Виктор Суворов
Спецназ (13) (Тайната армия на Съветския съюз)

Глава 11
Подбор и обучение

Между войниците и офицерите са сержантите — междинен ранг със собствена вътрешна йерархия: младши сержант, сержант, старши сержант и старшина. Обучението на сержантите е изключително важно за спецназ, където дисциплината и компетентността са необходими дори повече, отколкото в ежедневието на въоръжените сили.

Обикновено обучението се провежда в специални учебни дивизии. Всяка от тях има постоянен персонал: генерал, офицери, прапорщици и сержанти, както и ограничен брой войници за обслужване на подразделенията. На всеки шест месеца дивизията получава 10 000 новобранци, които временно са разпределени в полкове и батальони. След пет месеца строга подготовка, тези млади войници получават своите сержантски пагони и са изпратени в редовни поделения. Минава около месец от разпределението на младите сержанти в редовните сили, за подготовката на тренировъчна база за ново попълване и пристигането на нов контингент. След това учебната програма се повтаря. Така всяка тренировъчна дивизия е гигантски инкубатор, произвеждащ 20 000 сержанти годишно. Обикновено се организира учебна дивизия: три мотострелкови полка, танков полк, артилерийски полк, полк на ПВО, ракетен батальон и т.н. Всеки полк и батальон обучават специалисти по своята специалност — от сержанти в пехотата до геодезисти, топографи и свързочници.

Учебната дивизия е замислена за масовото производство на сержанти за гигантска армия, в която около пет милиона души служат в мирно време, но която ще нарасне значително в случай на война. Има само един дефект в това масово производство. Подборът на сержантите се извършва не от командири на редовните дивизии, а от местни военни агенции — военни комисариати и мобилизиращи офицери от военните окръзи. Такъв избор не може да бъде и не е качествен. Получавайки заповед от началниците си, местните ръководители просто изпращат няколко камиона или вагона новобранци.

След като получи своите 10 000 новобранци, които не се различават от другите, учебната дивизия разполага с пет месеца, за да ги превърне в командири и специалисти. Определен брой новопристигнали ще бъдат изпратени незабавно в редовни дивизии, тъй като те не са подходящи за обучение на командири. Но учебната дивизия има много строги стандарти и просто не може да изпраща повече от пет процента от пристигащите в редовни дивизии. Тогава в замяна пристигат други, но те не са много по-качествени от изгонените, така че офицерите и сержантите от учебната дивизия полагат всички усилия, цялата си злоба и изобретателност, за да превърнат тези хора в сержанти.

Изборът на бъдещи сержанти за Спецназ се осъществява по друг начин, който е по-сложен и много по-скъп. Всички военнослужещи в СпН (след много внимателен подбор) са част от бойните части, където командирът на ротата и командирите на взводовете провеждат много труден курс на обучение на младите си войници. Този първоначален период на обучение за тези наборници се провежда отделно от другите войници. По време на този курс командирът на ротата и командирите на взводовете много внимателно подбират (тъй като те са жизнено заинтересовани от това) онези, които са родени да бъдат водачи. Има доста лесни начини да направите това. Например на група новобранци, поставят задача да вдигнат палатка два пъти по-бързо, но без лидер сред тях. При сравнително простата операция някой се заема да координира действията на останалите. За работата е отделено много малко време, обещават се различни наказания, ако работата е извършена некачествено или непълно в определеното време. Така в рамките на пет минути групата ще посочи своя лидер. Или на групата е възложена задачата да премине от едно място на друго по много сложен и объркващ маршрут, без да губи нито един човек. И отново групата бързо ще посочи своя лидер. Всеки ден, всеки час и всяка минута от времето на войника преминава в усилена работа, тренировки, бягане, скачане, преодоляване на препятствия и почти през цялото време, тази група е без командир. След няколко дни интензивно обучение командирът на ротата и командирите на взводовете избират най-умните, най-съобразителните, най-силните, най-дръзките и енергичните от групата. След като завършат курса на обучение, по-голямата част от новобранците се разпределят в отделенията и взводовете на тази рота, но най-добрите от тях се изпращат на хиляди километри до един от учебните батальони на Спецназ, където те ще станат сержанти. След това се завръщат в същата рота, откъдето са изпратени.

Това е много дълъг път за новобранец. Но той има едно предимство: потенциалният сержант не е избран от местния военен ръководител, нито дори от учебната дивизия, а от офицер от редовните сили на най-ниското ниво — взвод или рота. Нещо повече, подборът се извършва на строго индивидуална основа и от същия офицер, който след пет месеца отново ще получи обратно своя избраник, вече облечен в сержантски пагони.

