Виктор Суворов
Спецназ (2) (Тайната армия на Съветския съюз)

Предисловие

Книгата „Спецназ“ има трудна съдба.

Въобще не възнамерявах да напиша тази книга и не съм и мисли. Но бях принуден.

Започна се с факта, че на 13 септември 1982 г. във Великобритания, след дълги закъснения, най-накрая беше публикувана моята книга „Inside the Soviet Army“ („Съветската армия отвътре“)^[1]. Скоро тази книга беше публикувана и в САЩ.

Американците бяха последвани от японците, германците, шведи и разни други. Книгата имаше определен успех. В пет страни, включително САЩ, се превърна в бестселър.

Вярно, не без абсурдни атаки и злонамерена критика. В книгата писах за стратегията и тактиката на Съветската армия, за оръжия и техника, за ботуши и палта, за службата на войници и офицери. В тази книга споменах и за диверсионните подразделения и формирования, наричайки ги необичайната дума „Спецназ“. Не съм навлизал в подробности, нямаше нужда от това.

Но някои изтъкнати чуждестранни военни експерти намериха вина в думата: в руския език няма такава дума! В съветската армия няма такъв термин! Не, това е всичко! И критиците изложиха доказателства — връзки към най-разнообразните речници на руския език, включително много специфични.

Ето, те казват: „Кратък речник на оперативно-тактически и общи военни думи“ (М: Военно издателство, 1958 г.) — думата „Спецназ“ я няма.

И ето един напълно свеж (по онова време) „Речник на съкращенията на руския език“ (M: Russian Language, 1977) — 15 хиляди съкращения! Има „спецкор“, веднага след него — „спецстрой“, но между тях няма „Спецназ“!

Какви речници има! Ето „Съветската военна енциклопедия“ (М: Военно издателство, 1976–1980 г. в 8 тома), седмия том на който е публикуван през 1979 г. В седмия том има „Специя“ и статия за нея — това е военноморска база в Италия, последвана от „Спешивание“ — това е качването на пехотата на бронетранспортьор или на танкова броня. Ако е имало някакви „Спецназ“, тогава мястото за него е между „Специя“ и „Спешивание“. Но твоя спецназ не е тук! Лъжеш! Не ни заблуждавай! Обърнете внимание на състава на редакционната комисия на „Съветската военна енциклопедия“: маршали, генерали, адмирали, лекари, академици! Председателят на редакционната комисия на енциклопедията е член на Политбюро на ЦК на Комунистическата партия, министър на отбраната на СССР А. Маршал на Съветския съюз А. Гречко, а след смъртта му през 1976 г. член на Централния комитет на КПСС, началник на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР Маршал на Съветския съюз Н. В. Огарков, той беше заместник-председателят на комисията по проекти. Е, те е трябвало да знаят дали в Съветската армия има така наречените Спецназ или не! Маршал на Съветския съюз Николай Василиевич Огарков няма да лъже!

В интерес на истината трябва да се отбележи, че във втория том на „Съветската военна енциклопедия“ на страница 326 можете да намерите статия за войски със специално назначение, но тази статия обърка въпроса още повече:

Войска със специално назначение (иностр.) — обособени части и подразделения във въоръжените сили на редица капиталистически държави, предназначени за провеждане на разузнавателни, диверсионни и терористични операции, организиране на бунтовнически действия и въоръжени атаки, провеждане на психологическа война, пропаганда и други подривни действия. Във военно време отрядите за Спецназ се хвърлят в тила на противника, за да му причинят щети от внезапни атаки (нападения, набези и др.), Завземане и унищожаване на важни съоръжения, унищожаване на военни групи, прекъсване на комуникациите, дезорганизиране на живота на населението, затрудняващи работата на правителството, командването и контролните органи, организирането на разстрели на военнопленници, създаването на нелегални организации и групи. За подпомагане на окупационния режим на окупираната територия се използват и специални сили. Специални сили се използват и в мирно време, особено в периоди на изостряне на международната обстановка.

По този начин „Съветската военна енциклопедия“ обяснимо разтълкува на всички, че войските със специално назначение се използват от проклетите капиталисти и ги използват за много нечестиви цели (както подобава на капиталистите), а самата тази фраза е обозначена като (иностр.) — т.е. чужда.

