Виктор Суворов
Спецназ (10) (Тайната армия на Съветския съюз)

Глава 8
Бойните отряди Спецназ

Спецназ са създадени от три отделни елемента: бойни части, отряди на професионални спортисти и мрежа от тайни агенти. От трите компонента бойните части на Спецназа са най-големите. Те се състоят от войници от тази категория, в които са особено силни, особено жестоки и особено лоялни.

Фактор, улесняващ процеса на подбор, е наличието в Съветската армия на скрита система за подбор на войници. Много преди да облекат военните си униформи, милиони наборници са проучени задълбочено и категоризирани според тяхната политическа надеждност, според физическото и психическото им развитие, степента на тяхната политическа активност и „чистотата“ (от комунистическа гледна точка) на техните лични и семейни характеристики, Съветският войник не знае към коя категория принадлежи, в действителност той изобщо не знае нищо за съществуването на различни категории. Ако войник е включен в по-висока категория от другарите си, това не означава, че той има късмет. Напротив, по-добре е един войник да принадлежи към най-ниската категория и да служи някъде в покрайнините в богозабравен батальон „Пионер“, където няма нито дисциплина, нито надзор, или подразделения, в които офицерите пият през цялото време, далече от командването. Колкото повече войник попада в по-висока категория, толкова по-трудни са условията на военна служба.

Войници от най-високата категория са охранителите на Кремъл, правителствените войски за комуникация, граничните войски на КГБ и Спецназ. Включването в най-високата категория не означава задължителна служба в Кремъл, бригада на спецназ или в правителствения комуникационен център. Най-високата категория хора, избрани от местните военни ръководители, просто представлява най-добрият човешки материал, предлаган на „купувача“ според неговия избор. „Купувачът“ избира само онова, което му подхожда. Всички, които не са привлекли вниманието на „купувачите“, преминават на по-ниско ниво и се предлагат на представител от следващия ешелон: стратегическите ракетни войски, въздушнодесантни войски и екипажи на ядрени подводници.

Младият войник, разбира се, няма представа какво се случва. Той е просто повикан в стая, където хора, които той не познава, му задават много въпроси. Няколко дни по-късно той отново е повикан в тази стая и нови непознати отново му задават въпроси.

Подобна система за сортиране на новобранците наподобява системата от затворени магазини за ръководните партийни другари. Избира първо главният чиновник. Тогава неговият заместник може да дойде в магазина и да избере нещо от останалото. След това по-малките служители имат право да посещават магазина, след това техните заместници и т.н. В тази система рангът на Спецназ принадлежи към най-високата категория.

Избраните войници се събират от офицерите от спецназ в групи и се придружават от офицери и сержанти до бойните подразделения на СпН, където формират групи и провеждат интензивен курс за обучение в продължение на няколко седмици. В края на този курс войникът за първи път стреля с автомат Калашников и се заклева. След това най-добрите млади войници от тези групи се изпращат в ротата за обучение на спецназ, откъдето се връщат шест месеца по-късно със звание сержант, докато другите са пратени във военни подразделения.

В Спецназ, както и в цялата Съветска армия, съществува „култ към старите“. Всички войници са разделени на стари и зайци. Истинският заек е войник, който току-що е започнал службата си. Истински „стар“ е някой, на който му остават няколко месеца служба. Хората, които не са нито истински „стари“, нито истински „зайци“, са между тях: те са „стари“ за всички, които са служили по-малко и „зайци“ за тези, които са служили по-дълго.

При повикване в Спецназ, войника подписва документ, за неразкриване на класифицирана информация. Той дори няма право да казва на никого къде е служил или от какво се състояла неговата служба. Най-много да каже, че е служил във въздушнодесантните войски. Издаването на тайни на Спецназ се счита за най-голямото предателство, заслужаващо смърт в съответствие с член 64 от Съветския наказателен кодекс.

След като е изслужи трите си години в Спецназ, войникът може да избере една от три възможности.

1. Да стане офицер, в този случай ще му бъде даден специален срок за приемане във висшето офицерско училище на въздушнодесантните сили в Рязан.

2. Да стане редовен войник на Спецназ, за което ще трябва да премине няколко допълнителни курса.

3. Или има възможност да остане в запас. Ако избере последното, той се счита за член от запаса на СпН за следващите пет години. След това, до 30-годишна възраст, той влиза във въздушнодесантния запас. След това се счита, че е в обичайния пехотен запас до петдесетгодишна възраст. Подобно на други запасни сили, съществуването на запас за спецназ дава възможност, ако е необходимо, по време на мобилизация да се увеличи числеността на бойните части на СпН за сметка на запасняци.

* * *

Кал, нищо, освен кал наоколо и всичко беше залято от дъжда. Цялото лято валеше, така че всичко беше мокро и разкиснато. Всичко беше станало в кал. На всеки войник по обувките имаше килограми. Телата им също бяха покрити с кал, и ръцете, и лицето до ушите и всичко останало. Ясно е, че сержантът през целия ден не проявяваше никакво съжаление към младите наборници на Спецназ. Те бяха повикани само преди месец. Сабират ги във временна група и преминават курса за млад боец, който всеки от тях ще помни през целия си живот като ужасен кошмар.

