Виктор Суворов
Спецназ (18) (Тайната армия на Съветския съюз)

Глава 16
Водене на комбинирани операции

Ако опишем съвременния пехотинец в битка и спрем дотам, тогава въпреки че описанието е точно, картината ще бъде непълна. Съвременният пехотинец не може да бъде описан независимо, тъй като той никога не действа независимо. Той се бори в тясно сътрудничество с танковете; сапьори проправят пътя му; артилерията и военновъздушните сили работят в негов интерес; в битка може да бъде подкрепен от бойни вертолети; пред него са разузнавателни и десантни подразделения; а зад него има огромна организация за негова поддръжка и обслужване, от доставката на боеприпаси до бързата евакуация на ранените.

За да се разбере силата на Спецназ, е необходимо да се помни, че преди всичко спецназ са разузнаване, сили за събиране и предаване на информация на командирите, на която командирите незабавно реагират. Мощта на тези разузнавателни сили се основава на факта, че зад тях стои цялата ядрена сила на СССР. Може да се окаже, че преди появата на Спецназ на територията на врага вече е нанесен ядрен удар и въпреки съществуващата опасност, това значително подобрява положението на бойните групи, тъй като те, разбира се, няма да притесняват противника. В други условия групите ще се появят на територията на врага и ще събират информация, необходима за съветското командване, или ще я допълват с подробности, които ще осигурят незабавен следващ ядрен удар. Теоретично се смята, че ядрен удар, нанесен в непосредствена близост до група от Спецназ, е спасение за него. Когато наоколо има огън и руини, състояние на паника и всичко, което обикновено се случва в тази връзка, групата може да действа по-открито, без да се страхува да бъде заловен.

По същия начин съветското командване може да избере да използва други оръжия преди началото на операция на Спецназ или веднага след приземяването на групата: химическо оръжие, въздушни атаки или обстрел на брега с артилерия на флота. Тук работи принципът на взаимодействие. Подобни действия дават на групата от спецназ огромна морална и психологическа подкрепа. От своя страна действията на групата в тази зона и информацията, която тя предоставя, правят ударите на Съветските въоръжени сили по-точни и ефективни.

По време на война взаимодействието е най-зависимата форма на сътрудничество. Например командирът на фронта разбира от мрежата си под прикритие (второ отделение на 2-ра управление на щаба на фронта) или от други източници, че в този район се намира важен, но мобилен обект, който променя позицията си. Той инструктира една от своите въздушни части да унищожи този обект. Група (или групи) от Спецназ има задачата да намери този обект за авиацията. Връзката между групите и авиационните дивизии се поддържа най-добре не директно през щаба на фронта, а директно. Командирът на авиационната дивизия е много кратко информиран какво са открили изпратените групи, а след това те се подчиняват на командите му. Те са хвърлени зад вражеските линии и докато изпълняват мисията, поддържат контакт с щаба на своята дивизия. След като удари обект, група от Спецназ, ако оцелее, незабавно се връща към прякото подаване на щаба на фронта, оставайки в това положение, докато не трябва да бъде прехвърлена на някой друг фронт по решение на командира на фронта.

Прякото взаимодействие е крайъгълен камък на съветската стратегия и се практикува широко при учения, особено на стратегическо ниво, когато групи от спецназ от професионални спортни полкове са подчинени на командирите, например, стратегически ракетни сили или стратегическа (за далечни действия) авиация.

Основният водещ принцип на съветската стратегия е концентрирането на колосални сили срещу най-уязвимото място на противника. Съветските войски ще нанесат тежък удар, внезапен удар и след това бързо ще продължат напред. В тази ситуация или практически преди нея напред ще бъдат десантирани частите на Спецназ по фланговете на настъпващите войски или на места, които трябва да бъдат неутрализирани, за да успее операцията в основната посока на движение.

От друга страна подразделения на Спецназ на армейското ниво (вж. Приложение А) се хвърлят в зоните на своите армии на дълбочина от 100 до 500 километра; а спецназовски подразделения под командването на фронтовете се приземяват в обхвата на фронтовете си до дълбочина от 500 до 1000 километра.

Щабът, на който са подчинени тези групи, се опитва да не се намесва в действията на групите от Спецназ, вярвайки, че командирът разбира и вижда ситуацията на място по-добре от хората, които са далеч в щаба. Щабът ще се намеси, ако се наложи пренасочването на групите да атакуват по-важен обект или ако на това място е нанесен удар. Но може да няма предупреждение, ако групата няма достатъчно време да напусне зоната на удара, тъй като подобни предупреждения носят риска да разкрият съветските намерения на противника.