Особено ме трогна фактът, че съветските военни ръководители, говорят в тази статия за противниците на Съветския съюз, като използват терминология, която самите противници никога не са използвали. В никоя страна по света, освен Съветския съюз и страните, които са под негов контрол, никой не е наричал диверсионните части войските със специално назначение; понякога в имената на такива части прилагателното „специален“ може да присъства, но фразата „специално назначение“ никога не е била използвана.

Нататък още повече. В седмия том на енциклопедията на страница 493 можете да намерите друга статия:

Специално разузнаване (иностр.) — разузнаване, проведено с цел да се подкопаят политическите, икономическите, военните и моралните потенциали на вероятен или активен враг. Основните задачи на специалното разузнаване: получаване на разузнавателни данни за най-важните икономически и военни съоръжения, унищожаване или неработоспособност на тези обекти; организиране на саботажи и диверсионни терористични актове; провеждане на наказателни операции срещу патриотичните сили; провеждане на враждебна пропаганда; съвместяването и обучението на въстанически части и др. Специално разузнаване се организира от военни органи и специални служби и се провежда от агенти на разузнаването и войските със специално предназначение. В този случай се използват специални образци на оръжие, техника и техническо оборудване, включително тихо огнестрелно оръжие, мини и експлозивни оръжия, радио и друго специално оборудване, както и биологично оръжие, наркотични вещества, отрови и др.

Тази статия, в която се твърди, че специално разузнаване се провежда от войските със специално назначение, директно се позовава на предишна статия за такива войски, което директно предполага, че злодеите от буржоазията също са измислили специалното разузнаване и тази фраза, както се казва в енциклопедията, също не е наша, т.е. е чужда.

Но какво е агентурно разузнаване, което също се води специалното разузнаване? Качваме се в първия том на „Съветската военна енциклопедия“ и на страница 95 четем, че агентурното разузнаване е: широко използвано от капиталистическите държави разузнаване, което се осъществява с помощта на тайни агенти.

Но за това дали в Съветската армия има тайни разузнавания и войски със специално назначение или не, „Съветската военна енциклопедия“ не казва нищо.

Човек остава с впечатлението, че съветските военни ръководители, ръководещи изданието на Съветската военна енциклопедия, са нямали време да гледат нито „Подвига на разузнавача“, нито „Седемнайсет мига от пролетта“, нито „Мъртъв сезон“ — те очевидно не са чели повестите и романите за агентурно разузнаване „Медното копче“, „Без да разкриват лицата си“, „И в полето сам воин“. Това вероятно е причината маршалите, генералите и адмиралите, под чието ръководство е публикувана енциклопедията, да не знаят нищо за наличието на агентурно разузнаване в системата на ръководните органи на Съветската армия. Не е изненадващо, че те дори не си спомнят за Спецназ.

Ситуацията беше особено пикантна, защото Николай Огарков, председател на редакционната комисия на енциклопедията, оглави строго секретната организация — Главна Управление за Стратегическа Маскировка, чиято основна задача беше да дезинформира врага (за повече подробности, вижте Глава 24).

Но нито един мой аргументи не действаше на злите критици. Бях обвинен в умишлена измама на масите. И тогава през септември 1983 г. публикувах голяма статия за Спецназ на Съветската армия във военното списание „International Defense Review“^[2].

Статията предизвика мощна вълна отзиви. Но разобличителите и критиците не престанаха. И как тези критици могат да се успокоят, ако наистина никой никога не е чувал такава дума?

Да обясня на критиците: откъде идва тази дума в речници и енциклопедии, като за секретност, дори и в секретни документи, този термин беше съкратен — СпН? Думата „спецназ“ лесно се дешифрира. И дори след като получите достъп до секретен документ, познайте какво е РП СпН или ОДА СпН. И едва в строго секретни документи това съкращение е разкрито — „Специално Назначение“.

Между другото, терминът „Осназ“ е подобно съкращение — така наречените части с особено назначение, които се появиха в Разузнавателното управление на Червената армия през 30-те години на миналия век и се занимаваха с радио разузнаване (не ги бъркайте с части и формирования с особено назначение на НКВД (НКГБ)). През 1942 г. всички формирования в Осназ са прехвърлени от „Разведупра“ на Червената армия в подчинение на НКВД (през 1943–1946 г. — НКГБ), но след края на войната някои от тези формирования се връщат в структурата на ГРУ и на тяхна основа се създават радиотехнически войски с особено назначение. (РВ Осназ).

