Виктор Суворов
Спецназ (11) (Тайната армия на Съветския съюз)

Глава 9
„Другите хора“

Въпреки че по-голямата част от хората в Спецназ са славяни, има някои изключения.

На пръв поглед бихте казали, че е циганин. Висок, добре сложен, атлетичен, красив, с гърбав нос и светещи очи. Капитанът свири на китара толкова добре, че минувачите спират и не си тръгват, докато не спре да свири. Танцува, колкото много малко умеят. Офицерската му униформа му стои като на манекен на витрината на магазина за военни дрехи в Арбат.

Офицерът има типичната кариера. Роден е през 1952 г. в Иваново, където ходи на училище. След това постъпва във Висшето въздушнодесантно училище в Рязан и облича униформата на военновъздушнодесантните войски. Командва рота в Сибирския военен окръг. Всичко е много обикновено и подходящо. На пръв поглед. Той е капитан Роберто Руеда-Маестро — това не е много често срещано име за съветски офицер.

Това е грешка: капитанът не е циганин. И ако го изучаваме по-внимателно, забелязваме и някои други характеристики. Той носи униформата на въздушнодесантните сили. Но в Сибирския военен окръг, където се намира, няма военновъздушнодесантни войски. Още по-странен е фактът, че след като е завършил училище, Роберто прекарва известно време в Испания като турист. Това е било през 1969 г. Можем ли да си представим, че турист от Съветския съюз е бил в Испания, контролирана от Франко, по времето, когато Съветският съюз не е поддържал дипломатически отношения с Испания? Роберто Руеда-Маестро е бил в Испания по това време и има известна представа за тази страна. Но най-странният аспект на цялата тази история е, че след като прекара известно време в капиталистическа държава, младежът е успял да влезе в съветско военно училище. И то не в някакво училище, а в Рязанското висше въздушнодесантно училище.

Тези данни са ключови. Пълен набор от ключове ни дава верния отговор, без опасност да направим грешка. Този капитан е офицер от СпН.

По време на испанската гражданска война хиляди испански деца са евакуирани в Съветския съюз. Истинският брой евакуирани деца не е известен. Общите числа са много противоречиви. Но е имало достатъчно от тях, за да снимат няколко пълнометражни филма, книги и статии, написани за тях в Съветския съюз.

Тъй като са били малки, скоро станали курсанти в съветските военни училища. Добре известен пример е Рубен Ибаррури, син на Долорес Ибаррури, генерален секретар на Комунистическата партия на Испания. Дори по онова време испанците били вкарвани във въздушнодесантните войски. Рубен Ибаррури, например, се озовал в 8-ми въздушен корпус. Вярно е, че в отбранителна война тези подразделения, предназначени за нападателни операции, са били ненужни и са трансформирани в гвардейско-стрелкови дивизии и са използвани в отбраната на Сталинград. Лейтенант Ибаррури е бил убит по време на служба в 35-та гвардейска стрелкова дивизия, трансформирана от 8-ми въздушнодесантен корпус. Това е била типичната съдба на младите мъже по онова време. Но след това те са евакуирани на Урал и в Сибир, където Испанската комунистическа партия (под контрола на Сталин) организира специални училища за тях. След това съобщения за испански деца много рядко се появяваха в съветската преса.

Едно от специалните училища, известно като Интернационална школа Е. Д. Стасов, е основано в град Иваново. Някои от възпитаниците на това училище по-късно се озоваха сред личната охрана на Фидел Кастро, някои станаха водещи фигури в кубинското разузнаване — най-агресивното в света, изключвайки техните учители от ГРУ и КГБ, също толкова жестоки и коварни. Някои от възпитаниците на това училище бяха използвани от ГРУ и КГБ като нелегални имигранти.

Трябва да се каже обаче, че повечето от испанските деца от първо поколение останаха в Съветския съюз, нямайки никаква възможност да напуснат. Но през 50-те и 60-те години се ражда ново поколение съветски испанци, различно от предходното по това, че последното има родители в СССР. В крайна сметка това е много важно за комунистите, ако млад мъж бъде изпратен в чужбина с рискована мисия, родителите му да бъдат заложници.