Разбира се, невъзможно е да се въведе такава система във всички съветски въоръжени сили. Това ще доведе до транспортирането на милиони хора от едно място на друго. Във всички останали клонове на армията пътят на бъдещия сержант минава от мястото, където живее по маршрута: учебна дивизия — редовна дивизия. В Спецназ маршрутът е следният: редовно подразделение — учебно подразделение — редовно подразделение.

Има и друга фундаментална разлика. Ако другите войски се нуждаят от сержант, военният комисариат изпраща наборника в учебната дивизия, което го прави сержант. Но ако Спецназ се нуждае от сержант, командирът на ротата изпраща трима от най-добрите си новобранци в учебното подразделение на Спецназ.

Учебният батальон на СпН работи по принципа: преди да давате заповеди, научете се да ги изпълнявате. Като цяло задачата, която стои пред учебните батальони, може да бъде изпълнена много просто. Казват, че ако запушите празен варел и го потопите под вода и след което го пуснете, той ще подскочи над повърхността на водата. Колкото по-дълбоко е потопен, толкова по-бързо ще изплава и ще подскочи по-високо над водата. Така действат учебните батальони. Тяхната задача е да натискат максимално мятащо се човешко тяло по-дълбоко във водата.

Всеки учебен батальон на СпН има постоянен състав от офицери, прапорщици и сержанти и в допълнение той получава 300–400 новобранци за Спецназ, които вече са преминали първоначална подготовка в различни роти на СпН.

Режима в обичайните съветски учебни дивизии може да се опише само като жесток. За пръв път го изпитах като курсант в учебната дивизия. Вече описах условия вътре в Спецназ. За да се разбере, какви са условията в спецназовския учебен батальон, трябва жестокостта да се умножи неколкократно.

В учебния батальон за подготовка на СпН празния варел е потопен толкова дълбоко, че съществува опасност да бъде смазан от външното налягане. Човешкото достойнство се изличава от боеца до такава степен, че той постоянно стои на ръба на пропаст, след която следва убийството на офицер или самоубийство. Офицерите и сержантите на учебните батальони, до един са ентусиасти в своята област. Всеки, на който не харесва подобна работа, не остава дълго време на нея и напуска доброволно за друга по-лека работа в редовните подразделения на Спецназ. Само тези хора, останали в тренировъчните батальони, се радват изключително много на работата си. Тяхната задача е да дават заповеди, които създават или унищожават най-силните характери. Работата на командира е да наблюдава постоянно дузина човека пред себе си, всеки от които има само една мисъл в главата си: да убие себе си или офицера си? Това е работа за тези, които се наслаждават на това, получавайки пълно морално и физическо удовлетворение, подобно на удовлетворение получавано от каскадьор, прескачащ с мотоциклет деветнадесет автобуса. Разликата между каскадьора, рискуващ врата си и командира на учебното подразделение на СпН е, че при първия трае няколко секунди, а при втория продължава през цялото време.

Всеки войник, който влезе в учебния батальон, получава прякор, почти винаги саркастичен. Той може да бъде наречен граф, херцог, Цезар, Александър Македонски, Луи XI, посланик, министър на външните работи или други подобни. Отнасят се с него с преувеличено уважение — не му дават заповеди, а питат за неговото мнение:

— Ваше превъзходителство, имате ли нещо против да измиете тоалетната с четка за зъби?

— Славен принце, не искаш ли да изхвърлиш това, което си ял за следобедна закуска?

В Спецназ хората се хранят по-добре, отколкото в други части на въоръжените сили, но натоварванията им са толкова големи, че хората винаги са гладни, дори и да не са официално принудени да страдат, тогава много често наказанието е принудителното изпразване на стомасите им:

— Тежко ли ви е след вечерята, графе! Бихте ли любезно поставили два пръста в устата си? Ще ви облекчи веднага!

Колкото по-обидни форми на наказание измисля сержанта за своя подчинен, колкото по-яростно атакува достойнството му, толкова по-добре. Задачата на тренировъчните батальони е да разруши и напълно да унищожи личността, колкото и да е силен нейният характер и да превърнат човека в лице, отговарящо на стандартите на Спецназ, в тип, който е изпълнен с експлозивен заряд от омраза, гняв и жажда за отмъщение.

Основната трудност при провеждането на този процес на преструктуриране на човека е да се насочи злобата на младия войник в „правилната“ посока. Той е принуден да снижи достойнството си до самото дъно и точно тогава в определен момент, когато вече не може да издържи, му дават сержантски пагони и го пращат да служи в редовните части. Там той започва да изхвърля натрупаната злоба и гняв към подчинените си или още по-добре, към враговете на комунизма.