Тази сутрин ги разпределиха в отряди и взводове. Преди да ги остави да се върнат в напоената с кал палатка, сержантът имаше време, както в края на всеки ден, да покаже на взвода си пълната сила на властта си.

— Влизайте вътре!

До входа на огромна палатка, голяма колкото затворническа барака, се струпаха десетина младежи.

— Влизайте вътре, мамка ви! — гони ги сержантът.

Първият войник отхвърли настрана тежкия мокър брезент, който служи за врата и се готвеше да влезе, когато нещо го спря. На калната, утъпкана земя, точно вътре на пътеката, на мястото на изтривалка беше поставена ослепително бяла кърпа. Войникът се колебаеше. Но този зад него го бута, а сержантът вика:

— Влизай вътре, мамка ти! — Войникът се колебаеше да стъпи ли на кърпата. В същото време той не можеше да се застави да я прескочи, защото калта от обувките му неизбежно щеше да падне върху кърпата. И въпреки това той скочи, останалите също прескочиха през кърпата след него. По някаква причина никой не смееше да премести кърпата настрана. Всеки можеше да се досети, че има някаква причина, поради която са я поставили точно на входа. Красива чиста кърпа. И калта около нея. Какво прави тук?

Целият взвод живееше в една палатка. Хората спяха на двуетажни метални легла. Горните са заети от старите на деветнадесет или деветнадесет и половина години, които вече са служили година или дори осемнадесет месеца в Спецназ. Зайците спят на долните легла. Служили са само шест месеца. В сравнение с тези, които днес прескачат кърпата, те разбира се, също са стари. На времето и те всички тромаво са прескачали кърпа. Сега те мълчаливо гледат, търпеливо и внимателно наблюдават как новобранците се държат в тази ситуация.

Новите се държаха така, както всеки друг на тяхно място. Всеки беше избутван отзад и пред него се появяваше кърпа. Затова те я прескачаха и се подредиха в центъра на палатката, без да знаят къде да сложат ръцете си или къде да гледат. Всичко беше странно. Изглежда искаха да гледат в земята. Всичките млади мъже се държаха по абсолютно един и същи начин: скачаха сред тълпата и свеждаха очи. Но не — последният войник се държеше по съвсем различен начин. Той влетя в палатката с ритник на сержанта. Видя бялата хавлиена кърпа, спря рязко, стъпи с мръсни обувки на нея и започва да ги бърше, сякаш наистина стои на изтривалка. Избърсал краката си, той не се присъедини към тълпата, а премина в далечния ъгъл, където видя запасна койка.

— Това ли е моята?

— Да, твоя е — взводът извика одобрително. — Ела тук, друже, това е най-доброто място. Искаш ли да ядеш?

Тази нощ всички новобранци ще бъдат бити. И те ще бъдат бити всяка следваща вечер. Ще бъдат изхвърлени в калта боси, ще бъдат принудени да спят в тоалетните (стоящи или легнали, както желаят). Ще бъдат бити с колани, чехли и лъжици, всичко, от което боли. Старите ще използват зайците като коне в сблъсъци с приятелите си. Зайците ще почистят оръжията на старите и ще вършат за тях мръсната работа. Ще има всичко, което става и в другите части на Съветската армия. Старите войници навсякъде правят едни и същи номера с новобранците. Този ритуал и тези правила са еднакви навсякъде. Спецназ се различава от останалите само по това, че поставя ослепително чиста кърпа на входа на палатката за влизащите новобранци. Значението на този ритуал е ясно и просто: Ние сме добри момчета. От все сърце ви каним, момчета, в нашия приятелски екип. Работата ни е много трудна, много по-трудна, отколкото в останалата част от армията, но не позволяваме сърцето ни да почернее. Влезте в нашата къща, момчета и се почувствайте като у дома си. Уважаваме ви и не съжаляваме за вас. Виждаш ли, ние дори поставяме на пътя ви кърпата, с която бършем лицата си. Но какво, вие не приемате нашето гостоприемство? Отхвърляте ли нашия смирен дар? Вие дори не искате да избършете обувките си с това, което трием лицата си? За какви ни смятате? Разбира се, може да не ни уважавате, но защо влязохте в дома ни с мръсни ботуши?

Само един от зайците, този, който избърса краката си в кърпа, ще бъде оставен да спи спокойно. Ще получи цялата си дажба и ще почисти само оръжието си; и може би старите ще му дадат инструкции, че дори не трябва да прави и това. Има много други във взвода за тази работа.