Второто поколение испанци е използвано по много начини от съветското правителство за операции в чужбина. Един от много ефективните начини е да изпратите млад съветски испанец в Куба, дайте му време да научи навиците на тази страна и да се аклиматизира, след което да го изпратите в Африка и Централна Америка като кубинец, за да се бори с „американския империализъм“. Повечето от кубинските войски, служещи в чужбина, безспорно са кубинци. Но сред тях има определен процент от хората, родени в Съветския съюз, които имат руски жени и деца и военно звание във Въоръжените сили на СССР.

По някаква причина капитан Роберто Руеда-Маестро служи в Уралския военен окръг. Трябва да подчертая, че говорим за обикновен Спецназ и не обсъждаме „агенти“. Агент е жител на чужда държава, вербуван от съветското разузнаване. Роберто е гражданин на Съветския съюз. Той няма и никога през живота си не е имал друго гражданство. Той има руска съпруга и деца, родени, подобно на него, на територията на СССР. Ето защо капитанът служи в нормално подразделение на Спецназ, като обикновен съветски офицер.

В СпН търсят и откриват — това е много лесно да се направи в Съветския съюз — хора, родени в Съветския съюз, но очевидно с чужд произход. С фамилното име Руеда-Маестро е много трудно да се направи кариера във всякакъв вид войски на Съветските въоръжени сили. Единственото изключение е Спецназ, където такова име не е спирачка, а пропуск към по-нататъшно издигане.

Срещал съм хора с немски фамилии в Спецназ като Штолц, Шварц, Вайс и други подобни. Историята на тези съветски немци е свързана и с войната. Според преброяването от 1979 г. в Съветския съюз са живели 1 846 000 германци. Но повечето от тези германци са дошли в Русия преди двеста години и не се използват в Спецназ. Изискват се други немци и те също живеят в Съветския съюз.

По време на войната, особено в последния й етап, Червената армия пленява огромен брой немски войници. Затворниците бяха държани в изключително нечовешки условия и не е изненадващо, че някои от тях направиха това, което никога не биха направили в друга ситуация. Това бяха хора, които при изключителната жестокост на режима на ГУЛАГ, извършваха престъпления срещу своите другари по оръжие, понякога дори убиваха свои другари или ги довеждаха до самоубийство. Много от оцелелите, които бяха освободени след това от лагера, се страхуваха да се върнат в Германия и се заселиха в Съветския съюз. И макар процентът на такива хора да е малък, все пак става дума за голям брой хора, които, разбира се, са били в списъците на съветските тайни служби и са били използвани от тях. Съветските тайни служби помогнаха на много от тях да се установят и да създадат семейство. Имаше много немци от Германия, които дълго време живееха в Русия. Следователно, сега Съветският съюз имаше второ поколение съветски германци, родени в Съветския съюз от бащи, извършили престъпления срещу германския народ. Това е типът млади германци, които могат да бъдат намерени в много отряди на спецназ.

Много рядко можете да срещнете млади „съветски италианци“ със същия произход като испанците и германците. А в Спецназ има турци, кюрди, гърци, корейци, монголи, финландци и хора от други националности. Не знам как стигат до там. Но можем да предположим, че всеки от тях има любимо семейство в Съветския съюз. Спецназ се доверяват на своите войници, но все пак предпочитат да вземат заложници от всеки от тях.

В резултат на това в спецназ процентът на родените в Съветския съюз войници от родители с чужд произход е доста висок. В смесица със съветските националности, главно руснаци, украинци, латвийци, литовци, естонци, грузинци и узбеки, тези звена наистина са доста пъстра компания. Може дори неочаквано да срещнете истински китаец. Такива хора, граждани на СССР, но с чужд произход, са известни като „другите хора“. Не знам откъде идва това име, но чужденците го приемат и нямат нищо против. Според мен той се използва без сянка на расизъм, по-скоро в духа на приятелството и добрия хумор, за да се разграничат хора, които от една страна са съветски хора, родени от съветските родители в Съветския съюз, а от друга — рязко се различават от основния контингент войници на спецназ по външния им вид, реч, поведение и маниери.

Никога не съм чувал за някакви чисто национални формирования в Спецназ — немски взвод или испанска рота. Вероятно е те да бъдат създадени при необходимост и е вероятно в СпН да има групи, създадени на чисто национална основа. Но не мога да потвърдя това.