Германия. На първо място, всичко, което се подготвяло за разгръщане на партизанска война на нейната територия, било унищожено: партизанските отряди били разпуснати, оръжия, боеприпаси, взривни вещества били иззети, убежища и складове били зарити със земя, а партизанските бази опустошени.

Наред с унищожаването на всичко, което преди това било създадено за отбраната на страната, имало също толкова бързо разгръщане на сили, предназначени за нанасяне на изненадващо нападение над Германия и Румъния, за действия на вражеска територия в хода на грандиозни освободителни походи.

На 18 юни 1941 г., като част от Разузнавателното Управление на Генералния щаб, внезапно се появява нова структура — Центърът за специални назначения (войскова част 9903), наброяващ 2500 подбрани войници от тайния фронт.

Командният състав на този център бил съставен от откровени диверсанти, които вече били преминали през Испания, Монголия, Полша и Финландия.

Средният команден състав е от спешно свалени от занятия слушатели от Разузнавателния отдел на Военна академия на МВР „Фрунзе“.

А обикновеният и младши команден състав са, първо, спортисти от ЦСКА, второ, чужденци, които по различни причини са се озовали в Съветския съюз и са били вербувани от военното разузнаване преди войната, за да изпълняват задачите си, и трето, момичета — московски работнички от предприятията и курсантки.

По странно съвпадение, на този ден, 18 юни 1941 г., в Москва, на стадион „Динамо“, започва формирането на Особена ударна група на НКВД от 1500 диверсанти. Групата трябвало да бъде хвърлена през границата с Германия през следващите десет дни.

И трябвало да се случи, но Германия изведнъж, без някаква причина, внезапно атакува миролюбивия Съветски съюз. Затова плановете трябвало да бъдат коренно променени. Прехвърлянето на диверсанти на превзетите от Германия територии е било отменено. Вместо това, по заповед на народния комисар на вътрешните работи на СССР, генералния комисар по държавната сигурност другаря Лаврентий Павлович Берия, са формирани две мотострелкови бригади с особено назначение — ОМСБОН. Те били комплектувани от сътрудници на НКВД и НКГБ, както и от спортисти на клуб „Динамо“. Третият източник за комплектуване на тези бригади били чужденци — испанци, германци, французи, италианци, българи, предимно бивши бойци от международните бригади, воювали в Испания, а след разгрома на обединените сили на комунисти и социалисти избягали в Съветския съюз. В СССР те били подготвени за освободителни кампании, но изведнъж трябвало спешно да променят всички планове и да се подготвят за диверсантни действия в напълно различни територии.

Междувременно германските войски без никакви затруднения преодолели районите, където преди това е минавала линията за сигурност, където е трябвало да действат, но не са действали съветските партизани и диверсанти. Също толкова лесно германските танкови клинове пробили две линии на укрепени райони, които не били заети от Червената армия.

3

На 3 юли 1941 г. по радиото се появява другарят Сталин. Той призова за упорита съпротива срещу врага и постави задачите на Червената армия и на целия съветски народ. Включително:

Не оставяйте на врага нито килограм хляб или литър гориво. Колхозите трябва да прогонят целия добитък и да предадат зърно на държавните органи за съхраняване и за прехвърляне в тиловите райони. Всичкото ценно имущество, включително цветните метали, хлябът и горивото, които не могат да бъдат взети, трябва да бъдат унищожени безусловно.

В районите, завзети от противника, трябва да се създадат партизански отряди, конни и пеши, да се създадат диверсионни групи за борба с частите на вражеската армия, за разпалване на партизанска война навсякъде за всичко, за взривяване на мостове, пътища, за повреждане на телефонните и телеграфни комуникации, за подпалване на горите, складове и обозите. В завладените райони създайте непоносими условия за противника и всички негови съучастници, преследвайте ги и ги унищожавайте на всяка стъпка, скрийте всичките им мероприятия.

В този текст в ранната си младост бях озадачен от две думи: палежа на горите.

Ще оставим настрана въпросите за високия морал. Нека се опитаме да разберем практическата стойност на подобни действия и да зададем въпроса само с една дума: защо? Да помислим върху тези думи, за да не ни обвинят в хулиганство и нечестив език, ще преведем на майчино наречие и ще повторим отново: За какво по дяволите?

Е, каква е ползата от изгарянето на нашите гори? Германците не влизаха много в горите. Партизаните и диверсантите се нуждаят от гората. И ако горите са изгорели, тогава къде ще се скрият родните ни подпалвачи?

Хитлер беше злодей. Не знам, може би той е написал секретни инструкции, че в случай на превземането на Германия от врага е необходимо да се изгарят горите на собствената им земя. Но директни призиви на Хитлер за изгаряне на немските гори още не съм открил.

А другарят Сталин призоваваше. При това той използваше всички радиостанции, всички радиоприемници и репродуктори на Съветския съюз и всички останали средства за масова информация, започвайки от първите страници на вестник „Правда“.