Наскоро на английски, немски, японски и други езици излезе книгата ми „Inside Soviet Military Intelligence“ („Съветското военно разузнаване: поглед отвътре“), в която разказах за частите и съединенията СпН и за агентурата на СпН (да не се бърка с вербуващата агентура на ГРУ и агентурата за обезпечение). Не можах да пренебрегна темата за СпН, защото Спецназ бяха органична част от съветското военно разузнаване.^[3]

След тази книга, написах „Аквариум“. За удобство избрах формата на приключенски роман. Тази книга обаче не беше за приключенията, а за това как беше подредено съветското военно разузнаване, включително формированията на Спецназ.

Книгата имаше успех, но критиците обявиха, че това просто не може да бъде. И тогава трябваше да напиша книга „Spetsnaz. The Inside Story of the Soviet Special Forces“ („Спецназ. Советские войски със специално назначение“), която беше пусната във Великобритания през 1987 г. и година по-късно в САЩ и други страни по света.

Вдъхновен от успеха, реших да публикувам „Спецназ“ на родния си език. В онези славни времена, във Великобритания, Франция, САЩ и Западна Германия имаше достатъчно издателства, които публикуваха книги на руски език. Но всички тези издателства отказаха: не, казват те, няма официално потвърждение за съществуването на такива структури и няма такава дума на руски; Публикуваме „Аквариум“, защото това е произведение на изкуството и всякакви противоречиви моменти в него могат да бъдат обяснени с измислицата на автора, а „Спецназ“ не публикуваме, защото тук претендирате за достоверност, което ни се струва съмнително. Нито един от чуждестранните рускоезични издатели не се реши да пусне „Спецназ“. Същата съдба очакваше „Ледоразбивачът“ и „Съветското военно разузнаване“ — на руски език, извън Съветския съюз, тези книги никога не се появиха преди неговия крах.

Мина малко време и през 1991 г. Съветският съюз се разпадна. И изведнъж стана ясно, че все още има Спецназ, както и такава дума на руския език. Вярно, това не беше признато веднага и не напълно. На 29 април 1992 г. началникът на ГРУ генерал-полковник Е. Л. Тимохин на страниците на вестник „Красная звезда“, който по това време е централен печатен орган на Министерството на отбраната на Руската федерация, казва:

Във военната разузнавателна система има формирования със специално назначение, които пресата нарече Спецназ.

Тоест има такива формации, но няма такова име. Името е измислено от журналистите.

Но доста скоро престанаха да пазят в строга тайна този термин и той тръгна на разходка по света. И оживя. Мнозина го харесаха. И изведнъж се размножиха много и различни Спецназ: спецназ на МВР, спецназ на ФСИН, спецназ на ФСБ, спецназ на Граничните войски, спецназ на СВР, спецназ на Министерството на извънредните ситуации, американски спецназ, израелски, ирански, британски. Думата „спецназ“ се превърна в нарицателна. Започна да се пише с малка буква. Докато в ГРУ този термин беше изписан с главни букви, защото беше собствено име.

За да се разграничат от много различни „спецназ“ и да не бъркат грешното с истинското, ръководството на ГРУ тайно отказа честото използване на термина „Спецназ“, предпочитайки по-краткото име — СпН. Срещайки това съкращение, най-вероятно можем да предположим, че в случая говорим за структури, които са част от военното разузнаване.

Всички останали „спецназ“ са тромав опит да се вкопчат в звучното име на военните формирования на ГРУ.

За много кратко време думата „спецназ“ мощно навлезе в ежедневието и езика ни.

И се посипаха оферти както от издатели от Русия, така и от чуждестранни рускоезични издатели. До вчера надменните редактори отхвърляха ръкописа, без да го погледнат и изведнъж: ето договора, подпишете го, разпечатайте го веднага да не губим пари. На тези предложения, понякога много примамливи, отказах категорично.

Причината за отказа е сериозна.