Учебните подразделения на спецназ са място, където новобранецът се дразни като куче, довежда се в ярост и след това се освобождава от каишка. Затова не е случайно, че боевете в Спецназ са често срещано явление. Всеки, особено този, който е служил в учебно подразделение на Спецназ, носи огромен заряд от злоба, както гръмотевичната буря носи заряд електричество. Не е изненадващо, че за редовия спецназовец или още повече, за сержанта, войната е просто прекрасен сън, време, когато най-накрая ще му бъде позволено да освободи всичката натрупана злоба.

В допълнение към безкрайната поредица от унижения, обиди и наказания, произтичащи от командира, човек, който служи в учебно подразделение на Спецназ, непрекъснато е принуден да води също толкова ожесточена борба срещу своите другари, които са в абсолютно същите условия.

На първо място е мълчаливата конкуренция за по-висока позиция, за лидерство във всяка група хора. В Спецназ, както видяхме, тази борба придобива открити и много драматични форми. В допълнение към тази естествена борба за първенство има и по-сериозни стимули. Това се дължи на факта, че за всяка позиция на сержант в учебния батальон има по трима кандидати, които учат едновременно. Само най-добрите ще станат сержанти в края на петте месеца. Накрая някои ще получат званието младши сержант, докато други изобщо няма да получат титла и ще останат редници. Това е ужасна трагедия за един човек — да премине през всички изпитания на учебния батальон на Спецназ и да не получи никакво звание и в крайна сметка да се върне в своя отряд като редник.

Решението да се произведе човек в сержант, след като е завършил курс на обучение се взема от комисия от офицери от ГРУ или Управление „Разузнаване“ на военния окръг, на чиято територия е разположен батальонът. Решението се взема въз основа на основните изучавани предмети: политически, тактика на спецназ (включително познаване на вероятния противник и основните цели, срещу които действат Спецназ), обучение по въоръжение (познаване на оръжията на Спецназ, стрелба с различни видове оръжия, включително чуждестранни, използване на експлозиви); тренировка с парашут, физическа подготовка, оръжия за масово унищожение и защита срещу него.

Комисията не обръща внимание откъде са дошли войниците, а само степента на подготовка за изпълнение на задачите. В резултат на това, когато командированите се върнат в, например, ротата от спецназ, която е изпратила девет редника в учебния батальон с надеждата да се върнат три сержанта след пет месеца, може да получи един сержант, един младши сержант и седем редника или пет сержанти, трима младши сержанти и един редник. Тази система е въведена съвсем съзнателно. Офицерът, командирът на ротата с девет обучени и подбрани хора, получава само най-доброто от избраната група. Той може да постави на длъжност всеки, който харесва, без оглед на званието. Редниците, преминали през учебния батальон, могат да бъдат назначавани за водачи на отряди. Сержанти и младши сержанти, за които няма достатъчно командни длъжности, ще изпълняват работата редниците, въпреки званието си „сержант“.

В допълнение към току-що обучените хора, командирът на рота от Спецназ може да има сержанти и редници, обучавани преди, но които все още не са назначени на командирски постове. Следователно командирът на ротата може да повери командването на отделенията на всеки от тях, докато новопристигналите от учебния батальон се използват като редници.

Редникът или младшият сержант, който е назначен да командва отделение, е принуден да докаже превъзходството си, че наистина е достоен за това доверие и че той наистина е най-добрият. Ако успее, тогава своевременно ще му бъде присвоено съответното звание. Ако той не е достоен, тогава той ще бъде отстранен. Винаги ще има кандидати за работата му.

Тази система има две цели: първата е да се разполага с голям резерв от командири на най-ниско ниво в редовните части на Спецназ. По време на война спецназ ще претърпят огромни загуби. Във всяко отделение винаги има най-малко двама напълно обучени хора, които могат да поемат командването по всяко време; втората цел е да се предизвика постоянна борба между сержантите за правото да бъдат командири. Всеки командир на отделение или заместник-командир на взвод може да бъде отстранен по всяко време или да бъде преместен на друга по-подходяща работа. Отстраняването на сержант от длъжността командир се извършва единствено от командира на ротата (ако е отделна рота от СпН) или със заповед на командира на батальона или полка. След отстраняване бившият командир се премества на позицията редник. Той може да запази званието си, или да бъде понижен, или напълно да загуби званието сержант.