В допълнение към открития и шумен призив за унищожаване на „цялото ценно имущество, включително цветни метали, хляб и гориво“, другарят Сталин е подписал и секретни документи. Един от тях, Заповед №428, „За унищожаването на селища на фронтовата линия“, цитирам в отделно приложение в края на тази книга, на страница 403. И това вече не е призив, а заповед!

В текста на документа се подчертават тези думи: Върховното главно командване.

А след това — списък на действията, които по мнението на другаря Сталин трябва да гарантират победата на нашия народ в справедливата борба. Първо нещо:

Унищожете и опожарете всички населени места в тила на германските войски на разстояние 40–60 км в дълбочина от фронтовата линия и 20–30 км вдясно и вляво от пътищата.

Нека преценим: минималната дължина на съветско-германския фронт е 2 хиляди километра (понякога тя достига до 6 хиляди). Приемаме го като минимум: ивица с дължина 2 хиляди километра и широчина 40–60 (средно 50) километра. Получаваме площта на ивицата — 100 хиляди квадратни километра. Тук всичко е ясно: на тези сто хиляди квадратни километра е необходимо да се изгорят и унищожат всички населени места, независимо дали са в близост до пътища или в далечината.

Но сега, нека си се представим на мястото на командира, например, на Западния или Волховския фронт и да помислим: защо полосите на 20–30 километра вдясно и вляво от пътищата също се включват в списъка на другаря Сталин? В крайна сметка вече сме унищожили и изгорили всичко в прифронтовата полоса!

Има само едно обяснение: другарят Сталин имал предвид онези пътища, които не са били включени в полосата с дълбочина 40–60 км. Те са разположени далеч от предния край. И заповедта на другаря Сталин не казва колко далеч трябва да отидат нашите диверсанти, за да изпълнят заповедта на Върховния главнокомандващ.

И като се почеше по главата, големият шеф се опитва да си представи селище, около което няма пътища в радиус от 20–30 километра. На големия шеф очевидно му липсва въображението да си представи това. Признавам, и моето въображение не е достатъчно.

Харесва ли ви или не, но се оказва, че в изпълнение на заповедта на другаря Сталин всички къщи и сгради е трябвало да бъдат разрушени на териториите, окупирани от германците. Разбира се, ако срещнете някъде голям или малък град или село, около които изобщо няма пътища на 20–30 километра, можете да го оставите както си е.

Но това е само първото изречение от първия параграф. В този документ има много повече невероятни моменти. Ето, например, друго предложение от секретната заповед на другаря Сталин:

За унищожаване на населените места в указания радиус за действие незабавно пуснете авиацията, използвайте мащабно артилерийски и минометен огън, разузнавателни екипи, скиори и партизански диверсионни групи, снабдени с бутилки със запалителна течност, гранати и други подривни средства.

Бойците и командирите на НКВД и Червената армия просто трябвало да си представят, че във всяка къща, във всяка барака, във всяка изба, във всяка колиба, във всеки цех и на всяка гара проклети фашисти са се заседяли и да бият тези къщи, бараки, изби и колиби с авиация, артилерия и още с партизани и диверсанти със същата задача.

Рецептата е безотказна: ако хвърляте тухли от осмия етаж върху главите на минувачите, рано или късно ще уцелите и шпионин. Точно това е наредил другарят Сталин: да се унищожава всичко, без да се интересуваме къде са своите и къде са чуждите.

Заповедта на другаря Сталин за унищожаване на населените места може да бъде квалифицирана като тежко военно престъпление: например Хагската конвенция от 1907 г. пряко забранява подобни действия.^[1]

След войната съветските историци съобщават със съжаление как много градове и села са опожарени и унищожени от проклетите фашисти. Съветските обвинители, в благородна ярост, поискаха най-строгите наказания за победените германски генерали, които понякога са действали във войната точно както е учил другарят Сталин. Германските генерали са съдени и обесени за такива престъпления. Но на другаря Сталин и другите другари им провървя: след войната никой не ги е съдил.

4

Указанията на другаря Сталин, прогърмели на 3 юли 1941 г. в цялата страна и в целия свят, потвърдени от секретни заповеди и устни разпореждания, се превръщат в ръководство за действие за военното командване и за бдителните другари от неспящите органи.

За диверсиите на НКВД и Червената армия било открито широко поле за дейност. За разрушение, а не за изграждане.

На 18 август 1941 г. язовирът на Днепърската водноелектрическа централа (ДнепроГЭС) е взривен. Зарядът е 20 тона амонал. Изпълнителите са 205-и отделен сапьорен батальон на Инженерното управление на Южния фронт (командир на фронта е генерал от армията Иван Тюленев, началникът на инженерните войски на фронта — Герой на Съветския съюз, генерал-майор на инженерните войски Аркадий Федорович Хренов, а по-късно — генерал-полковник от инженерни войски).

