Виктор Суворов
Спецназ (3) (Тайната армия на Съветския съюз)

1

Нека затвърдим завинаги, че има само два вида военни действия. Основната форма обаче е само настъплението.

Червената армия (от 13 февруари 1946 г. — Съветската армия) е създадена и съществува за настъплението.

Настъплението обаче може да бъде успешно, само ако подготовката за него е надеждно прикрита с отбрана, а резултатите от настъплението са твърдо закрепени. Тоест: без солидна защита не може да има успешно настъпление.

Ето защо след Втората световна война за съветските танкове е разработено и внедрено в армията прикачно булдозерно оборудване. Напредващ танк с прикачено оборудване, когато получи заповед за отбрана, първо изкопава окопи за двата съседни танка, след което окопава себе си и се прикрива. Само кулите остават на нивото на земята и това драстично намалява уязвимостта на танковете както към конвенционалните огнестрелни, така и ядрени оръжия.

Основната тежест на войната пада върху раменете на пехота. Във войната боец мотострелкови войски носи автомат с щик и четири пълнителя по 30 патрона всеки. Освен това от лявата му страна има калъф с две нападателни (РГД-5) или защитни (Ф-1) гранати. На главата му е стоманена каска СШ-68. Тя тежи килограм и половина. От лявата страна има чанта с противогаз, на гърба, навита на руло плащ-палатка и противоядрен защитен комплект (гумен дъждобран с качулка, гумени ръкавици и гумени чорапи, които при нужда се носят върху ботушите). Той също има манерка с вода. Манерката е в калъф. Така водата не се затопля в жегата и не се охлажда толкова бързо в студа. Празна манерка тежи 210 грама. Водата в манерката е 750 грама.

Всичко това е лек комплект. А пълния комплект на боеца от мотострелковите войски да не споменаваме, за да не си разваляте настроението.

А, почти забравих. Както пълният боекомплект, така и в лекия се включва малка пехотна лопата MPL 50. Не трябва да се бърка със сапьорната лопата. Сапьорната — това е тази с дълга дръжка.

Малката пехотна лопата (наричана от невежи сапьорна лопатка) служи на войника като хладно оръжие, гребло, тиган и дори измервателно устройство: ширината на стоманената плоча е 15 сантиметра, дължината на стоманената плоча е 18 сантиметра, дължината на лопатата с дървена дръжка е 50 сантиметра. Плочата не трябва да изпъква или да отразява слънчевата светлина, демаскирайки боеца; за това стоманената плоча се обгаря.

Но основната цел на устройството с индекс MPL 50 е да копае земята.

Основният вид военни операции на Съветската армия, както твърдо научихме, е настъплението. В някои моменти обаче пехотата, атакуваща след танковете, получава заповед да спре. Причините могат да бъдат различни:

• задачата за деня е успешно изпълнена;

• висш командир реши да пренасочи посоката на удара, към по-обещаваща зона;

• атаката е задушена, огромни загуби пречат на продължаването на бойната мисия.

Получил заповедта да спре, боец от мотострелкови войски, без да чака допълнителни инструкции, изважда лопатата и се окопава в земята. Лопата винаги е с него — той я носи в калъф на колана на талията. Плочата на лопата е на място, в долната част на гърба, в дясната половина.

Удобството на малката пехотна лопата е, че е удобно да копаете земя, докато лежите под вражески огън. (Опитайте се да лежите да копаете земята със сапьорна лопата, чиято дължина е 110 сантиметра.)

На първо място, боеца издълбава окоп с дължина на ръста, обикновено около 170 сантиметра. Ширината на такъв изкоп е 60 сантиметра, дълбочината е 30 сантиметра. Земята е насипана към врага. Този насип се нарича бруствер и предпазва войника от вражески куршуми.

Войникът още не е имал време да се окопае за лежаща стрелба, а батальонните минохвъргачки, полкови оръдия и дивизионни гаубици нанасят кратък интензивен артилерийски удар върху противника. Пехотата получава командата „Пригответе се за атаката!“, А след това — „На атаката! Напред!“ Пехотата, следвайки танковете, се втурна отново напред и когато получи заповед да спре, отново се окопава в земята. И отново боецът копае окоп за стрелба в легнало положение. Ако няма нова заповед за атака, боецът дълбае окоп за стрелба от коляното, а след това — за стрелба в изправено положение.