След Втората световна война по заповед на другаря Сталин са създадени части и формирования за СпН, за да разрешат единствената, но изключително трудна и решаваща задача — да търсят и унищожават ядрените оръжия на врага и средствата им за доставка. В допълнение, части и формирования на СпН, както и агенти на СпН, бяха подготвени също да разрешат друг проблем, който обаче беше неразривно свързан с решението на основната задача: търсене и унищожаване на щабове, командни пунктове, възли и комуникационни линии, които те биха могли да предават и изпълняват заповеди за използване на оръжия за масово унищожение, за предаване и приемане на съответните разпореждания и указания.

В допълнение към това се планираше да се използват части от СпН и агентурата на СпН срещу транспортни системи, тръбопроводи, електроцентрали, електропроводи с високо напрежение, за търсене и елиминиране на високопоставени политически и военни лидери и създаване на атмосфера на страх и паника в тила на врага. Тези задачи, обаче, биха могли да бъдат възложени на части и агенти на СпН, само когато основната задача е решена, когато оръжията за масово унищожение на противника в района са унищожени или поне потопени.

Моята книга е за това, което трябваше да направят подразделенията и агентите на СпН в случай на тотална ядрена война между Запада и Съветския съюз и неговите сателити.

Но когато Съветският съюз благополучно се разпадна и всички негови бивши съюзници преминаха в НАТО, глобална война срещу проклетите капиталисти в обозримо бъдеще вече не се готви или обмисля. И следователно никой друг не се нуждае от моите разсъждения за това какво ще правят бойците и агентите на Спецназ в предстоящата глобална война, защото няма да има такъв сблъсък. Ако книгата беше публикувана на руски език по време на конфронтацията между страните от НАТО и страните от Варшавския договор, сега тя можеше да бъде преиздадена. И на всички би било ясно: става дума за случвалото се по време на Студената война.

Но ако в дните на СССР книгата на руски език не можеше да излезе, то след разпадането на свръхсилата нямаше нужда от публикуването й. Глупаво е през новото хилядолетие да се говори за това, което е трябвало да направят частите и агентите на СпН на Съветската армия в предстояща война, ако Съветската армия вече няма съюзници в Централна Европа, ако в Германската демократична република, Чехословакия, Полша и Унгария няма повече СпН. Ако няма Народни републики, ако вече няма Немска демократична, Полска или Унгарска Народна Република, ако няма повече държава с името Чехословакия, ако няма Съветска армия на територията на всички тези страни, ако няма повече Съветска армия, нито самия Съветския съюз, когато вече не е необходимо да се решава основният проблем, за които са били създадени и частите и агентурата на СпН.

След разпадането на СССР отхвърлих всички предложения за преиздаване на Спецназ, защото текстът на книгата загуби своята актуалност.

Мислех, че този въпрос е уреден.

Нямаше го.

Имаше и такива, които започнаха да превеждат текста на книгата от английски, немски или полски на руски език и да я пускат в мрежата.

В превод книгата винаги губи много. Пример: в професионалния жаргон на ГРУ съществуваше словосъчетание, което всъщност имаше статут на вътрешен секретен термин — екструдирана технология. Това се отнася за онези проби от оръжие и техника, които са създадени в Съветския съюз в строго съответствие с чуждестранни документи и образци, получени от агенти. Кажете ми как този термин може да бъде преведен, например на английски или немски език, без да се загуби цялото му уникално изначално очарование?

Книгата „Спецназ“ при превод губи не само леко ироничния си стил, но и много интересни фрагменти. Ето един пример. През 1957 г. маршал на Съветския съюз Георги Жуков подготвял държавен преврат, който той планирал да осъществи с помощта на подразделения на СпН. След като Жуков е отстранен от властта, цялото висше ръководство на въоръжените сили на СССР, както и офицерите, служещи в централния апарат на ГРУ, били информирани за конспирацията на маршал Жуков, генерал-полковник Штеменко и генерал-лейтенант Мамсуров. Това е направено с цел да предупредят предстоящите заговорници: момчета, не се и опитвайте!^[4]

Кремълските ръководители предупредиха когото трябва, но не изхвърлиха боклука от подземията на Кремъл. Следователно на Запад информацията за конспирацията на Жуков не се е разпространила. Следователно английските и американските редактори поискаха да изключат този фрагмент от книгата, като нямащ официално потвърждение.