Обучението на офицерите от Спецназ често се провежда в специален факултет на Висшето въздушнодесантно командирско училище на Ленинския Комсомол в Рязан. На избора им за това училище се обръща голямо внимание. Всеки, който влезе в този факултет, е най-добрият от най-добрите. Четири години усилено обучение също са четири години на постоянни тестове и подбор, за да се установи дали курсантите са достойни да станат офицери от Спецназ или не. В края на обучението си в специалния факултет, част от тях се изпращат във въздушнодесантните войски или в авиационните войски. Само най-добрите се изпращат в Спецназ, но дори и след това млад офицер може да бъде изпратен във въздушнодесантните войски по всяко време. В Спецназа остават само тези, които са абсолютно годни. Някои офицери се набират от хора, завършили командирски училища и които никога дотогава не са чували за Спецназ.

Началството на ГРУ смята, че е необходимо специално обучение, за да се изпълни всяка функция, особено за лидер. Лидерът не може да бъде обучен дори и с най-добрата система за обучение. Лидерът се ражда лидер и никой не може да му помогне или да го посъветва как да управлява хората. В този случай съветите на професорите няма да помогнат; те само пречат. Професорът е човек, който никога не е бил лидер и никога няма да бъде, защото никой не е учил Хитлер как да управлява нация. Сталин е бил изхвърлен от семинарията. Маршал Георги Жуков, военноначалник от Втората световна война, имаше под своето пряко командване почти през цялата война по милион души, често и няколко милиона. От всички генерали и маршали на неговото ниво той беше единственият, който не е загубил нито една битка. Той обаче няма истинско военно образование. Не е учил във военно училище, преди да стане младши офицер; той не е учил във военна академия, за да стане старши офицер; той не е завършил Академията на Генералния щаб, преди да стане генерал, а по-късно и маршал. Но той стана такъв. Имаше Халхин-Гол, Елня, контранастъплението край Москва, край Сталинград, пробива на блокадата на Ленинград, Курск, пресичането на Днепър, Белорусската операция, операциите Висла-Одер и Берлин. Защо му трябва образование? На какво биха могли да го научат професорите?

Във всеки щаб на военния окръг има „Управление кадри“, който върши огромна работа по изучаване на личните досиета на офицерите за подбора и назначението на офицерите. Според инструкциите, издадени от началника на щаба на военния окръг, „Управление кадри“ във всеки окръг търси офицери, които отговарят на стандартите на СпН.

Критериите, които разузнавателната агенция изпраща на отдела за човешки ресурси, са строго класифицирани. Но всеки лесно може да каже, като погледне офицерите от Спецназ, какви качества задължително притежават.

Първото и най-важно от тях е, разбира се, да има силен непоколебим характер и признаци на вроден лидер. Всяка година хиляди млади офицери с различни специалности — от ракетни войски, танкови войски, пехота, инженерни и свързочни преминават през отдела за човешки ресурси на всеки военен окръг. Всеки служител се представя със своето досие, в което са описани много важни неща. Но това не е решаващ фактор. След пристигането си в „Управление кадри“ младият офицер е интервюиран от няколко опитни служители, специализирани по кадровите въпроси. По време на тези интервюта с най-голяма яснота се разбира, дали този човек наистина е изключителен човек от масата хиляди други волеви и физически силни хора. Когато офицер от „Управление кадри“ идентифицира такова лице, интервюто се предава на други служители от Разузнавателното управление и именно те най-вероятно ще му предложат подходяща работа.

Но понякога офицерите за Спецназ не се избират от преминалите през „Управление кадри“. Те минават събеседването, без да се налага да говорят за себе си, защото са получили назначение от командира. Бележките за тях преминават през полка, дивизията, армията и окръга, за да покажат, че такъв и такъв млад командир е жесток, готов е да се нахвърли върху всеки, но държи на собственото си подразделение, извършва чудеса, превръщайки изоставащ взвод в образцов и други подобни. Този човек се издига бързо и можете да сте сигурни, че ще бъде назначен в наказателен батальон — не с цел да наказва, а с цел да покровителства престъпниците. Разузнавателното управление участва в това. Ако офицерът командва наказателен взвод или рота и той е достатъчно твърд, за да управлява наистина трудни хора, без да се страхува от тях или не се страхува да използва силата си, то внимателно ще го издигнат за друга работа.