Къде по света млад осемнадесетгодишен войник може да научи традициите на Спецназ? Къде можел да чуе за бялата кърпа? Спецназ е секретна организация, която се грижи за своите традиции и ги пази в себе си. Бивш войник на специалните части никога не трябва да казва нищо — ще загуби езика си, ако го направи. Във всеки случай е малко вероятно той да разкаже на някого за трика с кърпи, особено на някой, който все още не е призован. Мен са ме били, нека и него да го побият — ето това е причина.

Има само три вероятни начина, при които млад войник може да намери изход от ситуацията с кърпата. Или просто сам е отгатнал какво се случва. Кърпата е поставена пред входа, така че трябва да избършете краката си върху нея. Защо иначе е тук? А може би по-големият му брат е служил в спецназ. Той, разбира се, никога няма да спомене това име и защо съществува, но може да говори за кърпата: Знаеш ли, братле, има някои подразделения с много странни традиции. Но внимавай, ако говориш, ще ти откъсна главата. А аз мога! Или по-големият му брат е прекарал известно време в наказателен батальон. Или може би е бил и в спецназ и в наказателен батальон. Вероятно тази традиция е превзета от наказателните батальони в затворите в миналото.

Връзките между спецназ и наказателните батальони са невидими, но те са многобройни и много силни.

На първо място, службата в спецназ е най-трудната в цялата съветска армия. Физическите и психологическите изисквания са не само умишлено завишени до най-високото ниво, което човек може да издържи, но те често и също толкова умишлено надхвърлят всички допустими граници. Естествено може да се окаже, че войник в спецназ не може да не издържи тези крайни изисквания и да се пречупи. Това пречупване може да се изрази в много и различни форми: самоубийство, тежка депресия, истерия, безумие или дезертиране.

* * *

Напускайки разузнавателното подразделение на военния окръг за повишение в Москва, неочаквано срещнах познат офицер от Спецназ на малка жп гара, придружен от двама въоръжени войници.

— Какво правиш тук? — възкликнах — на тази гара не можеше да видите хора и един път в месеца!

— Един от моите хора избяга!

— Новобранец?

— Там е бедата, че е стар. Оставаше му само месец.

— Взе ли оръжие?

— Не, тръгнал е без него.

Изказах изненадата си, пожелах на лейтенанта много здраве и късмет и тръгнах по пътя си. Как е приключило търсенето, не знам. На всяка гара вътрешните войски са претърсвали вагоните. А цялата област беше вдигната по тревога.

Хората бягат от спецназ много по-често, отколкото от другите родове войски. Но обикновено това е новобранец, който е изчерпал лимита си и е взел със себе си автомат. Такъв човек ще убие всеки, който му застане на пътя. Но обикновено бързо го настигат и го убиват. Но в случая беше стар войник, избягал без автомата си. Къде отива и защо? Не знам. Намериха ли го? И това не знам. Разбира се, намерили са го. В това те са силни. Тъй като е нямал пушка, той не е бил убит. Не убиват хора без причина. Какво го очаква? Две години в наказателния батальон и след това единия месец, който не е доизслужил в Спецназ.

Според правилата СпН нямат отличителна значка или емблема. Но неофициален символ на спецназ е вълк, или по-скоро глутница вълци. Вълкът е силно, гордо животно, характеризиращо се с невероятна сила и издръжливост. Вълкът е способен да бяга с висока скорост с часове в дълбок сняг, а след това, като подуши плячката, да направи невероятен скок в скоростта. Понякога той ще преследва плячката си дни наред, довеждайки я до пълно изтощение. Използвайки огромната си издръжливост, вълците първо изморяват и след това атакуват животни, известните с невероятната си сила, като лосовете например. Хората с право казват, че „краката хранят вълка“. Вълците убиват огромния лос не толкова със силата на зъбите си, колкото със силата на краката си.

Вълкът има мощен интелект. Горд е и независим. Можете да укротите и опитомите катеричка, лисица или дори огромен лос с кървясали очи. Много животни могат да бъдат обучени и за представления. Обучена мечка може да направи наистина невероятни неща. Но няма да можете да укротите вълк или да го обучите за представления. Вълкът живее в глутница, тясно свързана и добре организирана бойна единица от ужасяващи хищници. Тактиката на вълчата глутница е групова, гъвкава и смела. Тактиката на вълка е огромен брой от различни трикове и комбинации, смесица от измама и сила, подвеждащи маневри и внезапни атаки.