Подривниците от „Лубянското“ ведомство не изоставали. Но тези момчета не са моята тема. Нека ги разкажат онези, които продължават славните бойни традиции на екзекутираните врагове на народа — Виктор Семенович Абакумов, Всеволод Николаевич Меркулов, Богдан Захарович Кобулов, Лаврентий Павлович Берия.

5

През 1942 г. В Червената армия се формира Гвардейска инженерна бригада на СпН, в състав от пет батальона. Скоро се образуват още дванадесет отделни гвардейски батальона.

Както бригадата, така и отделните батальони влязоха в историята като гвардейски минировачи. Само много ограничен кръг от командири знаели какво означава това. И това означавало нищо повече от разузнавателно-диверсионни части.

В Червената армия гвардейският чин можеше да се получи само в битка. Минировачите на гвардията били едно от изключенията: бригадата и отделните батальони получили гвардейско звание още по време на формирането.

В този момент от Бяло до Черно море имало дванадесет съветски фронта, всеки фронт е бил група от армии и всеки от фронтовете получи по един отделен гвардейски батальон от минировачи, а бригадата остана подчинена на Върховния главнокомандващ.

В Дирекцията за разузнаване на всеки фронт бил създаден друг отдел, който ръководел работата на гвардейските миннировачи. Освен това всеки такъв отдел набирал агенти. Тези агенти трябвало да действат независимо в тила на противника и да оказват подкрепа на диверсанти, когато се появяват в тила на противника.

Гвардейските минировачите били части от СпН в най-чистата им форма, въпреки че това име не се използва всеки път. Основният начин за проникване в дълбокия тил на противника е бил скок с парашут от самолет, но други методи не са изключени.

Гвардейските минировачи са действали независимо или съвместно с партизаните. Партизанският лагер може да служи като база за диверсантите. Той им е осигурявал надеждна защита и отбрана, радиокомуникации с континенталната част, давал им е възможност да се скрият от малки групи преследвачи или да приемат битка срещу по-големи сили. Той им давал възможност спокойно да си почиват между битките, да получат медицинска и друга помощ в случай на нужда. Партизаните добре са познавали района си и са можели да се ползват като помощници и водачи. Това била чудесна комбинация: местни партизани, които познават района си отлично и най-модерната подривна техника в ръцете на истински експерти, които прелитат от континенталната част.

Гвардейските минировачи били един вид „гост изпълнители“: те се появявали за кратко, свършвали си работата и след това изчезвали. Те били връщани със самолет от партизански летища или сами се връщали през фронтовата линия пеша.

6

Кулминацията на партизанската война срещу Германия станали две крупни операции от 1943 г. По това време, в резултат на работата на другарите от НКВД в партизанските формирования е приведен ред: те били „изчистени“ от вредни елементи и поставени под строгия контрол на Централния щаб на партизанското движение.

На 5 юли 1943 г. на Курската дъга германската армия започнала последното си стратегическо настъпление на съветско-германския фронт. Германските танкови клинове се блъснали в несъкрушимата отбрана на два съветски фронта. Съветските войски изтощили настъпващия враг в изтощителни отбранителни битки.

На 13 юли Върховният главнокомандващ маршал на Съветския съюз Сталин разпоредил операцията „Железопътна война“.

Целта на операцията: нарушаване на доставките на настъпващите германски войски и отклоняване на противниковите сили за охрана на железопътни линии и възли.

Пространственият обхват на операцията: териториите на Ленинградската, Калининската, Смоленската и Орловската области, окупирани от врага, Беларус и североизточните райони на Украйна — повече от 1000 километра по фронта, повече от 750 километра в дълбочина от фронтовата линия.

В операцията участват 167 партизански бригади и отделни отряди с общ брой от над 100 хиляди партизани и диверсанти. Партизанските формирования били подсилени от групи диверсанти от състава на отделна бригада и осем отделни гвардейски батальона минировачи.

Първият ден от операцията (или по-скоро първата нощ) — между 2 до 3 август 1943 г. Тази нощ 42 хиляди релси са били взривени на огромна площ от близо милион квадратни километра. Операцията продължава до 15 септември 1943 г. Общо по време на операция „Железопътна война“ били дерайлирани 836 вражески ешелони, взривени са 215 хиляди релси, 184 железопътни и 556 автомобилни моста, унищожено е значително количество вражеско оръжие и военна техника. Врагът беше принуден да отклони значителни сили за охрана на железниците, за борба с партизаните и диверсантите.

Продължаването на операция „Железопътна война“ станала операция „Концерт“, която започнала на 19 септември 1943 г. и продължава до края на октомври. В тази операция взели участие 195 партизански бригади и отделни отряди с общ брой от над 120 хиляди партизани и диверсанти. Пространствен обхват: 900 километра фронт и 400 км дълбочина.

Въпреки това.

Въпреки това, след такива блестящи успехи, повечето части на гвардейските минировачи започнали набързо да се реорганизират от диверсанти към обикновени гвардейски бойни сапьорни батальони, полкове и бригади. В тази форма те се използват до самия край на войната.

Защо?