Има и друг способ, по който се подбират офицерите. Всеки офицер със своето подразделение трябва да изпълнява дежурната гарнизонна охрана и да патрулира по улиците и жп гарите в търсене на престъпници. Военният комендант на града и офицера, командващ гарнизона (старши военен командир в града), виждат тези офицери всеки ден. Ден след ден те поемат дежурство от друг офицер и го носят в продължение на двадесет и четири часа, след което го предават на друг офицер. Тази система съществува от десетилетия и всички служещи офицери изпълняват тези задължения няколко пъти годишно. Това е подходящият момент за изучаване на техните характери.

Да кажем, че пиян редник е бил довлечен в стаята на охраната. Един офицер ще каже: „Залейте го с ледена вода и го хвърлете в карцера!“ Друг офицер ще се държи по различен начин. Когато види пияния войник, реакцията му ще е примерно следната: „А, добре, довлечете го тук! Затворете вратата и го покрийте с мокро одеяло (за да не оставят следи). Ще му дадем урок! Ритайте го в корема! Това ще го научи да не пие следващия път! Сега, момчета, налагайте го както можете. Напред! Или ще направя същото с вас, момчета! Сега го разтрийте хубаво със сняг.“ Не е нужно много въображение, за да се види кой от тези офицери е по-облагодетелстван от началниците си. Отделът за разузнаване се нуждае от малко хора — само от най-добрите.

Второто най-важно качество е физическата издръжливост. Офицерът, който ще бъде поканен, най-вероятно е бегач, плувец, скиор или спортист в някой друг спорт, който изисква дълги и много концентрирани физически усилия. И третият фактор е умственото ниво на човек. Най-добре е той да е здраво момче с широки рамене и огромни юмруци. Но този фактор може да бъде пренебрегнат, ако човек, макар и със слаба физика и без широки рамене, има наистина силен характер и значителна психическа устойчивост. Такъв човек, разбира се, ще бъде взет. Дългата история на човечеството показва, че силен характер се среща и сред дребните хора не по-малко, отколкото сред гигантите.

Всеки млад офицер може да бъде поканен да се присъедини към Спецназ, независимо от предишната му специалност във въоръжените сили. Ако той има необходимите качества: желязна воля, дух на безпрекословно подчинение, безмилостност и независимост в действията и вземането на решения, ако той по природа е играч, който не се страхува да заложи нещо, включително живота си, в крайна сметка ще бъде поканен в щаба на военния окръг. Той ще бъде преведен през безкрайни коридори до малък офис, където генерал и други висши офицери ще разговарят с него. Младият офицер, разбира се, няма да знае, че генералът е началник на Разузнавателното управление на военния окръг или че полковникът до него е началник на трети отдел (Спецназ) на това Управление.

Атмосферата на интервюто е отпускаща, с усмивки и шеги от двете страни.

— Разкажете ни за себе си, лейтенант. Какво ви интересува? Какви игри играете? Това ли е вашият рекорд за десет километра ски? Много добре. Какви резултати показаха вашите хора на миналите стрелби? Как се разбирате със своя заместник? Труден човек ли е? Как се справяте с него?

Постепенно разговорът стига до дискусия за въоръжените сили на вероятния противник и приема формата на лесен изпит.

— Срещу вашата дивизия е разположена Американска дивизия. Американската дивизия има ракети „Ланс“. Отвратително нещо?

— Разбира се, другарю генерал.

— Да предположим, лейтенант, че сте началник на щаба на съветската дивизия, как ще унищожите вражеските ракети?

— С нашите ракети 9К21.

— Много добре, лейтенант, но местоположението на американските ракети е неизвестно.

— Ще помоля военновъздушните сили да определят местоположението им и ако е възможно, ще ги бомбардирам.

— Но ако времето е лошо там, лейтенант и има силна противовъздушна отбрана.

— Тогава ще изпратя разузнавателната рота на нашата дивизия, за да намери ракетите, да пререже гърлата на техния персонал и да взриви самите ракети.

— Това е добра идея. Всъщност много добра. Чували ли сте, лейтенант, че в американската армия има части, известни като Зелените барети?

— Да, чул съм.

— Какво мислите за тях?

— Разглеждам този въпрос от две гледни точки — политическа и военна.

— Моля, разкажете и за двете.

— Те са наемни главорези на американския капитализъм, разбойници, убийци и насилници. Те изгарят села и убиват населението, жени, деца и старци.

— Достатъчно. А каква е втората ви гледна точка?

— Те са невероятно обучени подразделения за операции в тила на противника. Тяхната работа е да парализират системата за командване и контрол на врага. Те са много мощни и ефективни инструменти в ръцете на командването.

— Много добре. И какво бихте си помислили, лейтенант, ако организираме нещо подобно в нашата армия?