Нито едно друго животно в света не може да е по-добър символ за Спецназ. Има си причина, поради която обучението на войници от Спецназ да започва с трениране на краката. Човек е силен и млад, колкото краката са силни и млади. Ако човек ходи бавно, влачи краката си по земята, това означава, че е слаб. От друга страна, танцуващата, пружинираща походка е сигурен знак за физическо и психическо здраве. Войниците на спецназ често са облечени в униформи на други родове войски и са в същите военни лагери с други секретни части, обикновено със свързочните войски. Човек обаче не се нуждае от специален опит, за да открие спецназовеца в тълпата. Можете да го познаете по неговия стил на ходене. Никога няма да забравя един войник, известен като Пружината. Той не беше много висок, донякъде прегърбен, със свити рамене. Но краката му никога не бяха в покой. През цялото време танцуваше. Изглеждаше, че той непрекъснато е сдържан от някаква невидима струна и ако тази струна бъде прерязана, войникът ще започне да скача, бяга и танцува, без да спира. Военният комисариат, чиято работа беше да подбира и сортира младите войници, не му обърнал внимание и той бил назначен в армейска ракетна бригада. Служил там почти година, докато бригадата участвала в маневри, където срещу тях действала рота от Спецназ. Когато ученията приключили, в същата гора до ракетните войски била настанена ротата Спецназ. Командирът на тази рота обърнал внимание на войника от ракетното подразделение, който танцувал през цялото време, докато стоял на опашка за супа.

— Ела тук, войнико. — Офицерът нарисувал линия на земята. — Сега скочи.

Войникът застанал на линията и скочил от нея без засилка. Командирът на ротата нямал нищо при себе си, за да измери дължината на скока, но това не било и нужно. Офицерът е обучен за тези неща и е знаел кое е добре и кое е отлично.

— Сядай в колата ми!

— Без разрешението на моя командир не мога, другарю майор.

— Седни и не се притеснявай, с мен няма да имаш проблеми. Ще говоря и ще кажа на когото трябва, къде си.

Командирът на ротата накарал войника да се качи в колата му и след час го показал на началника си в армейското разузнаване, казвайки:

— Другарю полковник, вижте какво открих в ракетните войски.

— А сега, младежо, да видим как скачаш.

Войникът скочил от място. Намерил се метър и той показвал, че войникът е скочил 241 сантиметра.

— Вземете този войник във вашата рота и му потърсете подходяща шапка — казал полковникът.

Командирът на ротата Спецназ свалил синята си барета и я дал на войника. Началникът на разузнаването веднага се обадил на началник-щаба на армията, който дал съответната заповед на ракетната бригада — забравете, че някога сте имали такъв човек.

Танцуващият войник беше наречен Пружината заради своята гъвкавост. Преди това той не проявявал голям интерес към спорта, но е роден спортист. Под ръководството на опитни треньори талантът му се проявил и блеснал като диамант. Година по-късно, когато завършвал военна служба, той вече е скачал на 2 метра и 90 сантиметра. Бил поканен в професионалната спортна служба на спецназ и той се съгласил.

Дългите скокове без засилка са незаслужено забравени и вече не са включени в официални състезания. Когато влезли в Олимпийските игри, рекордът от 1908 г. бил 3 метра 33 сантиметра. Като спортно упражнение, дългият скок без засилка е най-надеждният показател за силата на краката на човек. А силата на краката му е надежден показател за физическото състояние на войника като цяло. Почти половината от мускулите на човек са в краката му. В СпН обръщат колосално внимание в развитието на своите хора, използвайки много прости, но много ефективни упражнения: бягане нагоре по стълбите, скачане с вързани колене по стъпала нагоре и надолу, бягане нагоре по пясъчните склонове, скачане от голяма височина, скачане от движещи се коли и влакове, скачане с вързани колена и щанга на раменете и, разбира се, скачане от място. В края на 70-те години рекордът на спецназ в това упражнение, което никога не е обявявано от официалните спортни власти, беше 3 метра 51 сантиметра.

Войникът на спецназ знае, че е непобедим. Може някой да има различно мнение, но мненията на други хора за войника не са интересни. За себе си той знае, че е непобедим и за него това е достатъчно. Тази мисъл се набива в него внимателно, деликатно, не много упорито, но постоянно и ефективно. Процесът на психологическо обучение е неразривно свързан с психологическото закаляване. Развитието в дух на самоувереност, независимост и чувството за превъзходство над всеки противник се осъществява едновременно с тренировката на сърцето, мускулите и белите дробове. Най-важният елемент в обучението на войник от спецназ е да бъде накаран да повярва в силата си.

Фактът, че човешкият потенциал е неограничен, показват много примери. Човек може да издържи някакъв товар в живота си и сферата си на дейност. Но преди да победи врага, човек, на първо място, трябва да надвие себе си, да преодолее страховете си, липсата на вяра в себе си и мързела си. Пътят нагоре означава постоянна борба със себе си. Човек трябва да се принуди да става по-рано от другите и да си ляга по-късно от всички останали. Той трябва да изключи от живота си всичко, което му пречи да постигне целта си. Той трябва да подчини целия си живот на най-строгия режим. Той трябва да се откаже от отпуската. Той трябва да използва времето си по най-добрия начин и да прави повече от планираното. Човек, насочен към конкретна цел, може да постигне успех само като използва всяка минута от живота си с максимална полза за осъществяването на своя план. Човек трябва да разбере, че четири часа сън са достатъчни, а останалото време остава да се използва за концентриране върху постигането на целта.