По искане на редакторите от книгата бяха премахнати и други фрагменти, свързани с основната ми теза за фундаменталната невъзможност за мирно съвместно съществуване на двете системи, капиталистическа и социалистическа. Винаги съм казвал, че социалистическите държави, изградили комунизма, няма да издържат на конкуренцията със страните от свободния свят. Ръководителите на Съветския съюз разбираха това отлично; световната революция беше за тях не просто мания, не просто идеологическа постановка, а единствената гаранция за оцеляване. Затова съветските ръководители провеждаха такава агресивна политика, опитвайки се да смажат целия свят под себе си. „Нямайте илюзии“, казах на западните читатели, „не очаквайте комунистите да се променят; не се надявайте, че ще бъде възможно да се съгласите с тях. Или те ще победят, или вие тях. Те никога няма да спрат и ще се бият докрай.“ В онези дни тази гледна точка пряко противоречеше на възгледите и нагласите на политическите елити на водещите западни страни.

Но дори и книгата да не е съкратена при превод, колкото и да се опитва преводачът, със сигурност става по-лошо. Ако книгата отново бъде преведена на оригиналния език, то нищо добро няма да се получи. Текстът веднъж е бил изкривен, преработен, обеднял от превода и намесата на редакторите и обратният превод го довършва.

Като начало ще ви дам един ярък пример, който не е пряко свързан с тази книга. На една конференция британските военни експерти ме помолиха да им разкажа повече за съществуващите в Съветската армия „гвардейски“ патрони. „В Съветската армия няма такива патрони“, категорично заявих аз, „и никога не е имало.“ Високочелите експерти веднага ме обвиниха в некомпетентност с арогантен поглед, визирайки сериозни публикации, в които се споменаваха тези боеприпаси.

Започнахме да се разбираме. Оказа се, че „гвардейски“ се наричат „караулните“ патрони: първо, в някакъв превод от руски на английски, те се наричат guard cartridges, а след това чуждестранни експерти, които се опитаха да разберат повече по въпроса, „блеснаха“ със знанията си на руския език и преведоха тази фраза обратно на руски като „гвардейски патрони“, мислейки, че става дума за патрони на гвардейските части (Guards units) — с този смисъл терминът влиза в обращение в тесните кръгове на военните експерти. Трябва да кажа, че това не беше най-лошият вариант, тъй като, предвид факта, че думата Guard в английския език има много различни значения, преводачите биха могли да ги нарекат „бдителни“, „внимателни“ или „придружителни“.

Възползвам се от възможността да обясня какво са караулните патрони.

Карпатско военно окръжие, 145-ти гвардейски мотострелкови учебен полк на 66-ата гвардейска мотострелкова дивизионна дивизия. Първият взвод на третата учебна мотострелкова рота влиза в охраната. Всеки войник и сержант получава 60 патрона. Службата при обучението е трудна. Всички са изтощени. Липсата на сън е хронична и тежка. През нощта един войник, заменен на поста си и разреждайки автомата си до караулката, първо дърпа затвора и едва след това вади пълнителя. И, както се очаква, натиска спусъка. Прозвучава изстрел. Стрелбата в караулното е извънредна ситуация. И началникът на охраната, и неговият помощник, и развеждащия караула за това ще бъдат наказани.

Системата е била подредена така, че командирите са отговорни за грешки, неправилно поведение и престъпления на подчинените. Пример. 8 март 1959 г. в 1140-и гвардейски артилерийски полк на 76-а гвардейска въздушнодесантна дивизия настъпва извънредна ситуация: групово изнасилване. Командирът на полка полковник Н. И. Тюнин веднага е свален от длъжност. Това не е достатъчно — командирът на дивизията генерал-майор А. Евдан е свален от длъжност. Но дори и това не е достатъчно — командващият ВВС генерал-лейтенант Маргелов Василий Филипович е свален от длъжност и разжалван. (Две години по-късно Маргелов беше опростен и върнат на поста му; командирът на полка и командирът на дивизията не бяха опростени.) В цялата съветска армия — сто хиляди офицери и сержанти най-първо са предупредени: командирите отговарят за престъпленията на подчинените. Затова интересът на командирите от всички звания е да крият всякакви грешки, пропуски и престъпления на своите подчинени. Командирите на взводовете ги крият от ротните. Ако ротният разбере за издънката, наказва взводния, но крие от командира на батальона. Командирите на батальона крият от командирите на полка, а те от командирите на дивизиите. И така — до самите върхове на Кремъл.