— Мисля, другарю генерал, че това би било правилното решение. Сигурен съм, другарю генерал, че това е бъдещето за нашата армия.

— Това е нашата армия днес, лейтенант. Какво ще кажете, ако ви дадем шанс да станете офицер от тези войски? Дисциплината е желязна. Вашата власт като командир ще бъде почти абсолютна. Вие сами ще взимате решения; никой няма да бъде над вас.

— Ако ми направят такова предложение, другарю генерал, ще се съглася.

— Добре, лейтенант, сега можете да се върнете във вашия полк. Вероятно ще получите такова предложение. Продължете службата си и забравете, че този разговор се е провел. Вие, разбира се, сте наясно какво ще ви се случи, ако някой разбере за какво сме говорили?

— Разбирам, другарю генерал.

— Уведомих вашето командване, включително командира на полка, че сте се явили пред нас като кандидат за граничар с Китай, Монголия, Афганистан, на островите на Северния ледовит океан — нещо подобно. И сега, довиждане, лейтенант.

— Довиждане, другарю генерал.

Офицер, който е прехвърлен в Спецназ от друг вид войски, не е необходимо да преминава курс за допълнително обучение. Той е назначен веднага в редовно подразделение и му се дава да командва взвод. Много пъти посещавах занятия, където млад офицер, назначен да командва взвод, знаеше много по-малко за Спецназ от много от неговите хора, да не говорим за неговите сержанти. Но младият командир бързо се учи заедно с редниците. Няма нищо срамно в този начин на учене. Офицерът не може да знае всичко за технологията и тактиката на Спецназ.

Не е необичайно млад офицер при тези условия да започне занятие, да даде тема и цел, след това да нареди на старши сержанта да преподава урока, а той да заеме място сред редниците. Взводът му винаги ще усеща твърдият характер на командващия. Хората винаги ще знаят, че командирът е водач на взвода, единствен и безспорен лидер. Да, има въпроси, на които той все още не може да отговори и оборудване, с което все още не може да се справи. Но всички знаят, че ако трябва да се пробягат десет километра, новият им командир ще бъде сред първите, които пристигат и ако трябва да стрелят, техният командир, разбира се, ще бъде най-добрият. След няколко седмици младият офицер ще направи първия си скок с парашут заедно с най-младите редници. Ще му бъде предоставена възможност да скача, колкото пожелае. Командирът на ротата и други офицери ще му помогнат да научи това, което преди не е знаел. Той ще чете строго секретни инструкции през нощта, а месец по-късно ще бъде готов да предизвика всеки от своите сержанти на съревнование. След няколко месеца той ще стане най-добрият, в който и да е предмет и ще дава на взвода си, най-самоуверената команда: „Правете като мен!“

Офицерът, назначен в Спецназ от други родове на въоръжените сили без специална подготовка, разбира се, е необикновен човек. Офицерите, командващи спецчасти, търсят такива хора и им се доверяват. Опитът показва, че офицерите без специално обучение показват много по-добри резултати от тези, които са завършили Специалния факултет на Висшето въздушнодесантно командирско училище. Това не е изненадващо или парадоксално. Ако Михаил Кошкин имаше специално обучение за проектиране на танкове, той никога не би създал най-добрия в света танк Т-34. По същия начин, ако някой беше решил да научи Михаил Кошкин как да конструира картечница, той щеше бъде посрамен от самоукия гении.

Офицерите от ГРУ смятат, че е необходимо да се намерят силни и независими хора и да им се каже какво да правят, оставяйки им правото да избират пътя за изпълнение на задачата. Ето защо инструкциите за тактиката на Спецназ са толкова кратки. Всички съветски устави обикновено са много по-къси, отколкото в западните армии, а съветският командир се ръководи от тях много по-рядко от колегата си на Запад.

Офицерът с мощна физика е само един вид офицер от спецназ. Но има и друг тип, чиято физика, ширината на раменете и други подобни не се вземат предвид, въпреки че този човек трябва да бъде с не по-малко силен характер. Този тип би могъл да се нарече „интелигенция“ на Спецназ и включва служители, които не са строеви, но които работят повече с главата си, отколкото с ръцете си.