Разбирам, че въвеждането на подобна психология в масовата армия, формирана чрез метода за принудителна мобилизация, е невъзможно и вероятно не е необходимо. Но за отделни подразделения, от най-добре и внимателно подбран човешки материал, такава философия е напълно приемлива.

По количество Спецназ е по-малко от един процент от всички съветски въоръжени сили в мирно време. Спецназ са най-добрата, внимателно подбрана част от въоръжените сили, а философията за неизчерпаемия потенциал на човека се приема изцяло от всеки член на тази организация. Това е философия, която не може да се изкаже с думи. Войникът я възприема не с главата, а с краката, раменете и потта си. Скоро той започва да разбира, че пътят към победата и самосъхранението е битка със себе си, със собствената психическа и физическа слабост. Всяко обучение има смисъл само, ако постави човек на самия ръб на неговите физически и психически сили. На първо място, той трябва ясно да знае границите на своите възможности. Например, той може да се набере 40 пъти. Той трябва да знае точно това число и че това е истинският праг на неговите възможности. Няма значение как се напряга — повече не може. Но по време на всяка тренировка войникът трябва да си обещае, че днес ще счупи рекорда си или ще умре по време на този опит.

Само тези хора стават шампиони, които ходят на всяка тренировка, сякаш отиват на смърт или в последната битка, в която или печелят, или умират. Победител е този, за когото победата е по-важна от живота. Победител е този, който се гмурне на сантиметър по-дълбоко от максималните му възможности, знаейки, че дробовете му няма да издържат и че смъртта е зад него. И все пак той преодолява страха от смъртта и се гмурва по-дълбоко! Старши лейтенант от спецназ Владимир Салников, световен шампион и олимпийски шампион по плуване, всеки ден си повтарял следния девиз: „преодолявай себе си“ и именно заради това победил всички на Олимпиадата.

Чудесно място за учене и преодоляване на себе си е „Дяволският ров“, който беше изкопан в учебния център на СпН край Кировград. Това е ров с метални шипове, забити в дъното. Най-тясното място е широко три метра. След това става все по-широко и по-широко.

Никого не принуждават да прескача този ров. Но ако някой иска да опита сам, да преодолее себе си и да пребори страха си, може да отиде и да скочи. Това може да бъде скок без засилка или със засилка, със спортни обувки и анцуг, с тежки ботуши и голяма раница на гърба или с оръжие в ръце. Всичко зависи от вас. Започвате да скачате в най-тясната част и постепенно продължавате напред. Ако направите грешка, препънете се в нещо или не скочите от другата страна, тогава ще се приземите на шиповете.

Малко бяха хората, готови да рискуват да си разпорят червата в „Дяволския ров“, докато не поставиха строго предупреждение до него: „Само за истински войници от Спецназ!“ Вече никой не трябваше да бъде канен да прави опити. Винаги имаше много хора и всеки скачаше, през лятото и зимата, при хлъзгава кал и сняг, с противогази и без тях, носещи сандък с боеприпаси, ръка за ръка, със завързани ръце и дори някои с ръце вързани зад гърба. Всеки, който скочи през Дяволския ров, вярва в себе си, смята себе си за непобедим и има причина за това.

Взаимоотношенията в спецназ са много подобни на тези в глутницата вълци. Не знаех всичко за традициите и навиците на вълците. Но чух историите на съветските зоолози за живота и поведението на вълците и като ги слушах, се сетих за спецназ. Казаха, че вълкът е не само с много развит мозък, но и че той е едно от най-развитите същества на нашата планета. Смята се, че умствената способност на вълка е много по-висока от тази на кучетата. Това, което чух от експерти, прекарали целия си живот в Усурийската тайга, които ежедневно се срещаха с вълци, е много различно от това, което хората казват за тях, наблюдавайки ги само в зоологическите градини.

Експертите твърдят, че вълчицата никога не убива слабите си вълчета. Тя кара малките си да го правят. Самата вълчица дава на вълчетата първия урок на групов лов. А първата жертва на вълчетата е техният по слаб брат. Когато най-слабите са унищожени, вълчицата пази останалите. В случай на опасност, тя по-скоро би пожертвала себе си, отколкото да позволи на някой да им навреди. Унищожавайки слабите вълчета, вълчицата запазва чистотата и силата на своето потомство, позволявайки да живеят само силните. Това е много подобно на процеса на подбор в рамките на СпН. В действителност слабият войник не се убива, а се изхвърля от Спецназ в по-спокоен род войски. Когато обаче отрядът извършва сериозна операция зад вражеската линия, вълците от Спецназ ще убият другаря си без колебание, ако прояви слабост. Убийството на слабите не е резултат от решение на съд, а линчуване. Това може да изглежда като варварско, но само по този начин вълците са запазили силата си милиони години и са господари на горите, докато много по-страшен хищник — хората, започнали да ги унищожават в количества.

Но вълчицата има и друга репутация и неслучайно римляните използват вековния вълк като символ на своята империя в продължение на векове. Силна, безмилостна и в същото време грижовна и нежна, вълчица отгледала две човешки деца: може ли да има по-впечатляващ символ за любов и сила?