И ето в моя взвод, прозвучава случаен изстрел. Изглежда, че да се прикрие в този случай такъв дребен инцидент е просто: нощ, мъгла, някъде нещо изтрещява, изтощеният полк спи непробудно. Кой ще обърне внимание на този кратък звук? А и патрони имаме в излишък. В моя полк, подобно на съседните полкове, изразходват невероятно количество боеприпаси всеки ден по време на бойното обучение. Гилзи от Сторожинецкия полигон са изнасяни със самосвали. Какво струва да дадете нов патрон на войника — той встъпва на пост с два пълни пълнителя и като се смени, предава два пълни пълнителя. Проста работа. Е, и?

Не, не е така!

На полигона се стреля с обикновени патрони, на техните гилзи няма окраски, а при караул дават особени патрони, които така се и наричат — караулни. Гилзите на караулните патрони при производството се покриват с някакъв особен лак с тъмнозелен цвят. Преди развеждането на караула, всеки войник и сержант получава дървен блок с дупки. Във всеки отвор, куршумът на патрона е надолу, капсулата нагоре. Дупки — като затворници в редици, по пет във всеки ред, общо 12 реда. След като се смени от дежурство, всеки войник и сержант изпразва пълнителите, вкарва патроните в тези дупки и връща дървения блок на дежурния офицер. А дежурният, който взема оръжието и боеприпасите, се нуждае само от един поглед, за да се увери, че всички патрони са на мястото си, няма празни дупки и всички патрони са зелени. Подмяната на патрона с обикновен няма да сработи.

Ако преводачът не знае всичко това, тогава нито един речник няма да му помогне.

Така че имаше много подобни грешки в „обратния“ превод на „Спецназ“ от английски на руски език — само защото имаше много повече непознати моменти за преводачите. Направени са няколко превода на тази книга, сред които няма добри или лоши, защото всички тези преводи са чудовищни.

Вземете за пример един от преводите. Грешки се появяват в първия параграф. Преводачът от мое име казва, че съветската пехота, като получи заповед да спре, уж веднага започва да копае дупки и траншеи. За това изглежда, че всеки войник има някаква сапьорна лопатка. Цитирам този параграф изцяло:

Всеки пехотинец в Съветската армия носи малка лопатка със себе си. Когато получи заповед да спре, веднага ляга и започва да копае дупка в земята до себе си. След три минути той ще изрови малък окоп с дълбочина 15 сантиметра, в който може, изпънат, да легне, така че куршумите да свирят безопасно над главата му.

Ето така: не е имало в Съветската Армия никакви сапьорни лопатки. И такива няма и в моята книга. Лопатки има в детската градина, в пясъчника. А в Съветската армия има лопати, сапьорни и малки пехотни. Дължината на сапьорната лопата е 110 сантиметра. Бойците на мотострелковите войски нямат сапьорни лопати. В мотострелковите единици има само малки пехотни лопати MPL 50.

И така, в обратния превод, първото изречение, което разказва за наличието на някакъв вид „лопатки“ сред съветските пехотинци, е груба грешка.

Във второто и третото изречение преводачът твърди, че всеки съветски пехотинец, получил заповед да спре, започва да копае дупка и след три минути изравя малка траншея.

Не знам дали книгата е била напълно неграмотна или дали нарочно е изкривил текста, за да разобличи съветските войници като пълни идиоти.

Нека си представим ситуацията: атакуващите вериги лежат. Те не са легнали от кеф. Те залягат, защото е невъзможно да се продължи по-нататък — огънят е смъртоносен, огромни загуби, свистят куршуми, хвърчат осколки, танковете ни горят, лютив дим влиза в очите, ранените стенат, убитите са замръзнали в неестествени пози. Какъв глупак би копал траншея в такава обстановка?