Във всеки окоп боеца не се страхува от вражески куршуми. Във всеки изкоп вероятността да бъдете ударени от шрапнелите на снарядите е рязко намалена. При наличието на всякакви окопи, дори окопи за стрелба от лежанка, стабилността на отбраната по време на атаки от вражески танкове рязко се увеличава — дори ако танкът преминава през окоп дълбок само 30 см, боецът, който се е скрил в такъв окоп, ще остане невредим в половината от случаите.

Ако контраатаките на противника са отблъснати и заповедта за продължаване на настъплението не е получена, войниците без никакви напомняния и заповеди свързват своите уединени окопи с траншеи.

Неразрушим принцип: отбраната трябва непрекъснато да се подобрява! Потта спестява кръв — по-добре е да копаете десет метра окопи, отколкото метър от гроб.

Във война пехотинецът копае десет часа всеки ден. Огневите позиции на отделението са свързани с обща траншея, образувайки опорен пункт на взвода. Опорните пунктове на взводовете са свързани с траншеи, образувайки опорен пункт на ротата. С траншеи до тила проходите за свръзка. Стръмността на окопите и проходите за свръзка е обшита с дъски и трупи, участъците на окопите са покрити с всякакви импровизирани материали и покрити с пръст, във всяко отделение са оборудвани позиции за картечници и гранатомети, изградени са землянка и команден пункт за командира на взвода, всичко това е внимателно замаскирано.

Нормите на Съветската армия предвиждаха, че след 10 часа боец трябва да изкопае с малка пехотна лопата:

• в глинеста почва — 3 куб.м.

• при средна растителна почва — 5 куб.м.

• в пясъчна почва — 7,5 куб.м.

2

Безбройни са начините за използване на малката пехотна лопата.

С тази лопата боеца от мотострелковите войски копае гроба на паднал другар.

Ако боеца няма брадва, той наряза хляба, който в свиреп студ става твърд като гранит с ръба на лопата.

Под убийствен вражески огън боеца гребе с лопатата, като с гребло, форсирайки, с повален и хвърлен във водата телеграфен стълб, водни прегради като Днепър, Висла или Одер.

Но, като получи заповед да спре, боецът, този страхотен земекопач, издига отново и отново несъкрушими укрепления около себе си.

Със своята лопата боеца създаде непреодолими отбрани в районите на Сталинград и на Курската дъга, на Кюстринския плацдарм и при сраженията край езерото Балатон.

Със своята лопата боеца може да измери дължината на отрязания плат в изоставен вражески магазин. Защо хубавото да пропада? Две лопати — метър!

Със своята лопата боеца може да определи ширината на гъсеницата на унищожен вражи танк и само по този параметър да определи вида му.

Във вражеските армии малката лопата се прави сгъваема. Това е глезотия. Не, граждани, лопата трябва да бъде един монолит, като непоклатим член на Комунистическата партия, като неизменната воля на работническата класа, която ще завладее света!

Лопатата е гаранция за издръжливостта на пехотата и, следователно, на всички останали войски в моментите на най-яростния натиск на противника.

Ако пехотата има достатъчно време да се окопае в земята, тогава врагът няма да може да я извади от окопите, независимо от това какво свръхмодерно оръжие използва.

3

Но тази книга не е за пехотата, която обичам, а за бойците на напълно различни части и формирования, чието име е Спецназ. В съкратена форма — СпН.

Войниците на спецназа никога не копаят окопи и траншеи — те не трябва да водят отбранителни битки. Те или нападат внезапно, или срещнали превъзхождащи сили, изчезват толкова внезапно, колкото са се появили. И после атакуват на място, когато и където врагът най-малко очаква появата им.

Удивително е, но войниците от спецназ, на които не е необходимо да водят отбранителни боеве, обичат малката пехотна лопата МПЛ-50 със същата нежна войнишка любов, като бойците от мотострелковите войски.