Взаимодействието между различните групи на Спецназ се осъществява с цел разпределяне на територии за действията, така че ако е необходимо, да се извършват едновременни удари в различни зони. Взаимодействията се осъществяват и с предните щабове на батальона, полка и бригада, прехвърлени в тила на противника за координиране на големи сили на Спецназ в дадена зона. Поради тази гъвкавост в организацията на Спецназ, група, която случайно е попаднала в оперативната зона на друга група, може бързо да бъде прехвърлена към командването на последния по заповед на висшестоящия щаб.

По време на войната, освен спецназ, на територията на противника ще действат и други съветски части.

Ротите за дълбоко разузнаване в разузнавателните батальони на мотострелкови и танкови дивизии. Функциите и тактиките предприети от тези роти са практически неразличими от обикновен Спецназ. Разликата е, че тези роти не използват парашути, а проникват в тила на противника с хеликоптери, джипове и бронетранспортьори. Подразделенията за дълбоко разузнаване обикновено не работят заедно със спецназ. Но техните действия, до 100 км зад предната линия, дават възможност да се концентрира активността на спецназ по-дълбоко зад вражеските линии, без да се разсейва от близки до линията на фронта операции.

Въздушно щурмовите бригадите на фронтово ниво действат независимо, но в някои случаи частите на Спецназ могат да бъдат изпратени с бойни вертолети до целите. Понякога са възможни комбинирани операции, провеждани от хора, спуснати с хеликоптери, и използването на хеликоптери от въздушнощурмовата бригада за евакуация на ранени и пленници.

Въздушнодесантните дивизии действат в съответствие с плановете на висшето командване. Ако възникнат трудности по снабдяването на тези подразделения, тогава те преминават към тактиката на партизанската война. Съвместните действия на въздушнодесантните дивизии и Спецназ обикновено не се планират, въпреки че десантът на големи сили зад вражеските линии създава благоприятна ситуация за действията на всички подразделения на спецназ.

Морската пехота се командва от същия командир, който командва морския Спецназ: всеки командир на флота има по една бригада от Спецназ и пехотна бригада (или полк). Съответно, тези две формирования, предназначени за операции в тила на противника, си взаимодействат много тясно. Обикновено, когато морски пехотинци кацат на бреговата линия на противника, техните действия предхождат или придружават специални операции в същата зона. Ако е необходимо, военноморските групи на Спецназ могат да действат независимо от морския корпус, особено когато се планират операции в отдалечени райони, които изискват специални умения за оцеляване или камуфлаж.

Съществуват две групи обстоятелства, при които висшият щаб организира пряко взаимодействие между всички части, действащи в тила на противника. Първата е, когато само комбинирана атака осигурява възможност за унищожаване или превземане на обект, а втората, когато съветските части в тила на противника търпят големи загуби, а съветското командване решава да създаде импровизирани групи от останалите оредели подразделения.

В процеса на напредване групите на Спецназ, както би се очаквало, си взаимодействат много тясно с предните части.

Съветската офанзива — внезапен пробив на отбраната на противника на няколко места и бързото придвижване на основните войски с подкрепата на достатъчен брой самолети и вертолети винаги се координира с едновременното нападение на вражеския тил от спецназ, въздушнодесантни войски и морски пехотинци.

Другите армии използват различни критерии за оценка на успеха на командира, например какъв процент от силите на противника са унищожени от неговите войски. В Съветската армия това е от второстепенно значение и може да няма никакво значение, тъй като способностите на командира се преценяват само по един критерий: скоростта на напредване на войските му.

Да се измерят способностите на командира със скоростта на напредване не е толкова глупава, колкото изглежда на пръв поглед. Ръководен принцип за всички командири: търсене, откриване и използване на противниковите слабости. Това изисква командирите да заобиколят противника по фланговете, избягвайки излишната стрелба. Освен това принуждава командирите да използват „теоретично“ непроходими райони, за да проникнат в тила на противника, вместо да пробиват отбраната.