Ако командирът на взвода или ротата недоглежда и подчинените му се втурват да копаят траншеи от страх, за такова безобразие на командира ще му скъсат пагоните и ще бъде пратен в наказателния (тоест в наказателна рота или наказателен батальон), с кръв да изкупи вината пред родината.

В ситуация, в която атаката е задушена, първото нещо е да се окопаят, а не да правят траншеи!

И едва след като се изкопаят окопи за цял ръст, те се свързват чрез траншеи.

Глупостите за траншеи и сапьорни лопатки — това е само първият параграф от първата глава на една от опциите за превод на книгата, подписана от моето име. Нататък още повече. Преводите са пълни глупости. Какво ли няма там!

„Ракетни сили.“ Няма такива сили!

„Въздушнодесантни сили.“ Няма такива сили, скъпи колеги преводачи. Нима никога не сте чували за ВДВ?

„Пионерски батальон.“ Ха! В книгата ми ставаше дума за „стройбат“. В Съветския съюз имаше всеобщ военна служба. Всички мъжки трябваше да служат. Ясно е, че има изключения от правилото. Но повечето са служили. Не за всички младежи обаче в мирно време имаше място в редиците на въоръжените сили. Какво да се прави с излишните? Решението е просто: те бяха вкарвани в строителни батальони и изпратени по големите строителни площадки на комунизма. Никъде по света, с изключение на онези страни, които са създадени по наш образ и подобие, няма такова варварство. Следователно английският преводач превежда термина „стройбат“ като „инженерно-сапьорен батальон“. В английския език няма по-близък термин. Сапьор в превод на английски — pioneer. В обратния превод на руски език се оказа „пионерският батальон“ — за всеки рускоезичен читател тази фраза се свързва изключително с десетгодишни момчета и момичета в бели ризи и червени връзки.

В Съветския съюз всички документи имащи гриф за секретност — от ДСП до СС ОВ и СС ОП включително, се наричаха „с гриф“. На английски език има съответен термин, който предава точно значението на тази дума. Но преводачът на руска терминология не знае и той превежда английския термин, „classified“ буквално. Така в книгата ми се появиха класифицирани документи. Господин преводачо, в Съветския съюз нямаше такива документи и такива няма в моята книга. Документите, които нямаха гриф за секретност в Съветския съюз, бяха наречени отворени, а в обратния превод станаха „некласифицирани“.

„Загинал по време на изпълнение на служебните си задължения.“ Тази формула на руски звучи различно. Не „по време на изпълнение“, а „при изпълнение“. Отговорностите не са „свои“, а просто отговорности. Тази формула е известна на всички, които знаят поне малко руски език. Има дори известна повест на Юлиян Семенов „В изпълнение на служебните задължения“ и едноименен филм.

„Преди да започнеш да даваш заповеди, трябва да се научиш да ги изпълняваш.“ Нещо подобно е изречено от атинския философ Солон преди повече от две хиляди и петстотин години. Както в древногръцкия оригинал, така и в руския превод, тази фраза звучи кратко и хапливо: преди да заповядвате, научете се да изпълнявате. Никога ли преводачът не я е чувал в такъв къс и ясен ред?

„Селекционен процес“ Но можете да използвате една руска вместо две чужди думи — избор. Дори имам книга със заглавие „Избор“, а не „Селекционен процес“.

„Всички са озлобени — офицери и особено хората.“ Не мога да напиша такова нещо. От обратния превод следва, че офицерите не са хора.

„Член 64 от Съветския наказателен кодекс.“ Няма такъв кодекс. Има Наказателен кодекс на Литва, Латвия, Естония, РСФСР, Украйна и т.н. Но нямаше всесъюзен. А в моята книга такъв кодекс няма и не може да има. С 64-ия член на НК РСФСР съм запознат лично.

В обратния превод военните топографи и геодезисти са се превърнали в земемери.

Един игрив войник от втори взвод на 808-ма отделна рота на СпН, за който споменах в книгата, наричаха Гончим Боровом. В обратния превод прякора му се превърна в Бягаща свиня.

„Присвоен чин сержант.“ Да, това не може да бъде! В книгата ми няма нищо подобно. Не съм писал такива и не мога да пиша. Защото в Съветската армия нямаше чинове. Чиновете са отменени на 15 декември 1917 г. с указ на Съвета на народните комисари.