В глутницата вълците непрекъснато се борят да заемат по-висока позиция в йерархията. Никога не видях вътре в спецназ това, което би могло да се нарече войнишко приятелство, поне нищо подобно на това, което видях в танковите войски и пехотата. Вътре в спецназ се води ожесточена борба за място в групата, за близост до водача и за мястото на лидера. По време на тази борба за място в групата войникът от Спецназ, понякога е в състояние да демонстрира такава сила на характера, каквато не съм виждал никъде другаде.

Побоят над младите новобранци, които тепърва започват службата си, е опит на някои от старите да запазят доминиращото си положение в отделението, взвода или командата. Но сред новобранците също има ожесточена борба за надмощие. Тази борба приема формата на постоянна битка между групи и индивиди. Дори сред старите не всички са на едно и също ниво: те също имат различни нива на подчинение. Най-високото ниво полага всички усилия да държи тези с по-ниски нива под свой контрол. Това е много трудно, така че ако млад войник направи опит да се изправи срещу този, който е служил цели шест месеца по-дълго, тогава този, който е служил повече, ще бъде подкрепен не само от тези като него, но и от тези, които са служили още по-дълго: Зайците в този случай атакуват не само по-старият войник (няма значение кой е той и какво мислят другите стари за него), но също така подкопава традицията на Спецназ, а и на останалата част от Съветската армия като цяло, създавана в продължение на десетилетия. Въпреки всичко това, има постоянни опити за протест на по-нисшестоящите класи, които понякога са и успешни.

Спомням си един изключително жесток и силен войник, известен като Гявола, който, служейки в продължение на шест месеца, създаде група войници от всички срокове на служба и я издигна не само в своя взвод, но и в цялата рота. Той имаше добро усещане за групата. Той и неговата група никога не атакуваха старите при нормални условия. Те търпеливо чакаха някой от старите да направи нещо позорно по стандартите на Спецназ, например, нещо да открадне. Едва тогава те го нападат, обикновено през нощта. Гявола беше много умел в провокациите. Например, след като открадна шишенце с лосион за след бръснене от един войник, той го подхвърли на един от враговете си. Няма кражби в спецназ. Кражбата винаги много бързо се разкрива и безмилостно се наказва. И Гявола, разбира се, участваше в налагането на наказанието.

Но превъзходството в Спецназ се определя не само от юмруците. В групата на Гявола имаше войник с прякор Кривия, мъж със среден ръст и физика. Не знам как се случи всичко това, но скоро стана ясно, че въпреки доминацията Гявола над цялата група, той никога не се противопоставяше на Кривия. Веднъж Кривия публично му се подигра, като обърна внимание на грозните му ноздри. В компанията се разнесе лек смях и Гявола беше явно унижен, но по някаква причина не намери за необходимо да упражни силата си. Скоро Кривия зае висока позиция в тази група, но никога не е виждан да се бие с някого или да командва някого. Той просто прошепваше на Гявола какво иска, а той използваше силата си, за да повлияе на цялата група. Това продължи около три месеца. Как работи тази система и защо на нас офицерите не ни беше известно. Наблюдавахме какво се случва отстрани, без да се намесваме и без да се опитваме да вникнем по-отблизо.

Но тогава се случи революция. Някой хвана Гявола в провокация. Гявола отново открадна нещо, за да го подхвърли на един от старите, но беше хванат с него. Гявола, Кривия и най-близките им приятели бяха бити цяла нощ, докато дежурният служител не се намесил. Гявола и Кривия бяха затворени временно в склада, където се съхраняваше горивото. Бяха задържани там няколко дни, защото имаше голяма вероятност от кърваво отмъщение. Междувременно за инцидента беше съобщено на началника на разузнаването на окръга. Знаейки как тези въпроси се решават в Спецназ, той реши двамата да бъдат подведени под военен трибунал. Такъв резултат беше неизбежно решение. Както обикновено, трибуналът не откри истинските причини за това деяние. Офицерът, командващ ротата, просто събрал много малки нарушения: закъснения за строя, закъснения за проверка, намиране в нетрезво състояние и други подобни. Цялата рота потвърди тези факти и нямаше опити за опровергаване тези твърдения. Самият процес на осъждане беше жесток, тъй като и двамата, разбира се, заслужиха присъдите си от осемнадесет месеца в наказателен батальон.

Дълго време мълчаливото мнозинство може да се примири с всичко. Но понякога, както когато искра падне в буре с барут, се получава ужасна експлозия. Често в група от Спецназ, особено силни и загрижени войници, доминират на сцената за известно време, докато се нанесе ужасна контраатака, след която групата се разпада на малки части, а членовете й, презрени и мразени, са принудени да търсят път към друга група.