За да открие слабостите на противника, командирът изпраща разузнавателни групи и пробиващи подразделения, които той създава, за ускоряване на движението. Всеки командир на полк, дивизия, армия, а в някои случаи и на фронт, формира собствена пробиваща част. В полка тази единица обикновено включва мотострелкова рота с танков взвод (или танкова рота с мотострелкови взвод), батарея от самоходни гаубици, взвод за противовъздушна отбрана, противотанков взвод, както и подразделения сапьори и химически служби. В дивизия тя може да се състои от моторизиран мотострелков или танков батальон, с танкова или мотострелкова рота под формата на добавено подразделение, артилерийски батальон, зенитни и противотанкови батерии, рота от сапьори и някои други звена за сигурност. Обемите в армията са съответно по-големи: два или три мотострелкови батальона, един или два танкови батальона, два или три артилерийски батальона, батальон от многостволни ракети, няколко зенитни батареи, противотанков батальон, сапьорни войски и части за химическа защита. Когато фронтът създаде собствен пробиващ отряд, той ще се състои от няколко полка, главно танкове. Успехът на всеки генерал (т.е. скоростта на напредване) се определя от скоростта на най-добрите му подразделения. На практика това означава, че той се определя от действията на пробиващите части, изпратени в бой. По този начин всеки генерал създава най-добрите си подразделения за този ключов отряд, назначава най-добрите си офицери за командири и им осигурява по-голямата част от попълненията. Всичко това позволява да се включат ударни подразделения в концентрация на усилията на главните сили.

Често се случва доста високопоставени генерали да бъдат назначени за командири на сравнително малки части. Например ударният отряд на 3-та гвардейска танкова армия в Пражката операция се командва от генерал И. Г. Зиберов, началник-щаб. (Този отряд се състоеше от 69-а механизирана бригада, 16-та бригада самоходни оръдия, 50-ти мотострелков полк и 253-та отделна наказателна рота)

Всеки ударен отряд безусловно е много уязвим. Нека си представим какво ще се случи в първия ден на война в Европа, когато основната маса съветски войски направи много на брой малки пробиви в защитата на войските на Запада. Използвайки предимствата на тези пробиви и други благоприятни условия — груби грешки на противника, неокупирани сектори и така нататък — около сто пробивни полкови отряда, около двадесет и пет по-мощни ударни отряда на дивизии и около осем и още по-мощни ударни армейски отряда ще проникнат в тила на войските НАТО. Никой от тях не участва в битката. Те изобщо не се притесняват от тила си или от фланговете. Те просто се втурват напред, без да поглеждат назад.

Това е много подобно на операцията Висла-Одер през 1945 г., в навечерието на която маршал Г. К. Жуков събрал всички шестдесет и седем командири на ударни отряди и поискал от тях само едно: 100 километра придвижване напред в първия ден на операцията. Сто километра, независимо от това как действат главните сили и дали главните сили са успели да разбият защитните сили на противника. Всеки командир, който изминал сто километра през първия ден или средно по седемдесет километра на ден през първите четири дни, получил най-високото отличие — Златната звезда на Герой на Съветския съюз. Всеки човек в отряда получил орден и на всички, които имали присъди (всеки ударен отряд включва от рота до батальон от такива хора, пътуващи на бронята на танковете) всички обвинения били свалени.

Говорете каквото искате за липсата на инициатива сред съветските войници и офицери. Само си представете, че на човек от наказателния батальон е поставена следната задача: Ако можеш, без да се замесваш в битка, да заобиколиш противника по фланга и да продължиш напред и ние ще махнем всичките ти престъпления. Влезеш ли в бой — не само ще пролееш кръвта си, но и ще умреш същия престъпник.

Действията на съветските ударни отряди са неограничени. „Операциите на ударните отряди трябва да са самостоятелни и да не се ограничават до разделителни линии.“ — казва Съветската военна енциклопедия. Фактът, че ударните части могат да бъдат отрязани от основните сили, изобщо не ги притеснява. Например, по време на настъплението в Манджурия през 1945 г., 6-та гвардейска танкова армия бързо напреднала към океана, прекосявайки пустинята, напълно непристъпните хребети Хинган и оризови полета, като за дванадесет дни е изминала 810 километра. Но пред нея непрестанно вървели действащи ударни отряди, които стремително се движели на 150–200 километра пред главните сили. Когато командирът на фронта разбрал за този пробив напред (напълно неохраняеми части, които наистина нямали подкрепа от транспорта), той не само не наредил на тези части да забавят, а напротив, поискал да увеличат скоростта си още повече, без да се притесняват от разстоянието, което ги дели, колкото и да е голямо. Колкото по-далече напред са ударните отрядите от главните сили, толкова по-добре. Колкото по-неочаквано и изненадващо за врага изглеждала появата на съветските войски, толкова по-голяма паника предизвикала и по-успешни били действията, както на ударните отряди, така и на главните съветски сили.