Разбира се, няма ясна линия, която може да се начертае между тези два типа. Вземете например преводачите, които, изглежда, принадлежат към „интелигенцията“ на Спецназ. Във всяка рота на СпН има офицер-преводач, който владее поне два чужди езика. Контакт с хора от ротата има главно, защото ги учи на чужди езици. Но, както знаем, това не е тема, която отнема много време на войника от Спецназ. Преводачът е постоянно в ротата в близост до командира, изпълнява роля на неофициален адютант. На пръв поглед той е „интелектуалец“. Но това е само първо впечатление. В крайна сметка преводачът скача с ротата и прекарва много дни с нея, като прави маршове през планини, пясък и сняг. Преводачът ще бъде първият, който ще забие пирони в главата на вражески пленници, за да получи от тях необходимата информация. Това е неговата работа: да извади нокти, да раздвоява езици (т.н. „змийски език“) и да вкара горещи въглища в устата на пленниците. Военните преводачи за Съветските въоръжени сили се обучават във Военния институт.

Сред курсантите в този институт има такива, които са физически силни и жестоки, със силни нерви и характери като гранит. Точно такива се канят в СпН. Следователно, въпреки че преводачът понякога изглежда като представител на „интелигенцията“, е трудно да го различим от командирите на взводовете и на ротата, където служи. Работата му не е само да задава въпроси и да чака някакъв отговор. Работата му е да получи верни отговори. Успехът на мисията и животът на огромен брой хора зависят от това. Той трябва да принуди пленника да говори, ако не желае и след като получи отговор, преводачът трябва да получи потвърждение от пленника, че това е правилният отговор. Следователно той прилага не много „интелигентни“ методи към затворника. Като се има предвид това, преводачите в Спецназ не могат да се разглеждат нито като командири, нито като интелектуалци, а само като връзка между тези две класи.

Чисти представители на „интелигенцията“ в Спецназ се намират сред офицерите от разузнавателните отдели на СпН. Те са подбрани от различни родове на въоръжените сили, тяхното физическо развитие не е ключов фактор. Това са офицери, които вече са завършили военни училища и са служили поне 2 години. След като учат в третия факултет на Военно-дипломатическата академия, те работят в разузнавателните отдели (РО) и центрове (РЦ). Тяхната работа е да наблюдават и да вербуват агентурната мрежа. Някои от тях работят в агентурно-информационната мрежа, други с мрежата на Спецназ.

Офицер, който работи с агентурната мрежа на Спецназ, е офицер от Спецназ в пълния смисъл. Но той не скача с парашут и не трябва да бяга, да се бие, да стреля или да прерязва гърлата на хората. Неговата работа е да изучава уменията на хиляди хора и да намери сред тях онези, които са подходящи за Спецназ; намира начини да стигне до тях и да научите повече за тях; установява контакти с тях и развива последните; и след това ги вербува. Тези офицери носят цивилни дрехи през повечето време и ако трябва да носят военна униформа, носят униформите на войските, където преди са служили: артилерия, инженерни войски или медицинска служба. Или са облекли униформата на онова подразделение, в което е скрито разузнавателното подразделение на Спецназ.

Старшия команден състав на СпН се състои от полковници и генерали от ГРУ, завършили главния факултет на Военно-дипломатическата академия, който са първия или втория факултет и дълги години работят в централния апарат на ГРУ и в резиденциите му в чужбина. Всеки от тях има първокласни познания за страна или група държави, тъй като дълго време е работил в чужбина. Ако стане възможно да продължи да работи в чужбина, той ще продължи. Но обстоятелствата може да станат такива, че по-нататъшното пътуване в чужбина да е невъзможно. В този случай той продължава да служи в централния апарат на ГРУ или в Управлението за разузнаване на военния окръг, флот или група сили. Като управлява всички разузнавателни средства, включително части на Спецназ.

Често срещах хора от този тип. Във всеки случай те бяха мълчаливи и потайни хора. Имат елегантен външен вид, добро владеене и чужди езици и изящни маниери. Те имат огромна сила в ръцете си и знаят как да прилагат тази власт.

Има обаче и хора, които никога не са завършили Академията и никога не са били в държави, считани за потенциални противници. Те се издигат поради вродените си качества, полезни контакти, които могат да създадат и поддържат, усилията им да се издигат във властта и постоянната и успешна борба за власт, която е пълна с хитроумни трикове и голям риск. Те са отровени от властта и борбата за нея. Това е единствената цел в живота им и те се стремят към нея, изкачвайки се по хлъзгави склонове и върхове. Един от елементите на успеха в тази борба на техния живот е, разбира се, подчиняването на различни съединения и готовността им да изпълняват по всяко време всяка задача поставена от висшето командване. Нито един старши офицер на Спецназ не се ръководи от морални, правни или други съображения. Неговото издигане и падение зависят изцяло от това как е изпълнена задачата. Можете да сте сигурни, че задачата ще е изпълнена на всяка цена и по всякакъв начин.