Във всяка група има няколко войника, които не се опитват да доминират над останалите, които не изразяват мнението си на глас, които не се опитват да постигнат голямо влияние. В същото време всеки знае каква огромна сила се крие в тях и никой не смее да им навреди. Този тип войници обикновено се намират някъде близо до върха на йерархията на взвода, рядко на самия връх.

Имаше един войник с прякор Машината. Винаги е бил затворен. Вероятно не изпитваше силни емоции и по стандартите на спецназ беше твърде тих и мирен човек. Той винаги си вършеше работата правилно, без да изразява никакъв ентусиазъм или възмущение. Никой, дори Гявола, не смееше да докосне Машината. Веднъж, когато Гявола победи един от младите войници, Машината се приближи до него и казала: „Стига“. Дявола не седна да спори, спря веднага побоя и почисти. А Машината отново изпадна в мълчание.

Тогава на всички стана ясно, че ненавистта на Машината към Дявола не е напълно изразена. И така беше. В нощта, когато всички биеха Дявола и Кривия, Машината лежеше на леглото си и не участваше в побоя. В крайна сметка търпението му свърши и той отиде до тоалетната, където се изпълняваше присъдата, избута тълпата встрани с огромните си ръце и каза: „Нека да го побия.“

И с могъщия си юмрук удари Дявола в стомаха. Всички си мислеха, че го е убил, когато последният се преви на две и рухна в безформена маса, като дървено куче с нитовани стави. Заляха го с вода и след това около час не го биха. Всички се страхуваха от такъв край, всички се страхуваха, че ще бъдат обвинени в убийство. След това, когато видяха, че Дявола оживя, продължиха да го налагат. Без да спори за господстващо положение, Машината веднага се върна в леглото.

В същата група имаше войник с прякор Видрата; тънък, добре сложен, хубав. Той не беше много голям и не изглеждаше силен. Но той приличаше на скачаща стоманена плоча. Силата му изглеждаше експлозивна. Имаше умопомрачителна реакция. Когато като новобранец пръв прескочи кърпата, старите го подложиха на обичайния тормоз. „Свали панталоните и лягай“, заповядаха му те. Той хвана колана, сякаш готов да изпълни заповедта им. Те изгубиха предпазливостта си и в този момент видрата удари един от тях в челюстта с такъв удар, че жертвата му падна на земята, без да разбере какво става. Докато падаше, Видрата удари друг в зъбите. Третият отстъпи.

Същата нощ, докато спеше, му хвърлиха одеяло и го пребиха жестоко. Пребиха го и на втората вечер, и на третата, и отново, и отново. Но той беше изключителен човек, дори за Спецназ. Имаше необичайни мускули. Когато бяха отпуснати, приличаха на мокри парцали. Той изтърпя много побоища, но изглежда, че когато е отпуснат, не чувства болка. Това вероятно беше свойство на характера му, което го издигна над стандартите, които използваме. Когато Видрата спеше, той беше във властта на старите и те не го щадяха. Нападаха го в тъмното, за да не може да разпознае нападателите. Но той инстинктивно ги разпознаваше. Той никога не се е бил с тях и избягваше групите им. Ако през деня го нападнаха, той не полагаше значителни усилия да се съпротивлява. Но ако срещне сам стар, той го цапардосваше направо в устата. Ако го срещнеше отново сам, отново забиваше юмрук в лицето му. Може да избие зъбите на човек. Ударше внезапно, като мълния. Изглеждаше отпуснат, с ръце висящи отстрани и гледаше надолу към земята. След това, изведнъж — следваше страшен смазващ удар. В няколко случая той удряше стари в присъствието на цяла рота и понякога дори в присъствието на офицер. Как красиво ги удряше! Ако имаше офицер, примерно командира на ротата, той просто се възхищаваше. С одобрителна усмивка на лицето той наказваше Видрата с три дни арест, тъй като не бива да се позволява саморазправата.

Това продължи доста дълго време, докато старите се умориха от всичко и го оставиха на мира. Повече никой друг не го докосна. Шест месеца по-късно му предложиха място на самия връх. Той отказа, запазвайки мълчание. Никога не се бъркаше в делата на взвода, не е искал и не е претендирал за лидерство. Когато цялата рота преби Дявола, Видрата не се присъедини към нея. Няколко години по-късно срещнах един спецназовец и разбрах, че на Машината са предложили да работи професионална спортна служба. Той отказал и се върнал в някакво отдалечено сибирско село, където беше неговата къща. Но Видрата приел предложението и сега служи в едно от най-добрите подразделения на спецназ, тренирайки за бъдещата работа по убиване на ключови политически и военни дейци от лагера на врага.

Има и други начини, по които войниците от спецназ могат да защитят позицията си в йерархията, без да прибягват до удари в лицето. В СпН уважават хората, които поемат рискове, които са силни и проявяват смелост. За човек, който скача най-далеч с мотоциклет, или изчаква повече време, преди да отвори парашута си, или който забива пирони в дъска с ръка, е гарантирано такова уважение. Човек, който въпреки умората си продължава да бяга, когато всички останали изпопадат, който може по-дълго да изкара без храна и вода от другите, който стреля по-добре от останалите, също е почитан. И когато всички вече имат висок авторитет, борбата продължава и сред най-добрите. И ако няма друг начин човек да покаже, че е по-добър от друг, физическото насилие решава всичко.