Ударните отряди били от голямо значение през последната война. Скоростта, с която нашите войски напредвали на моменти, е 80–100 километра на ден. Такава скорост на настъпление при операции от такъв огромен мащаб е удивляваща и днес. Но винаги трябва да се помни, че този ужасен ритъм на движение стана възможен до голяма степен от действията на ударните отряди. Това са думите на генерала от армията И. И. Гусаковски, същият генерал, който от януари до април 1945 г. от Висла до Берлин сам командваше ударния отряд на 11-и гвардейски танков корпус и цялата 1-ва гвардейска танкова армия.

По време на последната война ударните отряди пронизват вражеските отбрани с десетина клина едновременно, а главните сили на войските настъпвали по техните следи. Ударните отряди унищожавали обекти в тила на противника, които били лесни за унищожаване и в повечето случаи бързо се придвижвали напред, за да превземат мостове, преди да бъдат взривени. Причината врагът да не ги взриви, е, че основните му сили все още са били изцяло ангажирани в борбата срещу главните сили на Червената армия.

Ролята на ударните части се е увеличила драстично в съвременните военни действия. Всички съветски военни учения имат за цел да подобрят действията на ударните отряди. Има две много важни причини, поради които значението на ударните отряди нараства. Първият, с цялата си очевидност е, че войната придобива ядрен аспект. Ядрените оръжия (и други съвременни оръжия) трябва да бъдат открити и унищожени възможно най-рано. И колкото повече съветски войски има на вражеска територия, толкова по-малка е вероятността те да бъдат унищожени от ядрени оръжия. На противника винаги е трудно да нанесе ядрен удар в тила си, където не само неговите войски действат, но и са населени, което означава, че ще се извърши и ядрен удар срещу неговото цивилно население.

Ударният отряд, който се втурва напред, търси и унищожава ракетни батареи, летища, щабове и комуникационни линии, наподобява Спецназ по характер и дух. Обикновено той изобщо няма превозни средства. Той носи само онова, за което е възможно да се намери място вътре в танковете и бронетранспортьорите, а неговите операции могат да продължат много кратко време, докато горивото в танковете свърши. И по същия начин, безстрашните и бързи атаки на тези части ще разбият защитата на противника, предизвиквайки хаос и паника в тила им, създавайки условия, при които главните сили могат да действат с големи шансове за успех.

По принцип това не е съвсем същото като Спецназ. Разликата е, че групите на Спецназ имат повече възможности за откриване на важни обекти, докато ударните отряди имат повече възможности, отколкото Спецназ за да ги унищожат. Ето защо ударният отряд на всеки полк е тясно свързан с ротата на полковото разузнаване, тайно действаща в дълбините на отбраната на противника. По същия начин ударните отряди на дивизията са пряко свързани с разузнавателните батальони на дивизията, получавайки важна информация от тях, която благодарение на гъвкавата реакция създава по-добри условия за операциите на разузнавателните батальони.

Ударният отряд на армията, обикновено под командването на заместник-командира на армията, ще действа едновременно с армейските Спецназ, които ще кацнат на 100 до 500 километра напред. Това означава, че четиридесет и осем часа след началото на операцията ударният отряд може да бъде в същото оперативно поле, където от по-рано са армейските части на Спецназ. От този момент нататък заместник-командирът на армията ще установява директен контакт с групи от Спецназ, като получава информация от тях и понякога ги пренасочва към по-важни съоръжения и зони, като помага на тези групи и получава помощ от тях. Група от Спецназ може например да завладее мост и да го задържи за кратко време. Ударният отряд просто трябва бързо да напредне, да стигне до моста и да остави там някои от своите хора. Групата на Спецназ ще остане на моста, докато ударният отряд се втурне напред, а след това, когато главните сили на съветските войски се приближат до моста, групата на Спецназ след кратка почивка, ще бъде парашутирана далеч напред.

Понякога Спецназ на фронтово ниво действат в интерес на ударните части на армията, в тези случаи собственият армейски Спецназ ще насочи вниманието си към най-успешните ударни части на армейските дивизии на тази армия.

Ударните отряди са много мощно оръжие в ръцете на съветските командири, които имат богат опит в използването им. Те наистина са най-добрите части на Съветската армия и в случай на настъпление те ще действат не само подобно на Спецназ, но и в много тясно сътрудничество с него. Успехът на операциите на групите на Спецназ в голяма война зависят пряко от опита и бойните възможности на няколко десетки ударни отряди, които извършват светкавични операции, за да объркат плановете на противника и да осуетят опитите му за откриване и унищожаване на групите на Спецназ.