Често чувах хора да казват, че съветския войник е много лош войник, защото служи в армията само две години. Някои западни експерти смятат за невъзможно да се подготви добър войник за толкова кратко време.

Вярно е, че съветски войник е новобранец, но трябва да се помни, че той е новобранец в напълно милитаризирана държава. Достатъчно е да се припомни, че всеки партиен лидер на власт в Съветския съюз има военния чин генерал или маршал. Като цяло съветското общество е милитаризирано и залято от военна пропаганда. От много ранна възраст съветските деца са сериозно включени във военни игри, често използват истински автомати (а понякога дори и бойни танкове), под ръководството на офицери и генерали на Съветските въоръжени сили.

Тези деца, които проявяват особен интерес към военната служба, се присъединяват към Доброволното Общество за Съдействие на Армията, Авиацията и Флота, известно като ДОСААФ от първите букви на думите. ДОСААФ е паравоенна организация с 15 милиона членове, които редовно изучават военни дела и се занимава с военни спортове. ДОСААФ не само подготвя младежите за военна служба, но също така помага на резервистите да поддържат квалификацията си след служба. ДОСААФ разполага с огромен бюджет, широка мрежа от летища, учебни центрове и клубове с различни размери, използването на които позволява да се получи начално и допълнително обучение във военни специалности от различни области, от снайперисти до радисти, от пилоти-изтребители до водолази, от планеристи до астронавти и от танкисти до военни лекари.

Много от изключителните съветски пилоти, повечето космонавти (започвайки от Юрий Гагарин), известни генерали и шампиони на Европа и света във военните спортове, са започнали кариерата си в ДОСААФ, често на четиринадесетгодишна възраст.

Хората, които водят ДОСААФ на места, са пенсионирани офицери, генерали и адмирали, но хората, които ръководят ДОСААФ на върха, са генерали и маршали на активна служба. Сред най-известните лидери на това общество са генералът от армията А. Л. Гетман, маршалът на ВВС А. И. Покришкин, армейски генерал Д. Д. Лелюшенко и адмирал Г. Егоров. По традиция топ ръководството на ДОСААФ включва началници от ГРУ и Спецназ. Например в момента (1986 г.) първи заместник-председател в ДОСААФ е генерал-полковник А. Одинцев. Преди това, през 1941 г., той служил в отряд Спецназ на Западния фронт. Отделът е командван от Артур Спрогис. През целия си живот Одинцев е бил пряко свързан с ГРУ и тероризма. В момента основната му работа е да учи младите хора от двата пола да се бият във война. Най-обещаващите от тях по-късно ще бъдат изпратени да служат в Спецназ.

Когато говорим за съветски наборни войници и особено за повиканите в Спецназ, трябва да помним, че всеки от тях вече е преминал през три-четири години интензивна военна подготовка, вече е скачал с парашут, стрелял е с автомат и преминал е курс за оцеляване. Той вече е развил издръжливост, сила, постоянство и воля за победа. Разликата между него и обикновен войник на Запад е, че редовният войник получава заплата за усилията си. А нашият младеж не получава пари. Той е фанатик и ентусиаст. Самият той плаща (макар и символично) пари, за да се научи как да използва нож, безшумен пистолет, лопата и експлозиви.

След като завърши службата в Спецназ, войникът или остава на активна служба, или се връща към „спокойна“ работа, а в свободното си време посещава един от многото клубове на ДОСААФ. Ето типичен пример: Сергей Чижик, роден през 1965 г. В училище посещавал клуб на ДОСААФ. Той е направил 120 скока с парашут. След това е привлечен в армията и служи в части на Спецназ в Афганистан. Отличил се в битки и е завършил служба през 1985 година. През май 1986 г., като част от екипа на ДОСААФ, той участва в експеримент за оцеляване в полярни условия. Като един от група съветски „спортисти“, той скача с парашут до Северния полюс.

ДОСААФ е в много отношения много полезна организация за Спецназ. Съветският съюз подписа конвенция за неизползването на Антарктика за военни цели. Но в случай на война, разбира се, тя ще бъде използвана от военните и за това е придобит съответният опит. Ето защо тренировките за скокове с парашут на Южния полюс и Антарктика се планират от Спецназ и се провеждат от ДОСААФ. Разликата е чисто козметична: хората, които правят скоковете, ще бъдат същите главорези, които са преминали през битките в Унгария, Чехословакия и Афганистан. Сега те се считат за цивилни, но са под пълния контрол на генерали като Одинцев и по време на войната те ще станат войски на Спецназ, които ние презрително наричаме „запасняци“.