„1930 г. бележи началото на сериозно внимание към парашутните роти в СССР.“

„Тази цел не е субект на никакви ограничения.“

„Противникът може да активизира ядрените си възможности.“

„Тези проучвания се извършват на върха на съветската военна мощ.“

„Кабинет за пропуски“.

„Командир на фронт.“

„Висш чиновник в спецназ.“

„Маршал на ВВС.“

„Въздушно щурмови войски.“

„Той може да стане постоянен войник.“

Курсантите от военните училища в обратния превод се превърнаха в студенти. До каква степен човек трябва да мрази армията на собствената си страна, за да нарече курсанта студент!

„По време на войната взаимодействието е най-зависимата форма на сътрудничество.“

„Редовна дивизия“

„Началството в ГРУ смята, че специалното обучение е необходимо, за да се изпълни всякаква функция, особено за лидера.“

„Офицери от управлението на командването.“

Граждани, това не е моят стил. Няма да намерите нищо подобно в моите книги.

„Унищожаването на тактическите ядрени оръжия, което прави съветската агресия невъзможна или безполезна, може да бъде осъществено само в случай, когато всички или в краен случай повечето ядрени тактически съоръжения на противника са известни.“

Бийте ме, режете ме с дамаски ножове, но не съм написал това и не мога да го напиша, защото не съм свикнал и не съм в състояние да изразявам подобни умопомрачителни фрази. Аз нямам такъв талант. За мен е — по-краткото и по-просто, така че да е разбираемо дори за онези, които не искат да разберат.

„Главната задача, която трябва да решават войските от Спецназ, беше проникването на територията на противника.“ Това е първото изречение от главата за тактиката на СпН. Но в моята книга няма нищо подобно, нито на английски, нито в друга публикация, с изключение на обратния превод на руски. В английското издание първото изречение на тази глава изглежда така:

Before Spetsnaz units can begin active operations behind the enemy’s lines they have to get there.

Тоест: „Преди започване на активни действия зад линията на фронта, подразделения СпН трябва да попаднат там“. А цялата книга, е за това, че основната задача на СпН е да издирва и унищожава ядрените оръжия на врага и техните транспортни средства.

„Балучистан.“ Скъпи преводачо, който ви учи на география! По времето на другаря Сталин вашият учител по география щеше да бъде пратен в Колима — за злонамерено вредителство.

Но целият обратен превод на моята книга е точно това — с пионерски дружини, сапьорни лопатки, некласифицирани документи и Балучистан.

И знаещите ме подиграваха. И отсякох: да, не всичко това е написано от мен! Мъдрите преводачи трябваше да подпишат тази галиматия с имената си. Нямам нищо общо с тези текстове.

Но да се убедят широките маси не се получи. Исковете бяха адресирани до мен.

Ето защо, волю-неволю, трябва да публикувам тази книга, написана през втората половина на 20 век, когато войната между страните от НАТО и страните от Варшавския договор беше напълно възможна, в момент, когато основните групировки на Съветската армия бяха на територията на Германската демократична република, Полша, Унгария и Чехословакия, както и в балтийския, беларуския и Прикарпатския военен окръг, когато терминът „Спецназ“ е бил напълно секретен, когато не е необходимо да се уточнява, че става въпрос за Спецназ на ГРУ, защото подразделенията и агентурата на СпН съществуваха само в състава на въоръжените сили на Съветския Съюз и се подчиняваха на Главното разузнавателно управление на Генералния щаб.

В други държавни структури на Съветския съюз, както и в други страни, също съществуват и подобни формирования. Например ОМСБОН НКВД СССР, полка „Бранденбург“ в нацистка Германия, SAS във Великобритания. Но те не се наричаха Спецназ.

Спецназът по времето на Съветския съюз беше само в състава на ГРУ и никъде другаде.

Уважаеми читателю, закрепете предпазните колани в машината на времето и да се върнем към втората половина на ХХ век. Нека да разгледаме ситуацията не от новото хилядолетие, не от нашето светло, радостно, безоблачно и щастливо днес, нека да се върнем към времето на Студената война, която всеки момент можеше да се превърне в Трета световна война.

Съгласни ли сте? Тогава да почваме.