Двама лидиращи войника могат да се бият помежду си тайно, без присъствието на никой друг: те влизат в гората и се бият там. Конфликтът може да възникне внезапно, чрез коварна атака на единия върху другия. Но има и открити, легални схватки. По-специално, в Спецназ се възхищават на спорта. Цели роти се събират и се бият помежду си без правила, използвайки всички трикове, на които в Спецназ са ги научили — бокс, самбо, карате. Понякога битката се води до първата кръв. В други случаи битката продължава, докато един от бойците не се предаде и не се обяви за победен.

Един от различните начини и много ефективен за изявяване на лидерство, е битката с камшици. Това е един от старите цигански методи за установяване на взаимоотношения. Няколкометров кожен камшик, е рядко оръжие в спецназ. Но ако войник (обикновено калмик, монгол или циганин) покаже, че умее майсторски да борави с камшик, му е позволено да го носи като оръжие. Когато двама майстори се срещат с камшици и всеки твърди, че е най-добрият, спорът се решава в ужасяващо състезание.

Когато говорим за обичаите в Спецназ, трябва, разбира се, да вземем предвид простия факт, че спецназовците имат свои стандарти за разбиране на думите „лошо“ и „добро“. Нека не бъдем прекалено праволинейни в осъждането на войниците от Спецназ за бруталните им методи, кръвожадността и нечовечността им. Спецназ са затворена общност от хора, които постоянно живеят на граница на човешките възможности. Това са хора, които дори в мирно време рискуват живота си. Тяхното съществуване няма връзка с живота на огромната част от населението на нашата планета. В спецназ хората могат да се възхищават на онези качества, които не са от значение за обикновения човек.

Типичният войник на СпН е скептик, циник и песимист. Той твърдо вярва в покварата на човешката природа и знае (от собствения си опит), че в екстремни условия всеки човек се превръща в звяр. Има ситуации, когато човек ще спаси останалите с цената на живота си. Но според спецназовеца това се случва само при внезапна опасност: например човек скача пред влак, за да избута друг човек и да спаси живота му. Но в екстремна ситуация, като страшен глад, който продължава с месеци или дори години, спецназовеца вярва, че всеки е сам за себе си. Ако един човек помага на друг в нужда, това означава, че нуждата не е достатъчно силна. Ако един човек споделя хляб с друг по време на глад, това означава, че гладът не е достатъчно силен.

Според войника от Спецназ най-опасното нещо, което може да направи, е да се довери на другаря си, който може да се превърне в чудовище в най-критичния момент. За него е по-лесно да не се доверява на другаря си (или на някой друг), тогава в критична ситуация няма да има унищожени илюзии. За него би било по-добре да повярва, че неговите приятели стават животни от самото начало, отколкото да открива това в безнадеждна ситуация.

Войнишкото кредо може да се изрази с тризначна формула: Не вярвайте, не питайте, не се страхувайте. Това правило е разработено не в спецназ, а в затворите преди много векове. С него можете да разберете гледна точка на войник от Спецназ: почти свръхчовешкото му презрение към смъртта и същото презрение към всички около него. Той не вярва в справедливост, щедрост или човечност. Той дори не вярва във властта, докато не му бъде демонстрирана с юмрук, камшик или кучешки зъби. И когато му демонстрират това, обичайният му рефлекс е незабавно да приеме предизвикателството.

Понякога в живота си войник Спецназ изпада в нещо като откровение, усещане за пълна свобода и щастие. В това състояние на духа той изобщо не се страхува от никого, изобщо не вярва на никого, няма да иска от никого нищо, дори и милост. Това състояние се появява при комбинация от условия, когато войник доброволно отива на смърт, абсолютно презирайки я. В този момент умът на войника триумфира над малодушието, подлостта и безсмислието, които го заобикалят. След като изпита това чувство на освобождение, войник е в състояние да извърши героизъм, дори да пожертва живота си, за да спаси другар. Но постъпката му няма нищо общо с обикновеното войнишко приятелство. Мотивът, който стои в основата на този акт, е да покаже, дори с цената на живота си, превъзходството си над всички, които са около него, включително и неговия другар, когото спасява.

За да настъпи такъв момент на откровение при наличието на определени обстоятелства, войникът се подлага на продължителна и щателна подготовка. Всички побоища, обиди и унижения, които той претърпява, са стъпки към осъществяването на светлия героичен подвиг на саможертвата. Добре нахраненият, самодоволен, егоистичен войник никога няма да извърши героични действия. Само онзи, който е прогонен бос през тинята и снега, от когото дори се взима хляба и който всеки ден доказва с юмруци правото си да съществува — само такъв човек може изведнъж да покаже, че наистина е най-добрият.