Защо войникът СпН се нуждае от малката пехотна лопата, ако никога не копае окопи и траншеи?

О. Невъзможно е да се опише с думи. Това трябва да се види.

В ръцете на боеца от СпН малката пехотна лопата се превръща в страховито безшумно оръжие. Всеки боеца от СпН тренира употребата на лопата много повече от боец от мотострелковите войски. Първото нещо е да се развие силата и точността на удара. В миналото кавалеристите са нарязвали тръстиките със саби за да се упражняват. Проблемът е, че гъвкавата тръстика се огъва под удара, като не позволява да бъде срязана. Следователно ударът трябва да бъде светкавичен, толкова бърз и мощен, така че разпореният въздух да свисти и така че тръстиката да няма време да се огъне.

Висша класа е, когато една срязана тръстика продължава да стои изправена няколко мига и след това бавно пада на земята. Точно към това се стреми търсещият съвършенство.

Бутилките са добри за тренировки. Необходимо е да се среже, така че гърлото на бутилката да отлети със звън, но самата бутилка остава цяла и съдържанието й не се разлива.

Боецът на СпН вярва на лопатата си като на любима жена: дланта върху дръжката — и ужасен раздробяващ удар. В 808-та отделна рота на СпН към Разузнавателния отдел на щаба на Приволжския военен окръг се шегуваха, че старшината на ротата Приходко при сутрешната проверка с лопатата си е рязал ноктите на небрежни бойци.

В ръкопашен бой лопата надеждно отблъсква удара с щик, нож или друга лопата.

Диверсионните групи на СпН са създадени да действат срещу добре защитени и охранявани обекти, включително тези, за които се използват кучета пазачи, наред с другите неща. Съсичането на куче с острия ръб на лопата е по-надеждно от мушкането му с нож.

Боец от СпН, въоръжен с лопата, тренира в заключена стаята с озверяло куче. Този, който премине през подобно изпитание, носи гордото име Гладиатор. Бойци се шегуваха: защо ме плашите с пудели и мопсове, трябва срещу мен да пуснете Усурийски тигър?

Боецът от СпН не се страхува от тигри, ако в ръката му е мощното оръжие с гордото име МПЛ-50!

Това оръжие е още по-лошо, ако се използва не като казашка сабя, а като томахавка на червенокож индианец, тоест не като оръжие за рязане, а като оръжие за хвърляне, като бойна брадва.

Нека си припомним хрониката на военните години. Немските войници имат гранати с дълги дървени дръжки. За какво? Да, за да ги хвърлят по-далече и по-точно. А в съветския цирк клоуните, жонглират с лъскави дрънкулки — не знам как се наричат — единият край е дебел и тежък, а другият е тънък и дълъг. Обект с тази форма е най-удобен за жонглиране; той е точно като немска ръчна граната или съветската малка пехотна лопата.

Боец от СпН е майстор по хвърлянето на лопата. Той я хвърля от всяка позиция — легнал, седнал, при подскок, при премятане.

Ако лопата се забие в дърво, тогава изваждането й не е толкова просто. И ако я забиете в нечий череп, няма проблеми — тя се издърпва и се използва отново.

Лопата, която лети към челото ви, не е приятна гледка. Бедата е, че съзерцанието не трае дълго: има само момент, ослепителен момент и почти няма време за притеснение. Но повечето жертви дори не трябва да се притесняват, защото ударът се нанася отзад: острието се врязва в черепа или между раменните лопатки, като смачква и смазва гръбнака и ребрата.

Интересна подробност отдавна отбелязана от психолозите на ГРУ: ако боец от СпН стреля по враг, тогава врагът отговаря с огън. Но ако умело, влагайки душа, хвърли лопата МПЛ-50 към врага, злият враг спира да стреля и се хвърля настрани.

Това е книга за бойците, които действат с лопатите по-уверено и точно, отколкото с лъжиците на войнишката маса.

Освен лопатите, те разбира се, имат и други оръжия, включително преносими ядрени боеприпаси.